Ердоган игра вабанк. И изгуби.
Вашингтон взе разумно и поредно решение. В бъдеще Турция няма да може да купува изтребители F-35. Защо е разумно ли? Защото една страна-партньор в НАТО не може да подписва оръжейни покупко-продажби с " тогавашния зложелател " от Студената война, без значение дали сред двете страни съществува атмосфера на доверие или не, написа " Дойче веле ".
А за какво решението е и поредно? Ами тъй като Съединени американски щати неведнъж предупреждаваха Ердоган да не купува съветската зенитно-ракетна система S-400. Анкара не се вслуша и решението на Пентагона пристигна напълно закономерно. Турция към този момент от десетилетия въоръжава своите Военновъздушни сили с изтребители американско произвеждане, само че в този момент ще би трябвало да си търси други машини. И турските военни, които до момента участваха в създаването на F-35, ще би трябвало в обозримо бъдеще да изоставен Съединени американски щати. И никой не е сюрпризиран, че Москва към този момент предложи своите изтребители СУ-35.
Турция нямаше различен избор?
Ако деликатно се вгледаме в тази надали не безкрайна история, можем даже да проявим известно схващане за дейностите на Ердоган. Геополитически Турция се намира в един извънредно рисков район. Достатъчно е да погледнем към източните ѝ съседи: Иран, Ирак, Сирия. Очевидно е, че - освен поради войната в Сирия - на Турция ѝ би трябвало добре работеща зенитно-ракетна система. Като натовска страна Турция би могла да вземе американската система " Пейтриът ", само че единствено чартърен. В предишното се провалиха редица опити на Анкара да закупи трайно тази система. Впоследствие Ердоган се опита да си набави такава система от Китай. Преговорите започнаха през 2013 година, само че през 2015 бяха оповестени за несполучливи. Представители на държавното управление тогава обявиха, че заради огромния напън от Съединени американски щати Ердоган е бил заставен да се откаже и да оповести създаването на лична зенитно-ракетна система.
Естествено, турското държавно управление по никакъв начин не се радва, че страната отпада от програмата F-35. Ердоган игра вабанк - и изгуби. Той си мислеше, че ще може хем да закупи съветската система, хем да остане в договорката със Съединени американски щати за F-35. Сега турски опозиционни политици упрекват държавното управление му, че се е държало прекомерно непохватно в договарянията с американците.
Тежки последствия
Отпадането на страната от програмата F-35 ще има и стопански последствия. Турските компании, които доставяха съставни елементи за тези изтребители, в този момент ще би трябвало да си търсят други клиенти. В опозиционните кръгове в страната се приказва, че Турция доставя близо 900 съставния елемент за F-35, а този експорт се пресмята на 12 милиарда $. Припомня се също така, че в турската оръжейна индустрия работят над 30 хиляди души. Не е ясно каква работа ще си намерят в този момент тези от тях, които ще останат без шеф.
Повдига се даже въпросът дали Турция няма да напусне Северноатлантическия алианс. На този въпрос без подозрение би трябвало да се отговори с изрично " не ". НАТО се нуждае от Турция, само че и противоположното - Турция зависи от Алианса и от сътрудниците в него. Това ясно съобщи и генералният секретар на НАТО Столтенберг по време на визитата си в Анкара през май.
Едно обаче към този момент е ясно: в случай че Турция не се откаже от покупката на съветската зенитно-ракетна система, няма да получи изтребители F-35. Не можем обаче да си представим, че Ердоган ще даде на заден ход, доколкото първите съставни елементи от Москва към този момент дойдоха в страната. През март 2020 ще бъде взето окончателното решение за изключването на Турция от плана F-35, само че това няма да се отрази върху общото положение на партньорството със Съединени американски щати. Говорителка на американското държавно управление акцентира, че Съединени американски щати не престават високо да ценят стратегическите връзки с Турция. Това би трябвало да е някаква разтуха за Ердоган, само че в действителност не е никаква. /news.bg
А за какво решението е и поредно? Ами тъй като Съединени американски щати неведнъж предупреждаваха Ердоган да не купува съветската зенитно-ракетна система S-400. Анкара не се вслуша и решението на Пентагона пристигна напълно закономерно. Турция към този момент от десетилетия въоръжава своите Военновъздушни сили с изтребители американско произвеждане, само че в този момент ще би трябвало да си търси други машини. И турските военни, които до момента участваха в създаването на F-35, ще би трябвало в обозримо бъдеще да изоставен Съединени американски щати. И никой не е сюрпризиран, че Москва към този момент предложи своите изтребители СУ-35.
Турция нямаше различен избор?
Ако деликатно се вгледаме в тази надали не безкрайна история, можем даже да проявим известно схващане за дейностите на Ердоган. Геополитически Турция се намира в един извънредно рисков район. Достатъчно е да погледнем към източните ѝ съседи: Иран, Ирак, Сирия. Очевидно е, че - освен поради войната в Сирия - на Турция ѝ би трябвало добре работеща зенитно-ракетна система. Като натовска страна Турция би могла да вземе американската система " Пейтриът ", само че единствено чартърен. В предишното се провалиха редица опити на Анкара да закупи трайно тази система. Впоследствие Ердоган се опита да си набави такава система от Китай. Преговорите започнаха през 2013 година, само че през 2015 бяха оповестени за несполучливи. Представители на държавното управление тогава обявиха, че заради огромния напън от Съединени американски щати Ердоган е бил заставен да се откаже и да оповести създаването на лична зенитно-ракетна система.
Естествено, турското държавно управление по никакъв начин не се радва, че страната отпада от програмата F-35. Ердоган игра вабанк - и изгуби. Той си мислеше, че ще може хем да закупи съветската система, хем да остане в договорката със Съединени американски щати за F-35. Сега турски опозиционни политици упрекват държавното управление му, че се е държало прекомерно непохватно в договарянията с американците.
Тежки последствия
Отпадането на страната от програмата F-35 ще има и стопански последствия. Турските компании, които доставяха съставни елементи за тези изтребители, в този момент ще би трябвало да си търсят други клиенти. В опозиционните кръгове в страната се приказва, че Турция доставя близо 900 съставния елемент за F-35, а този експорт се пресмята на 12 милиарда $. Припомня се също така, че в турската оръжейна индустрия работят над 30 хиляди души. Не е ясно каква работа ще си намерят в този момент тези от тях, които ще останат без шеф.
Повдига се даже въпросът дали Турция няма да напусне Северноатлантическия алианс. На този въпрос без подозрение би трябвало да се отговори с изрично " не ". НАТО се нуждае от Турция, само че и противоположното - Турция зависи от Алианса и от сътрудниците в него. Това ясно съобщи и генералният секретар на НАТО Столтенберг по време на визитата си в Анкара през май.
Едно обаче към този момент е ясно: в случай че Турция не се откаже от покупката на съветската зенитно-ракетна система, няма да получи изтребители F-35. Не можем обаче да си представим, че Ердоган ще даде на заден ход, доколкото първите съставни елементи от Москва към този момент дойдоха в страната. През март 2020 ще бъде взето окончателното решение за изключването на Турция от плана F-35, само че това няма да се отрази върху общото положение на партньорството със Съединени американски щати. Говорителка на американското държавно управление акцентира, че Съединени американски щати не престават високо да ценят стратегическите връзки с Турция. Това би трябвало да е някаква разтуха за Ердоган, само че в действителност не е никаква. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