Васил Найденов с първа роля в киното – като шеф

Васил Найденов с първа роля в киното – като началник на Гестапо. Така би могла да наподобява новината преди няколко десетилетия. Обичаният от няколко генерации реализатор преди малко е почнал своята независима кариера...

Днес историята е единствено спомен, който провокира усмивка. А той продължава да е един от най-обичаните, уважавани и ненадминати български артисти. На концертите му към момента има младежи, които крещят „ Още! “ и пеят с цялостно гърло песните му. Зад тях са родителите им и техните родители.

Безсмислено е да се търси пояснение на един от дребното явления в българската (поп)култура, останал неоцапан през годините. Отговорите косвено дава самият актьор. Коректност, почтеност, признателност, темперамент, отговорност и последователност са думи, които не просто участват в речника му, само че и илюстрират неговия живот и жанр.

България 2 мин. Джон Малкович след опитите за взлом: Това е доста странна реакция, само че живеем в много забавни времена Съдържание от сътрудници 3 мин. Знаете ли до какви затруднения може да докара грипа? Тази заран 4 мин. „ Ако от полицията не се задействат, ще организираме хайки “: Жените в „ Слатина “ след сигналите за набези Пари 2 мин. Семейство отхвърли да продаде парцела си на вложители 60 години, в този момент завоюва милиони България 4 мин. Ескалация пред Народния спектакъл: Протестиращи нападнаха шефа Васил Василев, желаят оставката му (ВИДЕО) Светът 1 мин. Родител изтърва количка с бебе в преминаващ трен Светът 3 мин. Убийството на 8-годишната Нарин: Искат пожизнен затвор за майка ѝ, брат ѝ, чичо ѝ и техен комшия България 2 мин. Джон Малкович след опитите за взлом: Това е доста странна реакция, само че живеем в много забавни времена Съдържание от сътрудници 3 мин. Знаете ли до какви затруднения може да докара грипа? Тази заран 4 мин. „ Ако от полицията не се задействат, ще организираме хайки “: Жените в „ Слатина “ след сигналите за набези Пари 2 мин. Семейство отхвърли да продаде парцела си на вложители 60 години, в този момент завоюва милиони България 4 мин. Ескалация пред Народния спектакъл: Протестиращи нападнаха шефа Васил Василев, желаят оставката му (ВИДЕО) Светът 1 мин. Родител изтърва количка с бебе в преминаващ трен Светът 3 мин. Убийството на 8-годишната Нарин: Искат пожизнен затвор за майка ѝ, брат ѝ, чичо ѝ и техен комшия

Най-свежото доказателство за приемствеността е дуетът с Влади Зомбори, за който употребява думи като човек-идеалист и можещ интелектуалец. Песента се споделя „ Там, на завоя “, а възможностите да стане не по-малък шлагер от „ Там, преди 100 лета “ са действителни, като се има поради, че в плана е забъркан и композиторът Стефан Димитров.

Снимка: Даниел Димитров

Човек, който обича да обича... Това е Васил Найденов и в този момент, броени часове преди концерта му на 9 ноември в София, в диалог с Даниел Димитров: Има ли чувството, че публиката не е видяла всичко, на което е кадърен като актьор. Имал ли е апетити към киното и за какво отхвърля роля като началник на Гестапо. Как през годините се е справял с „ поръчкови “ песни, които е трябвало да изпее. Защо рядко записва нови песни и за какво в този момент прави дует с Владимир Зомбори.

Г-н Найденов, видяхме се тъкмо преди година, преди различен Ваш концерт. Как мина тази една година? Какво се промени в живота Ви?

- Остарял съм повече, при всички положения. Нормално е. Това е част от живота, както споделя Невена Коканова. Повече проблеми, по-трудно се качвам по стълби, имам проблеми със ставите... (Смее се – бел. а.). 

Положителното е, че животът и музиката се трансформираха ужасно доста след по този начин наречените героичен години, които бяха безусловно нулеви за всички наши сътрудници. Тогава мъчно се намираше сирене, мъчно се откриха таксита, спираха тока. Доларът беше 3000 лв.. Българинът е не запомнил за тези времена... Явно ни е било писано да минем и през този преход, който беше и политически, и финансов. Нещата обаче започнаха да си намират някакво място, да се ориентират. Медиите станаха доста повече, само че забавното е, че когато се появи „ БГ радио “ – заради нуждата от българска музика, всички други сякаш одобриха, че те не би трябвало да пускат българска музика и внезапно тотално се американизираха, което беше жалко. Защото това не се случи нито в Гърция, нито в Турция, дори и в Румъния.

