След 33 години тормоз: Варненка описа греховете на мъжа си в 100 страници и избяга!
Варненка, години наред търпяла унижения и тормоз, показа в групата " Не си сама - Заедно против Насилието “ трагична изповед за дългия път, който е извървяла до свободата си.
Varna24.bg разгласява описа й без редакторска интервенция:
" Здравейте! Реших и аз да напиша нещо, което визира всички ни в тази група. Имах 33-годишен брак, като през тези години не съм имала нито един благополучен и спокоен ден със брачна половинка ми.
Единственото благополучие бяха децата ми, само че и то не търпя за дълго. 2016 година убиха сина ми в злополука. През целия ми брак бях унизена, бита, обиждана, унижавана и какво ли още не, само че в никакъв случай уважавана, обичана, ценена.
Родих му три деца и паниките и грижите по тях дефинираха живота ми - нямах смелостта да го напусна и да ги обрека на мизерия. Не се извинявам, това беше моето решение и си платих скъпо и прескъпо за него.
Когато потеглиха делата по убийството на сина ни, той не застана до мен, не участва на нито едно дело, остави ме сама да се изправя в правосъдната зала против изрода, умъртвил детето ми.
Съпругът ми беше висш страхливец. Тормозеше по-слабите от него, само че против по-силните действаше тайно, зад тила, с интриги и неистини. Много от дълго време си дадох сметка, че в никакъв случай не съм го обичала, само че скоро по-късно пристигна и прозрението, че го ненавиждам и тогава животът ми напълно се трансформира в пъкъл.
Мога разказ да напиша за фамилния ми живот и дисертация за мъжа-нарцис. В деня, в който убиха сина ми, 4 години по-късно, до момента в който не е вкъщи, аз натоварих багажа си в колата си и избягах.
Всичко бях написала в писмо, което писах месеци наред и е над 100 страници. В него му описах всичките му грехове към мен, към дъщерите ни, към сина ни.
Да чете, колкото му понесе. Оставих му цялото ни общо имущество - това беше цената на свободата ми.
От една година съм една предостатъчно разведена жена, която дефинира сама живота си, поемам дъх всеки един миг свободата си и не мога да й се нарадвам. Всеки ден окайвам детето си, само че знам, че един ден, когато реши да ме вземе при себе си, ще види една майка с високо вдигната глава, една жена с достолепие и горделивост, и няма да се засрами от мен.
Няма да давам препоръки на никоя от вас, нито ще ви наставлявам, тъй като всяка има своята Голгота, а аз няма по какъв начин да вляза в ничии обувки. Но желая да знаете, че не сте сами. Надявам се тук да намеря приятелки, с които да споделяме, да се поддържаме и да се забавляваме дружно. Аз съм от Варна и ще бъда доста радостна да се срещна с моя посестрима по орис.
Бъдете здрави и вдигнете глава на инат на всички идиоти! "
Varna24.bg разгласява описа й без редакторска интервенция:
" Здравейте! Реших и аз да напиша нещо, което визира всички ни в тази група. Имах 33-годишен брак, като през тези години не съм имала нито един благополучен и спокоен ден със брачна половинка ми.
Единственото благополучие бяха децата ми, само че и то не търпя за дълго. 2016 година убиха сина ми в злополука. През целия ми брак бях унизена, бита, обиждана, унижавана и какво ли още не, само че в никакъв случай уважавана, обичана, ценена.
Родих му три деца и паниките и грижите по тях дефинираха живота ми - нямах смелостта да го напусна и да ги обрека на мизерия. Не се извинявам, това беше моето решение и си платих скъпо и прескъпо за него.
Когато потеглиха делата по убийството на сина ни, той не застана до мен, не участва на нито едно дело, остави ме сама да се изправя в правосъдната зала против изрода, умъртвил детето ми.
Съпругът ми беше висш страхливец. Тормозеше по-слабите от него, само че против по-силните действаше тайно, зад тила, с интриги и неистини. Много от дълго време си дадох сметка, че в никакъв случай не съм го обичала, само че скоро по-късно пристигна и прозрението, че го ненавиждам и тогава животът ми напълно се трансформира в пъкъл.
Мога разказ да напиша за фамилния ми живот и дисертация за мъжа-нарцис. В деня, в който убиха сина ми, 4 години по-късно, до момента в който не е вкъщи, аз натоварих багажа си в колата си и избягах.
Всичко бях написала в писмо, което писах месеци наред и е над 100 страници. В него му описах всичките му грехове към мен, към дъщерите ни, към сина ни.
Да чете, колкото му понесе. Оставих му цялото ни общо имущество - това беше цената на свободата ми.
От една година съм една предостатъчно разведена жена, която дефинира сама живота си, поемам дъх всеки един миг свободата си и не мога да й се нарадвам. Всеки ден окайвам детето си, само че знам, че един ден, когато реши да ме вземе при себе си, ще види една майка с високо вдигната глава, една жена с достолепие и горделивост, и няма да се засрами от мен.
Няма да давам препоръки на никоя от вас, нито ще ви наставлявам, тъй като всяка има своята Голгота, а аз няма по какъв начин да вляза в ничии обувки. Но желая да знаете, че не сте сами. Надявам се тук да намеря приятелки, с които да споделяме, да се поддържаме и да се забавляваме дружно. Аз съм от Варна и ще бъда доста радостна да се срещна с моя посестрима по орис.
Бъдете здрави и вдигнете глава на инат на всички идиоти! "
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