Във вестник Отечествен фронт бяха първите, които още през 1990

Във вестник „ Отечествен фронт ” бяха първите, които още през 1990 година направиха изявление със Симеон Сакскобурготски от Мадрид. То безусловно взриви пазара. Дебелият „ петъшен “ вестник беше разграбен, наложи да вършим няколко спомагателни тиража. Очаквахме да има сериозен интерес към последния цар на България, обаче не чак подобен възторг. В изявлението хитрият Кобург, внук на един от най-лукавите европейски владетели, Фердинанд „ Лисицата ”, усърдно „ подгря “ триумфалното си завръщане.

Той се кълнеше, че  няма искания към България, нито морални, нито институционални, нито материални.

Просто искаше да служи почтено и непретенциозно на родината си. Бил подготвен да заеме позиция, която народът му избере – като президент, като министър председател, даже като външен министър. На всеки един  от тези постове Симеонл Навсякъде щял  да бъде потребен на страната със седемте си езика, с познанствата си в кралските дворове, с интернационалния си опит. Можел да оказва помощ и със мощните си позиции измежду богатите „ петролни монархии ” на Близкия Изток.

Хитрият Кобург „ преметна ” България. За първи път ми светна „ алената лампичка ”, че той няма да се окаже толкоз почтен, героичен и безвъзмезден, още през 1993 година.

Попаднах на ефирен репортаж, в който се изпусна пред кореспонденти, че счита за благосъстоятелност на династията Сакс-Кобург,  смущаващо доста земи и парцели и счита да си ги претендира назад: „ Не виждам за какво да не си желая бащинията. “ В „ бащинията ” му „ влизаха ” освен десетките  дворци и терени земя в София, Враня, Кричим, Саръгьол, село Баня, Евксиноград и под дърво и камък още, ами и горите в Рила, та даже връх Мусала.

Според многочислените му съперниците, царското семейство от дълго време към този момент си е получило обещетението за „ бащинията ”.

Официалната оценка на отнетите със „ Специален закон ” от страната „ царски ” парцели е пет милиона златни лв.. А съществува едно секретно решение на Министерския съвет от 1947 година на коронованата фамилия да бъдат изплатени 5 милиона английски лири. (Такава е равностойността на златните левове.)

Царят се кълне, че фамилията му в никакъв случай не е получавало тези пари

Но през 1974 година в Съединени американски щати излезе книга на историк от Харвардския университет. В нея се твърди, че Българска комунистическа партия е изплатила на царското семейство 20 милиона $. Адвокат Пламен Ранчев, ръководител на Комисията за царските парцели в 40-то Народно заседание споделя: „ Има доста съществени учредения да се счита, че тези пари са били изплатени изцяло. ” Това е ставало постоянно, на обособени траншове от секретна сметка на Министерството на финансите в Българска народна банка. Изплащането е траяло и след гибелта на  Георги Димитров, чак до 1989 година. Парите са давани „ кеш ”, персонално на Симеон, от висши дипломати, които в същото време  са били и офицери от разузнаването.

(Според съветски исторически уеб сайтове, Сталин е гледал на монарсите на балканските страни, българския Симеон, сръбския Милан, румънския Михай и албанския Лека, като на аварийни разновидности при възможен неуспех на схемата му с „ националните демокрации.)

Генерал Лукан Варадинов, шеф на персоналната защита на Георги Димитров, написа в спомените си, че в нощта след референдума „ Република или Монархия “ шефът му се е срещнал с министъра на външните работи, професор Петко Стайнов и го помолил да намерения в министерството каква прехрана да се дефинира на фамилията.

„ След няколко дни професорът ми се обади по директния телефон. Той ме помоли да предам на Георги Димитров, че са определили за прехрана осемнайсет хиляди швейцарски франка. Това предложение след това беше завършено в държавно решение, като прехрана за образованието на Симеон и Мария Луиза. ” написа Лукан Варадинов.

Ден след референдума, министър – ръководителят Кимон Георгиев дал на царското семейство ултиматум да напусние България до 24 часа.

На царицата Йоана Савойска било позволено да вземе всички движими движимости, които счита, че  принадлежат на монархическата династия. В няколко изявленията царицата твърди, че си е взела единствено копие от кино лентата за погребението на брачна половинка й, цар Борис Трети и томче, отдадено на 25-годишнината от ръководството му. Царското семейство напуща България със специфичен трен, композиран от локомотив и няколко вагона.

