Свободата на медиите и заплахите пред журналистите
Във Англия за пръв път се организира Глобална конференция за свободата на медиите. Тя е взаимна самодейност с Канада. Форумът е част от интернационална акция за ориентиране на вниманието към свободата на медиите и усилване на натиска над тези, които я задушават. На конференцията са поканени делегации от над 100 страни и интернационалните организации, 60 министри и повече от 1000 публицисти, откриватели и участници в акции за независимост на словото. " Дневник " разгласява речта на външния министър Джереми Хънт.
Ваши превъзходителства, уважаеми посетители, дами и господа, от името на Обединеното кралство и на нашите съорганизатори, държавното управление на Канада, имам удоволствието да Ви поздравявам на актуалната конференция. И благодаря на канадската ми колежка Кристия Фриленд за нейната поддръжка и възторг за тази конференция и се надявам тя да бъде хазаин на конференцията следващата година.
Само преди два месеца, рано сутринта на 16-ти май, Франсиско Ромеро Диас, мексикански кореспондент на 28 години, получава позвъняване за случай в нощен клуб в Плайа дел Кармен.
Работата на Ромеро е ориентирана към разкриването на случаи на проведена престъпност. Той реагира както би постъпил всеки добър публицист и отива на мястото на случая колкото се може по-бързо.
Всъщност това евентуално е било капан. Когато идва, Ромеро попада в засада и е убит.
Той е знаел какъв риск поема. През предходните два месеца той е бил арестуван от полицията – твърди се, че това е обвързвано с обстоятелството, че е отказал да даде рушвет – и е бил похитен от въоръжени мъже. Бил е заплашван анонимно, че ще бъзе хвърлен от някой мост, както и че хората, отправящи заканите, знаят къде учи синът му. Но макар всички опити да бъде сплашен и унизен, Ромеро продължава да разгласява свои материали във вестника Quintana Roo Hoy и да поддържа уеб страница, отдаден на проблемите на проведената престъпност.
Той е шестият погубен публицист в Мексико тази година. А единствено преди месец е осъществено и седмо ликвидиране – на Норма Сарабия, убита в щата Табаско.
Миналата година са убити 99 публицисти от целия свят – над двойно повече спрямо предходното десетилетие, а други 348 са били лишени от независимост от държавни управления.
Твърде малко от причинителите на тези закононарушения биват подведени под отговорност. Всъщност от 46-те убийства на публицисти осъществени през 2008 година, в този момент – единадесет години по-късно – са разкрити единствено 8.
Свободата на медиите: международна идея
Ето за какво нашата конференция и световната акция са толкоз значими. Предизвикателството, пред което сме изправени, е да почетем паметта на Франсиско Ромеро Диас – и на други като него – като защитим публицистите и им подсигуряваме опцията да упражняват своята специалност, която съставлява един от жизненоважните стълбове на свободното общество.
Аз и моята другарка Кристия, която е някогашен публицист, сме първите външни министри, които провеждат интернационална конференция, отдадена на тази тематика и, както Кристия сподели, желаеме това да стане годишно събитие по света.
Днес към нас се причисляват делегации от над 100 страни, в това число 60 министри и повече от 1500 публицисти, представители на университетските среди и участници в акции. Никога до момента толкоз доста страни не са се обединявали в поддръжката на тази идея.
Днес насочваме ясно обръщение, че свободата на медиите не е полезност на Запада, а международна полезност. Когато действат оптимално, свободните медии пазят обществото от злоупотреби с властта и в същото време оказват помощ на страната си да доближи цялостния си капацитет.
През 1887 година известният историк и политик лорд Актън написа: " Властта корумпира, а безспорната власт води до безспорна корупция ".
Най-сигурните защитни средства против тъмната страна на властта са отчетността и сериозният взор, а малко институции могат да приложат тези правила по-добре от свободните медии.
