Лозан, Красимир и хората на относителната истина
" Вас майка ли Ви е раждала, или трансджендър? Вас татко ли ви е основал, или трансджендър? " - с този въпрос вицепремиерът по сигурността и министър на защитата Красимир Каракачанов се към ръководителя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Поводът е различен, насочен от Общото заседание на Гражданската гилдия на Върховен касационен съд към Конституционния съд. Ето го и въпроса:
" Какво е обяснението на понятието " пол ", възприето от Конституцията, и има ли то независимо психическо и/или обществено изражение, друго от биологичното? Как е решен на конституционно равнище въпросът за салдото сред понятието " пол ", възприето от висшия закон, и правото на персонален живот по член 32, алинея 1 Конституция на Република България в аспекта на опцията държавните органи на Република България да зачетат последствията от персоналната идентификация на български жител, който се е самоопределил към пол, друг от биологичния? ".
Поводът за тази тежка междуинституционална маневра било желанието на някакъв гражданин-трансджендър да му бъде заменено името от мъжко на женско - да вземем за пример, в случай че до момента е бил Гроздан Грозданов, към този момент да го знаят като Грозданка Грозданова. Но не е загадка за никого, че същинската причина е да бъде заставен Конституционният съд да се произнесе по такава животрептяща за нашето съвремие тематика като самоопределянето на биологичния пол, с цел да има и българската страна (на доктрина суверенна) нещо черно на бяло.
Но за какво? Защо питат за такива неща Конституционния съд, а не Института по биология към Българска академия на науките? Няма ли да накарат Конституционния съд да се произнесе и по въпроса дали Плутон е планета или не? Откога полът е юридически, а не естественонаучен въпрос? Химичните детайли са метали и неметали. Природата е жива и нежива. Хората са мъже и дами. Ако един мъж се осакати и си присади женски полови органи, той не престава да бъде мъж, хромозомата му продължава да е Y и това не е парламентарен въпрос.
Онези, които отхвърлят да одобряват, че хората са основани мъже и дами, дано се извърнат към науката, в която имат вяра, в която се кълнат и без която нищо не може да се назова " истина ". Че хората (пък и освен хората, само че също животните и растенията) са мъжки и женски, го твърди вездесъщата просвета, същата, която споделя, че сме произлезли от маймуни и че битието дефинира съзнанието, само че тези неща се чака да ги одобряваме за безспорни. Казва го, тъй като ни е преброила хромозомите под микроскоп. Имат ли микроскопи в Конституционния съд? И за какво едно да е несъмнено, а друго да не е?
Та това е единият ми въпрос: съдът ли е този, който открива и прогласява естествените истини? И в случай че да, за какво единствено той? Защо не също по този начин армията, полицията?...
Другият ми въпрос за кой ли път е: на какви се разделят хората? Не може да не сте забелязали, че полезностите, които изповядва този или оня, са групирани по някакъв прекомерно общ, надхвърлящ елементарното политическо, идеологическо, обществено или културно разделяне симптом. Така да вземем за пример човек, който приветства гей парадите, нормално симпатизира на Грета Тунберг и климатичния алармизъм; в случай че някой е гневен " ваксър ", то евентуално ще се окаже и последовател на придвижванията, Ме Too и BLM; в случай че е зложелател на носиите и " българщинàта ", то вероятно ще го забележим на страната на Република Северна Македония в препирните ѝ с България. Едни и същи хора се групират към дела, които на пръв взор нямат нищо общо между тях. А съответните политици трансформират въпросните дела в политическо говорене и деяние. Стига, несъмнено, да не е противоположното - несъмнено политическо говорене и деяние целеустремено да се трансформира в всеобщи дела.
Кой е признакът? На какъв принцип се разделят? Кое ги прави такива или онакива? Очевидно е нещо свръх всекидневно обявяваното. Не са европейци и евразийци, не са леви и десни, не са социалисти и капиталисти, не са либерали и консерватори, не са патриоти и глобалисти, а нещо оттатък всичко това.
Според мен човечеството постоянно се е деляло на хора, за които истината е справедлива и безспорна, и хора, за които истината е субективна и относителна . Вторите са по-горделиви, тъй като са склонни да смятат себе си източник на истината. През другите исторически столетия тези две групи хора са били познати под най-различни имена, само че същността е неизменима.
