Васил Петров пред в. "ШОУ": Подлагам на съмнение дарбата на Ванга и Вера Кочовска
Васил Петров е един от най-популярните български джаз и поп вокалисти. Известен е с прозвището „ Българският Франк Синатра “ и „ Другият “. На 4 декември в зала 1 на НДК му следва блестящ театър, на който ще показа песни от репертоара на Франк Синатра в стила на Лас Вегас. Ексклузивно за „ ШОУ “ Васил Петров приказва за идното шоу, за живота си, за компликациите и триумфите. - Какво да чакат феновете ви на спектакъла на 4 декември в зала 1 на НДК?
- Това в действителност е концерт-спектакъл, който показва най-хитовите песни от репертоара на Франк Синатра в стила на Лас Вегас. Ще го създадем в един съвременен прочит, охолно, с 12 балерини, и под съпровода на Биг бенда на националното радио.
Самата концепция лишава повече време, до момента в който се изкристализира по какъв начин тъкмо да се случат нещата, а не толкоз подготовката. Публиката е задоволена от всевъзможни шоа – телевизионни и онлайн. А ние искахме да създадем нещо, с което в действителност да изненадаме. Трябва да предложиш на публиката нещо ексцентрично и неизмеримо, което отдавна не е виждала.
Двама надарени режисьори – Алекс Борназ и Румен Григоров, взаимно приготвят сюжета и режисурата на спектакъла и се грижат да ме показват в една по-различна светлина. В програмата на спектакъла участват доста нови заглавия за мен като ария от саундтрака на кино лентата „ Бандата на Оушън “, записана от Синатра през 1966 година, която ще показва в нова версия. Песен от саундтрака на Кил Бил – „ Бенг Бенг “, също ще бъде изпълнена в нова джаз версия. Друго ново парче ще бъде „ My kind of girl “, което добива известност след гибелта на Франк Синатра.
- Разбрах, че за първи път оркестрината на Националния замък ще бъде превърната в грациозен джаз клуб в стила на Лас Вегас…
- Да, тъкмо по този начин. Оркестрината ще бъде с елегантни маси, на които ще се сервира алкохол, ще бъде тъкмо в стила на Вегас.
- Наричат ви „ Българският Франк Синатра “ и колкото и похвално да е това съпоставяне, толкоз е и дразнещо – никой създател не обича да бъде сравняван, нали?
- Нито ме ласкае, нито ме нервира! Това ми стана като прякор, етикет, още от едно време, когато започнах да пея в този жанр. На медиите им харесва постоянно да те оприличават с някого. Нямам нищо срещу. Сравняват ме с един от най-хубавите импретатори, направил мост сред джаза и поп музиката. Може да се каже, че съвсем е основал поп музиката. От тази позиция няма по какъв начин да се обидя на тези съпоставения. Но се старая и да не се хваля прекомерно. Хората мъчно вършат разлика сред подражателство и реплика, сред подобие в стилове и тембър.
- Непрекъснато в България приказваме за звезди и се запитвам вие дали слагате себе си в това определение?
- Не, несъмнено. Това е термин от шоубизнеса, който е фиктивен в Холивуд. Целта му е да притегля внимание и да пресъздава някаква атракция върху хората, които стават известни. Дори в дребни страни като нашата, този термин си е известен.
- Хващала ли ви е звездоманията през годините?
- Надявам се, че не е. Мисля, че умея да се приземявам, имам си някакъв аршин по отношение на себе си и виждам да не се възвеличавам доста. Е, имал съм такива моменти, само че си ги знам единствено аз. Надявам се да не съм го посочил на публични места. Но не е изключено и да се е случило някъде.
- Носител сте на толкоз доста награди и се блазня да ви запитвам къде ги съхранявате и те дават ли ви самочувствие на съумял музикант?
- Донякъде! Те са наслада, само че ги не помня бързо. Това не знам дали е хубаво или лошо… Самият миг, когато някой е решил да те удостои с някакъв приз, е трогателен. По някакъв метод възбужда егото, което не е доста хубаво. Въпросът е да не те води към възгордяване, а да си възложиш по-големи упоритости.
Вкъщи имам статуетки, само че множеството са при майка ми. Тя се грижи за тези работи. Пък те не са чак толкоз доста, спрямо други е напряко нищо. Това не е най-важното!
