141 години от боевете при Шипка-Шейново
Във военната история има събития, които съчетавайки гениална военна тактика за времето си и безсмъртния героизъм на елементарния боец, остават вечно в паметта на потомците. Такова събитие в нашата история от бойната летопис на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 година е военната интервенция по Зимното прекосяване на Балкана и сражението за укрепения турски лагер край селата Шипка и Шейново.
На 9 януари 2019 година се навършват 141 години от тези епични боеве. Това са едни от следващите сражения на Руската войска и Българското опълчение, които откриват пътя за по-нататъшно нахлуване към Цариград.
През месец декември 1877 година войната навлиза в своя съдбоносен стадий. След няколкомесечна блокада пада Плевен и Осман паша капитулира. Тази победа дава опция на съветската войска да възобнови настъпателните си дейности по всички фронтове. Главното командване взема решение, че макар сложните зимни условия войските би трябвало да преминат Балкана и подхващат необятно огромно нахлуване на юг от Стара планина. В осъществяване на това решение главната задача на Шипченския отряд под командването на ген.-лейт.Радецки, който след подсилването му доближава цифров състав към 48 000 души и 100 оръдия, е да се насочи в региона на Шипка-Шейново. Крайната цел е да се превземе укрепеният турски лагер и разгроми армията на Вейсел паша.
За задачата ген. Ф.Ф. Радецки разделя отряда си на три отряда, в които се включва и Българското опълчение. Той с частите си остава на прохода за деяние по фронта, а в обход от запад и изток потеглят две колони.
Дясната (западна) обходна колона, наброяваща към 15 800 души, под командването на ген.-майор М. Д. Скобелев би трябвало да премине Балкана през труднодостъпната Химитлийска пътека и да слезе при с. Химитлии /дн.Ясеново/. В състава на тази колона влизат и седем български опълченски дружини /1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та, 6-та, и 10-та/.
Пътят на лявата (източна) колона, наброяваща към 18 000 души, командвана от ген.-майор Н. И. Святополк-Мирски, минава през Тревненския проход и селата Селци, Горно, Средно и Долно Гюсово /дн. Изворово/. Към нея се числи и 9-а опълченска тайфа.
Руското командване взема решение прекосяването на Балкана да стартира на 5 януари 1878 година С помощта на българското население частите на Шипченския отряд стартират своя сложен преход. Освен със студа, който надминава -20 градуса, те би трябвало да се оправят и със стръмния и засипан от дълбоки преспи път.
В щаба на ген.Скобелев е писателят П.Р.Славейков, който познава проходите в Стара планина. За него А. Н. Куропаткин, шеф щаб на Скобелевата колона, написа: „ И в действителност мъчително е да се каже какво бихме създали ние без Славейков. Той ни доставяше безброй сведения за ситуацията на турците оттатък Балкана. Той бе провел цели чети, които минаваха там и оглеждаха турските позиции. По целия път при спускането на Скобелевия отряд отстраняваше голям брой спънки и доставяше с всичко належащо две и половина дивизии…И единствено тогава отдъхна, когато минахме Балкана и турците бидоха унищожени при Шейново “.
Заедно с други водачи те съумяват да преведат отряда през Химитлийската пътека. За един от тях, Начо Вълков от село Химитлий /Ясеново/, Немирович-Данченко си спомня „ Нашият лидер не взе даже и заплащане за своя героизъм. Той просто отмъщаваше на турците за гибелта на своите деца… “
Помощ от българското население получава и колоната на ген.Святополк-Мирски.
При тази тежка конюнктура изключително мощни и окуражаващи се оказват думите на ген. Скобелев, с които той се обръща към своите бойци: „ …Предстои ни сложен героизъм, заслужен за непрекъснатата и изпитана популярност на съветските флагове. Днес ще стартираме прекосяването през Балкана с артилерия, без пътища, като си пробиваме път през дълбоки снежни преспи пред очите на неприятеля… ”.
Според проекта на съветската Главна квартира двете обходни колони при положително време би трябвало да доближат поставената цел на 7 януари вечерта и на идващия ден да стартират офанзивите против турския лагер.
