Историята на един портрет
Васил Левски е един от първите, който осъзнава мощта на образната агитация. Той употребява за нейно оръжие... себе си. Безпогрешното му чувство очевидно му е подсказало, че силата на зрителното усещане е незаменима и икономисва доста думи. Изглежда Левски се е догадил, че виждайки български челник с военна униформа, елементарният селяндур доста по-лесно ще повярва в делото. В писмата си на няколко места дава указания портретът му да се проводи тук и там. В писмо до Данаил Попов в Търну Мъгуреле от 1872 година с изключение на хилядата фишека (барутни заряди, предходник на патрона) за пушки моли да му се изпратят и портрети: " Пусулата (далекоглед), мастилото, книжата запечатаните, долу са на мазата, и войнишките правила. Портрети мои щяха да ви изпровождат от Букурещ; в случай че бъдат изпратени, и тях им дай ".
Дигиталната реституция към момента не е по този начин известна у нас, изключително що се отнася до научните и най-много просветителните среди. Надявам се тази работа да стане стъпка в посока на осъзнаването на смисъла, което има възобновяване на исторически значимите изображения за нас и за поколенията след нас. Човек е по този начин организиран, че по-лесно има вяра в това, което вижда.
Помня, когато за първи път видях елементарното, всекидневно лице, лишено от решителния възторг и героичния порив на профила. Беше лицето на Ленин. Това беше в края на 80-те години на ХХ век в списание " Огонёк ". Цял живот този облик, мултиплициран до неспособност, ни гледаше с " положителните си очи " безусловно отвред. До степен, в която можеш да го разпознаеш даже в елементарна, шаблонизирана схема, направена с няколко едри мазки на четката.
Фотографиите в това списание посочваха човек, който не познавах. Визуалната агитация беше доста значим детайл от идеологията, било то алена, или каквато е там. Всяка гражданска война ражда нови идоли. Плакатната агитация е чудесно оръжие, което с елементарни знаци влияе на хора, чиито усещания, по този начин или другояче, са неспособни да поясняват по-сложна символика. Пък и се вижда добре отдалеко, което значи, че простотата им не търпи ограничавания в мащаба. Графичното опростяване в контрастни петна стартира да става известно при започване на ХХ век. С стремглавата индустриализация и автоматизация този метод на показване на облици бележи връх по време на войните и директно след тях.
Интересно е, че след разделянето на света с желязна завеса този род, който ще нарека " афиш " за по-кратко, в по-свободната част от света е впрегнат за задачите на рекламата, до момента в който в другия " лагер " е мобилизиран в редиците на идеологията. Ескадрони от сътрудници плакатисти неуморно се трудеха, т.е. водиха война на фронта на образната машинация, с цел да бъдем убеждавани в правотата на доктрината. С елементарни думи казано, те също са работили в рекламата, убеждавайки ни в непогрешимостта на посоката, рекламирайки артикул с прекомерно съмнителни качества. Впрочем, тъкмо като сътрудниците си отвъд, само че това разбираме едвам през днешния ден.
Визуалната агитация щамповаше лицата на своите апостоли, усърдно отнемайки човешките им черти. В нашето схващане те трябваше да бъдат свръхчовеци. Точно по този начин физиономиите на тези хора излизаха отвън действителността, те към този момент нямаха повече от едно изражение върху каменните си лица, нямаха възраст. Тая унификация позволяваше на идейните конструктори безогледно да преплитат всевъзможни персони в невероятно общуване.
Ето по какъв начин паралелно съжителстваха облиците на старите герои като Ботев, Левски, Раковски и прочие вкупом с Димитров, Благоев, та даже и Ленин. Разбира се, създателите на сходни безвкусни манджи не се лимитираха само с – през днешния ден биха го нарекли " брандиране " на концепциите си, не – думи и изрази бяха вадени от подтекста на казаното, бяха пришивани към непознати хрумвания и преиначавани. Така, както се икономисваха думите на Левски " на нашето знаме, което ще бъде забито на Балканския полуостров, би трябвало да бъдат написани единствено три думи: " Свобода и всекиму своето " за сметка на " чиста и свята република ", всекиму – своето ", явно е в прорез с идеологията и в никакъв случай не се загатваше.
И по този начин, след по този начин протеклите промени и сриването на Желязната завеса бойците от фронта на образната агитация разумно се преляха в рекламата и от плакатисти се трансфораха в графични дизайнери. Днес специалността " плакатист " не съществува, само че парадоксално резултатите от идеологическата работа към момента са издирван резултат при всеки значим мотив. Оказва се, че пресявайки отпадналите икони на идеологията, другите – същинските, са си напълно ОК. Каменните физиономии на Левски, Ботев, Раковски и кого ли още не не престават да ни гледат безчувствено от плакати и корици.
Размножавани и копирани хиляди пъти сходства на фотографии въобще не ни вършат усещане с неналичието на каквато и да било действителност. Защото това са сръхчовеци. Асоциативното усещане у индивида има свойството да еволюира толкоз бързо, че е в положение да построи картина от изцяло нереални обекти. Този въпрос не би ме тревожил толкоз, в случай че разбирането и познаването за тези хора не беше на безусловно същото равнище. За страдание плакатната инерция на лозунгите се разгръща и върху историята.
