Партийната субсидия най-тлъста в България
Във Финландия издръжката е по-висока, само че не е скочила толкоз внезапно, колкото у нас
Субсидията от 11 лева на получен глас годишно за парламентарните обединения е невиждана в Европейския съюз. Това демонстрира настоящо проучване на студентската стратегия за законодателни изследвания на Народно събрание, обхванало Австрия, Белгия, Англия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Португалия, Румъния, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Чехия, Швеция, частично Испания и Италия плюс Швейцария.
Проучването е извършено от отличници от горните курсове, владеещи непознати езици, под управлението на авторитетния експерт по финансово право проф. доктор Ганета Минкова.
Какво сочат събраните данни:
В Германия има съществена държавна дотация, която се дефинира по 1 евро за всеки подаден автентичен глас до 4 млн. получени гласа и по 0,83 евро за всеки автентичен глас над 4 млн. получени гласа. Към главната дотация се прибавят по 45 евроцента за всяко евро получено подаяние, като то би трябвало да е до 3300 евро. Също по този начин партията не може да получава дотация, надхвърляща годишния й заявен приход.
В Люксембург партия, която е получила до 4 места, получава съществена дотация от 50 000 евро, за извоювани 5-7 места – 100 000 евро, за извоювани 8-11 места – 150 000 евро, за извоювани над 12 места – 200 000 евро. Към главната дотация се прибавят по 10 000 евро за всеки народен представител. Ако партията е спечелила 6 места, тя получава 100 000 евро и още 60 000 евро /по 10 000 евро за всеки от шестте депутата/, при което общата дотация възлиза на 160 000 евро.
В Белгия всяка парламентарно показана партия получава сума в размер от 125 000 евро, както и по 1.25 евро за всеки автентичен глас, получен на парламентарни избори.
В Австрия размерът на финансирането се дефинира като годишна дотация в корав размер от 218 000 евро за всяка парламентарно показана партия и еднократна дотация за непредставените партии при парламентарни избори от 2,5 евро за всеки подаден автентичен глас.
В Естония непредставените в Народното събрание партии (при 5% предел за влизане в парламента) получават твърда сума. Партиите, получили 1% от гласовете, получават 9 587 евро годишно, а партиите, получили 4% от гласовете – 15 978 евро годишно.
В Словакия се начислява по 0.30 евро на глас.
В Латвия – по 0,71 евро на глас за една година.
В Австрия – по 2-2.5 евро.
В Дания партиите, обединенията и самостоятелните претенденти получават по 22.30 крони (5,90 лева.).
В Португалия цената на всеки автентичен глас се дефинира като 1/135 част от цената на минималната работна заплата в страната. Изчислена по този метод, цената на всеки глас за една година е 3.15 евро, което е било понижено с 10% през 2015 година и в този момент е 2.84 евро, а за 4-годишния мандат на Народното събрание съставлява 11.36 евро за всеки получен автентичен глас.
Във Англия има комплицирана формула за пресмятане на дотацията за опозиционните партии въз основа на гласовете, получени на изборите за Камарата на общините. Камарата на лордовете сама дефинира метода на финансиране, от който се употребява единствено най-голямата опозиционна партия.
В Литва броят на получените гласове се умножава по коефициент, който се дефинира на всеки 6 месеца от ЦИК.
В Румъния годишно се дефинира бюджет, който се разпределя сред партиите като държавна дотация. Този бюджет съставлява 0.04% от приходите в държавния бюджет. След като се откри неговата сума за съответната година, той се разделя в съответствие 75%: 25%, като първата част се разпределя сред показаните в двете камари на Народното събрание партии съгласно получените от всяка партия гласове, а втората част – сред субектите, които имат право да получат дотация за присъединяване в локалните избори, като още веднъж се вземат поради получените гласове.
Във Финландия дотацията е по-висока от тази в България – 12,5 евро на глас, само че сумата не е скочила толкоз внезапно, колкото у нас в последното десетилетие. През 2015 година скандинавската страна е изплатила 32 млн. евро на партиите, а през 2005 година – 12 млн. евро. – по-малко от три пъти покачване, сподели информация на „ Труд “. За същия интервал в България издръжката скочи над 7 пъти (виж карето).
