Васил Найденов се вози на аванта в таксита
Васил Найденов даде изявление за Народоосвободителна въстаническа армия, защото било " вандалщина, в случай че човек не одобри ". В него той разяснява политиката и пенсиите, нечестните борби и нотите на живота.
" Много е комфортно на политиците, на властимащите във всички страни, освен България, да няма хора, които да мислят. И постоянно капацитетът е в студенти и интелектуалци, те са тия, които вършат гражданска война, които са не по-наивни, само че които имат предпочитание да създадат нещо ново, да изградят живота си. Такива хора, нормално, в действителност са правили революции. Не мога да си показва, че човек ще живее по един подобен метод, без да го интересува. Политиката е част от живота, тъй като това се случва на твоята улица, пред твоята градинка, в твоя квартал. Всеки един човек е подвластен от това, което се случва. И нямаме право да седим безразлични. Има една такава ария, която пеем с Богдана: „ Ние седим и чакаме самичък да ни пристигна света ”, или светът, по какъв начин ще бъде поправено граматически като подлог. Въпросът е, че света или светът няма да ни пристигна самичък. Човек самичък би трябвало да си построи този свят и малко ли доста да си помогне ", разяснява Васко Кеца.
Преди време на смешка Найденов решил да направи партия, даже е събрал много гласове в поддръжка.
" Това беше огромен подбив. Веднага ще опиша, тъй като двама доста известни архитекти, които са мои другари. И брачната половинка му на единия от тях, която ни уйдисва на акъла, взехме решение да вършим партия, а ние си вършим подбив. Обаче би трябвало да ви кажа, че доста бързо събрахме гласове. Защото аз вървях по това време на рентгенолози и такова, имах нещо проблеми със сърцето. И крещя: Я тук я драснете ”. И те: „ Ооо, за вас незабавно ”. След това отидехме в някаква механа да пием и да ядем. И архитектът вика: „ Събрахме подписите ”. Той е комизъм заплашителен. Но междодругото доста години с Богдана ни караха да отидем в Народното събрание. И ние го приехме като подбив ", показа артистът.
На въпрос дали желае да заеме значим политически пост Васил Найденов отговори:
" Не, не, не. Аз не съм този модел човек. И дори тук ще си разреша да кажа - Йорданка беше години наред ръководител на журито на „ Златния Орфей ”. И когато се явих на „ Орфея ”, тя е била женена за шефа на радиото Берлин, тогава за първи път ме накараха да се явя като независим артист. Не помня какво съм пял. И естествено, още в самолета имах едно гадже стюардеса, което беше гадже и на други хора известни. И в един миг тя още в самолета вика „ Ти получаваш първа премия “. Йорданка постоянно е била един от митовете, както и Лили Иванова. Много огромна певица с огромен сексапил и омагьосване. Тя и досега е страшна. И Лили, респективно. И пристигна и беше се разплакала, тъй като не взе огромната премия. Аз дори не съм и споделил с нея. Аз още в самолета го знаех.
До ден сегашен още нямам доверие на награди. Бил съм доста пъти и ръководител на жури. И още всички тези наградки малко са ми midnight special. И от тази точка не ме е вълнува. Аз не съм подобен, не ме блазни. Звучи може би нескромно или непретенциозно - имам задоволително популярност. Има хора, на които би трябвало да благодаря. Тук към този момент е редно да благодаря на хора, които ръка ми целуват. Понякога не ми неловко. Хора, които са по-млади от мен. Така че нямам потребност от този модел популярност. "
Певецът описа, че таксиметровите водачи постоянно не желаят да му вземат пари за услугите.
" Много постоянно мога да вървя без пари при таксиметровите водачи. „ За теб е гратис “. В тоалетната ме пускат гратис също. Не единствено това. Най-различни хора. Последно преди два дни бях на морето в един хотел и идват най-различни хора. Тази популярност пъклен задължава и аз не съм уверен, че всички ние заслужаваме тази популярност. Има гениални певици. Те са, може би, родени свише, както една Арита Франклин или Стиви Уондър. Просто има гениални хора. И ние не би трябвало да се ограничаваме с това самочувствие, че хората ни пляскат и ни се радват. Само би трябвало да благодарим в това отношение.
