11 юни 1910 г. – Ражда се Жак-Ив Кусто
Във френския град Сан Андре се ражда Жак-Ив Кусто - френски морски офицер, океанограф, еколог, публицист, режисьор, фотограф, прочут по света като капитан Кусто или просто Жак Кусто. Член на Френската академия, съизобретател на акваланга.
През 1933 година завършвил сполучливо Френската Морска Академия с чин лейтенант. Кусто е мечтаел за военно-морска кариера и се е виждал като капитан на боен транспортен съд. Но неговите проекти били провалени от грубото вмешателство на ориста: скоро след довеждане докрай на Академията, той претърпял тежка автомобилна злополука. Останал жив, само че получил строшаване на двете ръце, по тази причина с военната му кариера било свършено.
По време на дългия интервал на възобновяване, Кусто, ненадейно даже за самия него изобретил очилата за подводно плуване. Това изобретение го въодушевило и след известно време светът видял новото откритие - аквалангът. Над него той работил взаимно с Емил Гагнам. През 1946 година почнало промишленото произвеждане на акваланга, който станал известна и налична спортна принадлежност.
Увлечението на Кусто по подводното плуване и проучването на океанските дълбини го тласнало към друго изобретение: " подводна паница " - дребна, маневрена подводна лодка, няколко типа камери за подовдно снимане и някои други океанологически " дреболии ".
По време на Втората Световна Война, Жак Ив Кусто служил в артилерията като картечар, бил войник от френското противодействие и след края на войната бил почетен с Ордена на Светия Легион за интензивно присъединяване в антифашистката партизанска битка. През 1948 година станал капитан на корвет, а през 1950 той се сдобил с бракуван английски миноносец и го преправил в плаваща изследователска лаборатория, която станала международно известна като " Калипсо ". Именно на този именит съд Кусто и неговият екип не един път правили околосветски пътешествия, изследвали морската флора и фауна, правили неповторими записи, и фотоси.
През 1953 година Кусто получил и международно самопризнание като публицист. Той издал своята първа книга " Безмълвният свят " ( " Silent World " ). Големият триумф на книгата оказал помощ на Кусто да реализира нови планове: да сътвори първият незначителен самостоятелен уред за проучване на подводния свят и да организира редица опити по плуване с подводен самостоятелен дихателен уред (при това хората дълго време стояли на подводни станции на морското дъно). След две години книгата била екранизирана и филмът получил две огромни кинематографски награди - Златна Палмова котва на фестивала в Кан през 1957 година и Оскар. Втория Оскар получил филмът " Златна рибка " ( " Golden Fish " ), също сниман по творби на Кусто. Сред другите му книги могат да се отбележат " Живото море " (1963), " Делфини " (1975), " Жак Кусто: светът на океана " (1985).
През 1956 година Жак Ив Кусто се уволнил от Военно-Морските сили на Франция в чин капитан и заел поста шеф на Океанографския институт и музея в Монако. В началото на 60-те години на 20 век, той провел редица проучвания на континенталния шелф в подводни лаборатории.По време на опитите, носещи имена Коншелф 1,2, и 3, хората дълготрайно време живели и работили под водата на огромна дълбочина. Кусто продължавал да бъде продуцент и воин на телевизионни филми за подводния свят. Един от най-известните му филми е документалният сериал " Подводният свят на Жак Кусто ". Хрониката на пътешествията и проучванията се употребява със замайващ триумф измежду телевизионните фенове по целия свят.
Кусто считал, че е належащо за цялото човечество да се популяризират знанията за Световния Океан и изиграл видна роля в битката за опазване на неговата непорочност. Той основал " Общество Кусто ", чиято активност била ориентирана към отбрана на Океана от замърсявания, и необятно дебатиране на казуса със замърсяването на Световния океан измежду обществеността. Като откривател и еколог, Кусто се обръщал към държавните управления на доста страни и към политически дейци, като изразявал безпокойството си от замърсяването на Океана. Последните десетилетия от живота си капитан Кусто посветил на битката за запазване на околната среда. Жак Ив Кусто умрял в Париж през 1997 година
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1496 година — Завършва второто странствуване на Христофор Колумб през Атлантическия океан.
• 1580 година — Испанските завоеватели основават Буенос Айрес.
