България се прекланя пред подвига на Апостола
Васил Левски е роден на 6(18) юли 1837 година в Карлово. В църковните регистри е записан под името Васил Иванов Кунчев, само че историята ще го запомни с още дузина имена, две от които ще останат безсмъртни – Васил Левски и Апостола. Детството на Левски не е леко. Баща му – Иван Кунчев умира рано и върху 14 годишния Васил паднала отговорността да оказва помощ в изхранването на фамилията. Започнал учението си в карловското взаимно учебно заведение, само че под въздействие на вуйчо си станал послушник и в продължение на три години обикалял из селата с цел да събира помощи за Хилендарския манастир, учил църковно пеене и свещенодействие. За малко време имал опция да продължи образованието си в Стара Загора, само че по-късно приел монашеството в Сопотския манастир (1858 г.) под името Игнатий.
През пролетта на 1862 година Васил Левски, по апела на Георги Раковски, се отправил за Белград с цел да се включи в Първата българска легия. В Белград получил и бойното си кръщение, и името Левски. След разрушение на легията се завърнал в Българско и известно време учителствал в с. Войнягово, Карловско, а по-късно в добруджанското село Ени кьой. В началото на 1867 година, притеглен от следващото оживление на българската емиграция в Румъния, Левски се отправил за Букурещ и се свързал с Раковски. По негова рекомендация бил определен за знаменосец на четата на Панайот Хитов. След тримесечен поход по Стара планина четата минала в Сърбия, а Левски отпътувал за Белград. Малко по-късно се записал във Втората българска легия, проведена от дейците на Добродетелната тайфа. Изкарал сполучливо всички изпити, Левски очаквал идната сръбско-турска война, само че разтурянето на легията осуетило проектите за повдигане на въоръжено въстание в българските земи. Последвал и неуспехът на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Подобно на мнозина свои приятели, Левски изживял с болежка гибелта на Хаджидимитровата чета и несполуките от 1867 и 1868 година За разлика от множеството емигрантски дейци обаче още напролет на 1868 година той обмислял нови благоприятни условия за решение на българския политически въпрос. Показателни в това отношение били неговите разсъждения споделени в писма до Найден Геров и Панайот Хитов, в които търсел поддръжка за осъщестяването на замислите си. Левски осъзнавал, че неуспехите на емиграцията се дължали значително на политическата незаинтересованост вътре в страната. Почти цяло десетилетие емигрантските дейци крояли проекти за избавление на България, организирали и изпращали чети в страната, образували легии и доброволчески отряди, само че всички старания отивали на вятъра. Основната причина Левски виждал в разминаването на визиите на политическата емиграция за ситуацията в страната и действителното положение на публичните настроения. Изходът Левски виждал в целенасочената и поредна революционна пропаганда вътре в страната и в ангажирането под разнообразни форми на допустимо повече пластове от възраждащото се българско общество. Затова неслучайно, след къс престой в Букурещ той решил да предприеме обиколка из българските земи.
През декември 1868 година, благодарение на „ Българското общество” и персонално на Димитър Ценович, той отпътувал за Цариград и оттова минал в Българско. Целта на тази обиколка била да се набере информация за действителното положение на политическите настроения в страната. Някои откриватели одобряват, че още по време на първата обиколка Левски съумял да построи комитети в обособени селища, само че съществени подтвърждения за това към момента липсват. Завърнал се в Букурещ през март 1869 година, Левски пристъпил към подготовката на втората си обиколка. С помощта на „ Млада България” била отпечатана направената от Иван Касабов „ Прокламация от името на Привременното държавно управление в Балкана”, която трябвало да послужи на Левски като доказателство за сериозността на неговата задача и в същото време да илюстрира идейната непосредственост с делото на Раковски и Тайния комитет.
Втората обиколка на Левски почнала на 1 май 1869 година и приключила на 26 август. За към четири месеца Левски минал през редица селища из Дунавския вилает и в Южна България, срещнал се с доста от своите остарели познати, намерил съидейници измежду изявени млади учители, търговци, читалищни деятели. По време на втората обиколка Левски основал в Плевен, Ловеч, Карлово, Сопот и други селища из вътрешността на страната и първите революционни комитети в България.
