Николай Киров: Не знам да има оферти за Неделев и...
Във футбола инцидентните неща се случват веднъж. През 2017 година Ботев (Пд), воден от Николай Киров, победи Лудогорец на финала и завоюва Купата на България. После обаче надделя именития си противник и в борбата за Суперкупата. Тази година Ботев още веднъж е на край след същински полуфинален трилър с ЦСКА. И отново под управлението на Киров. Което е доказателство, че това не са инцидентни триумфи, а заслужени и изковани от добър треньор и положителни футболисти. Наставникът на „ канарчетата ” обаче не е от хората, на които самочувствието им проличава от километри. Възпитан и въздържан, той не обича фанфарите, а работата. Николай Киров се съгласи преди днешната подготовка на „ канарчетата ”да опише малко за себе си:
-Г-н Киров, Ботев ли игра доста мощно или ЦСКА се показа много криво-ляво на полуфинала за Купата на България?
-Не мога да преценява къде е истината. Факт е обаче, че ние се бяхме подготвили доста добре за реванша, откакто имахме нежен задатък от първата среща на нашия стадион. Момчетата излязоха много мобилизирани и със самочувствие. Защото, в случай че искаш да биеш на „ Армията ”, излезеш ли там сплескан и без самочувствие, си жертван на неуспех.
-През 2017 година преди финала за Купата и мача за Суперкупата, както и в този момент на полуфинала с ЦСКА, вашият тим беше в ролята на новобранец. Сега обаче преди борбата с Локо Пд всички ви сочат за любимци. Това ще ви помогне ли или може да ви попречи?
- О, не. Категорично няма любимец за финала. Винаги в подобен мач шансове имат и двата тима. А да не забравяме, че следва борба сред двата най-силни пловдивски отбора. За първи път в историята ще има подобен край и няма по какъв начин да определиш кой е новобранец и кой има по-голямо преимущество.
-Много се шуми за трансфер на две от звездите ви Тодор Неделев и Кристиан Димитров... Вероятно ще ми отговорите, че не знаете нищо, само че въпреки всичко съм задължен да ви попитам.
-Нормално е да се шуми. Това са състезатели, които демонстрираха израстване през сезона. Свикнали сме за Неделев да четем съвсем през ден, че е желан тук и там. Напоследък зачестиха новините и за Кристиан, тъй като той се показва доста устойчиво. Но в действителност съм прям с вас – досега не съм осведомен да има съответна оферта за някого от двамата.
-Работите ли към този момент по лятната селекция и какъв брой нови попълнения да чакаме в Ботев като численост?
-Имаме хрумвания за лятото, само че съответната ни работа по селекцията ще стартира директно след финала за Купата на България на 15 май.
-Сега ще ви върна обратно във времето. Как като дребен се запалихте по футбола?
- Времената бяха такива. Живеехме в затворена система, а технологиите не бяха толкоз добре развити. Развлеченията се брояха на пръсти, а футболът беше едно от тях. В квартала, в който отраснах – „ Кършиака ”, всички ритахме топката. Аз се записах в школата на Марица още в първи клас – бях преди малко навършил 7 години. Преминах през всички детско-юношески обединения, като забавното е, че постоянно играех в тимовете на по-големите от мен.
-Защо станахте вратар?
- Има една приказка, че вратарят се ражда, а не ставаш подобен след това. И е по този начин. Трябва да имаш гения и тръпката, с цел да застанеш на вратата. Нямаш ли предпочитание, нищо няма да се получи. Още от дребен се влюбих във вратарския пост и в никакъв случай не го изоставих по време на кариерата ми като футболист.
-В какво семейство израснахте?
- В сплотено, съществено и амбициозно семейство. Баща ми беше основен счетоводител, а майка ми - осигурителен сътрудник. Моите родители държаха на учението и на дисциплината. Държаха и по този начин ме възпитаха. Въпреки че упражнявах футбол, аз не изоставих учебното заведение. Напротив. Завърших с отличен междинното си обучение със компетентност „ счетоводство и надзор ”. После приключих и висше обучение в Пловдивския университет с профил „ физкултура ”.
-Помните ли някоя значима дузпа, която сте избавили като вратар?
- Помня няколко, само че най-яркият ми спомен е обвързван с един мач за Купата, когато спасих две дузпи против... Ботев. С моите съотборници от Марица срещнахме „ канарчетата ” в четвъртфинален дуел за Купата на България. Срещата беше доста забавна и се стигна до осъществяване на дузпи. Парирах два удара, само че пък ние изпуснахме три и отпаднахме.
-Какви мемоари пазите от дербитата Ботев – Локо, в които сте взели участие?
- Това са най-интригуващите мачове. Никога не е ясно по какъв начин ще приключи дуелът. На стадиона идваха хиляди почитатели. Сега съм сигурен, че доста последователи на двата тима ще дойдат в София за финала на 15 май.
-Наистина ли Атанас Узунов измисля прякора ви Белия?
-Да, по този начин е. Той беше треньор в школата на Марица. Занимаваше се с подготовката на вратарите. Един от първите спецове у нас в тази област. Наско измисли прякори на доста хора, а аз бях един от тях.
- Тъжна новина застигна през вчерашния ден футболна България – умря Динко Дерменджиев.
-Лека му пръст. Тъгата ми е голяма. Бяхме доста близки в последните години. Поне един път Чико минаваше през базата да се забележим и да проведем диалози. Ботев и България изгубиха една огромна персона. Аз изгубих другар и човек, от който съм се учил.