• 1770 година — Английският мореплавател Джеймс Кук открива Големия бариерен риф край Австралия.
• 1901 година — Нова Зеландия анексира островите Кук.
• 1937 година — Голямата чистка: По разпореждане на Йосиф Сталин в Съветския съюз са екзекутирани осем високопоставени военни, наказани по измислени обвинявания в антисъветска активност.
• 1940 година — Втората международна война: Британските сили бомбардират Генуа и Торино в Италия.
• 1940 година — Втората международна война: Проведена е първата офанзива на италианските въздушни сили на о. Малта.
• 1942 година — Втората международна война: Съединени американски щати вземат решение да окажат материална помощ на Съюз на съветските социалистически републики посредством контракта „ Заем-Наем “.
• 1975 година — Приета е конституцията на Република Гърция.
• 1985 година — Спускаемият модул на руския галактически уред Вега 1 изследва атмосферата и повърхността на Венера.
• 1987 година — Маргарет Тачър е определена за трети следващ път за министър-председател на Англия.
• 2001 година — Силвио Берлускони встъпва наново в премиерска служба.
• 2002 година — Симеон Сакскобургготски е определен за Член на академията за науки на най-стария университет в света – Болонския университет.
• 2004 година — По време на задачата на Касини-Хюйгенс орбиталният модул Касини прави първите близки наблюдения на спътника на Сатурн Феба.
• 2010 година — В Република Южна Африка стартира Световно състезание по футбол 2010, което е първото Световно футболно състезание в африканска страна.
Родени
• 1456 година — Анна Невил, кралица на Англия († 1485 г.)
• 1572 година — Бен Джонсън, британски ренесансов стихотворец, драматург и артист († 1637 г.)
• 1704 година — Карлош Сейшаш, португалски композитор († 1742 г.)
• 1776 година — Джон Констабъл, британски художник († 1837 г.)
• 1811 година — Висарион Белински, съветски книжовен критик († 1848 г.)
• 1850 година — Павел Плеве, съветски офицер († 1916 г.)
• 1857 година — Антони Грабовски, полски химик и есперантист († 1921 г.)
• 1864 година — Рихард Щраус, немски композитор († 1949 г.)
• 1867 година — Шарл Фабри, френски физик († 1945 г.)
• 1878 година — Янка Каневчева, българска революционерка († 1920 г.)
• 1885 година — Николай Булганин, руски политически и боен деятел († 1975 г.)
• 1899 година — Ясунари Кавабата, японски публицист, Нобелов лауреат през 1968 година († 1972 г.)
• 1915 година — Крум Милев, български футболист и треньор († 2000 г.)
• 1922 година — Михалис Какоянис, гръцки сценарист и режисьор († 2011 г.)
• 1930 година — Христо Топузанов, български режисьор († 2006 г.)
• 1937 година — Робин Уорън, австрийски патолог, Нобелов лауреат
• 1939 година — Джеки Стюърт, шотландски водач от Формула 1
• 1943 година — Константин Джонев, български посланик, журналист и публицист
• 1943 година — Младен Киселов, български сценичен режисьор († 2012 г.)
• 1949 година — Петко Маринов, български играч и треньор по баскетбол
• 1949 година — Том Прайс, английски водач от Ф1 († 1977 г.)
• 1950 година — Бярне Строуструп, основател на С++
• 1951 година — Игор Чипев, български издател
• 1959 година — Хю Лори, английски артист
• 1964 година — Жан Алези, френски водач от Формула 1
• 1964 година — Петър Попйорданов, българският сценичен и кино артист († 2013 г.)
• 1968 година — Брайън Перо, канадски фентъзи публицист
• 1968 година — Иван Начев, български политолог
• 1972 година — Мариян Димитров, играч по кану-каяк
• 1975 година — Веселина Петракиева, български публицист
• 1983 година — Мария Калинова, българска поетеса
• 1984 година — Вагнер Лав, бразилски футболист
• 1990 година — Кристоф Льометр, френски лекоатлет
Починали
• 1216 година — Хенрих Фландърски, император на Латинската империя (* 1174 г.)
• 1557 година — Жуау III, крал на Португалия (* 1502 г.)
• 1843 година — Пьотр Витгенщайн, съветски граф (* 1769 г.)
• 1845 година — Карл Юлиус Перлеб, немски ботаник (* 1794 г.)