След като се завърнал в Букурещ, още веднъж се включил към групата на „ младите” и взел присъединяване в построяването на БРЦК, само че продължителните и безплодни разногласия измежду емиграцията го подтикнали за трети следващ път да напусне Румъния и напролет на 1870 година да се трансферира в Българско. За към година и половина Васил Левски съумял да построи необятна незаконна комитетска мрежа обхващаща цялата територия на страната. Начело на по този начин оформилата се Вътрешна революционна организация стоял Ловешкият комитет, а връзката с емиграцията в Румъния се осъществявала по особено построени тайни канали. Под управлението на Левски комитетите разгърнали дейна пропагандна активност измежду популацията и това основало действителни предпоставки за пристъпване към подготовката на една фактически общонационална гражданска война. През 1871 година Васил Левски създал и Проектоустав („ Нареда”) на ВРО, в който обосновал главните си възгледи за политическите битки на българския народ. Според Левски, задачата на революционната организация била „ с една обща гражданска война да се направи радикално видоизменение в сегашната деспотско-тиранска система и да се размени с демократска република … Да се подигне храм на истината и правата независимост и турският чорбаджилък да даде място на единодушието,братството и съвършеното тъждество сред всички народности”. С тези си хрумвания Левски в действителност наложил в българското националноосвободително придвижване полезностите на европейската буржоазно-демократична мисъл от ХIХ в. и отбелязал едно най-високите идейни достижения в политическото възобновление на българите.
В края на 1871 година и БРЦК в Букурещ отпред с Любен Каравелов и Вътрешната организация отпред с Левски стигнали до убеждението, че за триумфа на освободителното придвижване било нужно сливане на напъните на комитетската организация в страната с тези на емиграцията. Така последователно изкристализирала концепцията за осъществяване на Общо заседание, което да създаде нови програмни документи и да избере единно управление. Събранието се провело в румънската столица от 29 април до 4 май 1872 година След продължителни полемики, делегатите приели стратегия и правилник, и избрали Любен Каравелов за ръководител на БРЦК. Малко по-късно, в сходство с новия правилник, Л. Каравелов показал Кириак Цанков за подпредседател на комитета, Олимпи Панов за скеретар, Димитър Ценович за касиер, а Васил Левски и Панайот Хитов за членове. Левски получил и особено пълномощие да съставлява Централния комитет „ на всички места и във всичко”.
След Общото заседание Левски се завърнал в Българско и пристъпил към структурни промени във Вътрешната революционна организация, налагащи се от условията на новия правилник на БРЦК. Ловешкият централен комитет бил приравнен по статут на останалите комитети. В практиката на революционната организация дефинитивно се наложили тайните правила, тайната поща, тайната полиция. През есента на 1872 година се основали и първите окръжни центрове, които осъществявали координацията сред Букурещкия централен комитет и локалните комитети в страната. По същото време, по самодейност на комитетските дейци в Тетевенско и Етрополско бил направен проект за нахлуване над турската поща в старопланинския проход Арабаконак.
Акцията била осъществена, под управлението на Димитър Общо, на 22 септември 1872 година, само че турската полиция взела изключителни ограничения за откриване на участниците и в последна сметка съумяла да ги арестува. Направените самопризнания по време на разпитите разрешили на властта да нанесе пагубен удар върху революционната организация. Десетки комитетски дейци, сред които и Димитър Общи били задържани и изправени пред проведения в София ексклузивен правосъден развой.