Силата на духа и тленните устои на героите не биха впечатлили нито един възпитаник, подвизите, сложният живот, рискът, жертвоготовността – въобще всичко това, което би трябвало да е образец и ентусиазъм, е малко евентуално да трогне едно дете, отраснало със супергерои, екшъни и комикси, които даже са по-добре нарисувани. Разчитаме на безмълвната помощ на нашите герои за построяването на ценностна система и нравствена просвета у бъдещите наследници на нацията. Ядосваме се, че знанията им са проформа, наизустени и бързо се не помнят. Причината е, че тези облици са неубедителни и безчовечни. Силата и мащабът на тези хора през днешния ден могат да бъдат разбрани само в случай че проумеем, че те са били като нас – индивиди от плът и кръв. Само тогава някой би могъл да повярва, че може да потърси в себе си тази мощ и дух, които ще трансформират живота му.
Ето такива размишления, които от дълго време ме занимават, и несъмнено, голямото ми любознание ме накараха да се заема с тази снимка на Апостола. Ироничното в този случай е, че Васил Левски е един от първите, който осъзнава мощта на образната агитация. Той употребява за нейно оръжие... себе си. Безпогрешното му чувство очевидно му е подсказало, че силата на зрителното усещане е незаменима и икономисва доста думи. Изглежда Левски се е догадил, че виждайки български челник с военна униформа, елементарният селяндур доста по-лесно ще повярва в делото. В писмата си на няколко места дава указания портретът му да се проводи тук и там.
В писмо до Данаил Попов в Търну Мъгуреле от 1872 година с изключение на хилядата фишека (барутни заряди, предходник на патрона) за пушки моли да му се изпратят и портрети:
"... Пусулата (далекоглед), мастилото, книжата запечатаните, долу са на мазата, и войнишките правила. Портрети мои щяха да ви изпровождат от Букурещ; в случай че бъдат изпратени, и тях им дай ".
Очевидно портретите са част от революционната логистика, въпреки от време на време да попадат във противников ръце. Ето какво споделя самият Данаил Попов в друго писмо до БРЦК в Букурещ същата година по отношение на ответните ограничения на турската полиция:
"... Тъй също още повече търсят, споделя, приятел на Димитра (Общи), т. е. В. Лъвскаго; споделя че дневно по 20-30 депеши идват от Русе и оттамо отново повече бият за повън вредом все за него. Имат му и портретът. Случи се че виде у мене един негов портрет, който е с униформа в огромен формат. И като го прегледа добре, сподели, че тогова, който търсят, комуто и портретът имат, наподобява на тогова, т. е. наподобява на същия него. Тогава аз му споделих, че тоя е един мой другар влах – офицерин, и така се замаза работата ".
Без подозрение става дума за същата тази снимка на Апостола – в униформа на Първа българска легия. Тя е една от седемте негови фотографии, които доближават до нас. Правена е в Букурещ от фотографа Карол Поп де Сатмари в неговото студио в 1868 година Общо три от фотографиите на Васил Левски са направени от него.
Карол Поп де Сатмари (1812 - 1887)
Унгарецът Карол Поп де Сатмари не е инцидентен човек. Освен фотограф той е и доста добър живописец. Роден етнически маджарин в Коложвар (днешен Клуж, Румъния) в 1812 година, Сатмари отваря своето ателие в Букурещ. През 1850 година той става първият сертифициран фотограф в Кралство Румъния, велможа фотограф на Крал Карол I, както и първият боен фотожурналист в света, заснемайки бойните дейности по време на Кримската война (1853 г.), по това време той е един от десетината фотографи в Европа въобще.
В 1855 година за своята фотографска работа Карол Поп де Сатмари получава и четири медала от британската кралица, императора на Австро-Унгария, Наполеон III и краля на Испания. Той пътува чак до Китай и Сибир, Русия, с цел да прави фотоси. Очевидно този мъж по това време в Букурещ е бил звезда. Малко по-късно Букурещ става център на българската емиграция и изключително в тази й част, която се приготвя за освобождението на България. Изглежда унгарецът е симпатизирал по някакъв метод на нашите хъшове, което демонстрира по-късното му снимане и на плевенската епопея в Руско-турската война, когато е боен сътрудник с съветската войска.
Автопортрети на Сатмари, направени в ателието му в Букурещ
Но да се върнем на фотографията. Няма детайлности към нейната изработка, макар че в това студио са направени и още фотоси на български въстаници – това са Хаджи Димитър и Георги Левков – който Раковски, чийто бодигард той е до гибелта му в 1867 година, прекръщава на Бранислав Велешки. Велешки е сниман в съвсем идентична униформа с тази, която носи Левски.
Съдейки по балюстрадата, употребена за фон, както и килима, евентуално двете фотографии са правени едновременно. От разпускането на Първата легия в Белград са минали близо 6 години (1862 г.) по тази причина не може да се твърди сигурно, че тази униформа е от Легията, въпреки мощно да прилича. Години по-късно Велешки твърди, че тази е същата " венгерка ", с която е снет Левски. Държавният музей я изплаща от него в 1896 г.
И въпреки още няколко четници да се са се снимали в сходни униформи, в действителност нито една не подхожда напълно на тази, в която е облечен Апостола, също така множеството от тях са снимани в Белград. Твърде допустимо е тя да е била атрибут от ателието на Сатмари, по този начин както разпознаваме и сабята в друга снимка. Известно е, че не всички участници в Първата легия са имали униформи, евентуално двайсетина души са били облечени по този начин, само че за това няма сигурни свидетелства.
Оригиналната снимка с картонена поставка на компанията на Карол Поп Сатмари се пази в Държавния списък. Размерите са 11 х 16 см, което удостоверява " огромния формат ” от писмото на Д. Попов. На повърхността ѝ се виждат следи от молив за разчертаване на решетка, с чиято помощ е юридически трансфер за нарастване в мащаб на изображението за картина или афиш, квадрат по квадрат. За неволя графитът способства за увреждането, тъй като не избелява, а върхът на молива оставя и механични следи по хартията. Силно избеляла и похабена, елементи от изображението са изцяло изчезнали.