В книгата си „ Аз бях адютант на Симеон ” Стефан Стефанов споделя по какъв начин е придружил царското семейство до Египет.

Според него са били композирани осем вагона, три специфични и пет  товарни. „ Вагоните безусловно бяха препълнени със злато и бижута. ”,  Тези сведения влизат в внезапно несъгласие с уверенията на Симеон, че  им било позволено да вземат единствено по 200 $ на човек.

В Александрия, Египет, царското семейство пристигнало при бащата на Йоана, Виктор Емануил Трети. Според царя, през петте години там, фамилията му е било издържано от някогашния италиански крал. В Държавния списък се пази писмо на майката му, Йоана Савойска, до регента Тодор Павлов. В него тя упорства да им бъдат изплатени „ още пари “, като обещетения за мебелите и колите на семейството. „ Животът тук е безценен. Родителите ми не могат да оказват помощ. ”. Симеон също се оплаква, че в Египет водели „ беден живот ”, разчитайки единствено на парите на някогашния италиански крал.

Но Кобурга е получил образованието си в елитния и извънредно безценен лицей „ Виктория ”, непокътнато място за короновани глави.

Колежът е еквивалент на английския „ Итън ” за Северна Африка и Близкия Изток. Съученици на Симеон  са били хора със „ синя кръв ”: бъдещите крале на Йордания и Ирак, Хюсейн и Фейсал; престолонаследникът на Албания Лека Първи; саудитските принцове от династията Ас Сауд;

С осведомителна мъгла е покрита повода, заради която царското семейство се мести през 1950 година от Египет в Испания. Според някои източници, това се случва след опит за атентат против Симеон, който едвам не коствал живота му. Най – тиражираната версия е, че той е дело на Вътрешната македоно – одринска организация (ВМРО) и на нейният лидер Ванче Михайлов, на които Симеон дължал много пари.

От доста години в емигрантските среди в Мадрид, Париж и Женева се приказва,  че Симеон е „ закопчан ” от руснаците, още когато е достигнал пълнолетието си и е бил и е под техен надзор и до ден, сегашен. Дисидентът и политемигрант Петър Бояджиев твърди, че в изявление, откакто падна от власт, Тодор Живков му споделил:

„ Ще забележим какво ще направи Луканов със Симеон, аз го пазех за запаса “.

Всичко това прави меродавен слуха, че идеята  жителят Сакскобурготски да бъде върнат в България, в качеството на „ избавител на нацията ”, е на Любен Гоцев, а акцията е благословена от съветското военно разузнаване. С нейното реализиране се заели олигарсите.

Така или другояче, само че Симеон триумфално се завърна в България. Милиони го приветстваха с френетичните възгласи: „ Искаме си царя ”. От една дискретна ливада, облечен в грациозен и безценен костюм, който намекваше за класа и жанр, Царят им даде обещание тържествено, че ще оправи страната за 800 дни.

За задачата повика „ юпита ” от Лондонското сити.

Млади българчета, които се навъртаха още около проведения от държавното управление на Командира „ Български Великден ”, с вярата някои да ги забележи. Забеляза ги хитрия Кобург, а ги „ сортираха ” синът му княз Кирил Преславски и Спас Русев, огромен интернационален аферист.

Любка Качакова, Милен Велчев, Николай Василев, Иван Искров, Красимир Катев бяха млади, красиви, възпитани, добре образовани деца, с хъс за бързи кариери.

Доста от бъдещите царски министри бяха синове и дъщери на „ спящи ” в чужбина сътрудници на военното и външнополитическото разузнаване. С помощта на „ юпитата ”, царят образува „ Националното придвижване Симеон Втори ” и мощно навлезе в българската политика. На парламентарните избори то безусловно „ отвя ” Съюза на демократичните сили. Изплашеният президент Петър Стоянов прикани „ разрушените авари ” да се причисляват към спечелилите, а Иван Костов си направи персонална партия, към която „ източи ” Съюз на демократичните сили. А съюзът се трансформира в брошка на ревера на Бойко Борисов.

После царят се зае да оправя страната, като първо оправи себе си.

