Антон Гицов: Гоце Делчев и македонската държава
Във връзка с честването на 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев добре е да си спомним, че на 20 юни 2019г., президентът на Македония Стево Пендаровски в ефира на предаването „ 360 Степени “, излъчено по скопския ефирен канал „ Алсат-М “ призна, че Гоце Делчев е бил българин. Но го направи с спогодба - Гоце Делчев се е борил за независима македонска страна. Нямало документ, който да споделя, че Гоце Делчев се е бил за Велика България или за Санстефанска България, или изказване, че Гоце Делчев се е борил за присъединение на тогавашната провинция в Османската империя Македония към България “.
Същите причини сочат и други македонски политици и историци.
Историята обаче се основава на обстоятелства, а в тази ситуация с прокламираната битка на Гоце Делчев за македонска страна, обстоятелствата са следните:
На 23 октомври 1893 година в Солун е основана Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и на автономизма като нейна цел. Нейният ръководител доктор Христо Татарчев формулира концепцията за присъединение на Македония към България, по следния метод: „ Не можехме да възприемем гледището за директно съединяване на Македония с България, тъй като виждахме, че туй ще срещне огромни мъчнотии заради противодействието на великите сили и аспирациите на прилежащите дребни страни и Турция ". Затова и основоположниците на ВМОРО, сред които е и Гоце Делчев, притеглен след основаването и от Даме Груев, като се опират на член 23 от Берлинския контракт, предусещащ автономност на останалите в рамките на Османската империя Македония и Одринска Тракия, се афишират за една самостоятелна Македония, " с преимущество на българския детайл ", която сетне би могла по-лесно да се съедини с България. Това признава сред прочее и самият Гоце Делчев. През 1900 година той посещава Източна Тракия, българското население, на което също се бори за отменяне на турското владичество и по време на това посещаване се дискутира въпроса за общи дейности. В свои мемоари Димитър Груев от Лозенград, разказва среща в с. Пирок, на която сред Гоце Делчев и локалният бунтовник Стоян Лозев поражда спор за това каква би трябвало да бъде задачата на общата борба- автономност на Македония и Одринско или присъединение към България?. “Одринско, акцентира Лазов, е пред вратите на Отоманската столица и Дарданелите и Турция ще използва всички сили и средства за бързото и безмилостно потушаване на въстанието в нашия край... ние одринци, не ще можем да придобием своята независимост, с изключение на с вмешателството на България”.
На това Гоце Делчев, дава отговор: " Ние, българите от Македония и Одринско, не би трябвало да изпущаме изпредвид, че... една интервенция на България ще провокира намесата и на прилежащите страни и може да докара до разпокъсването на Македония. Ето за какво народите, населяващи тия две области, би трябвало сами с общи старания и жертви да извоюват своята независимост и самостоятелност в рамките на една самостоятелна Македоно-Одринска страна, като разчитаме единствено на материалната и морална поддръжка на България и на Великите сили”. Тук Гоце Делчев, в действителност приказва за " македонска страна ", само че не като страна на някакъв обособен, друг от българския, македонски народ, а като такава, която да запази целостта на Македония, в която живеят още турци, гърци, сърби и други народности, само че която е обитаема най-вече с българи. Той приказва обаче освен за " страна ", само че и за " антономия ", като споделя: " Трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско с цел да ги запазим в тяхната целокупност, като един стадий за бъдещето им присъединение към общото българско родно място ".
Ако македонските революционери са хранели някакви очаквания за една самостоятелна Македония, която по-късно да се причисли към България, след трагичния погром на България в Междусъюзническата и Първата международна война, за такава опция въобще не може и да става дума. Затова и стартират да се търсят други разновидности, като се обрисуват две течения - на федералисти и автономисти. Сред федералистите са Христо Татарчев, Гьорче Петров, Димо Хаджидимов, Михаил Герджиков и други дейци на ВМОРО, които застъпват позицията за " балканско единение " и за Македония като част от " Балканска федерация ", с присъединяване на Югославия. Тази позиция е съгласувана с Коминтерна, а Белград поддържа тази концепция, тъй като Македония би била под неин надзор.
Сред " автономистите " са Тодор Александров, Александър Протогеров, Иван (Ванче) Михайлов и Петър Чаулев, които на 20 декември 1919 година възвръщат в София разкъсваната от несъгласия ВМОРО, като Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО). Вътрешна македонска революционна организация отхвърля " федеративната " концепция, тъй като счита, че българщината в самостоятелна Македония под сръбски надзор ще бъде унищожена (което и става в бъдеще след включването на Вардарска Македония в Югославия). В инструкция от 11 юни 1920 година на Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация като цел е записано " извоюването на свободата – под формата на автономност или самостоятелност – на Македония в нейните етнографически и стопански граници “.