Сраженията при Шейново
Бойните дейности стартират на 8 януари 1878 година Частите на генералите Скобелев и Мирски би трябвало да нападат по едно и също време, само че сложният и заснежен път забавя колоната на ген.Скобелев. На този ден авангардът му съумява да организира единствено демонстративна офанзива против Шейново. Овладяването на турския лагер стартира колоната на ген.Мирски. Първоначално в офанзива потеглят баталъоните на 4-та стрелкова бригада. След като съумяват да завладяват първата укрепена линия, те вършат опит за офанзива и на втората линия вражески укрепления. Ген. Мирски организира няколко офанзиви против нея, само че не съумява да я превземе.
На 9 януари стартира последното огромно стълкновение. Вейсел паша нападна частите на ген.Мирски. В същия този миг под звуците на полковата музика колоната на ген.Скобелев потегля в нахлуване от запад. Атакувани са предните отбранителни позиции от западния бранш. В багра се включват поредно Углицкия, Суздалския и Владимирски полкове, както и опълченците от 5-а тайфа, които под възгласите на неудържимо ”ура ” потеглят към турските окопи.
Кавалерията на двете колони се съединява южно от с. Шейново. Войските на Мирски превземат с. Шипка и турската войска се оказва обградена. На обяд ген.Радецки подхваща фронтална офанзива по остарелия шипченски път в посока на противниковите укрепления под Орлово гнездо, само че среща мощен отпор от страна на турските сили. Тази спряна офанзива на русите в планината по никакъв метод не блокира блестящата интервенция на Скобелев и Мирски.
Преодолели трудностите на заснежените балкански пътеки, руси и опълченци се борят героичен досега, в който принуждават корпуса на Вейсел паша да капитулира.
Тази победа дава опция за нахлуване на съветската войска към Одрин и Цариград.
С приключването на войната и с подписването на 3 март 1878 година на Санстефанския предварителен контракт на картата на Европа още веднъж се появява страната България.
В тези дни, когато от яростните и съдбоносни боеве ни разделят 138 години, да си спомним за подвига на съветските бойци и българските опълченци, който способства за реализирането на българския народен блян.
Източник - Национален парк-муцей " Шипка-Бузлуджа "
На 9 януари 2019 година се навършват 141 години от тези епични боеве. Това са едни от следващите сражения на Руската войска и Българското опълчение, които откриват пътя за по-нататъшно нахлуване към Цариград.
През месец декември 1877 година войната навлиза в своя съдбоносен стадий. След няколкомесечна блокада пада Плевен и Осман паша капитулира. Тази победа дава опция на съветската войска да възобнови настъпателните си дейности по всички фронтове. Главното командване взема решение, че макар сложните зимни условия войските би трябвало да преминат Балкана и подхващат необятно огромно нахлуване на юг от Стара планина. В осъществяване на това решение главната задача на Шипченския отряд под командването на ген.-лейт.Радецки, който след подсилването му доближава цифров състав към 48 000 души и 100 оръдия, е да се насочи в региона на Шипка-Шейново. Крайната цел е да се превземе укрепеният турски лагер и разгроми армията на Вейсел паша.
За задачата ген. Ф.Ф. Радецки разделя отряда си на три отряда, в които се включва и Българското опълчение. Той с частите си остава на прохода за деяние по фронта, а в обход от запад и изток потеглят две колони.
Дясната (западна) обходна колона, наброяваща към 15 800 души, под командването на ген.-майор М. Д. Скобелев би трябвало да премине Балкана през труднодостъпната Химитлийска пътека и да слезе при с. Химитлии /дн.Ясеново/. В състава на тази колона влизат и седем български опълченски дружини /1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та, 6-та, и 10-та/.
Пътят на лявата (източна) колона, наброяваща към 18 000 души, командвана от ген.-майор Н. И. Святополк-Мирски, минава през Тревненския проход и селата Селци, Горно, Средно и Долно Гюсово /дн. Изворово/. Към нея се числи и 9-а опълченска тайфа.
