Бизнесът настоява за спешни мерки за компенсиране на високите цени на тока
Това показват в своя позиция БСК, КРИБ, БАМИ, БАЦИ, БКХП и БФИЕК, изпратена до служебния министър председател Андрей Гюров, служебния енергиен министър Трайчо Трайков и служебния външен министър Надежда Нейнски.
„ Европейският съвет ясно акцентира, че въпреки енергийният преход да е стратегическото решение за дълготрайно понижаване на цените и повишение на енергийната самостоятелност, в кратковременен проект са нужни целенасочени ограничения за справяне с ценовите шокове “, се показва в позицията им.
„ Това е от значително значение за промишленостите с висок риск от изнасяне на производства. Настоящата геополитическа обстановка, в това число ескалацията в Близкия изток и директното ѝ отражение върху цените на газа и електрическата енергия, в допълнение изостря рецесията. В този подтекст Европейската комисия категорично предизвиква страните членки да разработят национални механизми за компенсиране на въздействието от високите енергийни цени, в това число посредством гъвкаво използване на разпоредбите за държавна помощ “, споделят още те.
„ Паралелно с това България се причисли към взаимната самодейност на страни членки за преразглеждане на основни детайли на ETS за ограничение на ценовата волатилност и натиска върху промишлеността, което изисква поредни дейности и на национално равнище. Остава и нуждата от дейно използване на CBAM. Българската енергоинтензивна промишленост образува почти 26% от брутния вътрешен артикул и има основна роля за заетостта, районното развиване и стратегическите вериги. В актуалната среда на високи и волатилни енергийни цени неналичието на съответни обезщетителни механизми основава действителен риск от загуба на конкурентоспособност, ограничение на производството и изместване на вложения отвън страната и Европейския съюз. Липсата на своевременна реакция ще има директно и неотложно отражение върху икономическата интензивност в страната, в това число посредством редуциране на производства, загуба на работни места и изместване на вложения отвън България “, споделят от БСК, КРИБ, БАМИ, БАЦИ, БКХП и БФИЕК.
Същевременно европейската рамка към този момент дава нужните принадлежности за деяние, в това число посредством Clean Industrial State Aid Framework (CISAF), който разрешава целенасочена поддръжка за промишлеността. Българската промишленост чака бърза нотификация на механизма, с цел да може действително да получи нужните обезщетения. Незнайно за какво тази нотификация се бави към този момент 6 месеца. Оразмеряването на този механизъм към този момент е незадоволително и би трябвало да се актуализира до цялостния размер обезщетения за 50% от употребяваната електрическа енергия при низък предел от 50 евро/мвтч, а не 63,9 евро/мвтч.
Нещо повече – Германия, Италия и другите водещи стопански системи разискват 50 евро/мвтч предел за цялата консумация на енергоинтензивната промишленост като последна цена включваща всички такси, се акцентира в позицията.
В тази връзка изрично настояваме да се отстранен всички спънки пред енергоинтензивните предприятия в България и в цялостна степен да бъдат прилагани наличните европейски принадлежности и предлагаме:
Незабавни дейности за ускорена нотификация на механизма за поддръжка на промишлеността с обновен размер на обезщетенията за 50% от употребяваната електрическа енергия при низък предел от 50 евро/мвтч (вместо 63,9 евро/мвтч);България да заеме дейна и поредна позиция в идните европейски полемики, свързани с промени на ETS, CBAM, мрежовите такси и данъчната рамка, както и да се обезпечи ефикасна съгласуваност сред институциите и промишлеността при създаването на използвани решения.„ Убедени сме, че своевременните и добре ориентирани дейности ще разрешат на българската промишленост освен да преодолее сегашния ценови напън, само че и да остане резистентен и конкурентоспособен участник в зеления преход и индустриалната промяна на Европа “, приключват от БСК, КРИБ, БАМИ, БАЦИ, БКХП и БФИЕК.