- Харесвате ли новото течение в музиката и смятате ли, че е част от опростачването на нацията?
- Няма неприятни стилове и жанрове, а надарени и бездарни музиканти. Един надарен музикант може да опитва във всевъзможен жанр. Той е надарен и музиката му ще бъда такава. Рапът дава опция на хора с по-ограничени певчески благоприятни условия да се изявят. Който не може да пее – рецитира.
- Бихте ли квалифицирали хората по отношение на желанията към музиката?
- Да, може! По усета за музика си проличава интелектът на хората, тяхната принадлежност, генезис. Музиката е най-въздействащото и поетично изкуство и там най-лесно се разпознава един човек.
- Много млади и настоящи реализатори имат по милиони гледания в интернет, само че в това време не могат да изпълнят зала 1 на НДК, както вършиме вие. Как си обяснявате този феномен?
- И доста по-малки зали не могат да изпълнят. Това са трикове, а не действителна известност. Въпреки че интернет аудиторията е голяма и международна, тя си остава лимитирана. Не е задоволително да си прочут единствено в интернет. Пък тези лайкове се реализират изкуствено, купуват се. Плаща се избрана сума и се получават тези милиони лайкове. Не е реалистично това. Трикове!
- Понякога имате ли възприятие, че се борите с вятърни мелници и напъните са напразни?
- Не съм имал такива битки, популярност Богу. Не мога да се оплача от липса на аудитория, тъй като има многочислени фенове, които изпълват залите на моите концерти. Не мога да кажа, че съм имал кой знае какви инциденти или компликации да се наложа. Нещата при мен постоянно са ставали елементарно – както за България, по този начин и за чужбина.
- Не са ви подливали вода?!
- А, несъмнено са ми подливали, просто не съм го забелязал. В началото на кариерата ми е имало такива случаи.
- Кой е най-трудният ви миг до момента?
- В кариерата не мога да кажа, че съм имал кой знае какъв брой сложен миг. Не съм се разколебавал. В това отношение съм благополучен, че не съм имал кой знае какви драми. Всичко е било съпроводено с огромно наслаждение и хубави моменти.
Личният и професионалният живот за мен не са доста разнообразни. При мен се сливат, не ги диференцирам.
- Рядко открехвате вратата на персоналния си живот. От какво се пазите?
- Не е по този начин. По-скромен съм в това отношение. Не виждам смисъл да го върша. Има мои сътрудници, които единствено това чакат – да приказват за персоналния си живот, да споделят премеждия… Аз не считам, че това е належащо. Не че има какво да укривам и от какво да се опасявам, просто не намирам за належащо да разгласявам персоналния си живот пред който и да е. Най-важното за хората би трябвало да бъде това, което върша – музиката.
- Допитвали ли сте се в миналото до ясновидки за бъдещето? Вярвате ли, че има хора, които имат такава свръхсила и могат да ни кажат какво ще се случи след години?
- Не съм посещавал такива места и не считам да го върша. Бъдещето са го видели Библейските пророци преди 2000 години. Всички останали са просто псевдо ясновидци. Ако съществуват някъде такива хора, то са с псевдо знания и могат единствено да объркат човек и да го заведат в задънена улица. Всички тези ясновидки, врачки и така нататък биха могли да служат и на другите сили – на недобрите. Човек би трябвало да се пази от тези феномени. Няма потребност да научава ориста си. Господ ни е дал свободна воля и ние би трябвало да го почитаме и на него да се молим, а не на някакви такива инцидентни и измислени псевдо богове. Свободната ни воля опонира на всички тези предзнаменования. Ние си ковем ориста и решаваме какво да бъде нашето бъдеще.
- А в нумерологията вярвате ли?
- Също не. Това са един тип окултни науки, антично вавилонски. Не ме касаят, не ме вълнуват, тъй като не приказват истината. Няма подобен миг, когато някой може да ти предскаже бъдещето. Или ще те излъже, или ще направи по този начин, че да се случат тези неща. Това значи пренебрежение към свободната си воля.
