Във връзка с решенията на Европейския съвет от 19 март

Във връзка с решенията на Европейския съвет от 19 март 2026 година, както и с направените изказвания от ръководителя на Европейската комисия и ръководителя на Европейския съвет по отношение на въздействието на енергийната рецесия върху европейската стопанска система, призоваваме за незабавни дейности на национално равнище. Това е записано в Съвместна позиция на работодателски организации, браншони организации и организацията на енергоинтензивните потребители на сила по отношение на нуждата от незабавни национални ограничения за компенсиране на високите цени на електрическата енергия за промишлеността, изпратена до премиера Андрей Гюров, министъра на енергетиката Трайчо Трайков и министъра на външните работи Екатерина Михайлова. Позицията е подписана от Боян Николаев, Изпълнителен шеф на КРИБ, Добри Митрев, Председател на УС на БСК, Д-р инж. Никола Рангелов, Председател на УС на БАМИ, Михаил Полендаков, Председател на УС на БАЦИ, Михаил Колчев, Председател на УС на БКХП и Константин Стаменов, Председател на УС на БФИЕК.

Представителите на бизнеса приканват за незабавни дейности на национално равнище по отношение на решенията на Европейския съвет от 19 март 2026 година, както и с направените изказвания от ръководителя на Европейската комисия и ръководителя на Европейския съвет по отношение на въздействието на енергийната рецесия върху европейската стопанска система.

„ Европейският съвет ясно акцентира, че въпреки енергийният преход да е стратегическото решение за дълготрайно понижаване на цените и повишение на енергийната самостоятелност, в кратковременен проект са нужни целенасочени ограничения за справяне с ценовите шокове. Това е от значително значение за промишленостите с висок риск от изнасяне на производства. Настоящата геополитическа обстановка, в това число ескалацията в Близкия изток и директното ѝ отражение върху цените на газа и електрическата енергия, в допълнение изостря рецесията “, е посочено в позицията.

От бизнеса напомнят, че Европейската комисия след края на срещата на Европейския съвет в края на миналата седмица категорично разгласи, че предизвиква страните членки да разработят национални механизми за компенсиране на въздействието от високите енергийни цени, в това число посредством гъвкаво използване на разпоредбите за държавна помощ. Паралелно с това България се причисли към взаимната самодейност на страни членки за преразглеждане на основни детайли на ETS за ограничение на ценовата волатилност и натиска върху промишлеността, което изисква поредни дейности и на национално равнище. Остава и нуждата от дейно използване на граничните налози върху въглеродните излъчвания CBAM.

Българската енергоинтензивна промишленост образува почти 26% от брутния вътрешен артикул и има основна роля за заетостта, районното развиване и стратегическите вериги, акцентират организациите. „ В актуалната среда на високи и волатилни енергийни цени неналичието на съответни обезщетителни механизми основава действителен риск от загуба на конкурентоспособност, ограничение на производството и изместване на вложения отвън страната и Европейския съюз “, е записано в позицията.

Според представителите на бизнеса неналичието на своевременна реакция ще има директно и неотложно отражение върху икономическата интензивност в страната, в това число посредством редуциране на производства, загуба на работни места и изместване на вложения отвън България.

Същевременно европейската рамка към този момент дава нужните принадлежности за деяние, в това число посредством Clean Industrial State Aid Framework (CISAF), който разрешава целенасочена поддръжка за промишлеността. „ Българската промишленост чака бърза нотификация на механизма, с цел да може действително да получи нужните обезщетения. Незнайно за какво тази нотификация се бави към този момент 6 месеца. Оразмеряването на този механизъм към този момент е незадоволително и би трябвало да се актуализира до цялостния размер обезщетения за 50% от употребяваната електрическа енергия при низък предел от 50 евро/мвтч, а не 63.9 евро/мвтч “, считат представителите на индустрията

Те показват също, че Германия, Италия и другите водещи стопански системи разискват 50 евро/мвтч предел за цялата консумция на енергоинтензивната промишленост като последна цена включваща всички такси!

Бизнесът изрично упорства да се отстранен всички спънки пред енергоинтензивните предприятия в България и в цялостна степен да бъдат прилагани наличните европейски принадлежности и оферират:

- Незабавни дейности за ускорена нотификация на механизма за поддръжка на промишлеността с обновен размер на обезщетенията за 50% от употребяваната електрическа енергия при низък предел от 50 евро/мвтч (вместо 63.9 евро/мвтч).