• 1858 година — Клеменс декор Метерних, австрийски политик (* 1773 г.)
• 1903 година — Александър Обренович, крал на Сърбия (* 1876 г.)
• 1903 година — Николай Бугаев, съветски математик (* 1837 г.)
• 1925 година — Порфирий Стаматов, съветски правист (* 1840 г.)
• 1927 година — Янко Стоянчов, български политик (* 1881 г.)
• 1934 година — Георг Гродек, немски психоаналитик (* 1866 г.)
• 1934 година — Лев Виготски, съветски психолог (* 1896 г.)
• 1936 година — Робърт Хауърд, американски публицист (* 1906 г.)
• 1937 година — Йероним Уборевич, съветски офицер (* 1896 г.)
• 1942 година — Херберт Баум, еврейски болшевик (* 1912 г.)
• 1947 година — Джеймс У. Шулц, американски публицист (* 1859 г.)
• 1956 година — Корадо Алваро, италиански публицист (* 1895 г.)
• 1960 година — Павел Атанасов, български фолклорист (* 1867 г.)
• 1963 година — Иван Групчев, български бунтовник (* 1874 г.)
• 1967 година — Волфганг Кьолер, немски психолог (* 1887 г.)
• 1970 година — Александър Керенски, съветски бунтовник (* 1881 г.)
• 1972 година — Йо Боние, шведски авто играч (* 1930 г.)
• 1979 година — Джон Уейн, американски артист (* 1907 г.)
• 1982 година — Анатолий Солоницин, съветски артист (* 1934 г.)
• 1987 година — Крум Григоров, български публицист (* 1909 г.)
• 1999 година — ДеФорест Кели, американски артист (* 1920 г.)
• 2000 година — Милчо Лалков, български историк (* 1944 г.)
• 2005 година — Гена Димитрова, българска певица (* 1941 г.)
• 2012 година — Теофило Стивенсон, кубински боксьор (* 1952 г.)
• 2013 година — Робърт Фогел, американски икономист, притежател на Нобелова премия (* 1926 г.)
Празници
• Празник на икономистите в България (Отбелязва се от 2005 година с решение на Министерски съвет във връзка 110 година от основаването (1895) на първото българско икономическо сдружение в България, преименувано през 1990 година в Съюз на икономистите в България)
Източник: Wikipedia
През 1933 година завършвил сполучливо Френската Морска Академия с чин лейтенант. Кусто е мечтаел за военно-морска кариера и се е виждал като капитан на боен транспортен съд. Но неговите проекти били провалени от грубото вмешателство на ориста: скоро след довеждане докрай на Академията, той претърпял тежка автомобилна злополука. Останал жив, само че получил строшаване на двете ръце, по тази причина с военната му кариера било свършено.
По време на дългия интервал на възобновяване, Кусто, ненадейно даже за самия него изобретил очилата за подводно плуване. Това изобретение го въодушевило и след известно време светът видял новото откритие - аквалангът. Над него той работил взаимно с Емил Гагнам. През 1946 година почнало промишленото произвеждане на акваланга, който станал известна и налична спортна принадлежност.
Увлечението на Кусто по подводното плуване и проучването на океанските дълбини го тласнало към друго изобретение: " подводна паница " - дребна, маневрена подводна лодка, няколко типа камери за подовдно снимане и някои други океанологически " дреболии ".
По време на Втората Световна Война, Жак Ив Кусто служил в артилерията като картечар, бил войник от френското противодействие и след края на войната бил почетен с Ордена на Светия Легион за интензивно присъединяване в антифашистката партизанска битка. През 1948 година станал капитан на корвет, а през 1950 той се сдобил с бракуван английски миноносец и го преправил в плаваща изследователска лаборатория, която станала международно известна като " Калипсо ". Именно на този именит съд Кусто и неговият екип не един път правили околосветски пътешествия, изследвали морската флора и фауна, правили неповторими записи, и фотоси.