За да бъдат възобновени, трябваше да прегледам всички фотографии на четници, облечени в сходни хусарски униформи, тогава открих, че приликите в тях са привидни.
Четници от Първата легия в Белград със сходни униформи
Позата на Левски по някакъв метод ми се стори неестествена, изключително на дясната ръка – тази, която е под другата. Сякаш я е наклонил по този начин, че маншетът да покрие допустимо повече от китката. Това ме навежда на мисълта, че униформата не му е била напълно по размер, което се вижда и от гънките на панталоните в основата на крачолите, тъкмо под ръцете му. Източникът на светлина също не можеше да се дефинира изрично, поради светлата униформа гънките са съвсем изличени от времето. След дълги опити да възпроизведа точните очертания на наръкавните орнаменти, се отхвърлих и ги нарисувах отначало, по този начин както биха били безапелационни.
В основата си униформата е типично " хусарска ", както загатнах, по тази причина използвах претекстове от орнаментация, типична за подобен вид униформи. Щом не е тази от музея, значи няма от кое място да видя точните линии. Стигаме до колана. От токата е останал единствено силует. Без подозрение тя е железна, само че ми стои напълно празна и по тази причина вземам решение да вграждам изпъкнал лъв от печата на Привременното държавно управление, получава се добре. На фотографията на Велешки се разграничават неразбираеми очертания по токата, която наподобява сходна. Все отново невъзможна е точната реституция, а убедителността на изображението зависи от този самобитен център – ръцете, колана, сабята. Сабята оправям елементарно, има я и на други фотоси, виж, ръцете са проблем – там не е останало нищо. Заснемам личните си ръце, не от суетност и не за друго, а тъй като мога да опитвам с позата им свободно. След това върша по този начин, че да залича характера им, пробвайки просто да им придам плът и човешки тип, който някак да дава отговор на лицето.
Оригиналните ръце на Левски, за огромно мое страдание, не личат – виждат се единствено сенките сред пръстите и няколко светнали нокътя, които наподобяват гротескно, тъй като са изцяло деформирани. Лицето на истинската снимка носи тежките следи от век и половина. Ноздрите са две черни точки, очите съвсем ги няма. Цялостното изражение е необичайно. Съзнавайки какъв брой сложна задача имам, се заех да го възстановя в тази съответна конюнктура, опирайки се на останалите портрети на Васил Левски. Не зная дали съм съумял, само че на мен ми стои безапелационно.
Следвал съм тъкмо пластичната структура на черепа и контурите на лицето – очи, вежди, уста и прочие Исках да избягам от щампования плакатен облик и да видя индивида, застанал в оня миг пред камерата. Исках да надникна през окото на обектива чак в 1868 година и да видя това, което е видял Карол Поп де Сатмари. Пусто любознание, какъв брой работа ми отвори... Оправям ширитите с възлите, които служат и за илици на закопчаването, копчетата. Елипсовидните железни копчета са присъщи за този вид униформи, и през днешния ден нашите гвардейци имат сходни. Яката на униформата е ясно обрисувана, само че под нея не проличава нищо. Тук си разрешавам още една дързост – бялата якичка на ризата с подгънати краища. Все отново това е в огромна степен живописен портрет. Широкият ремък (лента), който минава през гърдите му, има два или три неразбираеми детайла. Това е по този начин нареченият портупей – презрамка за носене на сабя. Тук би трябвало да опиша накратко още една история, въпреки и с риск да досадя.
Някъде към 1884 година Тома Хитров, който също е поборник, сподвижник на Левски, само че и фотограф в Букурещ преди Освобождението, популяризира същата тази снимка, само че мощно ретуширана от него. На нея Апостола е с черна коса, черни очи и... засукани черни мустаци. Още един, който е разкрил силата на образната агитация в нова светлина – подсилването на облика на Левски с юначен мустаки е трябвало да покаже неговото геройство.
Ретушът на Хитров - на гърба проличава надпис " Васил Левски, сниман от вуйчо Тома ", написан от племенника на Хитров. Нищо чудно след появяването на тази ретуширана картичка да се е появила илюзия, че фотографията е дело на Хитров, който е съмишленик на Левски още от Влашко. (сн.ЦДА)
Интересна вметка – Левски загатва в някои от писмата си потребността да му се пратят подправени мустаци за маскировка. Не зная дали от този момент потегля тая илюзия, че по това време той е носил такива мустаци, и дали тая е повода, само че на паметника му в София бюстът е съвсем като с мустаците, получени от Хитрова, чийто съучастник в това дело тогава е бил Йозеф Буреш, чех, също фотографин.
Из писмо на Левски до Киряк Цанков в Букурещ от 1872.:
"... Всичките писани (инструкции) гледайте по скоричко да ми ги изпратите: мустаки, брада, машина за фишеци и войнишките правила.
----
... Новина: нашите т (турци?) споделят по българите тук-таме, че щяло да излезе от запад един човек с шарени очи и той ще освободи България. Днес съм останал без жълтичка и съм в огромни страдания... "
И по този начин, на този ретуширан портрет обаче Хитров и Буреш са добавили изчезналите на истинската снимка детайли от портупея – кръговиден детайл – закопчалка (която проличава и в оригинала) и кокарда във формата на щит с лъв на нея и свързващ ги връв или верижка. Същият лъв от печата на БРЦК, само че с корона. Противно на мнението, че Левски е бил съперник на лъва с корона, във връзка на изработването на печатите в едно от писмата си той пита за какво лъвовете са без корони и не би трябвало ли отначало да се поръчат. Изработвам тези детайли и ги прибавям на портупея, без да съм наясно по какъв начин тъкмо се отнасят един към различен, само че отново внимавам да са безапелационни в общата логичност на фотографията. Интересен миг е и калпакът с пера.