По това време Левски се намирал в Южна България. Първоначално той почнал да обмисля проект за освобождението на всички задържани, само че ситуацията се усложнявала. Същевременно измежду членовете на централното управление настъпили несъгласия по отношение на предлагането на Любен Каравелов да се пристъпи към повдигане на въстание в страната. Васил Левски решил, че при създалата се обстановка е неотложно да замине за Букурещ и да запознае БРЦК с действителното положение на комитетската организация след осъществените арести. На път за Румъния той се отбил в Ловеч с цел да прибере комитетската архива, само че в резултат на изменничество, бил хванат в ханчето на с. Къкрина, Ловешко и изправен пред съда в София. На 6/18 февруари 1873 година Васил Левски бил обесен.
Източник:
През пролетта на 1862 година Васил Левски, по апела на Георги Раковски, се отправил за Белград с цел да се включи в Първата българска легия. В Белград получил и бойното си кръщение, и името Левски. След разрушение на легията се завърнал в Българско и известно време учителствал в с. Войнягово, Карловско, а по-късно в добруджанското село Ени кьой. В началото на 1867 година, притеглен от следващото оживление на българската емиграция в Румъния, Левски се отправил за Букурещ и се свързал с Раковски. По негова рекомендация бил определен за знаменосец на четата на Панайот Хитов. След тримесечен поход по Стара планина четата минала в Сърбия, а Левски отпътувал за Белград. Малко по-късно се записал във Втората българска легия, проведена от дейците на Добродетелната тайфа. Изкарал сполучливо всички изпити, Левски очаквал идната сръбско-турска война, само че разтурянето на легията осуетило проектите за повдигане на въоръжено въстание в българските земи. Последвал и неуспехът на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Подобно на мнозина свои приятели, Левски изживял с болежка гибелта на Хаджидимитровата чета и несполуките от 1867 и 1868 година За разлика от множеството емигрантски дейци обаче още напролет на 1868 година той обмислял нови благоприятни условия за решение на българския политически въпрос. Показателни в това отношение били неговите разсъждения споделени в писма до Найден Геров и Панайот Хитов, в които търсел поддръжка за осъщестяването на замислите си. Левски осъзнавал, че неуспехите на емиграцията се дължали значително на политическата незаинтересованост вътре в страната. Почти цяло десетилетие емигрантските дейци крояли проекти за избавление на България, организирали и изпращали чети в страната, образували легии и доброволчески отряди, само че всички старания отивали на вятъра. Основната причина Левски виждал в разминаването на визиите на политическата емиграция за ситуацията в страната и действителното положение на публичните настроения. Изходът Левски виждал в целенасочената и поредна революционна пропаганда вътре в страната и в ангажирането под разнообразни форми на допустимо повече пластове от възраждащото се българско общество. Затова неслучайно, след къс престой в Букурещ той решил да предприеме обиколка из българските земи.
През декември 1868 година, благодарение на „ Българското общество” и персонално на Димитър Ценович, той отпътувал за Цариград и оттова минал в Българско. Целта на тази обиколка била да се набере информация за действителното положение на политическите настроения в страната. Някои откриватели одобряват, че още по време на първата обиколка Левски съумял да построи комитети в обособени селища, само че съществени подтвърждения за това към момента липсват. Завърнал се в Букурещ през март 1869 година, Левски пристъпил към подготовката на втората си обиколка. С помощта на „ Млада България” била отпечатана направената от Иван Касабов „ Прокламация от името на Привременното държавно управление в Балкана”, която трябвало да послужи на Левски като доказателство за сериозността на неговата задача и в същото време да илюстрира идейната непосредственост с делото на Раковски и Тайния комитет.
Втората обиколка на Левски почнала на 1 май 1869 година и приключила на 26 август. За към четири месеца Левски минал през редица селища из Дунавския вилает и в Южна България, срещнал се с доста от своите остарели познати, намерил съидейници измежду изявени млади учители, търговци, читалищни деятели. По време на втората обиколка Левски основал в Плевен, Ловеч, Карлово, Сопот и други селища из вътрешността на страната и първите революционни комитети в България.