- Да разбирам ли, че отхвърляте дарбата и на Ванга, Вера Кочовска…
- Не мога да се произнеса, тъй като не ги познавам. Може би са имали качества, само че не мога да приказвам изрично за тях. Доколкото знам са били вярващи в Бог. Но в полза на истината подлагам на подозрение всички тези качества. Има хора с способности да лекуват, само че що се касае до предсказание на бъдещето – подобавам със подозрение. Чел съм Библията и знам защо става въпрос.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
- Това в действителност е концерт-спектакъл, който показва най-хитовите песни от репертоара на Франк Синатра в стила на Лас Вегас. Ще го създадем в един съвременен прочит, охолно, с 12 балерини, и под съпровода на Биг бенда на националното радио.
Самата концепция лишава повече време, до момента в който се изкристализира по какъв начин тъкмо да се случат нещата, а не толкоз подготовката. Публиката е задоволена от всевъзможни шоа – телевизионни и онлайн. А ние искахме да създадем нещо, с което в действителност да изненадаме. Трябва да предложиш на публиката нещо ексцентрично и неизмеримо, което отдавна не е виждала.
Двама надарени режисьори – Алекс Борназ и Румен Григоров, взаимно приготвят сюжета и режисурата на спектакъла и се грижат да ме показват в една по-различна светлина. В програмата на спектакъла участват доста нови заглавия за мен като ария от саундтрака на кино лентата „ Бандата на Оушън “, записана от Синатра през 1966 година, която ще показва в нова версия. Песен от саундтрака на Кил Бил – „ Бенг Бенг “, също ще бъде изпълнена в нова джаз версия. Друго ново парче ще бъде „ My kind of girl “, което добива известност след гибелта на Франк Синатра.
- Разбрах, че за първи път оркестрината на Националния замък ще бъде превърната в грациозен джаз клуб в стила на Лас Вегас…
- Да, тъкмо по този начин. Оркестрината ще бъде с елегантни маси, на които ще се сервира алкохол, ще бъде тъкмо в стила на Вегас.
- Наричат ви „ Българският Франк Синатра “ и колкото и похвално да е това съпоставяне, толкоз е и дразнещо – никой създател не обича да бъде сравняван, нали?
- Нито ме ласкае, нито ме нервира! Това ми стана като прякор, етикет, още от едно време, когато започнах да пея в този жанр. На медиите им харесва постоянно да те оприличават с някого. Нямам нищо срещу. Сравняват ме с един от най-хубавите импретатори, направил мост сред джаза и поп музиката. Може да се каже, че съвсем е основал поп музиката. От тази позиция няма по какъв начин да се обидя на тези съпоставения. Но се старая и да не се хваля прекомерно. Хората мъчно вършат разлика сред подражателство и реплика, сред подобие в стилове и тембър.
- Непрекъснато в България приказваме за звезди и се запитвам вие дали слагате себе си в това определение?
- Не, несъмнено. Това е термин от шоубизнеса, който е фиктивен в Холивуд. Целта му е да притегля внимание и да пресъздава някаква атракция върху хората, които стават известни. Дори в дребни страни като нашата, този термин си е известен.
- Хващала ли ви е звездоманията през годините?
- Надявам се, че не е. Мисля, че умея да се приземявам, имам си някакъв аршин по отношение на себе си и виждам да не се възвеличавам доста. Е, имал съм такива моменти, само че си ги знам единствено аз. Надявам се да не съм го посочил на публични места. Но не е изключено и да се е случило някъде.
- Носител сте на толкоз доста награди и се блазня да ви запитвам къде ги съхранявате и те дават ли ви самочувствие на съумял музикант?
- Донякъде! Те са наслада, само че ги не помня бързо. Това не знам дали е хубаво или лошо… Самият миг, когато някой е решил да те удостои с някакъв приз, е трогателен. По някакъв метод възбужда егото, което не е доста хубаво. Въпросът е да не те води към възгордяване, а да си възложиш по-големи упоритости.
Вкъщи имам статуетки, само че множеството са при майка ми. Тя се грижи за тези работи. Пък те не са чак толкоз доста, спрямо други е напряко нищо. Това не е най-важното!
- Харесвате ли новото течение в музиката и смятате ли, че е част от опростачването на нацията?
