СДС-Варна почете жертвите на мракобесния комунистически режим
Варненските седесари уважиха 1 февруари – ден на благодарност и респект към жертвите на комунистическия режим, който се празнува на тази дата по предложение на президентите на България Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002). В 13:00 часа сините във Варна, поставиха венец и уважиха с едноминутно безмълвие многочислените жертви на мракобесния режим.
„ 1-ви февруари е печален ден за България. На тази дата е избит цветът на нацията, а палачите към момента не признават паметта на жертвите си. Събираме се тук на тази дата, тъй като тези събития не трябва да бъдат забравяни. Те би трябвало да се помнят. Затова сме тук през днешния ден, с цел да помним„ - сподели регионалният ръководител на Съюз на демократичните сили във Варна Желез Железов пред събралите се членове и симпатизанти на Синята партия.
„ Съжалявам единствено, че за последните 30 години не успявахме да наложим отбелязването на тази дата, превърнахме я в традиция едвам през последните 7-8 години. Мир на душите на всички жертви на комунизма ", добави доктор Янко Станев, ръководител на градската организация на Съюз на демократичните сили в морската столица.
Малко история:
Защо се празнува навръх 1 февруари?
На 1 февруари 1945 година първи и втори висш състав на Народния съд белязват историята на Третата българска страна с най-масовото изговаряне на смъртни присъди над политици. Осъдени на гибел за 67 депутати от ХХV национално заседание, трите държавни управления за интервала януари 1941 година до 3 септември 1944 година отпред с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици). На гибел са наказани и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на починалия цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и журналисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с разнообразни периоди затвор.
След 10 ноември 1989 историците разгласиха телеграмите на Георги Димитров от Москва от декември 1944 до април 1945 с разпоредби до Централен комитет на Комунистическата партия, измежду които се открояват две забележителни „ рекомендации “: „ Никой не би трябвало да бъде оневинен “ (21 декември 1944, написана на съветски!) и „ И никакви съображения за човечност и състрадание не би трябвало да играят каквато и да е роля “ (януари 1945).
Резултатът е неповторим: Докато Нюрнбергският арбитражен съд постановява едвам 14 смъртни присъди на висши нацистки функционери, а в Япония – 9,
„ националният съд “ убива общо 2730 българи.
Народният съд поставя началото на „ законната чистка “
От 20 декември 1944 до 2 април 1945 година са проведени 135 всеобщи процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от арестуваните са повдигнати обвинявания, ориста на доста от останалите е незнайна. Произнесени са 9155 присъди. Освен 2730-те наказани на гибел 1305 души получават пожизнен затвор.
Съставите на Народния съд, обвинените и присъдите се дефинират на процедура от централното и локалните управления на комунистическата партия. От „ националните съдии “ не се изисква даже юридическо обучение или подготовка. Адвокати всеобщо отхвърлят от боязън да поемат отбраната на задържаните.
От 2011 за първи път 1 февруари публично се отбелязва в България като Ден на респект към жертвите на комунистическия режим. Решението за това е взето от държавното управление на 19 януари, а предлагането е на двама президенти – Желю Желев (1992 – 1996) и Петър Стоянов (1997 – 2002).
„ 1-ви февруари е печален ден за България. На тази дата е избит цветът на нацията, а палачите към момента не признават паметта на жертвите си. Събираме се тук на тази дата, тъй като тези събития не трябва да бъдат забравяни. Те би трябвало да се помнят. Затова сме тук през днешния ден, с цел да помним„ - сподели регионалният ръководител на Съюз на демократичните сили във Варна Желез Железов пред събралите се членове и симпатизанти на Синята партия.
„ Съжалявам единствено, че за последните 30 години не успявахме да наложим отбелязването на тази дата, превърнахме я в традиция едвам през последните 7-8 години. Мир на душите на всички жертви на комунизма ", добави доктор Янко Станев, ръководител на градската организация на Съюз на демократичните сили в морската столица.
Малко история:
Защо се празнува навръх 1 февруари?
На 1 февруари 1945 година първи и втори висш състав на Народния съд белязват историята на Третата българска страна с най-масовото изговаряне на смъртни присъди над политици. Осъдени на гибел за 67 депутати от ХХV национално заседание, трите държавни управления за интервала януари 1941 година до 3 септември 1944 година отпред с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици). На гибел са наказани и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на починалия цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и журналисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с разнообразни периоди затвор.
След 10 ноември 1989 историците разгласиха телеграмите на Георги Димитров от Москва от декември 1944 до април 1945 с разпоредби до Централен комитет на Комунистическата партия, измежду които се открояват две забележителни „ рекомендации “: „ Никой не би трябвало да бъде оневинен “ (21 декември 1944, написана на съветски!) и „ И никакви съображения за човечност и състрадание не би трябвало да играят каквато и да е роля “ (януари 1945).
Резултатът е неповторим: Докато Нюрнбергският арбитражен съд постановява едвам 14 смъртни присъди на висши нацистки функционери, а в Япония – 9,
„ националният съд “ убива общо 2730 българи.
Народният съд поставя началото на „ законната чистка “
От 20 декември 1944 до 2 април 1945 година са проведени 135 всеобщи процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от арестуваните са повдигнати обвинявания, ориста на доста от останалите е незнайна. Произнесени са 9155 присъди. Освен 2730-те наказани на гибел 1305 души получават пожизнен затвор.
Съставите на Народния съд, обвинените и присъдите се дефинират на процедура от централното и локалните управления на комунистическата партия. От „ националните съдии “ не се изисква даже юридическо обучение или подготовка. Адвокати всеобщо отхвърлят от боязън да поемат отбраната на задържаните.
От 2011 за първи път 1 февруари публично се отбелязва в България като Ден на респект към жертвите на комунистическия режим. Решението за това е взето от държавното управление на 19 януари, а предлагането е на двама президенти – Желю Желев (1992 – 1996) и Петър Стоянов (1997 – 2002).
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