Какъв е индивидът на относителната истина? Ако е елементарен комплексар - подобен, на който са споделили, че има свещено (естествено) право да следва фантазиите си и да бъде подобен, какъвто е, само че въпреки всичко някъде в гръбначния си мозък усеща, че е безспорен злощастник без никаква самостоятелна стойност, - тогава този човек е фанатик, хунвейбин. Хунвейбините (буквално " червеногвардейци) са необразовани младежи от работническо-селски генезис, на които е внушено, че ще ръководят Китай, откакто със средствата на културната гражданска война пометат и унищожат интелигенцията. Животът им минава в викове и размахване на дребни червени книжки с цитатите на Мао. Всеки, който опита да поддържа връзка с тях чрез фрази, отсъстващи от книжката с цитатите, остава неразбираем и вероятно - разстрелян. Либералните хунвейбини постоянно назовават себе си " умни и красиви " и " градска десница ", въпреки и постоянно родителите им да са селски партийни секретари, в което няма нищо нито градско, нито дясно.
Ако индивидът на относителната истина е политик, тогава е еластичен конформист, нагаждач. Понякога съм си мислил, че в случай че във Втората международна война беше победила Германия, а не Съветският съюз, то всички наши следващи дейни борци срещу фашизма и капитализма щяха да бъдат ревностни и кресливи нацисти.
Ако ли пък индивидът на относителната истина е интелектуалец, то той мисли себе си ни повече, ни по-малко за господ или най-малко за източник на верни и потребни за цялото човечество решения. По-образован, по-културен, по-цивилизован от презряната навалица, той въпреки всичко има към нея някакъв ангажимент на лидер дружно с тежката задача да изобрети формулата на световното благополучие и на новия международен ред.
Защо е толкоз значимо за някого да приемем, че истината е субективна и относителна? Защото тогава, посредством подобаваща и добре финансирана агитация, всичко може да се разгласи и одобри за истина. Ако се съгласим, че човек самичък може да дефинира биологичния си пол, значи можем да се съгласим с всичко. А какво е това " всичко " - следва да забележим.
Никой не споделя, че не би трябвало да се съблюдава хигиена, никой не споделя, че не би трябвало да се грижим за природата и да не оскверняваме творението, никой не споделя, че не се раждат хермафродити и хора с патологично увлечение към личния пол. Симптоматичен обаче е методът, по който хората на относителната истина манифестират убежденията си. Симптоматичен е самият им метод към истината. Подход, при който тя, затрупана под недомлъвки и операции, престава да бъде истина. А когато истината се скрие, умира свободата. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
" Какво е обяснението на понятието " пол ", възприето от Конституцията, и има ли то независимо психическо и/или обществено изражение, друго от биологичното? Как е решен на конституционно равнище въпросът за салдото сред понятието " пол ", възприето от висшия закон, и правото на персонален живот по член 32, алинея 1 Конституция на Република България в аспекта на опцията държавните органи на Република България да зачетат последствията от персоналната идентификация на български жител, който се е самоопределил към пол, друг от биологичния? ".
Поводът за тази тежка междуинституционална маневра било желанието на някакъв гражданин-трансджендър да му бъде заменено името от мъжко на женско - да вземем за пример, в случай че до момента е бил Гроздан Грозданов, към този момент да го знаят като Грозданка Грозданова. Но не е загадка за никого, че същинската причина е да бъде заставен Конституционният съд да се произнесе по такава животрептяща за нашето съвремие тематика като самоопределянето на биологичния пол, с цел да има и българската страна (на доктрина суверенна) нещо черно на бяло.
Но за какво? Защо питат за такива неща Конституционния съд, а не Института по биология към Българска академия на науките? Няма ли да накарат Конституционния съд да се произнесе и по въпроса дали Плутон е планета или не? Откога полът е юридически, а не естественонаучен въпрос? Химичните детайли са метали и неметали. Природата е жива и нежива. Хората са мъже и дами. Ако един мъж се осакати и си присади женски полови органи, той не престава да бъде мъж, хромозомата му продължава да е Y и това не е парламентарен въпрос.
Онези, които отхвърлят да одобряват, че хората са основани мъже и дами, дано се извърнат към науката, в която имат вяра, в която се кълнат и без която нищо не може да се назова " истина ". Че хората (пък и освен хората, само че също животните и растенията) са мъжки и женски, го твърди вездесъщата просвета, същата, която споделя, че сме произлезли от маймуни и че битието дефинира съзнанието, само че тези неща се чака да ги одобряваме за безспорни. Казва го, тъй като ни е преброила хромозомите под микроскоп. Имат ли микроскопи в Конституционния съд? И за какво едно да е несъмнено, а друго да не е?