Очевидно това е астраганен калпак с железен перодържател от хусарска шапка – баварските хусарски униформи от този интервал са съвсем същите. Кокардата е любопитен детайл, и на двете фотографии на Велешки проличава да са същите. Твърде евентуално е да са имали една-единствена, която да са прикачали на разнообразни шапки единствено за фотографията, макар че на фотосите на четниците от Белград личат много сходни. Гербът мощно припомня на този от знамето на четата на Филип Тотю от 1867 година – щит с корона и лъв, зад него стрели, саби, мечове и пики. Подобен контур прочее има и гербът на Османската империя.
Остава да оправя ботушите – от тънка лъскава кожа, с доста гънки в основата. Такива ботуши са съвсем неразделна част от хусарската униформа съвсем до началото на ХХ век, а в съветската войска и малко по-късно. Съвсем ясно е, че не са подобаващи за военни дейности, още по-малко в Балкана. Любопитна детайлност – зад краката на Левски проличава една дъсчица, която евентуално е служела, с цел да стъпи човек с пети на нея и да наподобява по-строен. Той я е пренебрегнал, аз я изтривам, тъй като някак накъсва цялостния облик и няма отношение към общото усещане. Остава мистерия ремъкът на пушката, той съставлява някакъв чудноват гирлянд, който оставям съвсем в същия му тип. Самата пушка съгласно експерти е " капсулна, някогашна армейска, одялана за ловна ".
И най-после, с цел да бъде напълно безапелационна картината, вземам решение да изправя геометрията на стаята. Този фон от орнаментирана ламперия проличава и на други фотографии от студиото на Сатмари. Перспективата е деформирана евентуално заради аберация от камерата (изкривяване в резултат на оптически особености на обектива), което проличава и на други фотоси с този фон в студиото на Сатмари. Симетрията на линиите " стяга " фрагмента и индивидът " стъпва " устойчиво на пода. И по този начин, след близо два месеца работа по тази снимка най-сетне съумявам да " надникна " през обектива на Сатмари. Не зная дали и вие ще съумеете да видите същото, само че в случай че не съумях да ви убедя, можете да гледате на този портрет като на един опит за пътешестване обратно. Във времето, когато героите бяха хора като нас. И в случай че този мъж е дал живота си за Свободата, кръстосвайки пеш Балканите нашир и надлъж, то дано се замислим – дали той не е бил свободен?
Референтни изображения, снимани от Карел Поп де Сатмари, употребявани при възстановката.
Възстановената фотография на Левски
По времето, когато е сниман този кадър:
Левски е на 31,
Карол Поп де Сатмари на 56,
Тома Хитров на 28,
Бранислав Велешки на 34,
Раковски е умрял предходната година на 46.
Списък на измененията и подобренията в хода на възстановката:
1. Обща светлина в помещението – не е открит тъкмо източникът на осветление.
2. Декорите – деформиране заради аберация на обектива.
Фигурата на Левски:
3. Куртка – възстановка на ширитите, копчетата.
4. Бялата якичка на ризата – свободна интерпретация.
5. Наръкавни детайли – свободна интерпретация въз основата на личащи очертания.
6. Гънки на куртката – логическа интерпретация въз основата на тъканта, позата и общата светлина.
7. Колан и портупей – обща възстановка въз основата на съществуващите със свободна интерпретация на металните елементи.
8. Ръце – примерно, референтно изображение, опиращо се на съществуващите очертания.
9. Сабя – възстановка въз основата на съществуващото благодарение на референтни изображения от други фотографии на Сатмари.
10. Панталон и ботуши – възстановка въз основата на съществуващото с логическа разработка по отношение на тъканта, материите и осветлението.
11. Килим и други детайли в помещението, пушка – възстановка въз основата на съществуващите, с прецизиране на текстурите по отношение на материите им и отношението им като свързани обекти – светлина и сенки.
12. Лице – несъмнено най-сложната част. Използвани са съществуващите детайли и очертания, които са прекомерно избелели, като са интерпретирани благодарение на останалите известни изображения на Васил Левски.
Материалът е оповестен във в. " 24 часа ".
15 Фев 202387507 Фев 2023124222 Яну 2023393410 Яну 2023359504 Яну 20231340428 Дек 20222366КоментариРазочароващ резултат. Кухо картонено сходство.23 Фев 2014 22:17ч.
Много, труд, много пояснения от създателя и от портрет на В.Левский се е получил компютеризиран, тенекиен портрет на незнайно лице. Горният опит е добър образец за това, че в случай че човек няма гений на художник портретист, няма да може да успее в обрисуване на лицето на дадена персона. Механичното повторение на очертания и криви не води до портрет. Механичното изобразяване върху снимка пък най-често води до това, че физиономията на индивида се трансформира до там, че наподобява като различен човек. Това е станало в съответния случай. Очевидно Пейо Колев е на ТИ с компютърната техника, само че на ВИЕ с материята на портретуването. Поради това вместо Васил Левски е получил някакво друго лице, с друго изражение,на различен човек застанал в същата поза и облечено в сходни облекла. Своего рода реплика на Левски. Фалшификат. Същият резултат би се постигнал в модерно фотостудио, като се употребява човек наподобяващ ненапълно в лицето В.Левски, облечен в атрибут. Впоследствие лицето се подлага на една умела обработка на фотошоп и готово. Разликата е, че това публично ще се назовава модерна възстановка на фамозен портрет. Препоръчвам на създателя да спре да назовава разработките си реституция. Да, звучи експерно и претенциозно, само че е надалеч от истината. В същината си направеното е кавър-обработка на оригинал.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Петър Петров07 Май 2018 19:19ч.
