Мигащият зелен сигнал по светофарните уредби не нарушава Виенската конвенция
Във връзка с обществената полемика, провокирана от решението на Столична община да спре зелената мигаща светлина, в която беше въвлечена и Виенската спогодба, специалистите на Института за пътна сигурност споделят съществени заключения от разбора си, отдаден на тази светлинна сигнализация.
Виенската спогодба какво разрешава и какво не?
По мотив полемиката към узаконяването на потреблението на зелената мигаща светлина и до какъв брой тя е в прорез с Виенската спогодба, правните специалисти на Института за пътна сигурност показват безапелационното мнение, че цитираният интернационален документ не не разрешава потреблението на зелена мигаща светлина .
Законодателството на всяка страна, подписала Виенската спогодба, е съобразено с разпоредбите, залегнали в нея дотолкоз, че то да не опонира на тях. Това не възпира тези страни да развиват и прибавят функционалности, с които да подобрят сигурността по пътищата. Трябва да се има поради, че точно в Австрия, където е призната Конвенцията преди повече от 50 години, за първи път е въведена практиката с мигащата зелена светлина.
" България и останалите страни от Европейски Съюз са утвърдили Виенската спогодба, само че би трябвало да се има поради, че тя касае одобряването на общите правила за придвижване. Зелената мигаща светлина се възприема като индиректен надграждащ детайл на главен пътен знак – в тази ситуация светофарната уредба. С други думи България би нарушила Конвенцията, в случай че да вземем за пример реши да смени цветовете на светофара и вместо зелено и алено, реши да вкара синьо и бяло ", означават в разбора си от Института за пътна сигурност.
Къде в Европа се употребява мигащият зелен сигнал по светофарните уредби?
Появиха се изказвания, че съвсем на никое място в Европа мигащият зелен сигнал не се употребява, което не дава отговор на истината. Този вид сигнализация се наложил в голям брой европейски градове като Малмьо, Осло, Амстердам, Аликанте, Прага, Варшава, Вилнюс, Сегед, Братислава, Майорка и други. В България зелената мигаща светлина е въведена пробно за първи път в град София през 2015 година. Данните демонстрират, че в региона на кръстовищата, където е въведена, тежките пътнотранспортни катастрофи понижават.
Каква информация ни дава зелената мигаща светлина?
Зелената мигаща светлина ни дава спомагателна информация, че следва нейното изключване и прекосяване към жълта. Тази спомагателна информация дава на водачите опция съгласно тяхното местонахождение да подхващат безвредно държание. Колкото повече информация получава водачът за идните промени на пътната конюнктура, толкоз е по-малка вероятността той да допусне неточност.
Кой е отговорен за създалата се обстановка?
През последните дни станахме очевидци на погрешно тълкуване и интерпретиране на текстовете в конвенцията, което води до заблуждение на обществото и основаване на ненужно напрежение. Преди близо две седмици Столична община уведоми жителите на град София, че следва изключването на зелената мигаща светлина, тъй като Министерството на районното развиване и благоустройството не е уредила нормативно потреблението на тази сигнализация, а пробния интервал е изминал. Впоследствие стана ясно, че още през 2017 година тогавашният заместник-министър на районното министерство Малина Крумова е уведомила Столична община, че не желае да уреди този въпрос нормативно. " Четири години по-късно и няколко дни преди изборите Столична община взема решение да изключи тази сигнализация като упреква Министерството на районното развиване и благоустройството за създалата се рецесия ", написа в разбора на Института за пътна сигурност.
" Бихме желали да обърнем внимание на обстоятелството, че в полемиката настойчиво отсъства основна институция - Държавна организация " Безопасност на придвижването по пътищата ", която сега се оглавява точно от Малина Крумова " , означават от Института за пътна сигурност.
И до момента в който представители на Столична община изясняват казуса, „ пътни специалисти “ афишират подготвеност да им оказват помощ като на собствен ред изясняват по какъв начин България ще наруши конвенцията, в случай че резервира тази сигнализация. Няколко пъти беше намекнато, че инсталирането на таймери е по-целесъобразното решение. Същевременно в Института за пътна сигурност е постъпила информация, че Столична община приготвя и промяната на знаците, обозначаващи синя и зелена зона, тъй като те също не отговаряли на нормативните условия. Оборудването на светофарите в столицата с сходни устройства и промяната на знаците ще костват няколко милиона на общинския бюджет, който към този момент втора година мъчно се цялостни поради следствията от пандемията Ковид-19, прецизират от Института за пътна сигурност.
