Притча за каменоделеца
Вървял пътешественик по прашния път и зад завоя, под мощното слънце видял човек, който дялал голям камък. Дялал, а от очите му шапки сълзи… Зачудил се странникът за какво каменоделецът плаче, попитал го, а той отвърнал, че е най-нещастният човек на земята, че е осъден с най-тежката работа – всеки ден да дълбае големи камъни, с цел да проработи няколко жалки гроша, които едвам му стигат за издръжка. Странникът му дал монета и траял нататък.
Зад идващия завой – различен каменоделец, който концентрирано работел с чука и длетото. Поспрял се пътешественикът, попитал го по какъв начин живее. „ Ден след ден дялам камъни. Работата е тежка, само че ме радва, а парите ми стигат да прехранвам фамилията си ”, отвърнал мъжът. Странникът го похвалил за трудолюбието, дал му монета и траял нататък.
И зад идващия завой още веднъж се натъкнал на каменоделец. Жегата била жестока, към майстора се виели облаци прахуляк, само че той работел и пеел. Странникът тук към този момент се изумил. „ Какво правиш, какво толкоз те радва, че и пееш?! ”– попитал той.
„ Не виждаш ли? Строя храм! ”, отвърнал гордо индивидът.
