Васил Велев е съосновател, а от 1999 г. и изпълнителен

Васил Велев е съосновател, а от 1999 година и изпълнителен шеф на „ Стара Планина Холд “ АД, а също изпълнителен шеф на „ ХЕС “ АД и „ М+С Хидравлик “ АД, ръководител на Съвета на шефовете на „ Интерфининвест “ АД, ръководещ съучастник на „ БИК Холд “ ООД, „ Гарант 5 “ ООД, „ Велев Инвест “ ООД, член на Съвета на шефовете на „ Елхим Искра “ АД и „ Българска роза “ АД. Носител на редица бизнес оценки като Приз „ Буров “, Бизнес-награда „ Икар “ и други Един от учредителите на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), приета за представителна на национално ниво организация на работодателите. Избиран е за член на Съвета на Международния конгрес на промишлениците и бизнесмените, член на Националната комисия по корпоративно ръководство, член на комитета за наблюдаване на Националната стратегическа референтна рамка (Договора за партньорство), член на Националния стопански съвет, заместник-председател на Икономическия и обществен съвет, заместник-председател на Националния съвет за тристранно съдействие и други Носител е на редица оценки като медал „ Дружба “, приз „ За принос в развиването на гражданското общество в България “, премия ”Следовник на националните будители ” и други Председател е на Съвета на настоятелите на Технически университет – София, заместник-председател е на Съвета на фондация „ Еврика “, ротационен ръководител е на Асоциацията на организациите на българските работодатели.

Васил Велев ще е измежду главните лектори в  Той ще вземе присъединяване в дискусионния панел „ България в еврозоната “, който ще се организира на 27 октомври 2021 година

Събитието ще бъде излъчено онлайн в сайтаи Фейсбук събитието

- Г-н Велев, има ли пропуснати благоприятни условия за напредък от българския бизнес от началото на пандемията?

- Действително, пандемията сътвори благоприятни условия за напредък в някои характерни браншове и стопански действия. Несъмнено, най-ярко се откроява казусът с куриерските услуги и сродните действия, като доставка на храна и артикули по домовете, развиването на онлайн търговията, произвеждане на защитни средства и дезинфектанти и други сходни.

У нас си имаме своята “success story ” региона на доставките по домовете и това е продажбата на “Food Panda ” на огромна интернационална компания като “Glovo ”. Впрочем, имаше огромна договорка с сходен жанр компания и преди експлоадирането на пандемията – през 2018 година, компанията „ Хелоу хънгри “, която беше фактическия притежател на тогавашния водач на пазара на доставките на храна по офиси и домове – BGMenu, беше закупена от 10,5 милиона евро от takeaway.com – обществена компания, която се листва на фондовата борса в Амстердам. Хората несъмнено по никакъв начин не съжаляват за инвестицията си …

Имаме си и история на неизползвания късмет. Държавната компания „ Български пощи “ беше порицана в разбор на Икономическия и обществен съвет, че е пропуснала опциите за напредък, които са зародили за нея в границите на коронакризата. „ Български пощи “ е член на АИКБ и ние доста ценим съдействието си с нея, компанията извършва и доста значими обществени функционалности, само че факт е, че ги сочат като образец за пропуснат бизнес късмет.

С една дума, виждате, че даже и в една и съща икономическа активност, за която се счита по дифолт, че е „ облагодетелствана “ от обстановката към пандемията са вероятни разнообразни сюжети.

- Кои са желаните форми на финансиране за локалните компании в изискванията на коронакризата?

- Би трябвало да стартираме с това, че в някои браншове, заради каприз на интернационалната обстановка или по някаква друга причина, пандемията освен, че не провокира стесняване на поръчките, а даже имаше и растеж на търсенето на продукцията им. Имам пред тип действия в региона на машиностроенето и мехатрониката. Тук не става дума за браншове или стопански действия, „ облагодетелствани “ от пандемията, като в описаните нагоре случаи. От друга страна, българската стопанска система е мощно експортно насочена и активността на редица предприятия е безусловно функционалност на пазара в огромни страни като Германия примерно. Цели сектори като примерно производителите на готово облекло в дословния смисъл на думата се молят за здравето на немските консуматори и треперят да не се стигне до нов „ локдаун “ там.

Така че, още веднъж виждаме доста разнообразни модели на държание. Тези, които имат поръчки, просто работят и бързат да си получат парите за свършеното. Тези, които стават жертва на разтърсванията, провокирани от пандемията, просто не могат без държавната поддръжка. Не инцидентно Европейски Съюз сне рестриктивните мерки за държавна помощ при започване на пандемията.