Истинската отчетност обаче не се състои в изборната и показна " битка " с корупцията, провеждана от властническите режими, които по мистериозни способи отстраняват своите политически съперници, а в същото време си затварят очите, когато става въпрос да причинителите на най-тежките закононарушения. Истинската отчетност се състои в риска от разкритие от медия, която не може да бъде следена или подчинена.
Доказателствата за това са безспорни. От 10-те страни, постигнали най-хубави резултати в оправянето с корупцията съгласно международната ранглиста на организацията " Прозрачност без граници ", 7 са и в първата 10-ка на Световния показател за свободата на медиите. Същевременно, 4 от 10-те най-корумпирани страни са и в последната 10-ка на класацията за свободата на медиите.
Хората, които разполагат с власт, ценят своята известност. Затова съществуването на бистрота е най-сигурният метод да се подсигурява, че те няма да правят нарушавания.
Аз съм политик и, също както на множеството мои сътрудници, не всеки път ми е прелестно да чета какво пишат медиите за мен. Всъщност политик, който пази публицистите, може от време на време да се усеща като някой, който работи против личния си интерес.
Разбира се, би трябвало да кажа, и това може да е единственият ми късмет, че вестниците също вършат неточности. Журналистите не са предпазени от изкушенията на хиперболата и преувеличаването.
Но тези от нас, които от време на време са обект на рецензия, би трябвало да се замислят над мъдрите думи на Нелсън Мандела: " Медиите са огледало, благодарение на което можем да разберем по какъв начин ни виждат другите, с всички наши дефекти, брадавици и всичко останало Тези рецензии могат да ни оказват помощ да се развиваме, тъй като ни демонстрират по кое време хората не са задоволени от нашите дейности или нашето безучастие. "
Така че, в случай че бъдем рационални, ние политиците би трябвало да гледаме на медиите като на свои сериозни другари. Нашите държавни чиновници може да ни споделят това, което желаеме да чуем, само че медиите ще ни кажат това, което би трябвало да чуем, представяйки обстановката " без грим ", без значение дали това ни се харесва или не.
Как свободните медии оказват помощ на обществото?
Ролята на свободните медии обаче не се свежда единствено до това да подлагат на критика неуспехите и да спомагат за предотвратяването на злоупотреби: те включват и насърчаването и поддръжката за развиването на нови хрумвания. Историята демонстрира, че човечеството е успявало да бележи най-бърз прогрес тогава, когато е имало опция за свободно разискване, оборване и опълчване на хрумвания.
При задушаващите условия на забрани и цензура не може да има открития и изобретения. Свободният продан на хрумвания, реализиран благодарение на свободните медии, разрешава на гения на обществото да диша, като по този метод се отключва оригиналността и творчеството на цялото население.
Ето какво споделя по този въпрос огромният мъдрец Джон Стюарт Мил: " Най-тежката последица от това да бъде лимитирана опцията за свободно изложение на мнение, е че човечеството бива ограбено в случай че мнението е вярно, на обществото се лишава опцията да поправи грешката си; в същото време в случай че мнението е неверно, загубата е съвсем толкоз огромна: пропусната е опцията за одобряване на ясна и устойчива визия за това кое е вярно вследствие на опълчването сред вярно и неверно. "
В обществата, където свободният спор процъфтява, са направени съразмерно доста по-голямо количество открития, съдействали за развиването на човешкото знание. 10-те страни с най-голяма независимост на медиите в света имат общо 120 нобелови лауреата – 3 пъти повече от тези на Русия и Китай взети дружно.
Норвегия, която има население от едвам 5 милиона, е спечелила 13 нобелови награди. В никакъв случай не желая да обидя моите другари от Норвегия, само че не смятам, че те са по-големи новатори или че са по-изобретателни от другите нации. Отличните им резултати се държат на обстоятелството, че тяхното отворено общество и свободни медии, които са оценени като най-свободните в света, основават допустимо най-хубавите условия гениите им да просперират.
