България трябва да внесе 500 000 работници от чужбина
Васил Велев е изпълнителен шеф на " Стара Планина Холд " АД и ръководител на Управителния съвет (УС) на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), в която членуват над 10 000 компании с над 500 000 души личен състав. Money.bg приказва с него за капацитета на българската стопанска система и пречките пред постигането му.
Господин Велев, по какъв начин оценявате развиването на българската стопанска система през тази година и какви са упованията Ви за идната?
Българската стопанска система се показва добре тази година, като има доста външни аргументи по тази причина. Ръстът на Брутният вътрешен продукт е от порядъка на 4%, предвиждаме да се резервира и идната година. Според нас обаче има по-голям капацитет за развиване на стопанската система. Това, което задържа този капацитет, е дефицитът на човешки запаси. Предприятията по места всеобщо отхвърлят поръчки заради повода, че няма кой да ги извърши. Има съоръжение, има технологии, има пазари, само че няма хора. Тази причина не е от през вчерашния ден, само че става все по-остра. Наличният личен състав е стеснен, само че и полагането на ексклузивен труд е мощно лимитирано от законодателството.
Така като се изчерпа този предел няма други фактори, които да оказват помощ с изключение на вноса на човешки запаси, който е изкуствено усложнен у нас. Има основани редица ограничавания, които европейското законодателство не ги планува, те са локално решение. Така да вземем за пример едно дружество не може да има повече от 10% заети от трети страни. Синята карта важи единствено за ИТ бранша, сезонната претовареност не важи за строителството и така нататък Има редица ограничавания, които попречват вноса.
Ние имаме спогодби за експорт на човешки запаси с Швейцария, с Германия и други, само че нямаме спогодби за импорт. Ето за какво България е на последно място в Европейски Съюз по заети жители на трети страни в стопанската система си. Това е факторът, който на първо, второ и трето място лимитира по-осезаемият растеж на българската стопанска система.
След него се подреждат други фактори като не положителното контролиране. В тази посока към този момент има подхванати ограничения, които към този момент дават резултат и е приоритет дори на държавното управление. Относно вноса на човешки запаси има какво още да се желае. Ние следим процеса и предложихме да се подпишат спогодби със страни като Украйна и Молдова, където има българска диаспора, с Армения, с Виетнам, чиито жители добре се интегрират в България и с които имаме опит от предишното.
Кои браншове се задъхват от липса на кадра?
Не можем да отделим съответни браншове. Всички браншове имат дефицит на личен състав и то с всякаква подготовка. Ние единствено в 6 бранша идентифицирахме дефицит сега на 80 000 служащи. Оценката е, че в средносрочен проект на нас ще ни трябват в порядъка на 500 000 служащи, които би трябвало да внесем. Образованието е значим фактор, само че даже мигновено да се извърши радикална промяна, това ще даде резултат на пазара на труда сред 5 и 10 години, а нас ни трябват хора през днешния ден. Освен това от пазара на труда заради демографската картина и трендове и заради миграцията излизат повече хора, в сравнение с влизат. Така че ние няма по какъв начин да минем без импорт на личен състав. Колкото по-бързо го разберем, толкоз по-малко ще бъдат пропуснатите изгоди.
В подобен случай при този дефицит на работна ръка ще продължат ли заплатите да порастват или ще има закъснение?
Заплатите ще продължат да порастват, тъй като ние имаме догонващо развиване, тъй като стопанската система ще продължи да пораства. Но заплати има и в бюджетната сфера. За да има по-високи заплати в бюджетната сфера, би трябвало да има и повече доходи в нея. За задачата би трябвало да има повече добавена стойност, която би трябвало да има кой да я сътвори. И когато няма хора се пропуща опцията да се сътвори повече доход в бюджета.
А за какво смятате, че повишението на миналната работна заплата е нездравословно?
Повишаването на минималната работа по принцип не е нездравословно. И това е погрешно цитиране (б.р. " от медиите " ). Ние казахме, че е нездравословно административното повишение на минималните осигурителни приходи. Беше представено неправилно, чакам да кажат на следващия ден, че въобще е нездравословно да се заплащат заплати. Такова нещо не сме казвали.