Без аудитория си нищо. Кел изгода, в случай че си награждаван цялостен живот, като най-после една песничка е 3-минутна. За 3 минути би трябвало да кажеш всичко. Ако успееш на някой нещо да му потече тук и да кажеш „ О, това на мен ми се е случвало. Аз бях по този начин влюбен. Обичах аз по този начин, мразех по този начин, страдах по този начин ”. Ако това не го засегнеш, тогава досвидания. За какво си си губил времето и на себе си, и на тези пред тебе? "
" Много е комфортно на политиците, на властимащите във всички страни, освен България, да няма хора, които да мислят. И постоянно капацитетът е в студенти и интелектуалци, те са тия, които вършат гражданска война, които са не по-наивни, само че които имат предпочитание да създадат нещо ново, да изградят живота си. Такива хора, нормално, в действителност са правили революции. Не мога да си показва, че човек ще живее по един подобен метод, без да го интересува. Политиката е част от живота, тъй като това се случва на твоята улица, пред твоята градинка, в твоя квартал. Всеки един човек е подвластен от това, което се случва. И нямаме право да седим безразлични. Има една такава ария, която пеем с Богдана: „ Ние седим и чакаме самичък да ни пристигна света ”, или светът, по какъв начин ще бъде поправено граматически като подлог. Въпросът е, че света или светът няма да ни пристигна самичък. Човек самичък би трябвало да си построи този свят и малко ли доста да си помогне ", разяснява Васко Кеца.
Преди време на смешка Найденов решил да направи партия, даже е събрал много гласове в поддръжка.
" Това беше огромен подбив. Веднага ще опиша, тъй като двама доста известни архитекти, които са мои другари. И брачната половинка му на единия от тях, която ни уйдисва на акъла, взехме решение да вършим партия, а ние си вършим подбив. Обаче би трябвало да ви кажа, че доста бързо събрахме гласове. Защото аз вървях по това време на рентгенолози и такова, имах нещо проблеми със сърцето. И крещя: Я тук я драснете ”. И те: „ Ооо, за вас незабавно ”. След това отидехме в някаква механа да пием и да ядем. И архитектът вика: „ Събрахме подписите ”. Той е комизъм заплашителен. Но междодругото доста години с Богдана ни караха да отидем в Народното събрание. И ние го приехме като подбив ", показа артистът.
На въпрос дали желае да заеме значим политически пост Васил Найденов отговори:
" Не, не, не. Аз не съм този модел човек. И дори тук ще си разреша да кажа - Йорданка беше години наред ръководител на журито на „ Златния Орфей ”. И когато се явих на „ Орфея ”, тя е била женена за шефа на радиото Берлин, тогава за първи път ме накараха да се явя като независим артист. Не помня какво съм пял. И естествено, още в самолета имах едно гадже стюардеса, което беше гадже и на други хора известни. И в един миг тя още в самолета вика „ Ти получаваш първа премия “. Йорданка постоянно е била един от митовете, както и Лили Иванова. Много огромна певица с огромен сексапил и омагьосване. Тя и досега е страшна. И Лили, респективно. И пристигна и беше се разплакала, тъй като не взе огромната премия. Аз дори не съм и споделил с нея. Аз още в самолета го знаех.
До ден сегашен още нямам доверие на награди. Бил съм доста пъти и ръководител на жури. И още всички тези наградки малко са ми midnight special. И от тази точка не ме е вълнува. Аз не съм подобен, не ме блазни. Звучи може би нескромно или непретенциозно - имам задоволително популярност. Има хора, на които би трябвало да благодаря. Тук към този момент е редно да благодаря на хора, които ръка ми целуват. Понякога не ми неловко. Хора, които са по-млади от мен. Така че нямам потребност от този модел популярност. "
Певецът описа, че таксиметровите водачи постоянно не желаят да му вземат пари за услугите.
" Много постоянно мога да вървя без пари при таксиметровите водачи. „ За теб е гратис “. В тоалетната ме пускат гратис също. Не единствено това. Най-различни хора. Последно преди два дни бях на морето в един хотел и идват най-различни хора. Тази популярност пъклен задължава и аз не съм уверен, че всички ние заслужаваме тази популярност. Има гениални певици. Те са, може би, родени свише, както една Арита Франклин или Стиви Уондър. Просто има гениални хора. И ние не би трябвало да се ограничаваме с това самочувствие, че хората ни пляскат и ни се радват. Само би трябвало да благодарим в това отношение.
Без аудитория си нищо. Кел изгода, в случай че си награждаван цялостен живот, като най-после една песничка е 3-минутна. За 3 минути би трябвало да кажеш всичко. Ако успееш на някой нещо да му потече тук и да кажеш „ О, това на мен ми се е случвало. Аз бях по този начин влюбен. Обичах аз по този начин, мразех по този начин, страдах по този начин ”. Ако това не го засегнеш, тогава досвидания. За какво си си губил времето и на себе си, и на тези пред тебе? "
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