Ние доста се лашкаме от една посока в друга, по тази причина филмът „ Вампири таласъми “ за мен е доста индикативен. Той беше спрян по-късно, съвсем импровизирано, тъй като разправя за това, което е животът на всеки един от нас, без значение от поколението.

Хубавото през последните осем-десет години е, че в действителност има интерес към българската музика. Появи се интерес и към театрите. Българинът има потребност, нужда, той е ученолюбив, обича изкуството и съм сигурен, че ще доживеем някакъв интервал, в който, без да бъдем шовинисти, ще се пуска повече българска музика.

Когато човек Ви гледа, остава с чувството, че пеете само поради насладата и щастието от това да сте на сцената. Никога ли не сте пял единствено поради парите?

- Парите са нужда, безспорно. Лили Иванова го е споделила: „ Не всичко е пари, приятелю “, въпреки че без пари не може, тъй като към теб има хора, които с това се прехранват. Не може бе пари, само че не може и бездуховно. Затова аз, до ден сегашен, не съм привикнал с тази счетоводна програмност – тъкмо какъв брой минути пея. Тези неща са нерегламентирани... Един човек се е лишил от това да бъде с жена си и с детето си, или да гледа телевизия, или да чете книга, или да прави секс, пристигнал е да ти обръща внимание и те чака да пееш. Все по-лошото е, че пеем в излишно късен час. От друга страна, не доста хора могат да ни видят, тъй като гастролираме в пет-шест града, които могат да заплащат. А България не е единствено пет града. Преди години, пътувахме безусловно на всички места...

Сред така наречените попфолк актьори има практични хора, които са завладели този периметър. Представете си, че цяло потомство израства единствено с тази музика. Те живеят с това, за първи път се целуват с това, за първи път имат женитба с това, за първи път имат дете с това... Това е част от бита на един българин.

Имате ли чувството, че публиката не е видяла всичко, на което сте кадърен като актьор?

- О, това е обикновено. Много години съм мислил дали, в случай че има мюзикъл, не бих могъл да вземам участие, тъй като той е обвързван и с танц, и с говорене, и с държание... Ние нямаме традиция в тая посока, само че това е доста забавна форма.

Снимка: Даниел Димитров

Освен това, всичко, което съм изпял, не е това, по което съм припадал. Малко или доста се преценявам не толкоз търговски, колкото с хората, които са ми предложили песни. Тези хора са били част от целия музикален уред. Някои от тях са управлявали обединяване „ Музика “, други – „ Балкантон “, трети – „ Концертна дирекция “, четвърти – малкия екран... Ти не може да отказваш на тези хора – не за друго, а тъй като те ти дават тази музика.

Единственото, което съумях да измисля и много напреднах с този материал, е да трансформирам ужасно доста нещата. Композиторите доста добре знаят това. Не приказвам зад тила им. Променям до тогава, до момента в който мога да изтърпя песента, когато не я одобрявам толкоз доста. И някои от тези песни дори станаха шлагери, за мое удивление (Смее се – бел. а.). Това към този момент е недоразумение – сред това, което бих желал да пея, и което го пея. Защото когато стане известно, публиката по този начин те вижда. Това ти е емблема, ти нямаш право да пееш това, което искаш.

Много от най-големите звезди на българската поп музика през годините споделят, че мечтаят да играят в мюзикъл. В последните години се появиха много. Не сте ли получавам предложения да участвате?

- Поканиха ме в един мюзикъл, където трябваше да играя основната роля, само че най-после ролята я взе различен. Покрай този мюзикъл се сещам за Любо Денев, с който ме свързва една от първите песни, които изпях на „ Златният Орфей “ независимо (Има поради песента „ Предутрин “, която получава първа премия през 1979 година – бел. а.). Макар че тази ария бе безусловно некомерсиална, може би, там ме видяха доста от композиторите, едвам съм се търкалял по „ Диана експрес “. Изведнъж започнаха да ми дават правото да издавам албуми, да върша дългосвирещи плочи. После и тиражите бяха оптимално високи, след Лили Иванова и „ Щурците “. Всичко това ми оказа помощ, малко или доста, да направя кариера.

В киното или в театъра не Ви ли се желало да се пробвате?

- Имах едно предложение за телевизионното кино, което беше доста смешно. Беше още по времето на Васа Ганчева (1946-2011, режисьор, сценарист, тв водещ, медиен анализатор и критик, преводач от шведски език, известна с режисирането на новогодишните стратегии на БНТ в продължение на дълги години – бел. а.).