- Няма неприятни стилове и жанрове, а надарени и бездарни музиканти. Един надарен музикант може да опитва във всевъзможен жанр. Той е надарен и музиката му ще бъда такава. Рапът дава опция на хора с по-ограничени певчески благоприятни условия да се изявят. Който не може да пее – рецитира.
- Бихте ли квалифицирали хората по отношение на желанията към музиката?
- Да, може! По усета за музика си проличава интелектът на хората, тяхната принадлежност, генезис. Музиката е най-въздействащото и поетично изкуство и там най-лесно се разпознава един човек.
- Много млади и настоящи реализатори имат по милиони гледания в интернет, само че в това време не могат да изпълнят зала 1 на НДК, както вършиме вие. Как си обяснявате този феномен?
- И доста по-малки зали не могат да изпълнят. Това са трикове, а не действителна известност. Въпреки че интернет аудиторията е голяма и международна, тя си остава лимитирана. Не е задоволително да си прочут единствено в интернет. Пък тези лайкове се реализират изкуствено, купуват се. Плаща се избрана сума и се получават тези милиони лайкове. Не е реалистично това. Трикове!
- Понякога имате ли възприятие, че се борите с вятърни мелници и напъните са напразни?
- Не съм имал такива битки, популярност Богу. Не мога да се оплача от липса на аудитория, тъй като има многочислени фенове, които изпълват залите на моите концерти. Не мога да кажа, че съм имал кой знае какви инциденти или компликации да се наложа. Нещата при мен постоянно са ставали елементарно – както за България, по този начин и за чужбина.
- Не са ви подливали вода?!
- А, несъмнено са ми подливали, просто не съм го забелязал. В началото на кариерата ми е имало такива случаи.
- Кой е най-трудният ви миг до момента?
- В кариерата не мога да кажа, че съм имал кой знае какъв брой сложен миг. Не съм се разколебавал. В това отношение съм благополучен, че не съм имал кой знае какви драми. Всичко е било съпроводено с огромно наслаждение и хубави моменти.
Личният и професионалният живот за мен не са доста разнообразни. При мен се сливат, не ги диференцирам.
- Рядко открехвате вратата на персоналния си живот. От какво се пазите?
- Не е по този начин. По-скромен съм в това отношение. Не виждам смисъл да го върша. Има мои сътрудници, които единствено това чакат – да приказват за персоналния си живот, да споделят премеждия… Аз не считам, че това е належащо. Не че има какво да укривам и от какво да се опасявам, просто не намирам за належащо да разгласявам персоналния си живот пред който и да е. Най-важното за хората би трябвало да бъде това, което върша – музиката.
- Допитвали ли сте се в миналото до ясновидки за бъдещето? Вярвате ли, че има хора, които имат такава свръхсила и могат да ни кажат какво ще се случи след години?
- Не съм посещавал такива места и не считам да го върша. Бъдещето са го видели Библейските пророци преди 2000 години. Всички останали са просто псевдо ясновидци. Ако съществуват някъде такива хора, то са с псевдо знания и могат единствено да объркат човек и да го заведат в задънена улица. Всички тези ясновидки, врачки и така нататък биха могли да служат и на другите сили – на недобрите. Човек би трябвало да се пази от тези феномени. Няма потребност да научава ориста си. Господ ни е дал свободна воля и ние би трябвало да го почитаме и на него да се молим, а не на някакви такива инцидентни и измислени псевдо богове. Свободната ни воля опонира на всички тези предзнаменования. Ние си ковем ориста и решаваме какво да бъде нашето бъдеще.
- А в нумерологията вярвате ли?
- Също не. Това са един тип окултни науки, антично вавилонски. Не ме касаят, не ме вълнуват, тъй като не приказват истината. Няма подобен миг, когато някой може да ти предскаже бъдещето. Или ще те излъже, или ще направи по този начин, че да се случат тези неща. Това значи пренебрежение към свободната си воля.
- Да разбирам ли, че отхвърляте дарбата и на Ванга, Вера Кочовска…
- Не мога да се произнеса, тъй като не ги познавам. Може би са имали качества, само че не мога да приказвам изрично за тях. Доколкото знам са били вярващи в Бог. Но в полза на истината подлагам на подозрение всички тези качества. Има хора с способности да лекуват, само че що се касае до предсказание на бъдещето – подобавам със подозрение. Чел съм Библията и знам защо става въпрос.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