Не секвайте желанието на амбициозното дете!
Вашият тийн е перфекционистичен максималист. Иска всичко, незабавно и идеално
А вие като опитни хора знаете, че в живота подобен резултат рядко се получава. В добавка синът или щерка ви не обича да поставя максимални усилия и това още повече ви плаши. Защото се разочарова, когато не постига желаното, и го изживява като неуспех.
Ако детето ви беше от тези, на които не им пука дали успяват или не, които карат на правилото „ каквото стане “, също нямаше да сте доволни родители. Но най-малко нямаше да ви е боязън, че може да изпадне в меланхолия. Чудите се дали не берете горчиви плодове от това, че го учехте да бъде амбициозно, да си слага високи цели, да желае най-хубавото. Дали не сгрешихте и като винаги имахте високи упования към него.
Всичко прекомерно е нездравословно, тъй че в действителност си помислете дали не пресирате сина или щерка си със личните си упоритости
Но е прекомерно допустимо и да не сте отговорни. Изследванията показват, че перфекционистичният абсолютизъм става все по-силно разпространен сред младите. И причина за това са не родителските упования, а социалните мрежи.
В тях всички разгласяват единствено най-хубавите моменти от своя живот, единствено достиженията си, единствено фотосите, на които са щастливи и красиви. Рядко някой демонстрира по какъв начин е стигнал до триумфа, какъв брой старания е положил, какъв брой пъти се е провалял. По-скоро има пресилване за лекотата на постигнатото, а често е хиперболизирано и самото достижение.
Вашият тийн е непрестанно в обществените мрежи и непрекъснато се усеща заобиколен от хора, на които всичко им е идеално
Съвсем естествено е и той да желае същото за себе си. И понеже макар претенциите си, че към този момент е огромен и интелигентен, в действителност към момента не е, иска виртуалния съвършен оптимален резултат, без да осъзнава действителния труд, с който се реализира.
Тази кървава житейска истина предходните генерации научаваха от личен опит. Така ще го научават и сегашните, само че паралелно с това от интернет ще не престават да си основават чувството, че на другите им се получава елементарно, че имат шанс, че владеят някакви способи да реализират триумф без доста старания. И че очакванията на тези други са тъкмо такива – и вашият тийн да има непрестанно с какво да се хвали. Иначе го считат за „ неудачник “.
Британски откриватели оповестяват за резултатите от забавно проучване за перфекционизма. Учени от Университета в Бат и от университета „ Йорк Сейнт Джон “ го разделят на три съществени типа. Единият е насочен към индивида, към самите нас и е обвързван с ирационалното предпочитание да бъдем съвършени. Втория вид назовават обществено натрапен – усещането, че останалите имат прекалено високи упования към нас. Третият е насочен към другите – разпореждаме им твърде високи свои упования.
