Вечните цитати от Малкият принц
Във философския разказ-приказка “Малкият принц ” от Антоан дьо Сент-Екзюпери срещаме мъдри размишления за безконечните тематики от живота. Ето някои от най-запомнящите се цитати, от които постоянно черпим мощ и ентусиазъм:
Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш доста надалеч.
Един турски астроном заяви откритието си за метеорит Б 612 пред Международния астрономически конгрес. Но никой не му повярва заради облеклото му. Възрастните хора са такива. Астероидът Б 612 има шанс, че един турски деспот наложи на народа си под боязън от смъртно наказване да се облича по европейски. Астрономът повтори откритието си през 1920 година, облечен в доста грациозен фрак. Тоя път всички се съгласиха с него.
Възрастните обичат цифрите. Ако им кажете: „ Видях една хубава къща, издигната от розови тухли, със здравец по прозорците и с гълъби на покрива ”, те не могат да си показват тая къща. Трябва да им кажете: „ Видях една къща, която коства 100 хиляди франка. “ Тогава те възкликват: „ Колко хубаво! “
Знам една планета, дето има един синкавочервен господин. Той в никакъв случай не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал някоя звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил нищо друго с изключение на сметки. И през целия ден повтаря: „ Аз съм сериозен човек! “ - и това го кара да се надува от горделивост. Но той не е човек, той е гъба!
Ако обичаш едно цвете, което съществува единствено в един образец измежду милионите и милиони звезди, стига ти да погледнеш звездите, с цел да бъдеш благополучен. Мислиш си: „ Моето цвете е там някъде… “ Но в случай че овцата изяде цветето, за тебе като че ли всичките звезди угасват!
- В пустинята човек се чувствува малко уединен
- Човек е уединен и сред хората - сподели змията.
Вие сте хубави, само че празни- сподели дребният принц на розите - за вас не може да се почине. Разбира се, някой елементарен минувач ще намерения, че моята роза наподобява на вас. Но тя сама има доста по-голямо значение, в сравнение с вие всички, тъй като таман нея съм поливал аз. Защото таман нея съм поставял под стъклен капак. Защото таман нея съм пазил с заслон. Защото таман върху нея убих гъсениците (освен две-три, с цел да излязат пеперуди). Защото таман нея слушах да се оплаква, да се хвали или даже от време на време да мълчи. Защото тя е моята роза.
Само нещата, които си опитомил, можеш да проумееш - сподели лисицата - хората нямат към този момент време да проумяват нищо. Те купуват от търговците подготвени неща. Но защото няма никакви търговци на другари, хората нямат към този момент другари. Ако искаш да си имаш другар - опитоми ме!
- Какво би трябвало да направя? - сподели дребният принц.
- Трябва да бъдеш доста толерантен - отговори лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далечко, ей по този начин, в тревата. Аз ще те виждам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки нов път ти ще можеш да сядаш малко по-близко…
Пустинята е хубава от това, че някъде в нея има прикрит кладенец…
Хората се пъхат в бързите влакове, само че не знаят към този момент какво търсят. И по тази причина почват да се движат, само че се въртят в кръг…
Хората, сред които живееш ти отглеждат пет хиляди рози в една и съща градина… и не намират това, което търсят…И въпреки всичко това, което търсят, може да се откри в една-единствена роза или в малко вода. Но очите са слепи, човек би трябвало да търси със сърцето си.
Още от ЛЮБОПИТНО:
Рейтинг: от. Гласували общо: консуматори
Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш доста надалеч.
Един турски астроном заяви откритието си за метеорит Б 612 пред Международния астрономически конгрес. Но никой не му повярва заради облеклото му. Възрастните хора са такива. Астероидът Б 612 има шанс, че един турски деспот наложи на народа си под боязън от смъртно наказване да се облича по европейски. Астрономът повтори откритието си през 1920 година, облечен в доста грациозен фрак. Тоя път всички се съгласиха с него.
Възрастните обичат цифрите. Ако им кажете: „ Видях една хубава къща, издигната от розови тухли, със здравец по прозорците и с гълъби на покрива ”, те не могат да си показват тая къща. Трябва да им кажете: „ Видях една къща, която коства 100 хиляди франка. “ Тогава те възкликват: „ Колко хубаво! “
Знам една планета, дето има един синкавочервен господин. Той в никакъв случай не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал някоя звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил нищо друго с изключение на сметки. И през целия ден повтаря: „ Аз съм сериозен човек! “ - и това го кара да се надува от горделивост. Но той не е човек, той е гъба!
Ако обичаш едно цвете, което съществува единствено в един образец измежду милионите и милиони звезди, стига ти да погледнеш звездите, с цел да бъдеш благополучен. Мислиш си: „ Моето цвете е там някъде… “ Но в случай че овцата изяде цветето, за тебе като че ли всичките звезди угасват!
- В пустинята човек се чувствува малко уединен
- Човек е уединен и сред хората - сподели змията.
Вие сте хубави, само че празни- сподели дребният принц на розите - за вас не може да се почине. Разбира се, някой елементарен минувач ще намерения, че моята роза наподобява на вас. Но тя сама има доста по-голямо значение, в сравнение с вие всички, тъй като таман нея съм поливал аз. Защото таман нея съм поставял под стъклен капак. Защото таман нея съм пазил с заслон. Защото таман върху нея убих гъсениците (освен две-три, с цел да излязат пеперуди). Защото таман нея слушах да се оплаква, да се хвали или даже от време на време да мълчи. Защото тя е моята роза.
Само нещата, които си опитомил, можеш да проумееш - сподели лисицата - хората нямат към този момент време да проумяват нищо. Те купуват от търговците подготвени неща. Но защото няма никакви търговци на другари, хората нямат към този момент другари. Ако искаш да си имаш другар - опитоми ме!
- Какво би трябвало да направя? - сподели дребният принц.
- Трябва да бъдеш доста толерантен - отговори лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далечко, ей по този начин, в тревата. Аз ще те виждам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки нов път ти ще можеш да сядаш малко по-близко…
Пустинята е хубава от това, че някъде в нея има прикрит кладенец…
Хората се пъхат в бързите влакове, само че не знаят към този момент какво търсят. И по тази причина почват да се движат, само че се въртят в кръг…
Хората, сред които живееш ти отглеждат пет хиляди рози в една и съща градина… и не намират това, което търсят…И въпреки всичко това, което търсят, може да се откри в една-единствена роза или в малко вода. Но очите са слепи, човек би трябвало да търси със сърцето си.
Още от ЛЮБОПИТНО:
Рейтинг: от. Гласували общо: консуматори
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




