Два куршума за Макарона - босът на DVD пиратите
Върти милиони, само че преди 20 години умира опустошен
Заради Емил Димитров България влиза в черния лист на международните музикалните компании
Конкурентът му се самоубива мистериозно
Когато човек има доста врагове, мъчно е да се разбере кой е поръчал убийството му. Убийството на Емил Димитров - Макарона по този начин и остана неразкрито 20 години, тъй като приживе предприемачът си беше основал куп неприятели. Той се опита да монополизира производството и разпространяването на пиратски компактдискове, потърси помощ против конкуренцията от черногорската мафия. Макарона се обкръжи с някогашни чиновници на отряда за битка с тероризма и реши, че е вечен. Куршумите обаче го застигнаха в разцвета на силите му - на 42 години.
Изстрелите против Емил Димитров, прочут с прякора Макарона, отекват в 19.50 ч. на 23 януари 2001 година пред обичания му фитнес на тясната уличка “Кораб планина” в центъра София. Те са единствено два, само че убийците са точни - единият патрона пробива предното странично стъкло, другият - задното. Убийците идват на мястото с “Фолксваген Голф”, който е открит по-късно на ул. “Крум Попов” покрай Четвърто РПУ.
В средата на 90-те години Макарона става един от най-известните предприемачи. Натрупва милиони от търговията с пиратски компактдискове. Като притежател на компания “Унисон” - Ботевград той бе разследван за нелегално произвеждане. През 1998-а линията му бе спряна. Месеци по-късно бе изнесена в Черна гора. Няколко години още българския пазар се захранваше с пиратски дискове от тази линия в Черна гора и от други две линии на Макарона - в Молдова и в Украйна. Смъртта на боса обаче, стопира внезапно противозаконното разпространяване на пиратски дискове, поради което България бе в черния лист като страна №1 в производството им.
Емил Димитров стартира пиратския си бизнес незабавно след 10 ноември 1989 година, като употребява пропуск в законодателството - неналичието на закони в региона на авторското право. Отначало той създава аудиокасети, които се купуват като топъл самун и 4 години по-късно към този момент е натрупал солидно положение. Той обича лукса и първото, което прави е да си построи къща в баровския квартал “Бояна”. В двора има още една - за посетители. Макарона се вози на скъпи коли, показва благосъстоянието си и развива противозаконното произвеждане.
Той записва над 30 компании, производни на главната “Унисон”, като държи контролния пакет от 51%, а останалите дава на съдружници, които развиват бизнеса. Към края на 1994 година той към този момент има към 40 магазина за продажба на касети и дискове в цялата страна. В една от компаниите му съучастник е Марко Михайлов, само че той не желае да остане в сянката на приятеля си, отделя се и основава конкурентната “Маркос мюзик”.
Емил Димитров към този момент знае, че бъдещето е в компактдисковете, взима голям заем от “Балканбанк” и купува поточна линия, която инсталира в дискови запаметяващи устройства - Стара Загора. Дотогава Макарона е работил в завода единствено на ишлеме. Първият заем, с който купува поточната линия, е за близо половин милион $. По-късно Емил Димитров още веднъж залага машината пред “Балканбанк”, взема нов заем от 1 милион дойче марки (около половин милион долара) и с него купува още една линия. Рамо му удря търсеният по късно за далавери началник на “Балканбанк” Иван Миронов. Всичко това е малко за Макарона и той купува през 1996 година завода в Ботевград, където конфигурира още две поточни линии. Това обаче основава проблем освен на него, само че и на България. Страната ни придобива печалната популярност на корсар №1 и международните музикални компании стартират война за правата си. Това принуждава държавното управление да сложи производството на CD под лицензионен режим през 1998 година и да отнеме лиценза на Димитров. Полицията стартира да следи под лупа дейностите му и това е началото на края.
Конкурентът Марко Михайлов получава лиценз за произвеждане на компактдискове и строи цех. Той също се изкушава за създава противозаконна продукция и цеховете му са запечатани в края на 1998 година Малко по-късно Михайлов се самоубива в дома си, като и до момента не са ясни аргументите да посегне на живота си. По това време Емил Димитров е премахнат като съучастник от множеството компании с марка “Унисон”, а на негово място влиза Филип Марков, считан за човек на банкера Миронов.
Притиснат до стената Макарона изнася производството в Черна гора. Съдружник там му е Аркан, само че не известният сръбски пълководец, а локален мафиот, който решил да го покровителства против 50% от облагата.