- България да заеме дейна и поредна позиция в идните европейски полемики, свързани с промени на ETS, CBAM, мрежовите такси и данъчната рамка, както и да се обезпечи ефикасна съгласуваност сред институциите и промишлеността при създаването на използвани решения.

Според организациите, подписали позицията, своевременните и добре ориентирани дейности ще разрешат на българската промишленост освен да преодолее сегашния ценови напън, само че и да остане резистентен и конкурентоспособен участник в зеления преход и индустриалната промяна на Европа.

И приканват за експертен разговор и подпомагане при създаването на нужните ограничения.

Представителите на бизнеса приканват за незабавни дейности на национално равнище по отношение на решенията на Европейския съвет от 19 март 2026 година, както и с направените изказвания от ръководителя на Европейската комисия и ръководителя на Европейския съвет по отношение на въздействието на енергийната рецесия върху европейската стопанска система.

„ Европейският съвет ясно акцентира, че въпреки енергийният преход да е стратегическото решение за дълготрайно понижаване на цените и повишение на енергийната самостоятелност, в кратковременен проект са нужни целенасочени ограничения за справяне с ценовите шокове. Това е от значително значение за промишленостите с висок риск от изнасяне на производства. Настоящата геополитическа обстановка, в това число ескалацията в Близкия изток и директното ѝ отражение върху цените на газа и електрическата енергия, в допълнение изостря рецесията “, е посочено в позицията.

От бизнеса напомнят, че Европейската комисия след края на срещата на Европейския съвет в края на миналата седмица категорично разгласи, че предизвиква страните членки да разработят национални механизми за компенсиране на въздействието от високите енергийни цени, в това число посредством гъвкаво използване на разпоредбите за държавна помощ. Паралелно с това България се причисли към взаимната самодейност на страни членки за преразглеждане на основни детайли на ETS за ограничение на ценовата волатилност и натиска върху промишлеността, което изисква поредни дейности и на национално равнище. Остава и нуждата от дейно използване на граничните налози върху въглеродните излъчвания CBAM.

Българската енергоинтензивна промишленост образува почти 26% от брутния вътрешен артикул и има основна роля за заетостта, районното развиване и стратегическите вериги, акцентират организациите. „ В актуалната среда на високи и волатилни енергийни цени неналичието на съответни обезщетителни механизми основава действителен риск от загуба на конкурентоспособност, ограничение на производството и изместване на вложения отвън страната и Европейския съюз “, е записано в позицията.

Според представителите на бизнеса неналичието на своевременна реакция ще има директно и неотложно отражение върху икономическата интензивност в страната, в това число посредством редуциране на производства, загуба на работни места и изместване на вложения отвън България.

Същевременно европейската рамка към този момент дава нужните принадлежности за деяние, в това число посредством Clean Industrial State Aid Framework (CISAF), който разрешава целенасочена поддръжка за промишлеността. „ Българската промишленост чака бърза нотификация на механизма, с цел да може действително да получи нужните обезщетения. Незнайно за какво тази нотификация се бави към този момент 6 месеца. Оразмеряването на този механизъм към този момент е незадоволително и би трябвало да се актуализира до цялостния размер обезщетения за 50% от употребяваната електрическа енергия при низък предел от 50 евро/мвтч, а не 63.9 евро/мвтч “, считат представителите на индустрията

Те показват също, че Германия, Италия и другите водещи стопански системи разискват 50 евро/мвтч предел за цялата консумция на енергоинтензивната промишленост като последна цена включваща всички такси!

Бизнесът изрично упорства да се отстранен всички спънки пред енергоинтензивните предприятия в България и в цялостна степен да бъдат прилагани наличните европейски принадлежности и оферират:

- Незабавни дейности за ускорена нотификация на механизма за поддръжка на промишлеността с обновен размер на обезщетенията за 50% от употребяваната електрическа енергия при низък предел от 50 евро/мвтч (вместо 63.9 евро/мвтч).

- България да заеме дейна и поредна позиция в идните европейски полемики, свързани с промени на ETS, CBAM, мрежовите такси и данъчната рамка, както и да се обезпечи ефикасна съгласуваност сред институциите и промишлеността при създаването на използвани решения.