Предизвикателства, пред които са изправени актуалните публицисти
В други страни обстановката е по-сложна, само че макар компликациите публицистите съумяват да реализират резултати. Във Венецуела Лус Мели Рейес се опълчва против режима на Мадуро. Тя е редактор на уеб страницата за вести Efecto Cocuyo, в страна, където самостоятелната преса е лимитирана по един доста елементарен метод: посредством лишаването от достъп до хартия, върху която да печата.
В Казахстан Гулнара Бажкенова поддържа уеб страницата Holanews, който разкрива по какъв начин е отровена рибата в река Урал.
В Перу Густаво Горити от IDL Reporteros е разкрил редица значими случаи на корупция, в които са били забъркани представители на бизнеса, държавното управление и правосъдната система.
На други места обаче обстановката продължава да се утежнява. В Китай автоматизираната цензура и великият китайски файъруол блокират достъпа до хиляди новинарски уеб страници, а милиони хора са наети, с цел да цензурират наличието, да разгласяват подправени известия в обществените медии и да манипулират дебатите в интернет.
Първият човек, основал уеб страница, отдаден на правата на индивида в Китай, е деятелят Хуанг Куи. Той е лишен от независимост през 2016 година и, макар неприятното му здравословно положение, липсва каквато и да било информация какво се е случило с него след скришен правосъден развой, извършен през януари. Поставили сме този въпрос пред китайските управляващи. Призовавам ги още веднъж да дават информация по отношение на ориста на Хуанг Куи и да му обезпечат медицински грижи в случай че той се нуждае от тях.
През 2017 година във Виетнам Тран Ти Нга разгласява видеоматериал, показващ полицейско принуждение, поради което е осъдена с отнемане от независимост за период от девет години. Затова през днешния ден приканвам виетнамските управляващи да я освободят.
Защита на свободата на медиите
Лесно би било да станем фаталисти в свят, където Джамал Кашоги, публицист работещ за Washington Post, е погубен на територията на саудитско дипломатическо посланичество, а надарената млада журналистка Лира Макки е убита от републикански отцепници в Северна Ирландия.
Но ние би трябвало да устоим на това прелъщение. Защото, в случай че действаме дружно, можем да изобличим злоупотребите и да създадем по този начин, че хората, които протягат ръка на публицистите или ги лишават от независимост поради това, че си правят работата, да платят дипломатическата цена за своите дейности.
Затова през днешния ден желая да разглася пет на практика стъпки, които английското държавно управление ще предприеме дружно със своите сътрудници.
На първо място, дружно с други държавни управления ще създадем нов Световен фонд за отбрана на медиите, който ще се ръководи от ЮНЕСКО. Така ще създадем стъпка напред в осъществяването на Плана за деяние на Организация на обединените нации за сигурността на публицистите.
Целите включват подкрепяне на публицистите с правни съвещания и образования по сигурност за тези от тях, които работят в зони на спор. В рамките на идващите пет години Англия ще внесе 3 милиона паунда във фонда. Призоваваме и други страни да се включат в тази самодейност.
На второ място, ще създадем интернационална работна група, която да оказва помощ на държавните управления да извършват своите задължения за обезпечаване на независимост на медиите, в това число посредством създаването на проекти за деяние на национално равнище. Всяка година по време на Генералната асамблея на Организация на обединените нации ще се срещаме, с цел да оценим работата на групата, да поздравим страните, които са постигнали прогрес в региона на свободата на медиите, и да набележим какви ограничения би трябвало да бъдат подхванати във връзка с страните, където това не се случва.
На трето място, нашият специфичен делегат, Амал Клуни, сътвори комисия от специалисти, която ще поучава обособените страни какви ограничения могат да подхващат, с цел да засилят правната отбрана на публицистите. Призовавам държавните управления да се вслушват в препоръките на комисията и да следват нейните рекомендации.
