Земята се върти, ни ние не я усещаме, ето защо
Въртенето на Земята е главен аспект от придвижването на нашата планета, само че ние не го усещаме в всекидневието си. Липсата на осезаемо придвижване може да се дължи на композиция от фактори, свързани с размера на Земята, нашето лично придвижване и адаптивността на сетивните ни органи.
Първо, Земята е голяма по мащаб. Екваториалната ѝ обиколка е почти 40 075 километра (24 901 мили).
Този грамаден размер значи, че скоростта на въртене на повърхността на Земята е относително ниска, макар бързото ѝ изцяло въртене. На екватора да вземем за пример скоростта на въртене е към 1670 километра в час (1037 благи в час). С приближаването към по-високите географски ширини обаче тази скорост понижава. Тази постепенна смяна в скоростта на въртене не е задоволително внезапна, с цел да бъде засечена от нашите сетива, което способства за неналичието на разбиране на въртенето.
Второ, личното ни придвижване играе роля за невъзможността да усетим въртенето на Земята. Тъй като Земята се върти към оста си, ние, дружно с всичко останало на повърхността ѝ, също се въртим дружно с нея. Това въртене е освен незабележимо заради постепенния си темперамент, само че е в допълнение скрито от въздействието на други сили, като да вземем за пример гравитацията.
По създание ние се движим дружно със Земята и вследствие на това сред нас и земната повърхнина няма релативно придвижване, което да провокира чувство за въртене. Освен това въртенето на Земята е удивително устойчиво. Скоростта му е непрекъсната, а всички промени се случват за големи интервали от време. Тази липса на ускоряване или закъснение в допълнение понижава вероятността да усетим въртенето на Земята.
Сетивните ни системи са по-скоро приспособени към промени в придвижването, в сравнение с към непрекъснато, отмерено придвижване.
Освен това телата ни са се приспособили към въртенето на Земята в продължение на милиони години еволюция. Вестибуларният ни уред, който дава отговор за равновесието и пространствената ориентировка, е привикнал с въртеливото придвижване на Земята. Тази система разчита на придвижването на течността във вътрешното ухо и защото въртенето на Земята е непрекъснато и телата ни са еволюирали в тази среда, няма неочаквани промени, които да провокират сензорна реакция.
Огромният размер на Земята, синхронизираното ни с планетата ротационно придвижване, стабилността на земното въртене и еволюционната ни акомодация способстват за това, че не усещаме въртенето на Земята. Това е доказателство за сложността на естествения свят и хармоничната връзка сред придвижването на Земята и нашето лично битие на нейната повърхнина, написа actualno.com.
Първо, Земята е голяма по мащаб. Екваториалната ѝ обиколка е почти 40 075 километра (24 901 мили).
Този грамаден размер значи, че скоростта на въртене на повърхността на Земята е относително ниска, макар бързото ѝ изцяло въртене. На екватора да вземем за пример скоростта на въртене е към 1670 километра в час (1037 благи в час). С приближаването към по-високите географски ширини обаче тази скорост понижава. Тази постепенна смяна в скоростта на въртене не е задоволително внезапна, с цел да бъде засечена от нашите сетива, което способства за неналичието на разбиране на въртенето.
Второ, личното ни придвижване играе роля за невъзможността да усетим въртенето на Земята. Тъй като Земята се върти към оста си, ние, дружно с всичко останало на повърхността ѝ, също се въртим дружно с нея. Това въртене е освен незабележимо заради постепенния си темперамент, само че е в допълнение скрито от въздействието на други сили, като да вземем за пример гравитацията.
По създание ние се движим дружно със Земята и вследствие на това сред нас и земната повърхнина няма релативно придвижване, което да провокира чувство за въртене. Освен това въртенето на Земята е удивително устойчиво. Скоростта му е непрекъсната, а всички промени се случват за големи интервали от време. Тази липса на ускоряване или закъснение в допълнение понижава вероятността да усетим въртенето на Земята.
Сетивните ни системи са по-скоро приспособени към промени в придвижването, в сравнение с към непрекъснато, отмерено придвижване.
Освен това телата ни са се приспособили към въртенето на Земята в продължение на милиони години еволюция. Вестибуларният ни уред, който дава отговор за равновесието и пространствената ориентировка, е привикнал с въртеливото придвижване на Земята. Тази система разчита на придвижването на течността във вътрешното ухо и защото въртенето на Земята е непрекъснато и телата ни са еволюирали в тази среда, няма неочаквани промени, които да провокират сензорна реакция.
Огромният размер на Земята, синхронизираното ни с планетата ротационно придвижване, стабилността на земното въртене и еволюционната ни акомодация способстват за това, че не усещаме въртенето на Земята. Това е доказателство за сложността на естествения свят и хармоничната връзка сред придвижването на Земята и нашето лично битие на нейната повърхнина, написа actualno.com.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