-Много хора не знаят на кой тим в чужбина сте почитател и кои са обичаните ви футболисти зад граница?
-Нямам обичан тим зад граница и в никакъв случай не съм имал. Що се отнася до най-хубавите за мен футболисти, които съм гледал, те са следните: Марадона, Зидан и Меси. Уточнявам, че ги класифицирам хронологично.
-Г-н Киров, Ботев ли игра доста мощно или ЦСКА се показа много криво-ляво на полуфинала за Купата на България?
-Не мога да преценява къде е истината. Факт е обаче, че ние се бяхме подготвили доста добре за реванша, откакто имахме нежен задатък от първата среща на нашия стадион. Момчетата излязоха много мобилизирани и със самочувствие. Защото, в случай че искаш да биеш на „ Армията ”, излезеш ли там сплескан и без самочувствие, си жертван на неуспех.
-През 2017 година преди финала за Купата и мача за Суперкупата, както и в този момент на полуфинала с ЦСКА, вашият тим беше в ролята на новобранец. Сега обаче преди борбата с Локо Пд всички ви сочат за любимци. Това ще ви помогне ли или може да ви попречи?
- О, не. Категорично няма любимец за финала. Винаги в подобен мач шансове имат и двата тима. А да не забравяме, че следва борба сред двата най-силни пловдивски отбора. За първи път в историята ще има подобен край и няма по какъв начин да определиш кой е новобранец и кой има по-голямо преимущество.
-Много се шуми за трансфер на две от звездите ви Тодор Неделев и Кристиан Димитров... Вероятно ще ми отговорите, че не знаете нищо, само че въпреки всичко съм задължен да ви попитам.
-Нормално е да се шуми. Това са състезатели, които демонстрираха израстване през сезона. Свикнали сме за Неделев да четем съвсем през ден, че е желан тук и там. Напоследък зачестиха новините и за Кристиан, тъй като той се показва доста устойчиво. Но в действителност съм прям с вас – досега не съм осведомен да има съответна оферта за някого от двамата.
-Работите ли към този момент по лятната селекция и какъв брой нови попълнения да чакаме в Ботев като численост?
-Имаме хрумвания за лятото, само че съответната ни работа по селекцията ще стартира директно след финала за Купата на България на 15 май.
-Сега ще ви върна обратно във времето. Как като дребен се запалихте по футбола?
- Времената бяха такива. Живеехме в затворена система, а технологиите не бяха толкоз добре развити. Развлеченията се брояха на пръсти, а футболът беше едно от тях. В квартала, в който отраснах – „ Кършиака ”, всички ритахме топката. Аз се записах в школата на Марица още в първи клас – бях преди малко навършил 7 години. Преминах през всички детско-юношески обединения, като забавното е, че постоянно играех в тимовете на по-големите от мен.
-Защо станахте вратар?
- Има една приказка, че вратарят се ражда, а не ставаш подобен след това. И е по този начин. Трябва да имаш гения и тръпката, с цел да застанеш на вратата. Нямаш ли предпочитание, нищо няма да се получи. Още от дребен се влюбих във вратарския пост и в никакъв случай не го изоставих по време на кариерата ми като футболист.
-В какво семейство израснахте?
- В сплотено, съществено и амбициозно семейство. Баща ми беше основен счетоводител, а майка ми - осигурителен сътрудник. Моите родители държаха на учението и на дисциплината. Държаха и по този начин ме възпитаха. Въпреки че упражнявах футбол, аз не изоставих учебното заведение. Напротив. Завърших с отличен междинното си обучение със компетентност „ счетоводство и надзор ”. После приключих и висше обучение в Пловдивския университет с профил „ физкултура ”.
-Помните ли някоя значима дузпа, която сте избавили като вратар?
- Помня няколко, само че най-яркият ми спомен е обвързван с един мач за Купата, когато спасих две дузпи против... Ботев. С моите съотборници от Марица срещнахме „ канарчетата ” в четвъртфинален дуел за Купата на България. Срещата беше доста забавна и се стигна до осъществяване на дузпи. Парирах два удара, само че пък ние изпуснахме три и отпаднахме.
-Какви мемоари пазите от дербитата Ботев – Локо, в които сте взели участие?
- Това са най-интригуващите мачове. Никога не е ясно по какъв начин ще приключи дуелът. На стадиона идваха хиляди почитатели. Сега съм сигурен, че доста последователи на двата тима ще дойдат в София за финала на 15 май.
-Наистина ли Атанас Узунов измисля прякора ви Белия?
-Да, по този начин е. Той беше треньор в школата на Марица. Занимаваше се с подготовката на вратарите. Един от първите спецове у нас в тази област. Наско измисли прякори на доста хора, а аз бях един от тях.
- Тъжна новина застигна през вчерашния ден футболна България – умря Динко Дерменджиев.
-Лека му пръст. Тъгата ми е голяма. Бяхме доста близки в последните години. Поне един път Чико минаваше през базата да се забележим и да проведем диалози. Ботев и България изгубиха една огромна персона. Аз изгубих другар и човек, от който съм се учил.
-Много хора не знаят на кой тим в чужбина сте почитател и кои са обичаните ви футболисти зад граница?
-Нямам обичан тим зад граница и в никакъв случай не съм имал. Що се отнася до най-хубавите за мен футболисти, които съм гледал, те са следните: Марадона, Зидан и Меси. Уточнявам, че ги класифицирам хронологично.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