Многократно по-богатата северна страна отпуска към два пъти повече на партиите – сред 32 и 36 млн. евро годишно от 2008-а насам. В България по време на 41-ото Народно събрание партиите костваха на бюджета 49 млн. лева годишно, по време на 42-ото Народно събрание – 35 млн. лева, по време на 43-ото – 35 млн., при сегашния 44-и парламент – 32,5 млн. лева
Откакто дотацията беше внезапно повишена през 2009 година, българските партии са получили над 330 млн. лева държавни дотации.
За едно десетилетие
Издръжката скочи над 7 пъти
Над 330 милиона лв. са глътнали партиите, откогато дотациите станаха тлъсти през 2009 година
През 2002 година по решение на предходното 38-о Народно събрание страната за пръв път отпуска прехрана на партиите по един лев на глас, което прави по 4-5 млн. лева за идващите три години.
Сега настоящият Закон за политическите партии, който регламентира приемането на държавни дотации, е признат през 2005 година Според първичната наредба парите са 1% от минималната работна заплата (МРЗ) на година. По това време това прави 1.50 лева
Още на идната година Народното събрание подвига дотациите – на 2% от МРЗ, която също е нараснала. Така един глас към този момент коства на данъкоплатците 3.20 лева годишно.
В идващите три години Народното събрание не покачва парите за партиите, само че пък това прави Министерският съвет с постановленията за все по-висока минимална работна заплата. Така през 2007 година дотацията към този момент е 3.60 лева, през 2008 година – 4.40 лева
През 2009 година депутатите гласоподават нов внезапен скок – от 2% на 5% от МРЗ. Увеличението обаче не е два пъти и половина, а още повече, тъй като и минималната заплата към този момент е 240 лева Така от 4.40 лева един глас към този момент носи 12 лева годишно.
В края на 2011 година законът е изменен и дотацията е “развързана ” от минималната заплата. В противоположен случай сумата тогава трябваше да нарасне на 13.50 лева А сега щеше да е 25.50 лева Оттогава парите за партиите се дефинират годишно в държавния бюджет.
В края на 2013 година депутатите понижават дотацията с левче и от този миг нататък е 11 лева на глас.
Само за едно десетилетие държавната прехрана за партиите е скачила над 7 пъти. За съпоставяне – за същия интервал минималната заплата е повишена 3 пъти и половина.
На референдума на Слави
2,5 милиона гласоподаваха да е левче
2 516 957 гласоподаваха за 1 лев дотация на референдума през ноември 2016 година, иницииран от екипа на „ Шоуто на Слави ”.
2 516 957 гласоподаваха с “да ” на въпроса “Подкрепяте ли държавната дотация, отпускана за финансиране на политическите партии и обединенията, да бъде един лев за получен автентичен глас на последните парламентарни избори ” на националния референдум през ноември 2016 година, иницииран от екипа на “Шоуто на Слави ”.
С “не ” на въпроса дадоха отговор 523 703. Бюлетините без маркиран отговор, с маркирани и двата отговора и на въпроса или такива, в които не може еднопосочно да бъде избран отговорът, бяха 359 600.
Народното събрание по този начин и не се произнесе по въпроса, както е планувано в закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление.
В законопроекти
Много оферти, само че никакви промени
Единствената смяна прокара „ Воля “ на Веселин Марешки, орязвайки тази година дотацията за извънпарламентарната „ Възраждане “ на неговия конкурент Костадин Костадинов.
В предходния парламент от Реформаторския блок предложиха два разновидността на гъвкави схеми, в които парите за по-малките обединения да се понижат по-малко, а за по-големите – повече. Велизар Енчев предложи дотацията да се изразходва единствено в границите на годината, в която е получена. От Патриотичния фронт предложиха понижение до 6 лева, само че не повече от 3 млн. годишно.
В 44-ото Народно събрание “Воля ” внесе два законопроекта. Първият предвиждаше към този момент да не се отпуска дотация на партиите отвън Народното събрание с над 1% на изборите и да се понижи издръжката на парламентарните обединения до 1 лева на глас. Той беше отдръпнат още в деня на внасянето му. На идващия ден от партията на Веселин Марешки предложиха да се приключи финансирането единствено на извънпарламентарните партии. Предложението още не е прегледано.
ГЕРБ предложи в Бюджет 2017 субидията да стане 1 лева, само че това не беше признато. В Бюджет 2018 беше признато предлагането на “Воля ” да се понижи дотацията на 1 лева единствено на извънпарламентарните партии. Промяната засегна само “Възраждане ” на Костадин Костадинов от Варна – безжалостен конкурент на Веселин Марешки. Формацията даряваше цялата сума от 133 718 на тримесечие за ин витро опити.