Руското командване взема решение прекосяването на Балкана да стартира на 5 януари 1878 година С помощта на българското население частите на Шипченския отряд стартират своя сложен преход. Освен със студа, който надминава -20 градуса, те би трябвало да се оправят и със стръмния и засипан от дълбоки преспи път.
В щаба на ген.Скобелев е писателят П.Р.Славейков, който познава проходите в Стара планина. За него А. Н. Куропаткин, шеф щаб на Скобелевата колона, написа: „ И в действителност мъчително е да се каже какво бихме създали ние без Славейков. Той ни доставяше безброй сведения за ситуацията на турците оттатък Балкана. Той бе провел цели чети, които минаваха там и оглеждаха турските позиции. По целия път при спускането на Скобелевия отряд отстраняваше голям брой спънки и доставяше с всичко належащо две и половина дивизии…И единствено тогава отдъхна, когато минахме Балкана и турците бидоха унищожени при Шейново “.
Заедно с други водачи те съумяват да преведат отряда през Химитлийската пътека. За един от тях, Начо Вълков от село Химитлий /Ясеново/, Немирович-Данченко си спомня „ Нашият лидер не взе даже и заплащане за своя героизъм. Той просто отмъщаваше на турците за гибелта на своите деца… “
Помощ от българското население получава и колоната на ген.Святополк-Мирски.
При тази тежка конюнктура изключително мощни и окуражаващи се оказват думите на ген. Скобелев, с които той се обръща към своите бойци: „ …Предстои ни сложен героизъм, заслужен за непрекъснатата и изпитана популярност на съветските флагове. Днес ще стартираме прекосяването през Балкана с артилерия, без пътища, като си пробиваме път през дълбоки снежни преспи пред очите на неприятеля… ”.
Според проекта на съветската Главна квартира двете обходни колони при положително време би трябвало да доближат поставената цел на 7 януари вечерта и на идващия ден да стартират офанзивите против турския лагер.
Сраженията при Шейново
Бойните дейности стартират на 8 януари 1878 година Частите на генералите Скобелев и Мирски би трябвало да нападат по едно и също време, само че сложният и заснежен път забавя колоната на ген.Скобелев. На този ден авангардът му съумява да организира единствено демонстративна офанзива против Шейново. Овладяването на турския лагер стартира колоната на ген.Мирски. Първоначално в офанзива потеглят баталъоните на 4-та стрелкова бригада. След като съумяват да завладяват първата укрепена линия, те вършат опит за офанзива и на втората линия вражески укрепления. Ген. Мирски организира няколко офанзиви против нея, само че не съумява да я превземе.
На 9 януари стартира последното огромно стълкновение. Вейсел паша нападна частите на ген.Мирски. В същия този миг под звуците на полковата музика колоната на ген.Скобелев потегля в нахлуване от запад. Атакувани са предните отбранителни позиции от западния бранш. В багра се включват поредно Углицкия, Суздалския и Владимирски полкове, както и опълченците от 5-а тайфа, които под възгласите на неудържимо ”ура ” потеглят към турските окопи.
Кавалерията на двете колони се съединява южно от с. Шейново. Войските на Мирски превземат с. Шипка и турската войска се оказва обградена. На обяд ген.Радецки подхваща фронтална офанзива по остарелия шипченски път в посока на противниковите укрепления под Орлово гнездо, само че среща мощен отпор от страна на турските сили. Тази спряна офанзива на русите в планината по никакъв метод не блокира блестящата интервенция на Скобелев и Мирски.
Преодолели трудностите на заснежените балкански пътеки, руси и опълченци се борят героичен досега, в който принуждават корпуса на Вейсел паша да капитулира.
Тази победа дава опция за нахлуване на съветската войска към Одрин и Цариград.
С приключването на войната и с подписването на 3 март 1878 година на Санстефанския предварителен контракт на картата на Европа още веднъж се появява страната България.
В тези дни, когато от яростните и съдбоносни боеве ни разделят 138 години, да си спомним за подвига на съветските бойци и българските опълченци, който способства за реализирането на българския народен блян.
Източник - Национален парк-муцей " Шипка-Бузлуджа "
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