Според организациите, подписали позицията, своевременните и добре ориентирани дейности ще разрешат на българската промишленост освен да преодолее сегашния ценови напън, само че и да остане резистентен и конкурентоспособен участник в зеления преход и индустриалната промяна на Европа.

И приканват за експертен разговор и подпомагане при създаването на нужните ограничения.

Представителите на бизнеса приканват за незабавни дейности на национално равнище по отношение на решенията на Европейския съвет от 19 март 2026 година, както и с направените изказвания от ръководителя на Европейската комисия и ръководителя на Европейския съвет по отношение на въздействието на енергийната рецесия върху европейската стопанска система.
„ Европейският съвет ясно акцентира, че въпреки енергийният преход да е стратегическото решение за дълготрайно понижаване на цените и повишение на енергийната самостоятелност, в кратковременен проект са нужни целенасочени ограничения за справяне с ценовите шокове. Това е от значително значение за промишленостите с висок риск от изнасяне на производства. Настоящата геополитическа обстановка, в това число ескалацията в Близкия изток и директното ѝ отражение върху цените на газа и електрическата енергия, в допълнение изостря рецесията “, е посочено в позицията.
От бизнеса напомнят, че Европейската комисия след края на срещата на Европейския съвет в края на миналата седмица категорично разгласи, че предизвиква страните членки да разработят национални механизми за компенсиране на въздействието от високите енергийни цени, в това число посредством гъвкаво използване на разпоредбите за държавна помощ. Паралелно с това България се причисли към взаимната самодейност на страни членки за преразглеждане на основни детайли на ETS за ограничение на ценовата волатилност и натиска върху промишлеността, което изисква поредни дейности и на национално равнище. Остава и нуждата от дейно използване на граничните налози върху въглеродните излъчвания CBAM.
Българската енергоинтензивна промишленост образува почти 26% от брутния вътрешен артикул и има основна роля за заетостта, районното развиване и стратегическите вериги, акцентират организациите. „ В актуалната среда на високи и волатилни енергийни цени неналичието на съответни обезщетителни механизми основава действителен риск от загуба на конкурентоспособност, ограничение на производството и изместване на вложения отвън страната и Европейския съюз “, е записано в позицията.
Според представителите на бизнеса неналичието на своевременна реакция ще има директно и неотложно отражение върху икономическата интензивност в страната, в това число посредством редуциране на производства, загуба на работни места и изместване на вложения отвън България.
Същевременно европейската рамка към този момент дава нужните принадлежности за деяние, в това число посредством Clean Industrial State Aid Framework (CISAF), който разрешава целенасочена поддръжка за промишлеността. „ Българската промишленост чака бърза нотификация на механизма, с цел да може действително да получи нужните обезщетения. Незнайно за какво тази нотификация се бави към този момент 6 месеца. Оразмеряването на този механизъм към този момент е незадоволително и би трябвало да се актуализира до цялостния размер обезщетения за 50% от употребяваната електрическа енергия при низък предел от 50 евро/мвтч, а не 63.9 евро/мвтч “, считат представителите на промишлеността
Те показват също, че Германия, Италия и другите водещи стопански системи разискват 50 евро/мвтч предел за цялата консумция на енергоинтензивната промишленост като последна цена включваща всички такси!
Бизнесът изрично упорства да се отстранен всички спънки пред енергоинтензивните предприятия в България и в цялостна степен да бъдат прилагани наличните европейски принадлежности и оферират:
- Незабавни дейности за ускорена нотификация на механизма за поддръжка на промишлеността с обновен размер на обезщетенията за 50% от употребяваната електрическа енергия при низък предел от 50 евро/мвтч (вместо 63.9 евро/мвтч).
- България да заеме дейна и поредна позиция в идните европейски полемики, свързани с промени на ETS, CBAM, мрежовите такси и данъчната рамка, както и да се обезпечи ефикасна съгласуваност сред институциите и промишлеността при създаването на използвани решения.
Според организациите, подписали позицията, своевременните и добре ориентирани дейности ще разрешат на българската промишленост освен да преодолее сегашния ценови напън, само че и да остане резистентен и конкурентоспособен участник в зеления преход и индустриалната промяна на Европа.
И приканват за експертен разговор и подпомагане при създаването на нужните ограничения.