Та това е единият ми въпрос: съдът ли е този, който открива и прогласява естествените истини? И в случай че да, за какво единствено той? Защо не също по този начин армията, полицията?...
Другият ми въпрос за кой ли път е: на какви се разделят хората? Не може да не сте забелязали, че полезностите, които изповядва този или оня, са групирани по някакъв прекомерно общ, надхвърлящ елементарното политическо, идеологическо, обществено или културно разделяне симптом. Така да вземем за пример човек, който приветства гей парадите, нормално симпатизира на Грета Тунберг и климатичния алармизъм; в случай че някой е гневен " ваксър ", то евентуално ще се окаже и последовател на придвижванията, Ме Too и BLM; в случай че е зложелател на носиите и " българщинàта ", то вероятно ще го забележим на страната на Република Северна Македония в препирните ѝ с България. Едни и същи хора се групират към дела, които на пръв взор нямат нищо общо между тях. А съответните политици трансформират въпросните дела в политическо говорене и деяние. Стига, несъмнено, да не е противоположното - несъмнено политическо говорене и деяние целеустремено да се трансформира в всеобщи дела.
Кой е признакът? На какъв принцип се разделят? Кое ги прави такива или онакива? Очевидно е нещо свръх всекидневно обявяваното. Не са европейци и евразийци, не са леви и десни, не са социалисти и капиталисти, не са либерали и консерватори, не са патриоти и глобалисти, а нещо оттатък всичко това.
Според мен човечеството постоянно се е деляло на хора, за които истината е справедлива и безспорна, и хора, за които истината е субективна и относителна . Вторите са по-горделиви, тъй като са склонни да смятат себе си източник на истината. През другите исторически столетия тези две групи хора са били познати под най-различни имена, само че същността е неизменима.
Какъв е индивидът на относителната истина? Ако е елементарен комплексар - подобен, на който са споделили, че има свещено (естествено) право да следва фантазиите си и да бъде подобен, какъвто е, само че въпреки всичко някъде в гръбначния си мозък усеща, че е безспорен злощастник без никаква самостоятелна стойност, - тогава този човек е фанатик, хунвейбин. Хунвейбините (буквално " червеногвардейци) са необразовани младежи от работническо-селски генезис, на които е внушено, че ще ръководят Китай, откакто със средствата на културната гражданска война пометат и унищожат интелигенцията. Животът им минава в викове и размахване на дребни червени книжки с цитатите на Мао. Всеки, който опита да поддържа връзка с тях чрез фрази, отсъстващи от книжката с цитатите, остава неразбираем и вероятно - разстрелян. Либералните хунвейбини постоянно назовават себе си " умни и красиви " и " градска десница ", въпреки и постоянно родителите им да са селски партийни секретари, в което няма нищо нито градско, нито дясно.
Ако индивидът на относителната истина е политик, тогава е еластичен конформист, нагаждач. Понякога съм си мислил, че в случай че във Втората международна война беше победила Германия, а не Съветският съюз, то всички наши следващи дейни борци срещу фашизма и капитализма щяха да бъдат ревностни и кресливи нацисти.
Ако ли пък индивидът на относителната истина е интелектуалец, то той мисли себе си ни повече, ни по-малко за господ или най-малко за източник на верни и потребни за цялото човечество решения. По-образован, по-културен, по-цивилизован от презряната навалица, той въпреки всичко има към нея някакъв ангажимент на лидер дружно с тежката задача да изобрети формулата на световното благополучие и на новия международен ред.
Защо е толкоз значимо за някого да приемем, че истината е субективна и относителна? Защото тогава, посредством подобаваща и добре финансирана агитация, всичко може да се разгласи и одобри за истина. Ако се съгласим, че човек самичък може да дефинира биологичния си пол, значи можем да се съгласим с всичко. А какво е това " всичко " - следва да забележим.
Никой не споделя, че не би трябвало да се съблюдава хигиена, никой не споделя, че не би трябвало да се грижим за природата и да не оскверняваме творението, никой не споделя, че не се раждат хермафродити и хора с патологично увлечение към личния пол. Симптоматичен обаче е методът, по който хората на относителната истина манифестират убежденията си. Симптоматичен е самият им метод към истината. Подход, при който тя, затрупана под недомлъвки и операции, престава да бъде истина. А когато истината се скрие, умира свободата. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