Априлското въстание – саможертва и връх в борбата за национално освобождение
Въстанието избухва прибързано на 20 април.
При опит да бъде хванат Тодор Каблешков жителите на Копривщица се подвигат на оръжие и убиват локалния мюдюрин, а Каблешков написа своето „ Кърваво писмо “, което изпраща на Бенковски в Панагюрище. Той афишира началото на въстанието…
Панайот Волов, Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Христо Ботев и починалите във въстанието знайни и незнайни българи остават в българската история като герои, жертвали младостта и живота си за свободата на България.
Априлското въстание е потушено с огромна свирепост, оставяйки към 30 000 жертви и опожарени над 80 села, само че интернационалният отзив приковава вниманието на Европа към Българския въпрос, а дейностите на въстаналите въодушевяват европейски интелектуалци като Виктор Юго, Джузепе Гарибалди, Уилям Гладстон и Оскар Уайлд да пазят българската идея пред света, разкривайки жестокостите на Османската империя и подкрепяйки възобновяване на българската държавност.
Въстанието форсира Руско-турската освободителна война. Година по-късно съветският император Александър II издава квалифицирания от канцлера княз Александър Горчаков „ Манифест за оповестяване война на Османската империя “. А тя води до Освобождението на България през 1878 година На европейската политическа карта още веднъж се появява страната България, а този факт нямаше да е вероятен, в случай че не беше Априлското въстание – връх на българското национално освободително придвижване.
При опит да бъде хванат Тодор Каблешков жителите на Копривщица се подвигат на оръжие и убиват локалния мюдюрин, а Каблешков написа своето „ Кърваво писмо “, което изпраща на Бенковски в Панагюрище. Той афишира началото на въстанието…
Панайот Волов, Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Христо Ботев и починалите във въстанието знайни и незнайни българи остават в българската история като герои, жертвали младостта и живота си за свободата на България.
Априлското въстание е потушено с огромна свирепост, оставяйки към 30 000 жертви и опожарени над 80 села, само че интернационалният отзив приковава вниманието на Европа към Българския въпрос, а дейностите на въстаналите въодушевяват европейски интелектуалци като Виктор Юго, Джузепе Гарибалди, Уилям Гладстон и Оскар Уайлд да пазят българската идея пред света, разкривайки жестокостите на Османската империя и подкрепяйки възобновяване на българската държавност.
Въстанието форсира Руско-турската освободителна война. Година по-късно съветският император Александър II издава квалифицирания от канцлера княз Александър Горчаков „ Манифест за оповестяване война на Османската империя “. А тя води до Освобождението на България през 1878 година На европейската политическа карта още веднъж се появява страната България, а този факт нямаше да е вероятен, в случай че не беше Априлското въстание – връх на българското национално освободително придвижване.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