Пак през юни 2019 година, в скопският " Нова Македония " се появи и някакъв сякаш към този момент разкрит " конфиденциален отчет " на Централно разузнавателно управление на САЩ, в който се твърди, че през март 1949 година в Анкара се е провела среща сред представители на Югославия и делегация на Вътрешна македонска революционна организация, ръководена от Иван (Ванче) Михайлов, на която Михайлов изискал съдействието на Югославия за образуване на " самостоятелна македонска страна ". Югославия се съгласила да окаже подпомагане, като в подмяна Михайлов се е съгласил да се откаже от всички антиюгославски действия.
Твърденията в този отчет издишат по доста точки. След деветнадесетоюнския прелом от 1934 година Вътрешна македонска революционна организация е сложена отвън закона, на Ванче Михайлов е издадена смъртна присъда, той емигрира и организацията, която към този момент няма поддръжката на българските управляващи, на практика престава да съставлява някакъв политически фактор. Към 1949 година Вътрешна македонска революционна организация, която е избила доста видни комунистически и аграрни функционери след деветоюнския прелом от 1923 година, към този момент няма благоприятни условия за въздействие в България. А Ванче Михайлов е анатема за Югославия, която е кроила проекти за неговото ликвидиране по време на краткотрайното му престояване в Турция. Сърбите не са не запомнили две наказателни акции на ръководената от Ванче Михайлов Вътрешна македонска революционна организация. На 13 февруари 1928 година македонската революционерка Мара Бунева убива в Скопие сръбския регионален управител- Велимир Превич, уредник на гонения и преследвания на дейци на Вътрешна македонска революционна организация, а 13 юли 1928 година различен екзекутор на Вътрешна македонска революционна организация, Иван Момчилов, прострелва в главата Жика Лазич, началник на сръбската полиция и деен участник в асимилирането и денационализирането на българите във Вардарска Македония. Изключено е и Югославия да одобри да отдели от своята федерация Вардарска Македония, като още по- малко това е допустимо това във връзка с Гърция, която от дълго време е приобщила Егейска Македония. " Секретният отчет " съдържа и други граничещи със измислица изказвания: на срещата бил подписан " пакт за взаимна защита ", според който, при въоръжени спорове, македонските групировки ще оперират взаимно с югославските въоръжени сили, а разследващите служби на Вътрешна македонска революционна организация в България, Гърция и Албания и ще бъдат разполагаем на Югославия.
Всички сходни изказвания на македонският президент Пендаровски и други македонски политици и историци по тази причина че единствената и основна цел на Гоце Делчев била основаването на " македонска страна ", имат една цел- да обосноват някак си, съществуването в по-далечното минало на някакъв македонски народ и на някаква македонска страна, която по разнообразни исторически условия е престанала да съществува, само че за възобновяване на която са се борили македонските революционери в лицето на Вътрешна македонска революционна организация. Но историческите обстоятелства сочат, че основателите на ВОМРО и след това на Вътрешна македонска революционна организация и на други македонски организации, са се определяли като българи, и съзнавайки невъзможността да причислят Македония към България, са търсели опция за една самостоятелна Македония, с доминиращ български детайл, посредством автономност, федерация и всевъзможен различен вероятен метод.
Признанието на Пендаровски, че Гоце Делчев за българин обаче не е задоволително. Македонските политици и историци следва да одобряват и българския генезис на всички видни основатели и функционери на македонското освободително придвижване. За това е задоволително да прочетат спомените на Иван Михайлов, написани и оповестени на чист български език, в които той цитира обява на виенския „ Райхспост” от 1924 година под заглавие „ Македонска трагедия”, в която се споделя: " Всички изтъкнати слависти... признават и сговорно свидетелствуват, че езика говорен в Македония е български диалект.... От историческо становище Македония е принадлежала на България ".
Във връзка с 150-та година от рождението на Гоце Делчев, позиции показаха министър председателят Кирил Петков и президентът Румен Радев. Според Петков „ Делчев е български бунтовник и неразделна част от общата история с Македония... един от знаците на битката за независимост, идеолог на македоно-одринското революционно- освободително придвижване и е неразделна част от общата ни история с народа на Северна Македония”. Президентът Радев е по-ясен, той цитира мнението на Гоце Делчев пред Даме Груев, че е нямало по какъв начин България да причисли Македония, тъй като ще се намесят и заинтригувани прилежащи страни и Македония ще бъде раздрана, по тази причина, споделил Гоце Делчев, би трябвало да се борим за свободата на Македония и Одринско сами с общи старания и жертви, с цел да не допуснем още едно разделяне “.