Минималната работна заплата би трябвало да подхожда на нормалните съотношения към междинната заплата. В Европейски Съюз съотношението минимална-средна е 43%, а у нас е над 50%. Това е ненормално, в Чехия да вземем за пример е 35%, в Съединени американски щати 30%, Индия и Китай - под 30%. Това до какви проблеми води? Води до такава степен, че нискоквалифицираните служащи и чиновници все по-трудно си намират работа, тъй като те не могат да изработят изкуствено избраната административно висока минимална работна заплата по отношение на междинната. Тя не е висока по отношение на европейското ниво, само че тя е висока по отношение на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. Ако отнесем минималната работна заплата към Брутният вътрешен продукт, създаван от 1 ангажиран у нас, ние имаме четвъртата или петата най-висока минимална работна заплата в Европейски Съюз. Т.е. ние молим за разработване на транспарантен механизъм, който да разрешава по един транспарантен метод договоряне на минималната работна заплата на база на икономическите дадености.
Разбрахме, че един от главните спънки пред развиването на стопанската система е пазарът на труда. Има ли други ограничения в други области, които могат да подтикват растежа?
Да, несъмнено. Сигурността на собствеността, промяната в бранш сигурност, промяната в държавната администрация, електронизация на ръководството. Изобщо целия набор от ограничения, който бизнесът предлага за понижаване на административните тежести и по-добро контролиране. Всичко това би довело до една по-добра бизнес среда и до растеж на вложенията. Знаете, последната година ние имаме негативен растеж на непознатите вложения в дялов капитал. Т.е. повече са напуснали страната, в сравнение с са влезнали. Същото е и що се отнася за разноските за дълготрайни материални активи. Там имаме двуцифрен спад към този момент втора година, което по никакъв начин не е добре. Очевидно сътрудниците избират и притиснати в потребността да влагат повече в човешки запаси за сметка на вложения в материални активи и технологии. Оттук имаме и този растеж на междинната работна заплата с 10%, а за последните 10 години тя е нарастнала над 3 пъти.
Господин Велев, по какъв начин оценявате развиването на българската стопанска система през тази година и какви са упованията Ви за идната?
Българската стопанска система се показва добре тази година, като има доста външни аргументи по тази причина. Ръстът на Брутният вътрешен продукт е от порядъка на 4%, предвиждаме да се резервира и идната година. Според нас обаче има по-голям капацитет за развиване на стопанската система. Това, което задържа този капацитет, е дефицитът на човешки запаси. Предприятията по места всеобщо отхвърлят поръчки заради повода, че няма кой да ги извърши. Има съоръжение, има технологии, има пазари, само че няма хора. Тази причина не е от през вчерашния ден, само че става все по-остра. Наличният личен състав е стеснен, само че и полагането на ексклузивен труд е мощно лимитирано от законодателството.
Така като се изчерпа този предел няма други фактори, които да оказват помощ с изключение на вноса на човешки запаси, който е изкуствено усложнен у нас. Има основани редица ограничавания, които европейското законодателство не ги планува, те са локално решение. Така да вземем за пример едно дружество не може да има повече от 10% заети от трети страни. Синята карта важи единствено за ИТ бранша, сезонната претовареност не важи за строителството и така нататък Има редица ограничавания, които попречват вноса.
Ние имаме спогодби за експорт на човешки запаси с Швейцария, с Германия и други, само че нямаме спогодби за импорт. Ето за какво България е на последно място в Европейски Съюз по заети жители на трети страни в стопанската система си. Това е факторът, който на първо, второ и трето място лимитира по-осезаемият растеж на българската стопанска система.
След него се подреждат други фактори като не положителното контролиране. В тази посока към този момент има подхванати ограничения, които към този момент дават резултат и е приоритет дори на държавното управление. Относно вноса на човешки запаси има какво още да се желае. Ние следим процеса и предложихме да се подпишат спогодби със страни като Украйна и Молдова, където има българска диаспора, с Армения, с Виетнам, чиито жители добре се интегрират в България и с които имаме опит от предишното.