Една от версиите за убийството на Димитров беше обвързвана с въпросния Аркан и Черна гора. Разследващи допускаха, че българинът не се е издължил на тамошните си настойници и те са организирали стрелбата против него.
Това обаче е не единственото съмнение на криминалистите. Макарона има тесни връзки със силовата формация СИК, която влага пари в производството му в България. След като натрупва благосъстоянието, Димитров оставя старите си другари и се сближава с хора от ВАИ холдинг на Георги Илиев. Обещава на новите си другари да провежда незаконно произвеждане на DVD-дискове, за което получава от тях огромна сума. Най-вероятно не е върнал на висаджиите парите и те са се разбрали с черногорците да си получат отговорностите непосредствено от тях, твърди една от версиите. Разследващите обаче по този начин и не стигат нито до убийците, нито до поръчителите, а дребните търговци се отхвърлят от пиратския бизнес, тъй като схващат, че е пристигнало ново време и има заплаха да банкрутират.
Накисва и личния си юрист
Праща зад решетките върховен служител на реда
През 1999 година Емо Макарона съумя да провокира ареста на шефа на “Икономическа полиция” в Столична дирекция на вътрешните работи, който беше заловен с 75 000 $ рушвет. Димитров сътрудничи на НСБОП и следствието, с цел да бъде заловен служителя на реда. В 16.30 часа в столичната сладкарница “Камелия” на бул. “Стамболийски” влизат трима мъже. Те сядат в едно от сепаретата и вършат поръчка. След това единият от мъжете отваря дипломатическо куфарче и оттова изважда транспарантен плик. Вътре са банкнотите. В този миг в заведението нахлуват маскирани служители на реда и изправят двамата мъже до стената. Третият мъж е Емо Макарона, който излиза дружно с униформените.
Задържаните са шефът на “Икономическа полиция” майор Михаил Димитров и юрист Христо Георгиев - някогашен началник на “Криминална полиция” в Столична дирекция на вътрешните работи, който пази компанията му “Унисон”. Според тогавашни източници от следствието Михаил Димитров твърдял пред корсар №1, че парите не са за него, а за политици. През януари 2001 година Богомил Бонев също разгласи, че Макарона е финансирал Съюз на демократичните сили.
Заради Емил Димитров България влиза в черния лист на международните музикалните компании
Конкурентът му се самоубива мистериозно
Когато човек има доста врагове, мъчно е да се разбере кой е поръчал убийството му. Убийството на Емил Димитров - Макарона по този начин и остана неразкрито 20 години, тъй като приживе предприемачът си беше основал куп неприятели. Той се опита да монополизира производството и разпространяването на пиратски компактдискове, потърси помощ против конкуренцията от черногорската мафия. Макарона се обкръжи с някогашни чиновници на отряда за битка с тероризма и реши, че е вечен. Куршумите обаче го застигнаха в разцвета на силите му - на 42 години.
Изстрелите против Емил Димитров, прочут с прякора Макарона, отекват в 19.50 ч. на 23 януари 2001 година пред обичания му фитнес на тясната уличка “Кораб планина” в центъра София. Те са единствено два, само че убийците са точни - единият патрона пробива предното странично стъкло, другият - задното. Убийците идват на мястото с “Фолксваген Голф”, който е открит по-късно на ул. “Крум Попов” покрай Четвърто РПУ.
В средата на 90-те години Макарона става един от най-известните предприемачи. Натрупва милиони от търговията с пиратски компактдискове. Като притежател на компания “Унисон” - Ботевград той бе разследван за нелегално произвеждане. През 1998-а линията му бе спряна. Месеци по-късно бе изнесена в Черна гора. Няколко години още българския пазар се захранваше с пиратски дискове от тази линия в Черна гора и от други две линии на Макарона - в Молдова и в Украйна. Смъртта на боса обаче, стопира внезапно противозаконното разпространяване на пиратски дискове, поради което България бе в черния лист като страна №1 в производството им.
Емил Димитров стартира пиратския си бизнес незабавно след 10 ноември 1989 година, като употребява пропуск в законодателството - неналичието на закони в региона на авторското право. Отначало той създава аудиокасети, които се купуват като топъл самун и 4 години по-късно към този момент е натрупал солидно положение. Той обича лукса и първото, което прави е да си построи къща в баровския квартал “Бояна”. В двора има още една - за посетители. Макарона се вози на скъпи коли, показва благосъстоянието си и развива противозаконното произвеждане.