Субсидията от 11 лева на получен глас годишно за парламентарните обединения е невиждана в Европейския съюз. Това демонстрира настоящо проучване на студентската стратегия за законодателни изследвания на Народно събрание, обхванало Австрия, Белгия, Англия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Португалия, Румъния, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Чехия, Швеция, частично Испания и Италия плюс Швейцария.
Проучването е извършено от отличници от горните курсове, владеещи непознати езици, под управлението на авторитетния експерт по финансово право проф. доктор Ганета Минкова.
Какво сочат събраните данни:
В Германия има съществена държавна дотация, която се дефинира по 1 евро за всеки подаден автентичен глас до 4 млн. получени гласа и по 0,83 евро за всеки автентичен глас над 4 млн. получени гласа. Към главната дотация се прибавят по 45 евроцента за всяко евро получено подаяние, като то би трябвало да е до 3300 евро. Също по този начин партията не може да получава дотация, надхвърляща годишния й заявен приход.
В Люксембург партия, която е получила до 4 места, получава съществена дотация от 50 000 евро, за извоювани 5-7 места – 100 000 евро, за извоювани 8-11 места – 150 000 евро, за извоювани над 12 места – 200 000 евро. Към главната дотация се прибавят по 10 000 евро за всеки народен представител. Ако партията е спечелила 6 места, тя получава 100 000 евро и още 60 000 евро /по 10 000 евро за всеки от шестте депутата/, при което общата дотация възлиза на 160 000 евро.
В Белгия всяка парламентарно показана партия получава сума в размер от 125 000 евро, както и по 1.25 евро за всеки автентичен глас, получен на парламентарни избори.
В Австрия размерът на финансирането се дефинира като годишна дотация в корав размер от 218 000 евро за всяка парламентарно показана партия и еднократна дотация за непредставените партии при парламентарни избори от 2,5 евро за всеки подаден автентичен глас.
В Естония непредставените в Народното събрание партии (при 5% предел за влизане в парламента) получават твърда сума. Партиите, получили 1% от гласовете, получават 9 587 евро годишно, а партиите, получили 4% от гласовете – 15 978 евро годишно.
В Словакия се начислява по 0.30 евро на глас.
В Латвия – по 0,71 евро на глас за една година.
В Австрия – по 2-2.5 евро.
В Дания партиите, обединенията и самостоятелните претенденти получават по 22.30 крони (5,90 лева.).
В Португалия цената на всеки автентичен глас се дефинира като 1/135 част от цената на минималната работна заплата в страната. Изчислена по този метод, цената на всеки глас за една година е 3.15 евро, което е било понижено с 10% през 2015 година и в този момент е 2.84 евро, а за 4-годишния мандат на Народното събрание съставлява 11.36 евро за всеки получен автентичен глас.
Във Англия има комплицирана формула за пресмятане на дотацията за опозиционните партии въз основа на гласовете, получени на изборите за Камарата на общините. Камарата на лордовете сама дефинира метода на финансиране, от който се употребява единствено най-голямата опозиционна партия.
В Литва броят на получените гласове се умножава по коефициент, който се дефинира на всеки 6 месеца от ЦИК.
В Румъния годишно се дефинира бюджет, който се разпределя сред партиите като държавна дотация. Този бюджет съставлява 0.04% от приходите в държавния бюджет. След като се откри неговата сума за съответната година, той се разделя в съответствие 75%: 25%, като първата част се разпределя сред показаните в двете камари на Народното събрание партии съгласно получените от всяка партия гласове, а втората част – сред субектите, които имат право да получат дотация за присъединяване в локалните избори, като още веднъж се вземат поради получените гласове.
Във Финландия дотацията е по-висока от тази в България – 12,5 евро на глас, само че сумата не е скочила толкоз внезапно, колкото у нас в последното десетилетие. През 2015 година скандинавската страна е изплатила 32 млн. евро на партиите, а през 2005 година – 12 млн. евро. – по-малко от три пъти покачване, сподели информация на „ Труд “. За същия интервал в България издръжката скочи над 7 пъти (виж карето).
Многократно по-богатата северна страна отпуска към два пъти повече на партиите – сред 32 и 36 млн. евро годишно от 2008-а насам. В България по време на 41-ото Народно събрание партиите костваха на бюджета 49 млн. лева годишно, по време на 42-ото Народно събрание – 35 млн. лева, по време на 43-ото – 35 млн., при сегашния 44-и парламент – 32,5 млн. лева
Откакто дотацията беше внезапно повишена през 2009 година, българските партии са получили над 330 млн. лева държавни дотации.