бутафория и реплика
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани15 Фев 202387307 Фев 2023131318 Фев 202312418 Фев 2023215
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Дигиталната реституция към момента не е по този начин известна у нас, изключително що се отнася до научните и най-много просветителните среди. Надявам се тази работа да стане стъпка в посока на осъзнаването на смисъла, което има възобновяване на исторически значимите изображения за нас и за поколенията след нас. Човек е по този начин организиран, че по-лесно има вяра в това, което вижда.
Помня, когато за първи път видях елементарното, всекидневно лице, лишено от решителния възторг и героичния порив на профила. Беше лицето на Ленин. Това беше в края на 80-те години на ХХ век в списание " Огонёк ". Цял живот този облик, мултиплициран до неспособност, ни гледаше с " положителните си очи " безусловно отвред. До степен, в която можеш да го разпознаеш даже в елементарна, шаблонизирана схема, направена с няколко едри мазки на четката.
Фотографиите в това списание посочваха човек, който не познавах. Визуалната агитация беше доста значим детайл от идеологията, било то алена, или каквато е там. Всяка гражданска война ражда нови идоли. Плакатната агитация е чудесно оръжие, което с елементарни знаци влияе на хора, чиито усещания, по този начин или другояче, са неспособни да поясняват по-сложна символика. Пък и се вижда добре отдалеко, което значи, че простотата им не търпи ограничавания в мащаба. Графичното опростяване в контрастни петна стартира да става известно при започване на ХХ век. С стремглавата индустриализация и автоматизация този метод на показване на облици бележи връх по време на войните и директно след тях.
Интересно е, че след разделянето на света с желязна завеса този род, който ще нарека " афиш " за по-кратко, в по-свободната част от света е впрегнат за задачите на рекламата, до момента в който в другия " лагер " е мобилизиран в редиците на идеологията. Ескадрони от сътрудници плакатисти неуморно се трудеха, т.е. водиха война на фронта на образната машинация, с цел да бъдем убеждавани в правотата на доктрината. С елементарни думи казано, те също са работили в рекламата, убеждавайки ни в непогрешимостта на посоката, рекламирайки артикул с прекомерно съмнителни качества. Впрочем, тъкмо като сътрудниците си отвъд, само че това разбираме едвам през днешния ден.
Визуалната агитация щамповаше лицата на своите апостоли, усърдно отнемайки човешките им черти. В нашето схващане те трябваше да бъдат свръхчовеци. Точно по този начин физиономиите на тези хора излизаха отвън действителността, те към този момент нямаха повече от едно изражение върху каменните си лица, нямаха възраст. Тая унификация позволяваше на идейните конструктори безогледно да преплитат всевъзможни персони в невероятно общуване.
Ето по какъв начин паралелно съжителстваха облиците на старите герои като Ботев, Левски, Раковски и прочие вкупом с Димитров, Благоев, та даже и Ленин. Разбира се, създателите на сходни безвкусни манджи не се лимитираха само с – през днешния ден биха го нарекли " брандиране " на концепциите си, не – думи и изрази бяха вадени от подтекста на казаното, бяха пришивани към непознати хрумвания и преиначавани. Така, както се икономисваха думите на Левски " на нашето знаме, което ще бъде забито на Балканския полуостров, би трябвало да бъдат написани единствено три думи: " Свобода и всекиму своето " за сметка на " чиста и свята република ", всекиму – своето ", явно е в прорез с идеологията и в никакъв случай не се загатваше.
И по този начин, след по този начин протеклите промени и сриването на Желязната завеса бойците от фронта на образната агитация разумно се преляха в рекламата и от плакатисти се трансфораха в графични дизайнери. Днес специалността " плакатист " не съществува, само че парадоксално резултатите от идеологическата работа към момента са издирван резултат при всеки значим мотив. Оказва се, че пресявайки отпадналите икони на идеологията, другите – същинските, са си напълно ОК. Каменните физиономии на Левски, Ботев, Раковски и кого ли още не не престават да ни гледат безчувствено от плакати и корици.
Размножавани и копирани хиляди пъти сходства на фотографии въобще не ни вършат усещане с неналичието на каквато и да било действителност. Защото това са сръхчовеци. Асоциативното усещане у индивида има свойството да еволюира толкоз бързо, че е в положение да построи картина от изцяло нереални обекти. Този въпрос не би ме тревожил толкоз, в случай че разбирането и познаването за тези хора не беше на безусловно същото равнище. За страдание плакатната инерция на лозунгите се разгръща и върху историята.
Силата на духа и тленните устои на героите не биха впечатлили нито един възпитаник, подвизите, сложният живот, рискът, жертвоготовността – въобще всичко това, което би трябвало да е образец и ентусиазъм, е малко евентуално да трогне едно дете, отраснало със супергерои, екшъни и комикси, които даже са по-добре нарисувани. Разчитаме на безмълвната помощ на нашите герои за построяването на ценностна система и нравствена просвета у бъдещите наследници на нацията. Ядосваме се, че знанията им са проформа, наизустени и бързо се не помнят. Причината е, че тези облици са неубедителни и безчовечни. Силата и мащабът на тези хора през днешния ден могат да бъдат разбрани само в случай че проумеем, че те са били като нас – индивиди от плът и кръв. Само тогава някой би могъл да повярва, че може да потърси в себе си тази мощ и дух, които ще трансформират живота му.
