Притча за астролога
Вървял си един път Буда към едно село. Било много горещо, а учителят ходел необут по брега на реката. След себе си оставял следи. По същия път вървял и един астролог, който скоро завършил образованието си и предсказанията му били точни. Заглеждайки се в стъпките на Буда, той открил, че те принадлежат на популярен човек, който може да ръководи всички хора.
Изненадал се астрологът. Заглождило го за какво човек със следи на популярен цар върви по пътя необут и то в тази жега. Недоумявал и за какво този пътешественик се е насочил към никому незнайно населено място. Звездоброецът се чудел какво се случва. Опасявал се, че може да бърка в предсказанията си за този човек и решил да поговори с него, с цел да разбере какво става. Той настигнал Буда под едно дърво и рекъл:
- Извинявам се, че преча на твоята отмора, само че ме глождят куп въпроси. Дълги години аз се образовах, с цел да стана популярен астролог, а в този момент не мога да отгатна дали ти си популярен цар или безпаричен бедняк. Умолявам те, разсей моите подозрения! Ако се окаже, че си бедняк, ще се откажа от всичко, на което са ме учили. Ще изхвърля книжата си и ще се прибера вкъщи отчаян и безутешен.
Като чул думите му, Буда отвърнал:
- Твоето комплициране е напълно естествено. Ти си срещнал внезапно един невероятен човек. Но аз самият съм непредсказуем. Твоите книги не са те подвели, само че не забравяй, че в живота участват и изключения. Аз съм деликатен и непредсказуем. Трудно е да ме предскажеш. Живеейки в положение на непрекъснато осъзнаване, аз съм жив в действителност. Другите не могат да предскажат какво ще е идващото ми деяние, защото аз също не знам какво ще е то. Всеки миг от живота ми се появява ненадейно и ненадейно, а след това израства.
