Варненец разказа в нета за една обикновена среща в Аспарухово.

Варненец описа в нета за една елементарна среща в Аспарухово. Може би и вие сте го видяли в случай че сте били в региона на плажа. Малкият му бивак. Но кой е той? И за какво спи там?

Вижте описа на Валентин:

Разминах го по изкачването на Аспарухов мост. Пределно изпитание беше изписано на лицето му, въртеше с ръце педалите със Сизифовски издръжливост. Беше стресираща панорама по какъв начин коли и камиони профучават на педя от него...

Успях да намеря нощния му бивак. Домът му е 50-еврова палатчица. Тогава видях подпрените патерици, с ампутирани крайници е. Заговорих го:

-Българите сме извънредно нетолерантни хора и изключително като водачи. Пази се!

- Преживях го на няколко пъти откак влязох в България. Все отново нямам доверие че сте толкоз неприятни, може би носите своите персонални проблеми на пътя...

- Кажи ми от какво имаш потребност? Топъл душ, храна, пералня, пари, информация?

- Благодаря, имам си всичко това! (кимва към ремаркенцето) От седем години пребивавам по този метод.

Роберт не е просто следващият монах авантюрист. Той е планетянин който величествено еволюира само че наопаки - към изконните умения и битки за оцеляване на homo sapiens. За него всяка минута от живота който е избрал е някакво изпитание. Роберт живее своята изстрадана независимост в антиподите на цивилизацията и охолството.

И по какъв начин единствено я живее!

Когато на следващия ден вие галеници захленчите по дребни битови капризи, спомнете си за Роберт! И го пазете на пътя!

PS. Сутринта имам спогодба за среща с термос положително кафе. Поне това съумях да го убедя да одобри. За мен ще е изключителна чест...