От наша страна, английското държавно управление подсигурява, че когато предлагаме нови законопроекти или променяме съществуващи закони, ще взимаме поради възможните им отблясъци върху свободата на медиите. По-рано през днешния ден моята колежка, министър Хариет Боудуин, разгласи, че нашето Министерство за интернационално развиване заделя 15 милиона паунда за нови стратегии, които да промотират свободата на медиите по целия свят.
На четвърто място, Кристия Фриленд и аз ще образуваме група за контакти от държави-съмишленици, с цел да лобираме дружно в случаи, когато е застрашена свободата на медиите. Целта ни е това да бъде механизъм за бързо реагиране, който да разрешава на министрите на външните работи и на посланиците да реагират дружно при случаи на злоупотреби.
На последно място, приканвам всички страни, показани на актуалната конференция, да подпишат Глобалното заричане за независимост на медиите, с което се ангажираме да работим дружно за идеята като единна коалиция и да се срещнем още веднъж идната година.
Заключение
Борбата за независимост на медиите се води ден след ден не в конферентни зали като тази, а от самостоятелни публицисти, работещи в властнически държави; от бдителни блогъри, които изобличават корупцията; и от смели деятели, които разгласяват доказателства за нарушавания на правата на индивида.
В тази битка няма място за неутрални.
Ние сме на страната на тези, които се стремят да разгласяват истината и да изяснят действителните условия. Ние сме против тези, които потискат, цензурират или отмъщават.
След убийството на Франсиско Ромеро Диас неговият вестник излиза с заглавието " Болка, боязън и изтощение " и афишира: " Гласът на един публицист е заглъхнал ".
В последна сметка, всички сме изправени пред избор.
Ако си затворим очите за съществуващите закани, това ще значи, че толерираме репресиите, ориентирани против самостоятелните гласове и заплахите, произлизащи от съществуването на власт без отчетност. Като защитим нашите полезности, страните ни ще преуспяват с помощта на свободния продан на хрумвания.
С наличието си на тази конференция всеки един от хилядата души тук към този момент е направил своя избор.
Дали сме заричане да създадем всичко належащо, безусловно всичко, с цел да подсигуряваме, че вместо да бъдат заглушени, множеството разнообразни гласове на свободните медии ще бъдат подкрепяни и насърчавани като най-важния фактор за съществуването на отворено общество, което от своя страна съставлява основата, върху която се гради напредъкът на човечеството.
Ваши превъзходителства, уважаеми посетители, дами и господа, от името на Обединеното кралство и на нашите съорганизатори, държавното управление на Канада, имам удоволствието да Ви поздравявам на актуалната конференция. И благодаря на канадската ми колежка Кристия Фриленд за нейната поддръжка и възторг за тази конференция и се надявам тя да бъде хазаин на конференцията следващата година.
Само преди два месеца, рано сутринта на 16-ти май, Франсиско Ромеро Диас, мексикански кореспондент на 28 години, получава позвъняване за случай в нощен клуб в Плайа дел Кармен.
Работата на Ромеро е ориентирана към разкриването на случаи на проведена престъпност. Той реагира както би постъпил всеки добър публицист и отива на мястото на случая колкото се може по-бързо.
Всъщност това евентуално е било капан. Когато идва, Ромеро попада в засада и е убит.
Той е знаел какъв риск поема. През предходните два месеца той е бил арестуван от полицията – твърди се, че това е обвързвано с обстоятелството, че е отказал да даде рушвет – и е бил похитен от въоръжени мъже. Бил е заплашван анонимно, че ще бъзе хвърлен от някой мост, както и че хората, отправящи заканите, знаят къде учи синът му. Но макар всички опити да бъде сплашен и унизен, Ромеро продължава да разгласява свои материали във вестника Quintana Roo Hoy и да поддържа уеб страница, отдаден на проблемите на проведената престъпност.
Той е шестият погубен публицист в Мексико тази година. А единствено преди месец е осъществено и седмо ликвидиране – на Норма Сарабия, убита в щата Табаско.
Миналата година са убити 99 публицисти от целия свят – над двойно повече спрямо предходното десетилетие, а други 348 са били лишени от независимост от държавни управления.
