На 13 септември 1993 г. бяха подписани Споразуменията от Осло
Вашингтон, Съединени американски щати (13 септември 1993 ) Президентът на Съединени американски щати Клинтън ръководи церемонията в Белия дом, отбелязваща подписването на мирното съглашение сред Израел и палестинците с израелския министър председател Ицхак Рабин
Споразуменията от Осло са краткотрайни договорености сред Израел и Организацията за избавление на Палестина (ООП). Те слагат началото на Процесът Осло, който цели постигането на кротичък контракт въз основа на Резолюция 242 (22 ноември 1967 г.) и Резолюция 338 (22 октомври 1973 г.) на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. „ Процесът Осло “ стартира след секрети договаряния в Осло, Норвегия, вследствие на които ООП признава Израел, а Израел признава ООП като представител на палестинския народ и като сътрудник в двустранните договаряния.
На 13 септември 1993 година във Вашингтон, САЩ Шимон Перес, министър на външните работи на Израел и Махмуд Абас, висшият представител на Изпълнителния комитет на Организацията за избавление на Палестина (ООП), подписват Споразумение за палестинско самоуправление в линията Газа и в град Ерихон на Западния бряг на р. Йордан. В качеството си на очевидци съглашението подписват Андрей Козирев, министър на външните работи на Русия и Уорън Кристофър, държавен секретар на Съединени американски щати. Споразумението влиза в действие на 13 октомври 1993 година
За събитията четем в бюлетините на Българска телеграфна агенция „ Международна информация – Анализи и прогнози “ и „ Международна информация – Събития и обстоятелства “
С взаимното признание на Израел и ООП стартира и техния пазарлък
Йерусалим, 10 септември 1993 година /Нийл Макфаркюар от АП/ Всъщност в четвъртък пазарлъкът едвам стартира. След десетилетни кръвопролития и изказвания, че взаимните искания към земята са подценявани, Израел и палестинците реализираха единодушие, че е време да седнат и да изработят детайлностите, които ще им дадат опция да живеят едни до други. (…) Първата стъпка е въвеждането на палестинска автономност в линията Газа и град Ерихон на Западния бряг. Грубият план е бил направен през траялите месеци наред секрети договаряния в Норвегия.(…)
Този план, който в основата си включва декларация за правилата на договаряне, влиза в действие месец откакто бъде подписан. (…)
Предстои решаването на сложни въпроси. Един от тях е по какъв начин идващите от Йордания палестинци ще влизат в Ерихон, в случай, че Израел резервира контрола на границата при моста „ Аленби “. (…) Никой не знае сигурно къде ще бъдат границите на Ерихон. Никой не си показва тъкмо по какъв начин палестинската полиция ще работи с израелските сили за сигурност. Правилата за палестинските избори, планувани за юли 1994 година, не са направени.
Благодарение на съглашението към 70 000 палестинци, избягали от региона на Ерихон през 1967 година, може би ще получат правото да се завърнат. Но Израел се притеснява, че в случай че даде единодушие за връщането на тези бежанци, разпръснатите по света към 3 милиона палестинци ще изискат същото. (…)
Друг значителен въпрос е достъпът до пристанището на Газа, което в този момент е мощно охранявано от елементи на израелски военноморски и други сили, търсещи контрабандата на оръжие измежду риболовците.
Пътуването сред Газа и Ерихон също е проблем, защото по средата има 60 благи израелска територия. Рабин съобщи, че достъпът ще бъде стеснен, тъй като по този начин сполучливо могат да се възпират офанзивите против израелците. И разрешителните за работа на палестинци в Израел са измежду нерешените въпроси. (…)
Повече от 3 500 израелски заселници в Газа и 120 000 на Западния бряг, които до един имат вяра, че са там по свещено право, получават позволение да останат. Преговорите за бежанците, границите, договореностите за сигурност и външните връзки са отсрочени. И на първо място са отсрочени разискванията за Ерусалим. Рабин съобщи, че това е главната причина, заради която е приел съглашението за самоуправление.