През 1953 година Кусто получил и международно самопризнание като публицист. Той издал своята първа книга " Безмълвният свят " ( " Silent World " ). Големият триумф на книгата оказал помощ на Кусто да реализира нови планове: да сътвори първият незначителен самостоятелен уред за проучване на подводния свят и да организира редица опити по плуване с подводен самостоятелен дихателен уред (при това хората дълго време стояли на подводни станции на морското дъно). След две години книгата била екранизирана и филмът получил две огромни кинематографски награди - Златна Палмова котва на фестивала в Кан през 1957 година и Оскар. Втория Оскар получил филмът " Златна рибка " ( " Golden Fish " ), също сниман по творби на Кусто. Сред другите му книги могат да се отбележат " Живото море " (1963), " Делфини " (1975), " Жак Кусто: светът на океана " (1985).
През 1956 година Жак Ив Кусто се уволнил от Военно-Морските сили на Франция в чин капитан и заел поста шеф на Океанографския институт и музея в Монако. В началото на 60-те години на 20 век, той провел редица проучвания на континенталния шелф в подводни лаборатории.По време на опитите, носещи имена Коншелф 1,2, и 3, хората дълготрайно време живели и работили под водата на огромна дълбочина. Кусто продължавал да бъде продуцент и воин на телевизионни филми за подводния свят. Един от най-известните му филми е документалният сериал " Подводният свят на Жак Кусто ". Хрониката на пътешествията и проучванията се употребява със замайващ триумф измежду телевизионните фенове по целия свят.
Кусто считал, че е належащо за цялото човечество да се популяризират знанията за Световния Океан и изиграл видна роля в битката за опазване на неговата непорочност. Той основал " Общество Кусто ", чиято активност била ориентирана към отбрана на Океана от замърсявания, и необятно дебатиране на казуса със замърсяването на Световния океан измежду обществеността. Като откривател и еколог, Кусто се обръщал към държавните управления на доста страни и към политически дейци, като изразявал безпокойството си от замърсяването на Океана. Последните десетилетия от живота си капитан Кусто посветил на битката за запазване на околната среда. Жак Ив Кусто умрял в Париж през 1997 година
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1496 година — Завършва второто странствуване на Христофор Колумб през Атлантическия океан.
• 1580 година — Испанските завоеватели основават Буенос Айрес.
• 1770 година — Английският мореплавател Джеймс Кук открива Големия бариерен риф край Австралия.
• 1901 година — Нова Зеландия анексира островите Кук.
• 1937 година — Голямата чистка: По разпореждане на Йосиф Сталин в Съветския съюз са екзекутирани осем високопоставени военни, наказани по измислени обвинявания в антисъветска активност.
• 1940 година — Втората международна война: Британските сили бомбардират Генуа и Торино в Италия.
• 1940 година — Втората международна война: Проведена е първата офанзива на италианските въздушни сили на о. Малта.
• 1942 година — Втората международна война: Съединени американски щати вземат решение да окажат материална помощ на Съюз на съветските социалистически републики посредством контракта „ Заем-Наем “.
• 1975 година — Приета е конституцията на Република Гърция.
• 1985 година — Спускаемият модул на руския галактически уред Вега 1 изследва атмосферата и повърхността на Венера.
• 1987 година — Маргарет Тачър е определена за трети следващ път за министър-председател на Англия.
• 2001 година — Силвио Берлускони встъпва наново в премиерска служба.
• 2002 година — Симеон Сакскобургготски е определен за Член на академията за науки на най-стария университет в света – Болонския университет.
• 2004 година — По време на задачата на Касини-Хюйгенс орбиталният модул Касини прави първите близки наблюдения на спътника на Сатурн Феба.
• 2010 година — В Република Южна Африка стартира Световно състезание по футбол 2010, което е първото Световно футболно състезание в африканска страна.
Родени
• 1456 година — Анна Невил, кралица на Англия († 1485 г.)
• 1572 година — Бен Джонсън, британски ренесансов стихотворец, драматург и артист († 1637 г.)
• 1704 година — Карлош Сейшаш, португалски композитор († 1742 г.)
• 1776 година — Джон Констабъл, британски художник († 1837 г.)
• 1811 година — Висарион Белински, съветски книжовен критик († 1848 г.)
• 1850 година — Павел Плеве, съветски офицер († 1916 г.)
• 1857 година — Антони Грабовски, полски химик и есперантист († 1921 г.)
• 1864 година — Рихард Щраус, немски композитор († 1949 г.)
• 1867 година — Шарл Фабри, френски физик († 1945 г.)
• 1878 година — Янка Каневчева, българска революционерка († 1920 г.)