Твърде малко от причинителите на тези закононарушения биват подведени под отговорност. Всъщност от 46-те убийства на публицисти осъществени през 2008 година, в този момент – единадесет години по-късно – са разкрити единствено 8.
Свободата на медиите: международна идея
Ето за какво нашата конференция и световната акция са толкоз значими. Предизвикателството, пред което сме изправени, е да почетем паметта на Франсиско Ромеро Диас – и на други като него – като защитим публицистите и им подсигуряваме опцията да упражняват своята специалност, която съставлява един от жизненоважните стълбове на свободното общество.
Аз и моята другарка Кристия, която е някогашен публицист, сме първите външни министри, които провеждат интернационална конференция, отдадена на тази тематика и, както Кристия сподели, желаеме това да стане годишно събитие по света.
Днес към нас се причисляват делегации от над 100 страни, в това число 60 министри и повече от 1500 публицисти, представители на университетските среди и участници в акции. Никога до момента толкоз доста страни не са се обединявали в поддръжката на тази идея.
Днес насочваме ясно обръщение, че свободата на медиите не е полезност на Запада, а международна полезност. Когато действат оптимално, свободните медии пазят обществото от злоупотреби с властта и в същото време оказват помощ на страната си да доближи цялостния си капацитет.
През 1887 година известният историк и политик лорд Актън написа: " Властта корумпира, а безспорната власт води до безспорна корупция ".
Най-сигурните защитни средства против тъмната страна на властта са отчетността и сериозният взор, а малко институции могат да приложат тези правила по-добре от свободните медии.
Истинската отчетност обаче не се състои в изборната и показна " битка " с корупцията, провеждана от властническите режими, които по мистериозни способи отстраняват своите политически съперници, а в същото време си затварят очите, когато става въпрос да причинителите на най-тежките закононарушения. Истинската отчетност се състои в риска от разкритие от медия, която не може да бъде следена или подчинена.
Доказателствата за това са безспорни. От 10-те страни, постигнали най-хубави резултати в оправянето с корупцията съгласно международната ранглиста на организацията " Прозрачност без граници ", 7 са и в първата 10-ка на Световния показател за свободата на медиите. Същевременно, 4 от 10-те най-корумпирани страни са и в последната 10-ка на класацията за свободата на медиите.
Хората, които разполагат с власт, ценят своята известност. Затова съществуването на бистрота е най-сигурният метод да се подсигурява, че те няма да правят нарушавания.
Аз съм политик и, също както на множеството мои сътрудници, не всеки път ми е прелестно да чета какво пишат медиите за мен. Всъщност политик, който пази публицистите, може от време на време да се усеща като някой, който работи против личния си интерес.
Разбира се, би трябвало да кажа, и това може да е единственият ми късмет, че вестниците също вършат неточности. Журналистите не са предпазени от изкушенията на хиперболата и преувеличаването.
Но тези от нас, които от време на време са обект на рецензия, би трябвало да се замислят над мъдрите думи на Нелсън Мандела: " Медиите са огледало, благодарение на което можем да разберем по какъв начин ни виждат другите, с всички наши дефекти, брадавици и всичко останало Тези рецензии могат да ни оказват помощ да се развиваме, тъй като ни демонстрират по кое време хората не са задоволени от нашите дейности или нашето безучастие. "
Така че, в случай че бъдем рационални, ние политиците би трябвало да гледаме на медиите като на свои сериозни другари. Нашите държавни чиновници може да ни споделят това, което желаеме да чуем, само че медиите ще ни кажат това, което би трябвало да чуем, представяйки обстановката " без грим ", без значение дали това ни се харесва или не.
Как свободните медии оказват помощ на обществото?
Ролята на свободните медии обаче не се свежда единствено до това да подлагат на критика неуспехите и да спомагат за предотвратяването на злоупотреби: те включват и насърчаването и поддръжката за развиването на нови хрумвания. Историята демонстрира, че човечеството е успявало да бележи най-бърз прогрес тогава, когато е имало опция за свободно разискване, оборване и опълчване на хрумвания.
