Петър Ганев: България ще бъде сред най-бързо растящите страни в Европа през 2026 г., но има и проблеми
През миналата седмица водачите на страните в Европейския съюз се събраха в замъка Алден Бизен да разискват конкурентоспособността на Европа и бъдещето на единния пазар. На срещата участваха двама посетители – Марио Драги и Енрико Лета, създатели на двата основни отчета от 2024 година, които образуваха посоката на новата Европейска комисия. Промяната във водещия претекст на европейската политика е мъчно да бъде проследена в подробност, само че общата рамка може да бъде разбрана, в случай че се прочете късия брифинг, квалифициран особено за тази неофициална среща (виж " Outlook for the 12 February 2026 retreat: Work on competitiveness in the European Council “). Разчитането е дело на Петър Ганев от ИПИ, представен от ФОКУС .
Срещата в Алден Бизен очевидно консолидира новия политическия роман, само че не създава неотложен стопански резултат. Европейските водачи показват единодушие, че свръх регулациите и фрагментацията на единния пазар са основни фактори, които спъват Европа в световната конкуренция и пречат на капацитета за мащабиране на компании. Това обаче към момента е сигнал за нова посока, а не действителен пробив. Такъв може да бъде реализиран, въпреки и единствено в някои аспекти, на идния Европейски съвет през март, когато се чакат съответни задължения и периоди (хоризонтът е до края на 2027 г.).
Фокусът върху единния пазар и регулациите несъмнено е добра вест за България, както и за всички страни от региона на Централна и Източна Европа. Достъпът на огромния европейски пазар е в основата на ускореното икономическо развиване на страната в последните две десетилетия (виж " България в единния пазар на Европейски Съюз: Оценка на резултатите и взор напред “). Единният пазар обаче не трябва да се преглежда просто като липса на бариери пред придвижването на артикули, услуги, капитали и хора, а като същински интегриран пазар, който е отворен и оперира при равни правила.
Конкретните акценти от изявлението на Антонио Коща обрисуват и евентуалните принадлежности за реализиране на тази промяна. Амбициозната стратегия за опростяване на разпоредбите и дерегулация, въвеждането на така наречен " 28-и режим “ – обединен набор от корпоративни правила за компании в Европа, както и прегледът на насоките за сливанията за основаване на европейски първенци в стратегически браншове, са стъпки, които могат действително да понижат транзакционните разноски и да насърчат мащабирането. Ускоряването на съюза на спестяванията и вложенията също е основно, в случай че Европа желае да трансформира високото ниво на частни спестявания в продуктивни вложения вкъщи, вместо да финансира растежа на други стопански системи.
На този декор България няма ясна концепция по какъв начин да завоюва от новия курс на Европа . Въпреки политическата неустойчивост в последните години страната реализира прогрес по някои стратегически цели – като Шенген и еврозоната . Измина се и някакъв път в границите на Националния проект за възобновяване и резистентност макар огромното закъснение, загубата на средства и неуспеха в областта на върховенството на правото и битката с корупцията. Има ли обаче нова цел, която да отключи в допълнение капацитет?
България ще бъде измежду най-бързо растящите страни в Европа през 2026 година По отношение на капиталовата интензивност обаче страната изостава, като полемиката все още е съвсем напълно заключена в границите на държавните принадлежности – потребление на европейски средства в поддръжка на икономическата промяна, вложения в индустриални зони, поддръжка за започващи предприятия и така нататък Отвъд тактиката за вложения на европейски средства на процедура липсва визия за промени и напредък в средносрочен проект.
Няма и структурирано изпитание за опростяване, унищожаване на регулации и отваряне на повече благоприятни условия за развиване. Потенциалът за напредък в България може да бъде отключен, в случай че има условия предприемаческият триумф да бъде мащабиран . Това значи смяна в средата на най-малко три равнища – регулаторната рамка за действие на националния пазар, опцията за осъществяване на изгодите от единния пазар и търговски достъп до оптимално необятен кръг трети страни отвън Европейски Съюз. И всичко това – във връзка с достъп до спестявания и капитал, внедряване на нови технологии, основаване на нови артикули и услуги и достъп до потребителите, данъчна среда и надеждна отбрана на собствеността и договорите.