Ето такива размишления, които от дълго време ме занимават, и несъмнено, голямото ми любознание ме накараха да се заема с тази снимка на Апостола. Ироничното в този случай е, че Васил Левски е един от първите, който осъзнава мощта на образната агитация. Той употребява за нейно оръжие... себе си. Безпогрешното му чувство очевидно му е подсказало, че силата на зрителното усещане е незаменима и икономисва доста думи. Изглежда Левски се е догадил, че виждайки български челник с военна униформа, елементарният селяндур доста по-лесно ще повярва в делото. В писмата си на няколко места дава указания портретът му да се проводи тук и там.
В писмо до Данаил Попов в Търну Мъгуреле от 1872 година с изключение на хилядата фишека (барутни заряди, предходник на патрона) за пушки моли да му се изпратят и портрети:
"... Пусулата (далекоглед), мастилото, книжата запечатаните, долу са на мазата, и войнишките правила. Портрети мои щяха да ви изпровождат от Букурещ; в случай че бъдат изпратени, и тях им дай ".
Очевидно портретите са част от революционната логистика, въпреки от време на време да попадат във противников ръце. Ето какво споделя самият Данаил Попов в друго писмо до БРЦК в Букурещ същата година по отношение на ответните ограничения на турската полиция:
"... Тъй също още повече търсят, споделя, приятел на Димитра (Общи), т. е. В. Лъвскаго; споделя че дневно по 20-30 депеши идват от Русе и оттамо отново повече бият за повън вредом все за него. Имат му и портретът. Случи се че виде у мене един негов портрет, който е с униформа в огромен формат. И като го прегледа добре, сподели, че тогова, който търсят, комуто и портретът имат, наподобява на тогова, т. е. наподобява на същия него. Тогава аз му споделих, че тоя е един мой другар влах – офицерин, и така се замаза работата ".
Без подозрение става дума за същата тази снимка на Апостола – в униформа на Първа българска легия. Тя е една от седемте негови фотографии, които доближават до нас. Правена е в Букурещ от фотографа Карол Поп де Сатмари в неговото студио в 1868 година Общо три от фотографиите на Васил Левски са направени от него.
Карол Поп де Сатмари (1812 - 1887) Унгарецът Карол Поп де Сатмари не е инцидентен човек. Освен фотограф той е и доста добър живописец. Роден етнически маджарин в Коложвар (днешен Клуж, Румъния) в 1812 година, Сатмари отваря своето ателие в Букурещ. През 1850 година той става първият сертифициран фотограф в Кралство Румъния, велможа фотограф на Крал Карол I, както и първият боен фотожурналист в света, заснемайки бойните дейности по време на Кримската война (1853 г.), по това време той е един от десетината фотографи в Европа въобще.
В 1855 година за своята фотографска работа Карол Поп де Сатмари получава и четири медала от британската кралица, императора на Австро-Унгария, Наполеон III и краля на Испания. Той пътува чак до Китай и Сибир, Русия, с цел да прави фотоси. Очевидно този мъж по това време в Букурещ е бил звезда. Малко по-късно Букурещ става център на българската емиграция и изключително в тази й част, която се приготвя за освобождението на България. Изглежда унгарецът е симпатизирал по някакъв метод на нашите хъшове, което демонстрира по-късното му снимане и на плевенската епопея в Руско-турската война, когато е боен сътрудник с съветската войска.
Автопортрети на Сатмари, направени в ателието му в Букурещ Но да се върнем на фотографията. Няма детайлности към нейната изработка, макар че в това студио са направени и още фотоси на български въстаници – това са Хаджи Димитър и Георги Левков – който Раковски, чийто бодигард той е до гибелта му в 1867 година, прекръщава на Бранислав Велешки. Велешки е сниман в съвсем идентична униформа с тази, която носи Левски.
Съдейки по балюстрадата, употребена за фон, както и килима, евентуално двете фотографии са правени едновременно. От разпускането на Първата легия в Белград са минали близо 6 години (1862 г.) по тази причина не може да се твърди сигурно, че тази униформа е от Легията, въпреки мощно да прилича. Години по-късно Велешки твърди, че тази е същата " венгерка ", с която е снет Левски. Държавният музей я изплаща от него в 1896 г.
И въпреки още няколко четници да се са се снимали в сходни униформи, в действителност нито една не подхожда напълно на тази, в която е облечен Апостола, също така множеството от тях са снимани в Белград. Твърде допустимо е тя да е била атрибут от ателието на Сатмари, по този начин както разпознаваме и сабята в друга снимка. Известно е, че не всички участници в Първата легия са имали униформи, евентуално двайсетина души са били облечени по този начин, само че за това няма сигурни свидетелства.
Оригиналната снимка с картонена поставка на компанията на Карол Поп Сатмари се пази в Държавния списък. Размерите са 11 х 16 см, което удостоверява " огромния формат ” от писмото на Д. Попов. На повърхността ѝ се виждат следи от молив за разчертаване на решетка, с чиято помощ е юридически трансфер за нарастване в мащаб на изображението за картина или афиш, квадрат по квадрат. За неволя графитът способства за увреждането, тъй като не избелява, а върхът на молива оставя и механични следи по хартията. Силно избеляла и похабена, елементи от изображението са изцяло изчезнали.
За да бъдат възобновени, трябваше да прегледам всички фотографии на четници, облечени в сходни хусарски униформи, тогава открих, че приликите в тях са привидни.