За едно десетилетие
Издръжката скочи над 7 пъти
Над 330 милиона лв. са глътнали партиите, откогато дотациите станаха тлъсти през 2009 година През 2002 година по решение на предходното 38-о Народно събрание страната за пръв път отпуска прехрана на партиите по един лев на глас, което прави по 4-5 млн. лева за идващите три години.
Сега настоящият Закон за политическите партии, който регламентира приемането на държавни дотации, е признат през 2005 година Според първичната наредба парите са 1% от минималната работна заплата (МРЗ) на година. По това време това прави 1.50 лева
Още на идната година Народното събрание подвига дотациите – на 2% от МРЗ, която също е нараснала. Така един глас към този момент коства на данъкоплатците 3.20 лева годишно.
В идващите три години Народното събрание не покачва парите за партиите, само че пък това прави Министерският съвет с постановленията за все по-висока минимална работна заплата. Така през 2007 година дотацията към този момент е 3.60 лева, през 2008 година – 4.40 лева
През 2009 година депутатите гласоподават нов внезапен скок – от 2% на 5% от МРЗ. Увеличението обаче не е два пъти и половина, а още повече, тъй като и минималната заплата към този момент е 240 лева Така от 4.40 лева един глас към този момент носи 12 лева годишно.
В края на 2011 година законът е изменен и дотацията е “развързана ” от минималната заплата. В противоположен случай сумата тогава трябваше да нарасне на 13.50 лева А сега щеше да е 25.50 лева Оттогава парите за партиите се дефинират годишно в държавния бюджет.
В края на 2013 година депутатите понижават дотацията с левче и от този миг нататък е 11 лева на глас.
Само за едно десетилетие държавната прехрана за партиите е скачила над 7 пъти. За съпоставяне – за същия интервал минималната заплата е повишена 3 пъти и половина.
На референдума на Слави
2,5 милиона гласоподаваха да е левче
2 516 957 гласоподаваха за 1 лев дотация на референдума през ноември 2016 година, иницииран от екипа на „ Шоуто на Слави ”. 2 516 957 гласоподаваха с “да ” на въпроса “Подкрепяте ли държавната дотация, отпускана за финансиране на политическите партии и обединенията, да бъде един лев за получен автентичен глас на последните парламентарни избори ” на националния референдум през ноември 2016 година, иницииран от екипа на “Шоуто на Слави ”.
С “не ” на въпроса дадоха отговор 523 703. Бюлетините без маркиран отговор, с маркирани и двата отговора и на въпроса или такива, в които не може еднопосочно да бъде избран отговорът, бяха 359 600.
Народното събрание по този начин и не се произнесе по въпроса, както е планувано в закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление.
В законопроекти
Много оферти, само че никакви промени
Единствената смяна прокара „ Воля “ на Веселин Марешки, орязвайки тази година дотацията за извънпарламентарната „ Възраждане “ на неговия конкурент Костадин Костадинов. В предходния парламент от Реформаторския блок предложиха два разновидността на гъвкави схеми, в които парите за по-малките обединения да се понижат по-малко, а за по-големите – повече. Велизар Енчев предложи дотацията да се изразходва единствено в границите на годината, в която е получена. От Патриотичния фронт предложиха понижение до 6 лева, само че не повече от 3 млн. годишно.
В 44-ото Народно събрание “Воля ” внесе два законопроекта. Първият предвиждаше към този момент да не се отпуска дотация на партиите отвън Народното събрание с над 1% на изборите и да се понижи издръжката на парламентарните обединения до 1 лева на глас. Той беше отдръпнат още в деня на внасянето му. На идващия ден от партията на Веселин Марешки предложиха да се приключи финансирането единствено на извънпарламентарните партии. Предложението още не е прегледано.
ГЕРБ предложи в Бюджет 2017 субидията да стане 1 лева, само че това не беше признато. В Бюджет 2018 беше признато предлагането на “Воля ” да се понижи дотацията на 1 лева единствено на извънпарламентарните партии. Промяната засегна само “Възраждане ” на Костадин Костадинов от Варна – безжалостен конкурент на Веселин Марешки. Формацията даряваше цялата сума от 133 718 на тримесечие за ин витро опити.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