Във Велика сряда отдаваме почит не на личност, а на

Във Велика сряда отдаваме респект не на персона, а на покаянието на една безименна жена, която в евангелието е избрана като грешница. Смята се, че това е Мария, сестрата на Лазар и Марта от Витания. 

Тя била допряна от проповедта на Иисус Христос, разкаяла се за греховете си и от признателност помазала с миро (скъпо благовонно масло) нозете на Учителя малко преди Неговите премеждия и избавителна гибел на кръста.

В този ден си спомняме и за измяната на Юда Искариот, който участвал на това деяние на дамата, само че вместо да се трогне от душевния й поврат, той замислил изменничество.

Тези две събития станали след влизането на Спасителя в Йерусалим. 

Юда, щом видял да се разлива обилно скъпото миро, отбелязал, че то можело да се продаде за огромна сума пари, които да се раздадат на бедняци. Странното в тези два свързани случая е, че грешницата постъпила вярно, тъй като стигнала до съзнанието за потребността от смирение и го изразила с помазването на нозете на Христос.

Гостоприемството изисквало да се даде на госта вода да измие нозете си след идване. А тя вместо с вода измила нозете Му със скъпо миро.

Домакините преди този момент са предложили вода на Иисус да си измие нозете, но тук е значим признакът: дамата в разкаянието за греховете си (според преданието тя била блудница) посредством помазването кани Спасителя да влезе посетител в душата й и да я очисти, с цел да не бърка повече.

И Христос й заречен, че целият свят ще научи за постъпката й и ще я издигне в образец за подражателство.

А Юда в този ден затвърдил желанието си да съобщи своя Учител, от Когото бил миропомазан да бъде Негов възпитаник, да слуша избавителните Му слова и да е очевидец на чудесата Му.

Неговият негативен образец, както и разкаянието на разбойника на кръста до Иисус Христос демонстрират, че никой не е застрахован в положението си, в което се намира.

Затова Църквата предлага да бъдем будни и да внимаваме над себе си.