В умозаключение от Института за пътна сигурност припомнят, че България ще продължава да бъде на последно място по сигурност на придвижването по пътищата, до момента в който се позволяват брокерите на пътна сигурност да манипулират обществото и държавните институции.
Виенската спогодба какво разрешава и какво не?
По мотив полемиката към узаконяването на потреблението на зелената мигаща светлина и до какъв брой тя е в прорез с Виенската спогодба, правните специалисти на Института за пътна сигурност показват безапелационното мнение, че цитираният интернационален документ не не разрешава потреблението на зелена мигаща светлина .
Законодателството на всяка страна, подписала Виенската спогодба, е съобразено с разпоредбите, залегнали в нея дотолкоз, че то да не опонира на тях. Това не възпира тези страни да развиват и прибавят функционалности, с които да подобрят сигурността по пътищата. Трябва да се има поради, че точно в Австрия, където е призната Конвенцията преди повече от 50 години, за първи път е въведена практиката с мигащата зелена светлина.
" България и останалите страни от Европейски Съюз са утвърдили Виенската спогодба, само че би трябвало да се има поради, че тя касае одобряването на общите правила за придвижване. Зелената мигаща светлина се възприема като индиректен надграждащ детайл на главен пътен знак – в тази ситуация светофарната уредба. С други думи България би нарушила Конвенцията, в случай че да вземем за пример реши да смени цветовете на светофара и вместо зелено и алено, реши да вкара синьо и бяло ", означават в разбора си от Института за пътна сигурност.
Къде в Европа се употребява мигащият зелен сигнал по светофарните уредби?
Появиха се изказвания, че съвсем на никое място в Европа мигащият зелен сигнал не се употребява, което не дава отговор на истината. Този вид сигнализация се наложил в голям брой европейски градове като Малмьо, Осло, Амстердам, Аликанте, Прага, Варшава, Вилнюс, Сегед, Братислава, Майорка и други. В България зелената мигаща светлина е въведена пробно за първи път в град София през 2015 година. Данните демонстрират, че в региона на кръстовищата, където е въведена, тежките пътнотранспортни катастрофи понижават.
Каква информация ни дава зелената мигаща светлина?
Зелената мигаща светлина ни дава спомагателна информация, че следва нейното изключване и прекосяване към жълта. Тази спомагателна информация дава на водачите опция съгласно тяхното местонахождение да подхващат безвредно държание. Колкото повече информация получава водачът за идните промени на пътната конюнктура, толкоз е по-малка вероятността той да допусне неточност.
Кой е отговорен за създалата се обстановка?
През последните дни станахме очевидци на погрешно тълкуване и интерпретиране на текстовете в конвенцията, което води до заблуждение на обществото и основаване на ненужно напрежение. Преди близо две седмици Столична община уведоми жителите на град София, че следва изключването на зелената мигаща светлина, тъй като Министерството на районното развиване и благоустройството не е уредила нормативно потреблението на тази сигнализация, а пробния интервал е изминал. Впоследствие стана ясно, че още през 2017 година тогавашният заместник-министър на районното министерство Малина Крумова е уведомила Столична община, че не желае да уреди този въпрос нормативно. " Четири години по-късно и няколко дни преди изборите Столична община взема решение да изключи тази сигнализация като упреква Министерството на районното развиване и благоустройството за създалата се рецесия ", написа в разбора на Института за пътна сигурност.
" Бихме желали да обърнем внимание на обстоятелството, че в полемиката настойчиво отсъства основна институция - Държавна организация " Безопасност на придвижването по пътищата ", която сега се оглавява точно от Малина Крумова " , означават от Института за пътна сигурност.
И до момента в който представители на Столична община изясняват казуса, „ пътни специалисти “ афишират подготвеност да им оказват помощ като на собствен ред изясняват по какъв начин България ще наруши конвенцията, в случай че резервира тази сигнализация. Няколко пъти беше намекнато, че инсталирането на таймери е по-целесъобразното решение. Същевременно в Института за пътна сигурност е постъпила информация, че Столична община приготвя и промяната на знаците, обозначаващи синя и зелена зона, тъй като те също не отговаряли на нормативните условия. Оборудването на светофарите в столицата с сходни устройства и промяната на знаците ще костват няколко милиона на общинския бюджет, който към този момент втора година мъчно се цялостни поради следствията от пандемията Ковид-19, прецизират от Института за пътна сигурност.
В умозаключение от Института за пътна сигурност припомнят, че България ще продължава да бъде на последно място по сигурност на придвижването по пътищата, до момента в който се позволяват брокерите на пътна сигурност да манипулират обществото и държавните институции.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