Трябваше да играя началник на Гестапо. Беше доста необичайно (Смее се – бел. а.). Докато репетирах у дома, баба ми ме завари в един миг, до момента в който се упражнявах пред огледалото. На другия ден ми сподели: „ Какво ти става? Да вдигаш ръцете със знака на Хитлер? “ (Смее се – бел. а.). После самата Васа Ганчева реши, че е по-добре да се откажа, тъй като ще бъде срещу мен, и всичките хора, които ме обичат, ще ме намразят... Аз към този момент бях известен. И трябваше да умъртвявам от време на време даскала на селото и други хора.

Но мога да се похваля, че, по някакъв случайност, много музика към филми съм изпял. Може би, най-вече от всички мои сътрудници. Половината от тези песни станаха много известни. Не съм бил артист, а ария...

Как се чувствате по-добре на сцената – пейки самичък или с някой различен, в случай че изключим музикантите и беквокала?

- Много обичам да си партнирам с хора. Тогава даже е доста по-лесно. Аз персонално се усещам по-свободен, тъй като, по някакъв метод, хем може да командваш парада, хем можеш да бъдеш добър сътрудник. Много е значимо това по какъв начин партнираш и по какъв начин ти партнират. В такива случаи си проличава музикалната просвета на всеки един актьор, тъй като обикновеното чувство за предимство нормално кара хората да стартират да се изявяват и да пеят по-силово, да бъдат пет крачки по-напред, а това не е нужно.

Снимка: Даниел Димитров

В това отношение мисля, че съм бил добър сътрудник и съм сигурен, тъй като доста пъти са ми го казвали. Никога не съм бил последовател на разновидността, в който азът ми да надвива. Това нещо ми е непознато до ден сегашен, макар че съм задоволително прочут. Затова много се майтапя на мои към този момент преуспели сътрудници, които имат мъчителна упоритост за аз. Това е въпрос на темперамент. 

Ако зависеше от Вас, с какъв брой музиканти бихте излязъл на концерт?

- Зависи. Естеството на работа е доста друго. Аз имам финансова опция да взема и басист, и цяла вокална група, и китарист, само че, когато работим в пиано бар, няма място за толкоз хора.

От друга страна, няма по какъв начин да събера два екипа – единият да е за женитба, а другият – за секира. Аз имам отговорност към тия хора. Аз съм от дребното хора, който работи с едни и същи хора, тъй като те имат фамилии. Отговорен съм за тях като екип. Доста безконтролно би било да ги ангажирам единствено за по-изявени участия, а през другото време да работя самичък и да получавам всичките пари. Това отново е въпрос на темперамент. 

Днес търсят ли Ви композитори с оферти за нови песни?

- Да, само че ме търсят тези хора, които ме познават, и с които съм сигурен, че ще стане. Аз по принцип се отделих доста от тая работа. Едната от аргументите е, без да тичам от отговорност, е, че медиите стопираха да пускат доста българска музика. Затова пущам нова ария през няколко години или върша музика към филми. Не върша видеоклипове.

Трябва да съм признателен на Господ, тъй като работя малко срещу себе си, не вървя по малките екрани и радиа, не занимавам интернет със себе си, не права музика... Галеник съм на ориста. Въпреки това, всяка вечер е цялостно.

Но ще имате нова ария...

- Да, ще върша дует с Влади Зомбори. Това е една ария, която е мотам много време. Композиторът е Стефан Димитров. Така стана, че, по стичане на събитията, и двамата сме извадили едно и също канто. С едно друго момче се опитахме да вършим текста. Стоян Бозов прави аранжимента (Стоян Бозов е китаристът на Васил Найденов – бел. а.). Песента се споделя „ Там, на завоя “.

Снимка: Даниел Димитров

Може би, ще има и други песни със Зомбори. Аз го питах какво му се пее, какво ще му достави наслаждение. Защото той е човек-идеалист, от дребното такива в неговото потомство. Интересен ми е, тъй като той е доста всекидневен, само че единствено на пръв взор, доста образован е – това е недостиг в България, освен при актьорите, само че и при артистите, и при музикантите. Този недостиг заслужава да бъде подкрепян, тъй като подобен вид хора –  можещи интелектуалци, липсват на сцената. 

Има ли дума, която най-добре Ви разказва като човек?

- Замисля се – бел. а.)  Може би, най-важното е да бъдеш правилен – и към близките, и към себе си. Макар че малко е скучна тая дума, доста е счетоводна. Човек би трябвало да съумява повече да почита хората към себе си и естествено е те да върнат нещата. Това е взаимно. 

Как бихте траял изречението „ Аз съм човек, който обича... “?

- Аз съм човек, който обича да обича.