Върна си всичката „ бащиния ” и направи поклон на олигарсите, платили връщането. Едно от първите решения на държавното управление на „ Национална движение „Симеон Втори" ” беше да се сътвори  „ Нещатен съвет за стопански напредък ”. В съвета влизаха „ Мултигруп ” на Илия Павлов и „ Нове холдинг ” на Васил Божков – Черепа, Емил Кюлев и други крупни бизнесмени от Клуба на едрия капитал „ Възраждане ”. Така Симеон с един удар  оправдава, легитимира и да отвори чадър над  капитала на мафията. И юздите на страната пое  власт, успоредна на законната.

С това се стартира. Управлението на Симеон ще остане в историята на българските мошеничества и далавери с две покупко-продажби:

„ Врътката ” на външния дълг;

Харизването на БТК за чиния леща;

„ Врътката ” направи най – младият финансов министър в Европа Милен Велчев. През 2002 и 2003 година, външният дълг на страната „ дреме “ в чекмеджетата на борсовите брокери и цената му се обезценява непрестанно, заради липса на интерес. Точно това е идеалният миг за спекуланти, които слухтят и къде има стока с подценена стойност. Приятелите на Симеон се запасяват с евтини български дългови скъпи бумаги и подсказат на младия министър да „ бие тъпана ”, че ще изкупува дълга. Продажната цена на дълговите бумаги литна до небето. Тези, които са се изхитрили да ги купят на ниска цена, прибират забележителната разлика в джобовете си.

Милен Велчев не спря да се хвали, че, с помощта на неговия финансов талант, страната  е била облекчена с огромна част от тежестта на външния дълг. Другата изгода за България бил скокът на кредитния й рейтинг. През 2010 година самостоятелният интернационален анализатор „ Industry Wath ”, в проучване, поръчано от Парламента, пресмята, че сделката  с противоположното изкупуване на външния дълг на България е ощетило страната с повече от един милиард лв.. А кредитният й рейтинг не е мръднал. Колко са поставили в джобовете си от тази „ куца ” договорка Кобурга и обкръжението му не е ясно. Но Милен Велчев и брат му Георги си купиха няколко хотела на „ Слънчев бряг ”.

Продажбата на Българската телекомуникационна компания беше наречена “Далаверата на века ”.

Монополист на пазара за телефонни услуги, БТК реализираше големи облаги. Пазарната оценка на колоса, направена от самостоятелни американски оценители, беше един милиард и двеста и четиридесет милиона $. През 2004 година министърът на стопанската система на Симеон, Николай Василев, продаде мажоритарния дял на страната от 65 % за 240 милиона евро. Купувач беше никому незнайната „ Вива Венчърс ”, благосъстоятелност на също никому незнайния американския приватизационен фонд „ Адвент интернешънъл ”.

Само след три години, новият притежател продаде компанията за един милиарда и осемдесет милиона евро.

Един ден, много след измененията, срещнах Данчо „ Голямата уста ”. През соца той караше „ чорбарката ”, която разкарваше храната по вилите на „ право имеещите ” в държавния тракт в Бояна. Данчо беше мистериозен, много под напрежение и сбит: „ Мани, мани, батко, возя един баровец, какви мангизи, какво знамение, въобще не можеш да си представиш ”. След време ми се обади един общ другар: „ Взривили са Данчо. ”. Взривът не беше за него, а за неговия началник, крупния интернационален контрабандист на цигари Иван Тодоров – Доктора. Той като по знамение оцеля, а си отиде Данчо.

В багажника на взривения, сякаш непробиваем, изработен по специфична поръчка, брониран „ Мерцедес ”, намериха  полу обгоряла любопитна фотография на яхта.  Яхтата беше наета особено за надпреварите на „ Формула 1 ” в Монако от  Спас Русев. На борда  на катамарана  карти играеха Милен Велчев, министърът на енергетиката Мирослав Севлиески, мининстърът на превоза Пламен Петров, дружно с контрабарндиста Иван Тодоров – Доктора и перачът на пари Пепи Амигоса.

Тази фотография беше очевидно доказателство за сливането на политическата власт с Мафията. Царят обаче не я откри за неоправдателна:

„ Няма нещо съдбовно и изключително в фотографията. Няма неприятно хората да се возят на яхти и от там да следят некое съревнование. От това не могат да се вършат заключения ”.

Хората обаче си направиха заключения за самия Кобург и ръководството му, което отвори необятно ио гостоприемно вратите на страната, с цел да влезе проведена престъпност.

Начало

Още вести четете в: Коментари За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News