Варненският апелативен съд призна за виновен мъж за това, че

Варненският апелативен съд призна за отговорен мъж за това, че съзнателно умъртвил дамата, с която съжителствал, по изключително непосилен за нея метод, с особена свирепост и в изискванията на домашно принуждение. Престъплението е било осъществено от Антон Т. на 13 юни 2020 година в с. Аврен, а гибелта на Гина И. настъпила близо месец по-късно. На подсъдимия бе наложено наказване „ отнемане от независимост “ за 17 години и 6 месеца. Апелативният съд анулира присъда, постановена от Варненския областен съд, с която 51-годишният мъж е бил приет за отговорен за по-леко наказуемо закононарушение – съзнателно нанасяне на лека телесна щета, в резултат на която по несъобразителност предизвикал гибелта й. Със правосъдния акт на първата инстанция той е бил лишен от независимост за 5 години. Въззивният съд удостовери размера на присъдените компенсации за неимуществени вреди на наследници на умрялата - общо 390 хиляди лева

През 2019 година 46-годишният тогава Антон и 31-годишната Гина заживели на фамилни начала. Ежедневно употребявали алкохол, парите за който печелела главно потърпевшата. След банкет на алкохол, мъжът ставал нападателен и биел съжителката си. Тя се прибирала при родителите си, само че той я убеждавал да се върне. За оказваното й принуждение потърпевшата не уведомила полицията и не поискала ограничения по Закона за отбрана от домашно принуждение. На 13 юни 2020 година двамата пили в заведение. Вечерта вкъщи подсъдимият се ядосал и нанесъл на Гина минимум 5 мощни удара с юмруци в лицето и главата й. В идващите два дни положението на дамата се влошило. След намесата на нейни близки, бил извикан екип на Спешна помощ и последвала хоспитализацията й. Извършена била животоспасяваща интервенция. Въпреки извършеното лекуване, потърпевшата умряла на 11 юли. Причина за гибелта й била мозъчна контузия. Партньорът й бил притеглен към наказателна отговорност и арестуван 6 месеца по-късно.

Делото във въззивния съд бе формирано по митинг на прокуратурата, тъжби от частните обвинители и подсъдимия против присъдата на Окръжния съд. Държавното и частното обвиняване желаеха подсъдимият да бъде приет за отговорен по първичното обвиняване – за съзнателно ликвидиране, осъществено с особена свирепост, по изключително непосилен за жертвата метод и при изискванията на домашно принуждение. Антон Т. и отбраната му помолиха за оправдателна присъда. Мъжът отстоява тезата, че Гина е умряла от корона вирус.

За вярно и изчерпателно осъществяване на правосъдните дейности във въззивното произвеждане и изясняване на обективната истина, съставът организира задълбочено правосъдно разследване. Апелативният съд назначи сложна съдебно-медицинска и трасологична експертиза, и съдебно-медицинска - на подсъдимия. Разпита очевидци, събра писмени доказателства. Всички движимости лица са безапелационни, че съдбовният край за Гина И. не е в резултат на Ковид зараза. А за системността на насилието, упражнявано по отношение на нея, има голям брой свидетелски показания.

Като реши доказателствата, въззивният съд приложи закон за по-тежко наказуемо закононарушение – ликвидиране. За него е имало обвиняване пред първата инстанция, само че тя е оправдала Антон Т. Апелативният съд одобри, че той е отговорен точно по това обвиняване, а не за причиняване на телесна щета, от която е последвала гибел. Причинените увреждания в главата на потърпевшата са в причинна връзка със гибелта й. Ако е била оказана своевременна лекарска помощ, спасяването на живота й е било допустимо. Дори виждайки утежняването на положението на дамата, с която живее, подсъдимият не подхванал нищо. Повече от две денонощия и половина, потърпевшата е усещала физически болки и беззащитност, обезсърчение и безизходност – обусловена е квалификацията „ по изключително непосилен за жертвата метод “. Деянието е осъществено от подсъдимия и с особена свирепост, и в изискванията на домашно принуждение. Престъплението е с висока социална заплаха, защото визира най-ценното богатство – човешкия живот. Завишена е публичната заплаха и на причинителя. Към отегчаващите отговорността условия съставът добави дългия интервал на безучастие за избавяне на потърпевшата с проявеното коравосърдечие към нуждаещата се от помощ жена.

Втората инстанция счита, че 17 години и половина обществена изолираност ще защищити обществото от рисковете, разкривани от личността на подсъдимия, ще влияе предупредително и възпиращо на останалите членове на обществото и ще подхожда на потребностите за поправително влияние на Антон Т.

Присъдата на Апелативен съд – Варна предстои на обжалване пред Върховен касационен съд.