Кои браншове се задъхват от липса на кадра?
Не можем да отделим съответни браншове. Всички браншове имат дефицит на личен състав и то с всякаква подготовка. Ние единствено в 6 бранша идентифицирахме дефицит сега на 80 000 служащи. Оценката е, че в средносрочен проект на нас ще ни трябват в порядъка на 500 000 служащи, които би трябвало да внесем. Образованието е значим фактор, само че даже мигновено да се извърши радикална промяна, това ще даде резултат на пазара на труда сред 5 и 10 години, а нас ни трябват хора през днешния ден. Освен това от пазара на труда заради демографската картина и трендове и заради миграцията излизат повече хора, в сравнение с влизат. Така че ние няма по какъв начин да минем без импорт на личен състав. Колкото по-бързо го разберем, толкоз по-малко ще бъдат пропуснатите изгоди.
В подобен случай при този дефицит на работна ръка ще продължат ли заплатите да порастват или ще има закъснение?
Заплатите ще продължат да порастват, тъй като ние имаме догонващо развиване, тъй като стопанската система ще продължи да пораства. Но заплати има и в бюджетната сфера. За да има по-високи заплати в бюджетната сфера, би трябвало да има и повече доходи в нея. За задачата би трябвало да има повече добавена стойност, която би трябвало да има кой да я сътвори. И когато няма хора се пропуща опцията да се сътвори повече доход в бюджета.
А за какво смятате, че повишението на миналната работна заплата е нездравословно?
Повишаването на минималната работа по принцип не е нездравословно. И това е погрешно цитиране (б.р. " от медиите " ). Ние казахме, че е нездравословно административното повишение на минималните осигурителни приходи. Беше представено неправилно, чакам да кажат на следващия ден, че въобще е нездравословно да се заплащат заплати. Такова нещо не сме казвали.
Минималната работна заплата би трябвало да подхожда на нормалните съотношения към междинната заплата. В Европейски Съюз съотношението минимална-средна е 43%, а у нас е над 50%. Това е ненормално, в Чехия да вземем за пример е 35%, в Съединени американски щати 30%, Индия и Китай - под 30%. Това до какви проблеми води? Води до такава степен, че нискоквалифицираните служащи и чиновници все по-трудно си намират работа, тъй като те не могат да изработят изкуствено избраната административно висока минимална работна заплата по отношение на междинната. Тя не е висока по отношение на европейското ниво, само че тя е висока по отношение на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. Ако отнесем минималната работна заплата към Брутният вътрешен продукт, създаван от 1 ангажиран у нас, ние имаме четвъртата или петата най-висока минимална работна заплата в Европейски Съюз. Т.е. ние молим за разработване на транспарантен механизъм, който да разрешава по един транспарантен метод договоряне на минималната работна заплата на база на икономическите дадености.
Разбрахме, че един от главните спънки пред развиването на стопанската система е пазарът на труда. Има ли други ограничения в други области, които могат да подтикват растежа?
Да, несъмнено. Сигурността на собствеността, промяната в бранш сигурност, промяната в държавната администрация, електронизация на ръководството. Изобщо целия набор от ограничения, който бизнесът предлага за понижаване на административните тежести и по-добро контролиране. Всичко това би довело до една по-добра бизнес среда и до растеж на вложенията. Знаете, последната година ние имаме негативен растеж на непознатите вложения в дялов капитал. Т.е. повече са напуснали страната, в сравнение с са влезнали. Същото е и що се отнася за разноските за дълготрайни материални активи. Там имаме двуцифрен спад към този момент втора година, което по никакъв начин не е добре. Очевидно сътрудниците избират и притиснати в потребността да влагат повече в човешки запаси за сметка на вложения в материални активи и технологии. Оттук имаме и този растеж на междинната работна заплата с 10%, а за последните 10 години тя е нарастнала над 3 пъти.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