Четници от Първата легия в Белград със сходни униформи Позата на Левски по някакъв метод ми се стори неестествена, изключително на дясната ръка – тази, която е под другата. Сякаш я е наклонил по този начин, че маншетът да покрие допустимо повече от китката. Това ме навежда на мисълта, че униформата не му е била напълно по размер, което се вижда и от гънките на панталоните в основата на крачолите, тъкмо под ръцете му. Източникът на светлина също не можеше да се дефинира изрично, поради светлата униформа гънките са съвсем изличени от времето. След дълги опити да възпроизведа точните очертания на наръкавните орнаменти, се отхвърлих и ги нарисувах отначало, по този начин както биха били безапелационни.
В основата си униформата е типично " хусарска ", както загатнах, по тази причина използвах претекстове от орнаментация, типична за подобен вид униформи. Щом не е тази от музея, значи няма от кое място да видя точните линии. Стигаме до колана. От токата е останал единствено силует. Без подозрение тя е железна, само че ми стои напълно празна и по тази причина вземам решение да вграждам изпъкнал лъв от печата на Привременното държавно управление, получава се добре. На фотографията на Велешки се разграничават неразбираеми очертания по токата, която наподобява сходна. Все отново невъзможна е точната реституция, а убедителността на изображението зависи от този самобитен център – ръцете, колана, сабята. Сабята оправям елементарно, има я и на други фотоси, виж, ръцете са проблем – там не е останало нищо. Заснемам личните си ръце, не от суетност и не за друго, а тъй като мога да опитвам с позата им свободно. След това върша по този начин, че да залича характера им, пробвайки просто да им придам плът и човешки тип, който някак да дава отговор на лицето.
Оригиналните ръце на Левски, за огромно мое страдание, не личат – виждат се единствено сенките сред пръстите и няколко светнали нокътя, които наподобяват гротескно, тъй като са изцяло деформирани. Лицето на истинската снимка носи тежките следи от век и половина. Ноздрите са две черни точки, очите съвсем ги няма. Цялостното изражение е необичайно. Съзнавайки какъв брой сложна задача имам, се заех да го възстановя в тази съответна конюнктура, опирайки се на останалите портрети на Васил Левски. Не зная дали съм съумял, само че на мен ми стои безапелационно.
Следвал съм тъкмо пластичната структура на черепа и контурите на лицето – очи, вежди, уста и прочие Исках да избягам от щампования плакатен облик и да видя индивида, застанал в оня миг пред камерата. Исках да надникна през окото на обектива чак в 1868 година и да видя това, което е видял Карол Поп де Сатмари. Пусто любознание, какъв брой работа ми отвори... Оправям ширитите с възлите, които служат и за илици на закопчаването, копчетата. Елипсовидните железни копчета са присъщи за този вид униформи, и през днешния ден нашите гвардейци имат сходни. Яката на униформата е ясно обрисувана, само че под нея не проличава нищо. Тук си разрешавам още една дързост – бялата якичка на ризата с подгънати краища. Все отново това е в огромна степен живописен портрет. Широкият ремък (лента), който минава през гърдите му, има два или три неразбираеми детайла. Това е по този начин нареченият портупей – презрамка за носене на сабя. Тук би трябвало да опиша накратко още една история, въпреки и с риск да досадя.
Някъде към 1884 година Тома Хитров, който също е поборник, сподвижник на Левски, само че и фотограф в Букурещ преди Освобождението, популяризира същата тази снимка, само че мощно ретуширана от него. На нея Апостола е с черна коса, черни очи и... засукани черни мустаци. Още един, който е разкрил силата на образната агитация в нова светлина – подсилването на облика на Левски с юначен мустаки е трябвало да покаже неговото геройство.
Ретушът на Хитров - на гърба проличава надпис " Васил Левски, сниман от вуйчо Тома ", написан от племенника на Хитров. Нищо чудно след появяването на тази ретуширана картичка да се е появила илюзия, че фотографията е дело на Хитров, който е съмишленик на Левски още от Влашко. (сн.ЦДА)
Интересна вметка – Левски загатва в някои от писмата си потребността да му се пратят подправени мустаци за маскировка. Не зная дали от този момент потегля тая илюзия, че по това време той е носил такива мустаци, и дали тая е повода, само че на паметника му в София бюстът е съвсем като с мустаците, получени от Хитрова, чийто съучастник в това дело тогава е бил Йозеф Буреш, чех, също фотографин.
Из писмо на Левски до Киряк Цанков в Букурещ от 1872.:
"... Всичките писани (инструкции) гледайте по скоричко да ми ги изпратите: мустаки, брада, машина за фишеци и войнишките правила.
----
... Новина: нашите т (турци?) споделят по българите тук-таме, че щяло да излезе от запад един човек с шарени очи и той ще освободи България. Днес съм останал без жълтичка и съм в огромни страдания... "
И по този начин, на този ретуширан портрет обаче Хитров и Буреш са добавили изчезналите на истинската снимка детайли от портупея – кръговиден детайл – закопчалка (която проличава и в оригинала) и кокарда във формата на щит с лъв на нея и свързващ ги връв или верижка. Същият лъв от печата на БРЦК, само че с корона. Противно на мнението, че Левски е бил съперник на лъва с корона, във връзка на изработването на печатите в едно от писмата си той пита за какво лъвовете са без корони и не би трябвало ли отначало да се поръчат. Изработвам тези детайли и ги прибавям на портупея, без да съм наясно по какъв начин тъкмо се отнасят един към различен, само че отново внимавам да са безапелационни в общата логичност на фотографията. Интересен миг е и калпакът с пера.