Той записва над 30 компании, производни на главната “Унисон”, като държи контролния пакет от 51%, а останалите дава на съдружници, които развиват бизнеса. Към края на 1994 година той към този момент има към 40 магазина за продажба на касети и дискове в цялата страна. В една от компаниите му съучастник е Марко Михайлов, само че той не желае да остане в сянката на приятеля си, отделя се и основава конкурентната “Маркос мюзик”.
Емил Димитров към този момент знае, че бъдещето е в компактдисковете, взима голям заем от “Балканбанк” и купува поточна линия, която инсталира в дискови запаметяващи устройства - Стара Загора. Дотогава Макарона е работил в завода единствено на ишлеме. Първият заем, с който купува поточната линия, е за близо половин милион $. По-късно Емил Димитров още веднъж залага машината пред “Балканбанк”, взема нов заем от 1 милион дойче марки (около половин милион долара) и с него купува още една линия. Рамо му удря търсеният по късно за далавери началник на “Балканбанк” Иван Миронов. Всичко това е малко за Макарона и той купува през 1996 година завода в Ботевград, където конфигурира още две поточни линии. Това обаче основава проблем освен на него, само че и на България. Страната ни придобива печалната популярност на корсар №1 и международните музикални компании стартират война за правата си. Това принуждава държавното управление да сложи производството на CD под лицензионен режим през 1998 година и да отнеме лиценза на Димитров. Полицията стартира да следи под лупа дейностите му и това е началото на края.
Конкурентът Марко Михайлов получава лиценз за произвеждане на компактдискове и строи цех. Той също се изкушава за създава противозаконна продукция и цеховете му са запечатани в края на 1998 година Малко по-късно Михайлов се самоубива в дома си, като и до момента не са ясни аргументите да посегне на живота си. По това време Емил Димитров е премахнат като съучастник от множеството компании с марка “Унисон”, а на негово място влиза Филип Марков, считан за човек на банкера Миронов.
Притиснат до стената Макарона изнася производството в Черна гора. Съдружник там му е Аркан, само че не известният сръбски пълководец, а локален мафиот, който решил да го покровителства против 50% от облагата.
Една от версиите за убийството на Димитров беше обвързвана с въпросния Аркан и Черна гора. Разследващи допускаха, че българинът не се е издължил на тамошните си настойници и те са организирали стрелбата против него.
Това обаче е не единственото съмнение на криминалистите. Макарона има тесни връзки със силовата формация СИК, която влага пари в производството му в България. След като натрупва благосъстоянието, Димитров оставя старите си другари и се сближава с хора от ВАИ холдинг на Георги Илиев. Обещава на новите си другари да провежда незаконно произвеждане на DVD-дискове, за което получава от тях огромна сума. Най-вероятно не е върнал на висаджиите парите и те са се разбрали с черногорците да си получат отговорностите непосредствено от тях, твърди една от версиите. Разследващите обаче по този начин и не стигат нито до убийците, нито до поръчителите, а дребните търговци се отхвърлят от пиратския бизнес, тъй като схващат, че е пристигнало ново време и има заплаха да банкрутират.
Накисва и личния си юрист
Праща зад решетките върховен служител на реда
През 1999 година Емо Макарона съумя да провокира ареста на шефа на “Икономическа полиция” в Столична дирекция на вътрешните работи, който беше заловен с 75 000 $ рушвет. Димитров сътрудничи на НСБОП и следствието, с цел да бъде заловен служителя на реда. В 16.30 часа в столичната сладкарница “Камелия” на бул. “Стамболийски” влизат трима мъже. Те сядат в едно от сепаретата и вършат поръчка. След това единият от мъжете отваря дипломатическо куфарче и оттова изважда транспарантен плик. Вътре са банкнотите. В този миг в заведението нахлуват маскирани служители на реда и изправят двамата мъже до стената. Третият мъж е Емо Макарона, който излиза дружно с униформените.
Задържаните са шефът на “Икономическа полиция” майор Михаил Димитров и юрист Христо Георгиев - някогашен началник на “Криминална полиция” в Столична дирекция на вътрешните работи, който пази компанията му “Унисон”. Според тогавашни източници от следствието Михаил Димитров твърдял пред корсар №1, че парите не са за него, а за политици. През януари 2001 година Богомил Бонев също разгласи, че Макарона е финансирал Съюз на демократичните сили.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