Това е историческата истина, която би трябвало да отстояваме в разногласията ни със Северна Македония. Гоце Делчев, български бунтовник, е отчитал невъзможността Македония да се причисли към България, даже благодарение на България и оракулски е планувал тази неспособност, за което свидетелстват балканските и междусъюзническите войни довели до разделянето на Македония.
Затова и се е борил за опазване на целостта на Македония във тип на автономност или страна, като стадий към присъединението и към България.
Същите причини сочат и други македонски политици и историци.
Историята обаче се основава на обстоятелства, а в тази ситуация с прокламираната битка на Гоце Делчев за македонска страна, обстоятелствата са следните:
На 23 октомври 1893 година в Солун е основана Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и на автономизма като нейна цел. Нейният ръководител доктор Христо Татарчев формулира концепцията за присъединение на Македония към България, по следния метод: „ Не можехме да възприемем гледището за директно съединяване на Македония с България, тъй като виждахме, че туй ще срещне огромни мъчнотии заради противодействието на великите сили и аспирациите на прилежащите дребни страни и Турция ". Затова и основоположниците на ВМОРО, сред които е и Гоце Делчев, притеглен след основаването и от Даме Груев, като се опират на член 23 от Берлинския контракт, предусещащ автономност на останалите в рамките на Османската империя Македония и Одринска Тракия, се афишират за една самостоятелна Македония, " с преимущество на българския детайл ", която сетне би могла по-лесно да се съедини с България. Това признава сред прочее и самият Гоце Делчев. През 1900 година той посещава Източна Тракия, българското население, на което също се бори за отменяне на турското владичество и по време на това посещаване се дискутира въпроса за общи дейности. В свои мемоари Димитър Груев от Лозенград, разказва среща в с. Пирок, на която сред Гоце Делчев и локалният бунтовник Стоян Лозев поражда спор за това каква би трябвало да бъде задачата на общата борба- автономност на Македония и Одринско или присъединение към България?. “Одринско, акцентира Лазов, е пред вратите на Отоманската столица и Дарданелите и Турция ще използва всички сили и средства за бързото и безмилостно потушаване на въстанието в нашия край... ние одринци, не ще можем да придобием своята независимост, с изключение на с вмешателството на България”.
На това Гоце Делчев, дава отговор: " Ние, българите от Македония и Одринско, не би трябвало да изпущаме изпредвид, че... една интервенция на България ще провокира намесата и на прилежащите страни и може да докара до разпокъсването на Македония. Ето за какво народите, населяващи тия две области, би трябвало сами с общи старания и жертви да извоюват своята независимост и самостоятелност в рамките на една самостоятелна Македоно-Одринска страна, като разчитаме единствено на материалната и морална поддръжка на България и на Великите сили”. Тук Гоце Делчев, в действителност приказва за " македонска страна ", само че не като страна на някакъв обособен, друг от българския, македонски народ, а като такава, която да запази целостта на Македония, в която живеят още турци, гърци, сърби и други народности, само че която е обитаема най-вече с българи. Той приказва обаче освен за " страна ", само че и за " антономия ", като споделя: " Трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско с цел да ги запазим в тяхната целокупност, като един стадий за бъдещето им присъединение към общото българско родно място ".
Ако македонските революционери са хранели някакви очаквания за една самостоятелна Македония, която по-късно да се причисли към България, след трагичния погром на България в Междусъюзническата и Първата международна война, за такава опция въобще не може и да става дума. Затова и стартират да се търсят други разновидности, като се обрисуват две течения - на федералисти и автономисти. Сред федералистите са Христо Татарчев, Гьорче Петров, Димо Хаджидимов, Михаил Герджиков и други дейци на ВМОРО, които застъпват позицията за " балканско единение " и за Македония като част от " Балканска федерация ", с присъединяване на Югославия. Тази позиция е съгласувана с Коминтерна, а Белград поддържа тази концепция, тъй като Македония би била под неин надзор.
Сред " автономистите " са Тодор Александров, Александър Протогеров, Иван (Ванче) Михайлов и Петър Чаулев, които на 20 декември 1919 година възвръщат в София разкъсваната от несъгласия ВМОРО, като Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО). Вътрешна македонска революционна организация отхвърля " федеративната " концепция, тъй като счита, че българщината в самостоятелна Македония под сръбски надзор ще бъде унищожена (което и става в бъдеще след включването на Вардарска Македония в Югославия). В инструкция от 11 юни 1920 година на Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация като цел е записано " извоюването на свободата – под формата на автономност или самостоятелност – на Македония в нейните етнографически и стопански граници “.