В този смисъл, да се приказва сега за желана форма на финансиране е малко несвоевременно. Тези, които не са наранени, работят както и до в този момент. Тези, които са наранени, не могат да се оправят без държавната помощ. Тук не става дума единствено за туризма и за затворените по административен път бизнеси. Тук става дума и за тези, които понасят удари от това, че там където се пласира продукцията им (най-често в чужбина) са били наложени тежки „ локдауни “, че с месеци не са работили магазините и по този начин нататък.

От тази позиция, прословутата мярка „ 60/40 “ (която бихме желали да стане 100/75 – когато работим се устояваме сами, когато не работим – 75 на 100 от отсъстващия приход да поема държавата) първоначално беше неефективна. Мина време, до момента в който нещата бяха поправени и държавната помощ стана по-адекватна. Една от неверните стъпки на служебното държавно управление беше отводът му от ограниченията за помощ на затруднените браншове и оповестяването, че има два милиарда лв. държавни портфейлни гаранции и който е усложнен може да изтегли заем.

Бих споделил, че и в „ спокойно “ време, затруднените предприятия не търсят тъкмо заеми. Отделен въпрос е, че банките възприеха държавните гаранции като бонус за себе си, а не като опция да облекчат изискванията. Аз самичък, като „ скришен клиент “ се уверих, че дадените държавни гаранции не облекчиха изключително отпущането на заеми.

Така че, не става дума за желания – затворените по административен път компании, както и затруднените заради зародилите конюнктурни особености към коронакризата, просто имат потребност от държавна помощ.

- От каква оздравителна рецепта съгласно бизнеса се нуждае стопанската система ни сега?

- Ако приказваме тъкмо за сегашния миг, бизнесът чака да се реши казусът с цената на електрическата енергия за промишлени потребности и да види импортиран Плана за възобновяване и резистентност. Проблемът с електрическата енергия е извънредно сериозен. Той може да затвори предприятия, които са съумели да преодолеят някак си компликациите донесени от пандемията. Имам уверенията на огромни предприятия, изключително в леката индустрия, че няма да могат да изкарат октомври месец в случай че се задържи сегашната цена на тока.

Искам да поясня – цената на електрическата енергия е проблем освен на най-енергоемките и енерго-интензивни предприятия. Изявлението на премиер-министъра, че освен цената на тока се е повишила, само че видите ли, била скочила и цената на металите като борсови артикули е прекомерно непремислено и не дава отговор на действителната обстановка. От цената на тока страдат всички предприятия, страдат даже и предприятията с напълно офисна активност, когато партидата за електрическата енергия е на името на компанията им. Изявленията, че у нас има една от най-ниските цени на електрическата енергия, също не са в крайник с истината. Редица дни бяхме номер едно по цената на тока за индустрията. Други дни бяхме номер две… Видя се, какъв брой прави бяха представителите на бизнеса, когато упорстваха, час по-скоро да бъде единен пазара с Румъния. Обеща ни се за октомври, ще забележим какво ще стане, само че към този момент бизнесите инкасираха ударите на пиковите цени, както и на безотговорното държание във връзка с включването и изключването на мощностите на Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “. Това беше през юли и август. От септември казусът е към този момент европейски. Не може да понижим цените в цяла Европа, само че може да компенсираме потребителите на свободния пазар. Антикризисните ограничения за поддръжка на заетостта и приходите ще продължат в Европа евентуално най-малко до идната пролет. Не бива да бъдем по-големи католици от Папата и да лишаваме от такава поддръжка българските служащи и предприятия.

Що се отнася до Плана за възобновяване и резистентност, ние участвахме в публичните диспути по него по време на държавното управление на ГЕРБ, участвахме и в дебатите по време на служебното държавно управление, което реши, че би трябвало да пренапише проекта. Имаме своите рецензии към проекта. Но продължаваме да твърдим, че най-хубавия проект е този, по който към този момент се влага. Както се случва в редица европейски страни. Наши сътрудници, с чийто бизнес ние сме в конкуренция. Отсъствието на вложения по проекта в допълнение утежнява конкурентната ни позиция и води до пропуснати изгоди.

Отделен въпрос е, че около изборите, политиците не смеят намерено да заявят, че България ще получи пари, освен това доста пари, тогава когато уточни дата за затваряне на въгледобива и въглищното електропроизводство. Без да посочим дата, просто ще ни връщат проекта, до момента в който отговорим. Разбира се, с изключение на дата ще би трябвало да разпишем и проект по какъв начин ще заместим затворените мощности и по какъв начин ще осигурим работа на заетите в тях.

Още мнения и прогнози на Васил Велев очаквайте по време на идния

Програма на форума и достъп за безвъзмездна регистрация търсете