Притча за човека, който искал да осигури щастие на децата си
Вървял си по пътя един остарял влъхва и се любувал на природата. По някое време минал около равнища, на която работел един селяндур. Човекът бил отпаднал от работа, изтощен и потен и едвам стоял на краката си.
Мъдрецът се спрял и го заговорил:
- Хей, дребосъче, ела да поседнем на сянка и да си поговорим. Хем да си починеш малко.
- Не мога, би трябвало да работя. Денят към този момент преваля, а аз имам още толкоз доста работа.
- Защо работиш толкоз доста? – попитал старецът. – Спирай да си почиваш понякога. Погледни какъв брой е прелестен денят!
- Не мога. Нямам време да се любувам нито на деня, нито на живота. – дал отговор тъмно индивидът.
- Но за какво се обричаш на всичко това? – недоумявал старецът. – Така пропускаш щастието...
- Нямам време за благополучие! Аз би трябвало да се трудя и да пострадвам, с цел да осигуря благополучие на децата и внуците си. Моят дядо е правил същото поради моя татко, а моят татко е страдал поради мен.
- А някой от вашето семейство бил ли е благополучен? – полюбопитствал странникът.
- Все още не, само че моите деца и внуците ми несъмнено ще бъдат! – възкликнал индивидът и още веднъж се захванал за работата си.
- Виж, приятелю... Позволи ми да ти дам един съвет. Неграмотният не може да научи никого да чете. Нито къртицата може да възпита орел! Така че, на първо време се научи ти да бъдеш благополучен, с цел да можеш да научиш и децата си на това.
Притчата е част от сборника " ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА ", издателство Гнездото