Пак през юни 2019 година, в скопският " Нова Македония " се появи и някакъв сякаш към този момент разкрит " конфиденциален отчет " на Централно разузнавателно управление на САЩ, в който се твърди, че през март 1949 година в Анкара се е провела среща сред представители на Югославия и делегация на Вътрешна македонска революционна организация, ръководена от Иван (Ванче) Михайлов, на която Михайлов изискал съдействието на Югославия за образуване на " самостоятелна македонска страна ". Югославия се съгласила да окаже подпомагане, като в подмяна Михайлов се е съгласил да се откаже от всички антиюгославски действия.
Твърденията в този отчет издишат по доста точки. След деветнадесетоюнския прелом от 1934 година Вътрешна македонска революционна организация е сложена отвън закона, на Ванче Михайлов е издадена смъртна присъда, той емигрира и организацията, която към този момент няма поддръжката на българските управляващи, на практика престава да съставлява някакъв политически фактор. Към 1949 година Вътрешна македонска революционна организация, която е избила доста видни комунистически и аграрни функционери след деветоюнския прелом от 1923 година, към този момент няма благоприятни условия за въздействие в България. А Ванче Михайлов е анатема за Югославия, която е кроила проекти за неговото ликвидиране по време на краткотрайното му престояване в Турция. Сърбите не са не запомнили две наказателни акции на ръководената от Ванче Михайлов Вътрешна македонска революционна организация. На 13 февруари 1928 година македонската революционерка Мара Бунева убива в Скопие сръбския регионален управител- Велимир Превич, уредник на гонения и преследвания на дейци на Вътрешна македонска революционна организация, а 13 юли 1928 година различен екзекутор на Вътрешна македонска революционна организация, Иван Момчилов, прострелва в главата Жика Лазич, началник на сръбската полиция и деен участник в асимилирането и денационализирането на българите във Вардарска Македония. Изключено е и Югославия да одобри да отдели от своята федерация Вардарска Македония, като още по- малко това е допустимо това във връзка с Гърция, която от дълго време е приобщила Егейска Македония. " Секретният отчет " съдържа и други граничещи със измислица изказвания: на срещата бил подписан " пакт за взаимна защита ", според който, при въоръжени спорове, македонските групировки ще оперират взаимно с югославските въоръжени сили, а разследващите служби на Вътрешна македонска революционна организация в България, Гърция и Албания и ще бъдат разполагаем на Югославия.
Всички сходни изказвания на македонският президент Пендаровски и други македонски политици и историци по тази причина че единствената и основна цел на Гоце Делчев била основаването на " македонска страна ", имат една цел- да обосноват някак си, съществуването в по-далечното минало на някакъв македонски народ и на някаква македонска страна, която по разнообразни исторически условия е престанала да съществува, само че за възобновяване на която са се борили македонските революционери в лицето на Вътрешна македонска революционна организация. Но историческите обстоятелства сочат, че основателите на ВОМРО и след това на Вътрешна македонска революционна организация и на други македонски организации, са се определяли като българи, и съзнавайки невъзможността да причислят Македония към България, са търсели опция за една самостоятелна Македония, с доминиращ български детайл, посредством автономност, федерация и всевъзможен различен вероятен метод.
Признанието на Пендаровски, че Гоце Делчев за българин обаче не е задоволително. Македонските политици и историци следва да одобряват и българския генезис на всички видни основатели и функционери на македонското освободително придвижване. За това е задоволително да прочетат спомените на Иван Михайлов, написани и оповестени на чист български език, в които той цитира обява на виенския „ Райхспост” от 1924 година под заглавие „ Македонска трагедия”, в която се споделя: " Всички изтъкнати слависти... признават и сговорно свидетелствуват, че езика говорен в Македония е български диалект.... От историческо становище Македония е принадлежала на България ".
Във връзка с 150-та година от рождението на Гоце Делчев, позиции показаха министър председателят Кирил Петков и президентът Румен Радев. Според Петков „ Делчев е български бунтовник и неразделна част от общата история с Македония... един от знаците на битката за независимост, идеолог на македоно-одринското революционно- освободително придвижване и е неразделна част от общата ни история с народа на Северна Македония”. Президентът Радев е по-ясен, той цитира мнението на Гоце Делчев пред Даме Груев, че е нямало по какъв начин България да причисли Македония, тъй като ще се намесят и заинтригувани прилежащи страни и Македония ще бъде раздрана, по тази причина, споделил Гоце Делчев, би трябвало да се борим за свободата на Македония и Одринско сами с общи старания и жертви, с цел да не допуснем още едно разделяне “.
Това е историческата истина, която би трябвало да отстояваме в разногласията ни със Северна Македония. Гоце Делчев, български бунтовник, е отчитал невъзможността Македония да се причисли към България, даже благодарение на България и оракулски е планувал тази неспособност, за което свидетелстват балканските и междусъюзническите войни довели до разделянето на Македония.
Затова и се е борил за опазване на целостта на Македония във тип на автономност или страна, като стадий към присъединението и към България.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