След като се завърнал в Букурещ, още веднъж се включил към групата на „ младите” и взел присъединяване в построяването на БРЦК, само че продължителните и безплодни разногласия измежду емиграцията го подтикнали за трети следващ път да напусне Румъния и напролет на 1870 година да се трансферира в Българско. За към година и половина Васил Левски съумял да построи необятна незаконна комитетска мрежа обхващаща цялата територия на страната. Начело на по този начин оформилата се Вътрешна революционна организация стоял Ловешкият комитет, а връзката с емиграцията в Румъния се осъществявала по особено построени тайни канали. Под управлението на Левски комитетите разгърнали дейна пропагандна активност измежду популацията и това основало действителни предпоставки за пристъпване към подготовката на една фактически общонационална гражданска война. През 1871 година Васил Левски създал и Проектоустав („ Нареда”) на ВРО, в който обосновал главните си възгледи за политическите битки на българския народ. Според Левски, задачата на революционната организация била „ с една обща гражданска война да се направи радикално видоизменение в сегашната деспотско-тиранска система и да се размени с демократска република … Да се подигне храм на истината и правата независимост и турският чорбаджилък да даде място на единодушието,братството и съвършеното тъждество сред всички народности”. С тези си хрумвания Левски в действителност наложил в българското националноосвободително придвижване полезностите на европейската буржоазно-демократична мисъл от ХIХ в. и отбелязал едно най-високите идейни достижения в политическото възобновление на българите.
В края на 1871 година и БРЦК в Букурещ отпред с Любен Каравелов и Вътрешната организация отпред с Левски стигнали до убеждението, че за триумфа на освободителното придвижване било нужно сливане на напъните на комитетската организация в страната с тези на емиграцията. Така последователно изкристализирала концепцията за осъществяване на Общо заседание, което да създаде нови програмни документи и да избере единно управление. Събранието се провело в румънската столица от 29 април до 4 май 1872 година След продължителни полемики, делегатите приели стратегия и правилник, и избрали Любен Каравелов за ръководител на БРЦК. Малко по-късно, в сходство с новия правилник, Л. Каравелов показал Кириак Цанков за подпредседател на комитета, Олимпи Панов за скеретар, Димитър Ценович за касиер, а Васил Левски и Панайот Хитов за членове. Левски получил и особено пълномощие да съставлява Централния комитет „ на всички места и във всичко”.
След Общото заседание Левски се завърнал в Българско и пристъпил към структурни промени във Вътрешната революционна организация, налагащи се от условията на новия правилник на БРЦК. Ловешкият централен комитет бил приравнен по статут на останалите комитети. В практиката на революционната организация дефинитивно се наложили тайните правила, тайната поща, тайната полиция. През есента на 1872 година се основали и първите окръжни центрове, които осъществявали координацията сред Букурещкия централен комитет и локалните комитети в страната. По същото време, по самодейност на комитетските дейци в Тетевенско и Етрополско бил направен проект за нахлуване над турската поща в старопланинския проход Арабаконак.
Акцията била осъществена, под управлението на Димитър Общо, на 22 септември 1872 година, само че турската полиция взела изключителни ограничения за откриване на участниците и в последна сметка съумяла да ги арестува. Направените самопризнания по време на разпитите разрешили на властта да нанесе пагубен удар върху революционната организация. Десетки комитетски дейци, сред които и Димитър Общи били задържани и изправени пред проведения в София ексклузивен правосъден развой.
По това време Левски се намирал в Южна България. Първоначално той почнал да обмисля проект за освобождението на всички задържани, само че ситуацията се усложнявала. Същевременно измежду членовете на централното управление настъпили несъгласия по отношение на предлагането на Любен Каравелов да се пристъпи към повдигане на въстание в страната. Васил Левски решил, че при създалата се обстановка е неотложно да замине за Букурещ и да запознае БРЦК с действителното положение на комитетската организация след осъществените арести. На път за Румъния той се отбил в Ловеч с цел да прибере комитетската архива, само че в резултат на изменничество, бил хванат в ханчето на с. Къкрина, Ловешко и изправен пред съда в София. На 6/18 февруари 1873 година Васил Левски бил обесен.
Източник:
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