• 1885 година — Николай Булганин, руски политически и боен деятел († 1975 г.)
• 1899 година — Ясунари Кавабата, японски публицист, Нобелов лауреат през 1968 година († 1972 г.)
• 1915 година — Крум Милев, български футболист и треньор († 2000 г.)
• 1922 година — Михалис Какоянис, гръцки сценарист и режисьор († 2011 г.)
• 1930 година — Христо Топузанов, български режисьор († 2006 г.)
• 1937 година — Робин Уорън, австрийски патолог, Нобелов лауреат
• 1939 година — Джеки Стюърт, шотландски водач от Формула 1
• 1943 година — Константин Джонев, български посланик, журналист и публицист
• 1943 година — Младен Киселов, български сценичен режисьор († 2012 г.)
• 1949 година — Петко Маринов, български играч и треньор по баскетбол
• 1949 година — Том Прайс, английски водач от Ф1 († 1977 г.)
• 1950 година — Бярне Строуструп, основател на С++
• 1951 година — Игор Чипев, български издател
• 1959 година — Хю Лори, английски артист
• 1964 година — Жан Алези, френски водач от Формула 1
• 1964 година — Петър Попйорданов, българският сценичен и кино артист († 2013 г.)
• 1968 година — Брайън Перо, канадски фентъзи публицист
• 1968 година — Иван Начев, български политолог
• 1972 година — Мариян Димитров, играч по кану-каяк
• 1975 година — Веселина Петракиева, български публицист
• 1983 година — Мария Калинова, българска поетеса
• 1984 година — Вагнер Лав, бразилски футболист
• 1990 година — Кристоф Льометр, френски лекоатлет
Починали
• 1216 година — Хенрих Фландърски, император на Латинската империя (* 1174 г.)
• 1557 година — Жуау III, крал на Португалия (* 1502 г.)
• 1843 година — Пьотр Витгенщайн, съветски граф (* 1769 г.)
• 1845 година — Карл Юлиус Перлеб, немски ботаник (* 1794 г.)
• 1858 година — Клеменс декор Метерних, австрийски политик (* 1773 г.)
• 1903 година — Александър Обренович, крал на Сърбия (* 1876 г.)
• 1903 година — Николай Бугаев, съветски математик (* 1837 г.)
• 1925 година — Порфирий Стаматов, съветски правист (* 1840 г.)
• 1927 година — Янко Стоянчов, български политик (* 1881 г.)
• 1934 година — Георг Гродек, немски психоаналитик (* 1866 г.)
• 1934 година — Лев Виготски, съветски психолог (* 1896 г.)
• 1936 година — Робърт Хауърд, американски публицист (* 1906 г.)
• 1937 година — Йероним Уборевич, съветски офицер (* 1896 г.)
• 1942 година — Херберт Баум, еврейски болшевик (* 1912 г.)
• 1947 година — Джеймс У. Шулц, американски публицист (* 1859 г.)
• 1956 година — Корадо Алваро, италиански публицист (* 1895 г.)
• 1960 година — Павел Атанасов, български фолклорист (* 1867 г.)
• 1963 година — Иван Групчев, български бунтовник (* 1874 г.)
• 1967 година — Волфганг Кьолер, немски психолог (* 1887 г.)
• 1970 година — Александър Керенски, съветски бунтовник (* 1881 г.)
• 1972 година — Йо Боние, шведски авто играч (* 1930 г.)
• 1979 година — Джон Уейн, американски артист (* 1907 г.)
• 1982 година — Анатолий Солоницин, съветски артист (* 1934 г.)
• 1987 година — Крум Григоров, български публицист (* 1909 г.)
• 1999 година — ДеФорест Кели, американски артист (* 1920 г.)
• 2000 година — Милчо Лалков, български историк (* 1944 г.)
• 2005 година — Гена Димитрова, българска певица (* 1941 г.)
• 2012 година — Теофило Стивенсон, кубински боксьор (* 1952 г.)
• 2013 година — Робърт Фогел, американски икономист, притежател на Нобелова премия (* 1926 г.)
Празници
• Празник на икономистите в България (Отбелязва се от 2005 година с решение на Министерски съвет във връзка 110 година от основаването (1895) на първото българско икономическо сдружение в България, преименувано през 1990 година в Съюз на икономистите в България)
Източник: Wikipedia
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