Очевидно това е астраганен калпак с железен перодържател от хусарска шапка – баварските хусарски униформи от този интервал са съвсем същите. Кокардата е любопитен детайл, и на двете фотографии на Велешки проличава да са същите. Твърде евентуално е да са имали една-единствена, която да са прикачали на разнообразни шапки единствено за фотографията, макар че на фотосите на четниците от Белград личат много сходни. Гербът мощно припомня на този от знамето на четата на Филип Тотю от 1867 година – щит с корона и лъв, зад него стрели, саби, мечове и пики. Подобен контур прочее има и гербът на Османската империя.
Остава да оправя ботушите – от тънка лъскава кожа, с доста гънки в основата. Такива ботуши са съвсем неразделна част от хусарската униформа съвсем до началото на ХХ век, а в съветската войска и малко по-късно. Съвсем ясно е, че не са подобаващи за военни дейности, още по-малко в Балкана. Любопитна детайлност – зад краката на Левски проличава една дъсчица, която евентуално е служела, с цел да стъпи човек с пети на нея и да наподобява по-строен. Той я е пренебрегнал, аз я изтривам, тъй като някак накъсва цялостния облик и няма отношение към общото усещане. Остава мистерия ремъкът на пушката, той съставлява някакъв чудноват гирлянд, който оставям съвсем в същия му тип. Самата пушка съгласно експерти е " капсулна, някогашна армейска, одялана за ловна ".
И най-после, с цел да бъде напълно безапелационна картината, вземам решение да изправя геометрията на стаята. Този фон от орнаментирана ламперия проличава и на други фотографии от студиото на Сатмари. Перспективата е деформирана евентуално заради аберация от камерата (изкривяване в резултат на оптически особености на обектива), което проличава и на други фотоси с този фон в студиото на Сатмари. Симетрията на линиите " стяга " фрагмента и индивидът " стъпва " устойчиво на пода. И по този начин, след близо два месеца работа по тази снимка най-сетне съумявам да " надникна " през обектива на Сатмари. Не зная дали и вие ще съумеете да видите същото, само че в случай че не съумях да ви убедя, можете да гледате на този портрет като на един опит за пътешестване обратно. Във времето, когато героите бяха хора като нас. И в случай че този мъж е дал живота си за Свободата, кръстосвайки пеш Балканите нашир и надлъж, то дано се замислим – дали той не е бил свободен?
Референтни изображения, снимани от Карел Поп де Сатмари, употребявани при възстановката.
Възстановената фотография на Левски
По времето, когато е сниман този кадър:
Левски е на 31,
Карол Поп де Сатмари на 56,
Тома Хитров на 28,
Бранислав Велешки на 34,
Раковски е умрял предходната година на 46.
Списък на измененията и подобренията в хода на възстановката:
1. Обща светлина в помещението – не е открит тъкмо източникът на осветление.
2. Декорите – деформиране заради аберация на обектива.
Фигурата на Левски:
3. Куртка – възстановка на ширитите, копчетата.
4. Бялата якичка на ризата – свободна интерпретация.
5. Наръкавни детайли – свободна интерпретация въз основата на личащи очертания.
6. Гънки на куртката – логическа интерпретация въз основата на тъканта, позата и общата светлина.
7. Колан и портупей – обща възстановка въз основата на съществуващите със свободна интерпретация на металните елементи.
8. Ръце – примерно, референтно изображение, опиращо се на съществуващите очертания.
9. Сабя – възстановка въз основата на съществуващото благодарение на референтни изображения от други фотографии на Сатмари.
10. Панталон и ботуши – възстановка въз основата на съществуващото с логическа разработка по отношение на тъканта, материите и осветлението.
11. Килим и други детайли в помещението, пушка – възстановка въз основата на съществуващите, с прецизиране на текстурите по отношение на материите им и отношението им като свързани обекти – светлина и сенки.
12. Лице – несъмнено най-сложната част. Използвани са съществуващите детайли и очертания, които са прекомерно избелели, като са интерпретирани благодарение на останалите известни изображения на Васил Левски.
Материалът е оповестен във в. " 24 часа ".
15 Фев 202387507 Фев 2023124222 Яну 2023393410 Яну 2023359504 Яну 20231340428 Дек 20222366КоментариРазочароващ резултат. Кухо картонено сходство.23 Фев 2014 22:17ч.
Много, труд, много пояснения от създателя и от портрет на В.Левский се е получил компютеризиран, тенекиен портрет на незнайно лице. Горният опит е добър образец за това, че в случай че човек няма гений на художник портретист, няма да може да успее в обрисуване на лицето на дадена персона. Механичното повторение на очертания и криви не води до портрет. Механичното изобразяване върху снимка пък най-често води до това, че физиономията на индивида се трансформира до там, че наподобява като различен човек. Това е станало в съответния случай. Очевидно Пейо Колев е на ТИ с компютърната техника, само че на ВИЕ с материята на портретуването. Поради това вместо Васил Левски е получил някакво друго лице, с друго изражение,на различен човек застанал в същата поза и облечено в сходни облекла. Своего рода реплика на Левски. Фалшификат. Същият резултат би се постигнал в модерно фотостудио, като се употребява човек наподобяващ ненапълно в лицето В.Левски, облечен в атрибут. Впоследствие лицето се подлага на една умела обработка на фотошоп и готово. Разликата е, че това публично ще се назовава модерна възстановка на фамозен портрет. Препоръчвам на създателя да спре да назовава разработките си реституция. Да, звучи експерно и претенциозно, само че е надалеч от истината. В същината си направеното е кавър-обработка на оригинал.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Петър Петров07 Май 2018 19:19ч.
бутафория и реплика
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани15 Фев 202387307 Фев 2023131318 Фев 202312418 Фев 2023215
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