При задушаващите условия на забрани и цензура не може да има открития и изобретения. Свободният продан на хрумвания, реализиран благодарение на свободните медии, разрешава на гения на обществото да диша, като по този метод се отключва оригиналността и творчеството на цялото население.
Ето какво споделя по този въпрос огромният мъдрец Джон Стюарт Мил: " Най-тежката последица от това да бъде лимитирана опцията за свободно изложение на мнение, е че човечеството бива ограбено в случай че мнението е вярно, на обществото се лишава опцията да поправи грешката си; в същото време в случай че мнението е неверно, загубата е съвсем толкоз огромна: пропусната е опцията за одобряване на ясна и устойчива визия за това кое е вярно вследствие на опълчването сред вярно и неверно. "
В обществата, където свободният спор процъфтява, са направени съразмерно доста по-голямо количество открития, съдействали за развиването на човешкото знание. 10-те страни с най-голяма независимост на медиите в света имат общо 120 нобелови лауреата – 3 пъти повече от тези на Русия и Китай взети дружно.
Норвегия, която има население от едвам 5 милиона, е спечелила 13 нобелови награди. В никакъв случай не желая да обидя моите другари от Норвегия, само че не смятам, че те са по-големи новатори или че са по-изобретателни от другите нации. Отличните им резултати се държат на обстоятелството, че тяхното отворено общество и свободни медии, които са оценени като най-свободните в света, основават допустимо най-хубавите условия гениите им да просперират.
Предизвикателства, пред които са изправени актуалните публицисти
В други страни обстановката е по-сложна, само че макар компликациите публицистите съумяват да реализират резултати. Във Венецуела Лус Мели Рейес се опълчва против режима на Мадуро. Тя е редактор на уеб страницата за вести Efecto Cocuyo, в страна, където самостоятелната преса е лимитирана по един доста елементарен метод: посредством лишаването от достъп до хартия, върху която да печата.
В Казахстан Гулнара Бажкенова поддържа уеб страницата Holanews, който разкрива по какъв начин е отровена рибата в река Урал.
В Перу Густаво Горити от IDL Reporteros е разкрил редица значими случаи на корупция, в които са били забъркани представители на бизнеса, държавното управление и правосъдната система.
На други места обаче обстановката продължава да се утежнява. В Китай автоматизираната цензура и великият китайски файъруол блокират достъпа до хиляди новинарски уеб страници, а милиони хора са наети, с цел да цензурират наличието, да разгласяват подправени известия в обществените медии и да манипулират дебатите в интернет.
Първият човек, основал уеб страница, отдаден на правата на индивида в Китай, е деятелят Хуанг Куи. Той е лишен от независимост през 2016 година и, макар неприятното му здравословно положение, липсва каквато и да било информация какво се е случило с него след скришен правосъден развой, извършен през януари. Поставили сме този въпрос пред китайските управляващи. Призовавам ги още веднъж да дават информация по отношение на ориста на Хуанг Куи и да му обезпечат медицински грижи в случай че той се нуждае от тях.
През 2017 година във Виетнам Тран Ти Нга разгласява видеоматериал, показващ полицейско принуждение, поради което е осъдена с отнемане от независимост за период от девет години. Затова през днешния ден приканвам виетнамските управляващи да я освободят.
Защита на свободата на медиите
Лесно би било да станем фаталисти в свят, където Джамал Кашоги, публицист работещ за Washington Post, е погубен на територията на саудитско дипломатическо посланичество, а надарената млада журналистка Лира Макки е убита от републикански отцепници в Северна Ирландия.
Но ние би трябвало да устоим на това прелъщение. Защото, в случай че действаме дружно, можем да изобличим злоупотребите и да създадем по този начин, че хората, които протягат ръка на публицистите или ги лишават от независимост поради това, че си правят работата, да платят дипломатическата цена за своите дейности.