„ Това е преди всичко. Обединен Ерусалим не е включен “, сподели министър председателят на своите съпартийци от Партията на труда. (…)
***
Ясер Арафат – Човекът, който постоянно съумява
Никозия, 11 септември 1993 година /БТА/ Ясер Арафат, който от пет години е президент на страна без територия, само че приета от арабските, мюсюлманските и необвързаните страни, реализира най-голямата си победа – признание от своя зложелател Израел след десетилетия битка.(…)
Арафат, който е на 64 години, трябваше на собствен ред да признае правото на Израел да съществува и да живее в мир. Той ограничи първоначално стремежите си до автономност в началото на линията Газа и в град Ерихон на Западния бряг на река Йордан. Но той се надява, че един ден тази автономност ще докара до палестинска страна, граничеща с Израел. (…)
Арафат е потомък на остаряло мюсюлманско палестинско семейство от клана Хусейни. Самият той твърди, че е родом от Ерусалим, само че в документите му за идентичност написа, че е роден на 24 август 1929 година в Кайро. От 1933 година Арафат живее в Ерусалим, по-късно води война в палестинските военни елементи. Малко преди основаването на страната Израел, той емигрира в Египет.(…)
Арафат символизира палестинската опозиция, на която е отдал живота си - прекарал е огромна част в заточение и непрестанни пътувания. (…)
Изгонен от Аман през 1970 година, от Бейрут през 1982 година и от ливанския град Триполи през 1983 година, най-накрая той се открива в Тунис и се надява в близко време да се реалокира в Ерихон, на палестинска земя.
Сред огромните му триумфи е свикването на Палестинския народен съвет през 1988 година в Алжир, когато бе провъзгласена " палестинската страна със столица свещения Ерусалим ", когато бе призната резолюция 242 на Съвета за сигурност и бе фактическо прието правото на битие на Израел и разделянето на Палестина.(…)
Той излезе незасегнат от нахлуване на израелската авиация против щабквартирата му в Тунис през октомври 1985 година и оцеля при спешното кацане на самолета му през април 1992 година в либийската пустиня.(…)
***
Защо Вашингтон? Дипломатически и прагматични аргументи
Вашингтон, 12 септември /Дебора Забаренко от Ройтер/ Споразумението сред Израел и ООП, за което се реши да бъде подписано на поляната пред Белия дом, бе направено в Осло, Париж, Тунис и Ерусалим, само че всички заинтригувани страни, наподобява, желаят последната глава да бъде написана във Вашингтон.
По аргументи, свързани с дипломатически съображения, с традицията и с прагматичния метод, Вашингтон е мечтаното място за церемонията в понеделник, въпреки че същинското съглашение за палестинско самоуправление бе квалифицирано скрито в един чифлик в Норвегия.
Висш чиновник от Организация на обединените нации съобщи, че и израелците, и членовете на ООП считат Съединени американски щати за „ кръстник на мирния развой “, което единствено по себе си е задоволителна причина подписването да бъде във Вашингтон.(…)
Съединени американски щати и Съветският съюз дадоха началния подтик на 22-месечния кротичък развой, който изправи израелските дипломати лице в лице със сирийската, йорданската, ливанската и палестинската делегация в държавния департамент.
Ако Съюз на съветските социалистически републики към момента съществуваше, някогашната руска столица Москва евентуално щеше да бъде обсъждана като претендент -домакин на церемонията по подписването. Тъй като Съюз на съветските социалистически републики към този момент не съществува, естествено е хазаин да бъде Вашингтон.
Освен това съществува казус в потреблението на американската столица за сключване на спокойно съглашение за Близкия изток – Кемпдейвидските съглашения от 1978-1979 година, които бяха подписани на северната поляна пред Белия дом от израелския министър председател Менахем Бегин, египетския президент Ануар Садат и американския президент Джими Картър. (…)
***
Ясер Арафат дойде във Вашингтон без револвер, с цел да подписа мир
Вашингтон, 13 септември 1993 година /БТА/ Председателят на Организацията за избавление на Палестина ООП Ясер Арафат дойде през вчерашния ден във Вашингтон от Тунис, с цел да взе участие в церемонията в Белия дом по подписването на съглашението с Израел за палестинска автономност в окупираните територии.