Българската страна е дебитор във връзка с регулациите от напълно национална подготвеност, само че и поради редица спънки пред действието на единния пазар , които съществуват и се поддържат в доста случаи с цел да " пазят “ локални заинтригувани играчи. За кръга на решенията, които зависят от консенсус на европейско равнище, българското държавно управление би трябвало да поддържа всяка самодейност, която носи повече независимост, конкуренция и разширение на капацитета за вложения и търговия пред всички бизнеси в Европейски Съюз.
Срещата в Алден Бизен очевидно консолидира новия политическия роман, само че не създава неотложен стопански резултат. Европейските водачи показват единодушие, че свръх регулациите и фрагментацията на единния пазар са основни фактори, които спъват Европа в световната конкуренция и пречат на капацитета за мащабиране на компании. Това обаче към момента е сигнал за нова посока, а не действителен пробив. Такъв може да бъде реализиран, въпреки и единствено в някои аспекти, на идния Европейски съвет през март, когато се чакат съответни задължения и периоди (хоризонтът е до края на 2027 г.).
Фокусът върху единния пазар и регулациите несъмнено е добра вест за България, както и за всички страни от региона на Централна и Източна Европа. Достъпът на огромния европейски пазар е в основата на ускореното икономическо развиване на страната в последните две десетилетия (виж " България в единния пазар на Европейски Съюз: Оценка на резултатите и взор напред “). Единният пазар обаче не трябва да се преглежда просто като липса на бариери пред придвижването на артикули, услуги, капитали и хора, а като същински интегриран пазар, който е отворен и оперира при равни правила.
Конкретните акценти от изявлението на Антонио Коща обрисуват и евентуалните принадлежности за реализиране на тази промяна. Амбициозната стратегия за опростяване на разпоредбите и дерегулация, въвеждането на така наречен " 28-и режим “ – обединен набор от корпоративни правила за компании в Европа, както и прегледът на насоките за сливанията за основаване на европейски първенци в стратегически браншове, са стъпки, които могат действително да понижат транзакционните разноски и да насърчат мащабирането. Ускоряването на съюза на спестяванията и вложенията също е основно, в случай че Европа желае да трансформира високото ниво на частни спестявания в продуктивни вложения вкъщи, вместо да финансира растежа на други стопански системи.
На този декор България няма ясна концепция по какъв начин да завоюва от новия курс на Европа . Въпреки политическата неустойчивост в последните години страната реализира прогрес по някои стратегически цели – като Шенген и еврозоната . Измина се и някакъв път в границите на Националния проект за възобновяване и резистентност макар огромното закъснение, загубата на средства и неуспеха в областта на върховенството на правото и битката с корупцията. Има ли обаче нова цел, която да отключи в допълнение капацитет?
България ще бъде измежду най-бързо растящите страни в Европа през 2026 година По отношение на капиталовата интензивност обаче страната изостава, като полемиката все още е съвсем напълно заключена в границите на държавните принадлежности – потребление на европейски средства в поддръжка на икономическата промяна, вложения в индустриални зони, поддръжка за започващи предприятия и така нататък Отвъд тактиката за вложения на европейски средства на процедура липсва визия за промени и напредък в средносрочен проект.
Няма и структурирано изпитание за опростяване, унищожаване на регулации и отваряне на повече благоприятни условия за развиване. Потенциалът за напредък в България може да бъде отключен, в случай че има условия предприемаческият триумф да бъде мащабиран . Това значи смяна в средата на най-малко три равнища – регулаторната рамка за действие на националния пазар, опцията за осъществяване на изгодите от единния пазар и търговски достъп до оптимално необятен кръг трети страни отвън Европейски Съюз. И всичко това – във връзка с достъп до спестявания и капитал, внедряване на нови технологии, основаване на нови артикули и услуги и достъп до потребителите, данъчна среда и надеждна отбрана на собствеността и договорите.
Българската страна е дебитор във връзка с регулациите от напълно национална подготвеност, само че и поради редица спънки пред действието на единния пазар , които съществуват и се поддържат в доста случаи с цел да " пазят “ локални заинтригувани играчи. За кръга на решенията, които зависят от консенсус на европейско равнище, българското държавно управление би трябвало да поддържа всяка самодейност, която носи повече независимост, конкуренция и разширение на капацитета за вложения и търговия пред всички бизнеси в Европейски Съюз.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