Затова през днешния ден желая да разглася пет на практика стъпки, които английското държавно управление ще предприеме дружно със своите сътрудници.
На първо място, дружно с други държавни управления ще създадем нов Световен фонд за отбрана на медиите, който ще се ръководи от ЮНЕСКО. Така ще създадем стъпка напред в осъществяването на Плана за деяние на Организация на обединените нации за сигурността на публицистите.
Целите включват подкрепяне на публицистите с правни съвещания и образования по сигурност за тези от тях, които работят в зони на спор. В рамките на идващите пет години Англия ще внесе 3 милиона паунда във фонда. Призоваваме и други страни да се включат в тази самодейност.
На второ място, ще създадем интернационална работна група, която да оказва помощ на държавните управления да извършват своите задължения за обезпечаване на независимост на медиите, в това число посредством създаването на проекти за деяние на национално равнище. Всяка година по време на Генералната асамблея на Организация на обединените нации ще се срещаме, с цел да оценим работата на групата, да поздравим страните, които са постигнали прогрес в региона на свободата на медиите, и да набележим какви ограничения би трябвало да бъдат подхванати във връзка с страните, където това не се случва.
На трето място, нашият специфичен делегат, Амал Клуни, сътвори комисия от специалисти, която ще поучава обособените страни какви ограничения могат да подхващат, с цел да засилят правната отбрана на публицистите. Призовавам държавните управления да се вслушват в препоръките на комисията и да следват нейните рекомендации.
От наша страна, английското държавно управление подсигурява, че когато предлагаме нови законопроекти или променяме съществуващи закони, ще взимаме поради възможните им отблясъци върху свободата на медиите. По-рано през днешния ден моята колежка, министър Хариет Боудуин, разгласи, че нашето Министерство за интернационално развиване заделя 15 милиона паунда за нови стратегии, които да промотират свободата на медиите по целия свят.
На четвърто място, Кристия Фриленд и аз ще образуваме група за контакти от държави-съмишленици, с цел да лобираме дружно в случаи, когато е застрашена свободата на медиите. Целта ни е това да бъде механизъм за бързо реагиране, който да разрешава на министрите на външните работи и на посланиците да реагират дружно при случаи на злоупотреби.
На последно място, приканвам всички страни, показани на актуалната конференция, да подпишат Глобалното заричане за независимост на медиите, с което се ангажираме да работим дружно за идеята като единна коалиция и да се срещнем още веднъж идната година.
Заключение
Борбата за независимост на медиите се води ден след ден не в конферентни зали като тази, а от самостоятелни публицисти, работещи в властнически държави; от бдителни блогъри, които изобличават корупцията; и от смели деятели, които разгласяват доказателства за нарушавания на правата на индивида.
В тази битка няма място за неутрални.
Ние сме на страната на тези, които се стремят да разгласяват истината и да изяснят действителните условия. Ние сме против тези, които потискат, цензурират или отмъщават.
След убийството на Франсиско Ромеро Диас неговият вестник излиза с заглавието " Болка, боязън и изтощение " и афишира: " Гласът на един публицист е заглъхнал ".
В последна сметка, всички сме изправени пред избор.
Ако си затворим очите за съществуващите закани, това ще значи, че толерираме репресиите, ориентирани против самостоятелните гласове и заплахите, произлизащи от съществуването на власт без отчетност. Като защитим нашите полезности, страните ни ще преуспяват с помощта на свободния продан на хрумвания.
С наличието си на тази конференция всеки един от хилядата души тук към този момент е направил своя избор.
Дали сме заричане да създадем всичко належащо, безусловно всичко, с цел да подсигуряваме, че вместо да бъдат заглушени, множеството разнообразни гласове на свободните медии ще бъдат подкрепяни и насърчавани като най-важния фактор за съществуването на отворено общество, което от своя страна съставлява основата, върху която се гради напредъкът на човечеството.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