„ Много сме щастливи, че сме тук, с цел да сключим мир в този исторически миг “, съобщи Арафат необятно ухилен пред публицисти минути след идването си на военновъздушната база „ Ендрюз “ край Вашингтон (…)
Арафат бе изхвърчал от Тунис облечен във безконечната си военна защитна униформа, с револвер на кръста, отбелязва Ройтер. Но при слизането си от самолета на летището край Вашингтон той бил в парадна военна масленозелена униформа, без вратовръзка, само че с обичайна черно-бяла арабска забрадка на главата. Посрещащите го публицисти не забелязали той да носи револвер, а негов асистент по-късно декларирал, че Арафат е оставил оръжието си. (…)
Агенциите означават, че идването на Ясер Арафат във Вашингтон отбелязва края на дългогодишната възбрана да посещава Съединени американски щати. Арафат не е бил в Съединените щати от 1974 година, когато произнесе тирада от трибуната на Общото заседание на Организация на обединените нации в Ню Йорк.
***
Близкоизточното съглашение е било парафирано скрито в Осло
Осло, 13 септември 1993 година /Алистьр Дойл от Ройтер/ Близкоизточното спокойно съглашение е било парафирано скрито предишния месец на гала в цялостен контрастност с необятно отразеното от средствата за информация шоу във Вашингтон. Това е станало в мрака на нощта в един затрупан със зеленина регион в центъра на Осло. (…)
Но единствено шепа хора участвали, когато израелските и палестинските представители парафирали съглашението в постройката на норвежкото външно министерство на улица „ Парквейен “ 45, малко след среднощ на 20 август.(…)
Израелският външен министър Шимон Перес, който се намираше на публично посещаване в Норвегия, и норвежкият външен министър Йохан Йорген Холст, който бе медиатор за съглашението, участвали дружно със чиновници от Израел, ООП и Норвегия на парафирането на съглашението. (…)
Споразумението било парафирано на дървената маса, на която през 1905 година Норвегия подписва съглашението с Швеция, което подсигурява цялостната самостоятелност на Норвегия и поставя завършек на омразния съюз с Швеция.
Няколко дни по-късно Израел, ООП и Норвегия оповестиха, че тази година Норвегия е била хазаин на 14 кръга секрети мирни договаряния.
„ Днешният документ е същият като парафирания в Осло “, съобщи представителят на норвежкото външно министерство Вегард Елефсен. (…)
***
Фатах и Хамас подписаха още едно историческо съглашение
Газа, 13 септември 1993 година /БТА/ Активисти на Хамас – ислямското фундаменталистко придвижване, което не членува в ООП и е срещу мирното съглашение с Израел, и Фатах – главната секта в ООП, управлявана от Ясер Арафат, през вчерашния ден подписаха помирение в линията Газа, с цел да предотвратят братоубийствена война сред палестинците. Преди двете фракции да се спогодят имаше опасения от кръвопролития сред последователи и съперници на мира, и то още през днешния ден – по време на еднодневната обща стачка, която фундаменталистите от Хамас оповестиха в линията Газа, с цел да стачкуват против подписването на „ продажното съглашение “ във Вашингтон. (…)
В документа се показва, че придвижването Хамас има право да се опълчи, само че единствено спокойно против лимитираната автономност, а Фатах – да чества необезпокоявано, без да се опасява от принуждение. (…)
***
Подписано е историческо съглашение сред Израел и ООП
Вашингтон, 13 септември 1993 година /БТА/ Министърът на външните работи на Израел Шимон Перес и висшият представител на ООП Махмуд Абас (Абу Мазен) подписаха историческо съглашение за палестинско самоуправление в линията Газа и град Ерихон. (…) Под съглашението се подписаха и държавният секретар на Съединени американски щати Уорън Кристофър и съветският външен министър Андрей Козирев, след което израелският министър председател Ицхак Рабин и водачът на ООП Ясер Арафат се здрависаха.
„ Ние сме откровени. Ние вършим договорка. Нека всички сменяем патроните с бюлетини, автоматите с лопати “, съобщи Шимон Перес. „ Нека няма повече жертви и от двете страни “, уточни той.
