Изтъняването на озоновия слой над Антарктида е довело до охлаждане

Изтъняването на озоновия пласт над Антарктида е довело до изстудяване на Южния океан, написа phys.org като се базира на проучване, оповестено в научното списание „ Геофизикъл рисърч летърс “.

Южният океан от дълго време заема изключително място в световната климатична система. Докато повърхността на множеството океани на Земята се затопля поради натрупването на парникови газове, в края на ХХ и началото на ХХI век водите към Антарктида демонстрират изненадваща наклонност към изстудяване. Охлаждането им съответствува с интервал, в който ледената завивка към Антарктида за малко нараства. Последвалият внезапен спад в измеренията на тази наклонност през днешния ден прави климатичната мистерия още по-голяма. Да се откри нейният отговор оказва помощ ново проучване на учени от Принстънския университет в Съединени американски щати, оповестено в „ Геофизикъл рисърч летърс “.

Чрез компютърни климатични симулации, ориентирани съответно към измененията в стратосферния озонов пласт, откривателите потвърждават, че провокираното от индивида изтъняване на озона над Антарктида евентуално е изиграло значима роля за охлаждането на Южния океан сред 1982 и 2005 година Резултатите демонстрират, че измененията високо в атмосферата се отразяват непосредствено на повърхността – те оформят температурата на океана и въздействат върху леда към континента.

Озоновата дупка се дължи главно на изкуствени химикали, отделяни в атмосферата през ХХ век. Зоната с понижена централизация на озон охлажда долната стратосфера – пласта от атмосферата тъкмо над този, в който се образува времето. Това изстудяване ускорява температурната разлика сред полярните райони и тропиците. В резултат на това се трансформират силата и позицията на мощните западни ветрове, които циркулират към Антарктида.

Шоувей Ли от Принстънския университет и негови сътрудници откриват, че изтъняването на озоновия пласт ускорява тези ветрове и ги измества по-близо до Ледения континент. Тази смяна не се лимитира единствено до атмосферата, а се разгръща и до океанската повърхнина. Там тя трансформира метода, по който вятърът задвижва морската вода, и оказва помощ за основаването на условия, които охлаждат Южния океан.

Когато тези ветрове се засилят и се изместят към полюса, те трансформират и придвижването на самия океан. Един от основните процеси тук се назовава Екманово напомпване – при него повърхностните води се задвижват от вятъра и леко се отклоняват поради въртенето на Земята. В Южното полукълбо, когато западните ветрове станат по-силни, това нормално изтласква повърхностните води на север.

Този развой придвижва студена вода надалеч от Антарктида и я популяризира по на север, което оказва помощ за охлаждането на огромна част от повърхността на Южния океан. В същото време изменящите се ветрове пренареждат и повърхностните температури, което затвърждава придвижването на студената вода и ускорява охлаждащия резултат.

Едно от следствията от този охлаждащ резултат е неговото въздействие върху антарктическия морски лед. Моделите демонстрират, че задвижваното от озона изстудяване е асъдействало за районното разширение на морския лед, изключително в региони като море Рос, най-южното на Земята.

Учените обаче акцентират, че изтъняването на озона е единствено част от пъзела. Само по себе си то не може изцяло да изясни огромните промени в антарктическия морски лед.

В същото време резултатите оказват помощ да се изясни за какво климатичните симулации постоянно демонстрират стопляне в Южния океан през последните десетилетия, макар че действителните наблюдения регистрират интервали на изстудяване.

Когато се вземат поради всички съществени фактори – парникови газове, аерозоли, естествена колебливост на климата и промени в озона – мощното стопляне от парниковите газове въпреки всичко господства. Изтъняването на озона работи като районен охлаждащ фактор, само че не е задоволително мощно, с цел да преобърне цялостния сигнал за световно стопляне.