Във врачанско преди години сурвакарите първо сурвакали водата
Във врачанско преди години сурвакарите първо сурвакали водата, сподели за Българска телеграфна агенция Силвия Гарванска. Тя добави, че сурвакарите са били най-вече момчета и минавали първо да благословят водоизточника – чешма, река, извор. Защото се вярвало, че водата ни свързва с другия свят, сподели Гарванска.
Освен че е мост сред световете, предците ни вярвали, че е връзката с умрелите ни прадеди, добави етнографът. Има още вярвания, че нощно време самодиви, змейове, създания пазят водоизточниците, по тази причина и през нощта не трябва да се върви да се налива вода.
На първи януари след сурвакането на водата, се благославя най-възрастният член на фамилията, животните и даже и къщата, добави Гарванска. По думите й се вярвало, че дрянът е най-жизненото, жилавото и крепко дърво. То е първото, което дава цвят и е знак на пролетта. „ Когато се удря всеки член на фамилията със сурвачката, се има вяра, че виталната мощ на дървото се предава на индивида. Изричайки и обредните слова, този човек ще е здрав през цялата година “, добави Гарванска.
Тя описа, че сурвачката, в случай че е от този планински регион, ще има повече вълна на нея, алена ябълка, чушка, чесън, червен конец, в случай че е от равнинен регион, ще е украсена и с житен клас. „ Предците ни са вярвали, че аленият цвят ни пази от заболявания, несгоди, уроки. Дряновата пръчка се е украсявала с всички вълшебен знаци на плодородието и отбраната и това я прави още по магична “, добави Гарванска.
„ При сурвакането на водата се употребили думите: Сурва, сурва година, радостна година! Жива и здрава водица, бистра и дълбока речица! Живо крепко до година, до година, до амина! Сурвакарите хвърляли във водата дрянови пъпки, а някъде и самите сурвачки и умивали със „ сурваканата ” вода лицата и ръцете си, нагазвали в реката, пръскали се и се къпели ", се показва и в уеб страницата Карта на времето, създаден и поддържан от Регионална библиотека „ Христо Ботев “ - Враца.