Махмуд Абас означи, че съглашението отразява решението на ООП „ да стартира нова страница в връзките си с Израел “. „ Ние стигнахме до тази точка, защото сме уверени, че мирното взаимно битие и съдействие са единствените средства да бъде реализирано съгласие “, уточни той. (…)
Президентът на Съединени американски щати Бил Клинтън приветства историческото съглашение за палестинско самоуправление в линията Газа и град Ерихон като „ велико събитие в историята, вдъхващо вяра “. „ Днес сме очевидци на извънреден миг в една от най-големите драми в историята “, уточни Клинтън в приветствието си към 3000 публични лица и посетители на церемонията на южната ливада край Белия дом. (…)
Бил Клинтън посочи приноса на Джими Кратър, изиграл ролята на медиатор в сключването на мир сред Египет и Израел през 1979 година Клинтън означи и „ майсторското управление “ на Буш при организирането на договарянията за Близкия изток, които започнаха преди две години в Мадрид. „ Но дано на първо място отдадем значимото на водачите, които имаха смелостта да поведат своите нации към мир “, съобщи Клинтън. „ Светът в този момент благодари на министър-председателя Рабин, на външния министър Перес и на ръководителя на ООП Арафат “, акцентира Клинтън. Той даде обещание, че Съединени американски щати ще оказват помощ за осъществяването на съглашението, само че не уточни съответни стъпки. (…)
С дребна, по основна смяна в текста на съглашението сред Израел и ООП е бил позволен зародилият в последния миг спор по текста на документа. Както уточни чиновник на Белия дом пред Ройтер, на банкет в Синия салон директно преди церемонията по подписването в преамбюла на съглашението думата „ палестински: е била заменена с „ ООП “. Промяната е станала по молба на ООП.
***
Загадката на ръкуването на Рабин с Арафат
Вашингтон, 15 септември 1993 година /Артър Спигелман от Ройтер/ Той ли направи крачката или го подбутнаха?
Всичко търпя единствено секунда, само че и на другия ден след фотографската интервенция на века оставаше огромният въпрос – какво стана в действителност, когато министър-председателят на Израел Ицхак Рабин и ръководителят на ООП Ясер Арафат се ръкуваха?
Беше ли Рабин - мъжът, по чието сурово, тъжно лице проличава напрежението на еврейското оцеляване, подбутнат да стисне ръката, от която вижда да капе кръвта на хиляди евреи, или той го направи по своя воля, въпреки и постепенно?
Дали президентът Клинтън, който водеше церемонията на моравата пред Белия дом, увещаваше израелския министър председател да поеме протегнатата ръка на Арафат, като пошушна нещо на ухото му и дали даже не го подтикна напред с бутане по гърба?(…)
Според „ Ню Йорк таймс “: „ Г-н Клинтън стисна ръката на господин Арафат под левия си лакът, а господин Рабин – под десния, и нежно ги приближи един до различен, тъй че му оставаше единствено лекичко да смушка в гърба господин Рабин. Г-н Арафат пръв протегна ръка и тогава господин Рабин, след съмнение за част от секундата и даже със слаба усмивка на лицето, пое ръката на Арафат “.
„ Лос Анжелис таймс “ писа: „ Но до момента в който се полагаха последните подписи върху мирното съглашение на Израел с ООП на Арафат, президентът Клинтън се наведе и прошепна последна молба на ухото на Рабин. Миг по-късно Клинтън разпери ръце и притегли двамата мъже един към различен “. (…)
Що се отнася до Рабин, той споделя, че е трябвало да се ръкува с Арафат, тъй като целият свят гледал. „ Не можех да си разреша пред президента на Съединени американски щати и голям брой хора – публични посетители, поканени от арабския свят, Съединени американски щати, Израел, Европа, когато той подаде ръка, аз да кажа „ не “ под погледа на камерите на целия свят “, изясни той. (…)
Преговорите сред Израел и Организацията за избавление на Палестина (ООП) през 1992-1993 година, водят до Споразуменията от Осло през 1993 година (подписани на 13 септември 1993 година във Вашингтон) и началото на „ процеса от Осло “, посредством който се прави опит за кротичък контракт и преустановяване на арабо-израелския спор завършват несполучливо с неуспеха на срещата на върха в Кемп Дейвид през 2000 година
Палестинската власт е основана според съглашението от Осло, има власт за лимитирано самоуправление на Западния бряг. Преговорният развой с Израел за палестинска страна се разпада дефинитивно през 2014 година Ислямистката формация „ Хамас “, която ръководи в Газа от 2007 година, в никакъв случай не признава правото на Израел да съществува.
Призивите за двудържавно решение се ускориха след нападенията на Хамас против Израел на 7 октомври 2023 година, с което стартира война, която продължава.
Инфо: Българска телеграфна агенция
Следвайте " Гласове " в и
