Varna24.bg Варненката Мая Шиячка, която е със зрителни проблеми, изпрати

Varna24.bg Варненката Мая Шиячка, която е със зрителни проблеми, изпрати писмо до редакцията на Varna24.bg във връзка Международния ден на хората с увреждания с концепцията да популяризира работата на Съюза на слепите, Съюза на инвалидите и Община Варна. Ето какво споделя тя: 

" Честит празник уважаеми другари по орис. Днес е Международният ден на хората с увреждания. Пожелавам на всички вас доста здраве, наслада и благополучие. Също по този начин по-малко проблеми и триумф в живота. В последно време доста се приказва за хората в неравностойно състояние и се засягат тематиките на доста наболели техни проблеми. А един от тях си остава напредването в нападателната градска среда най-вече за незрящите, слабовиждащите и хората на инвалидни колички.

Поради тази причина всички сме принудени да прекарваме времето си вкъщи. Отново в деня на хората с увреждания жегвам тази тематика като в същото време желая да ги развеселявам и да доближи до тях новината за всичко, което сега е направено за тях.

За нас слепите хора максимален проблем си остава напредването по улиците, по тази причина, с цел да ни срещате постоянно по улиците, най-важна е тактилната настилка и слагането на светофари със звукови сигнализации и на второ място самият ремонт на улиците. Защото ремонтирана улица без лента за ориентир, не ни служи, а единствено ни затруднява и се постанова да се лутаме и да търсим ориентир.

Лентата на линии може да се каже са нашите очи. Това би трябвало да стане предписание №1 при създаване и ремонт на улиците в България. До този миг не е възприето от общините като наложително предписание слагането на тактилна лента по средата и по цялата дължина на тротоара. Наистина преди всичко слагам проблемите на незрящите и хората на инвалидни колички, тъй като, съгласете се, те са най-уязвимата група от всичките хора с увреждания.

Искам да кажа на варненци, че единствено отчасти проблемите на незрящите и хората на инвалидни колички в гр. Варна са решени. И то в тази част на града, където има тактилна настилка. Наистина тази есен доста улици в града бяха ремонтирани и това е радостно, като за всичко това сме признателни. За нас слабовиждащите и незрящите е доста значима тактилната настилка по тротоарите. Това са контрастните плочки с линии или точки върху тях. Плочката с голям брой точки значи " внимание " и предизвестява за заплаха или затруднение. А плочката с линии значи " посока ". Тя би трябвало да се слага по цялата дължина на тротоара и се употребява за установяване на посоката, а по този начин също демонстрира и води до подстъпите на пешеходните пътеки. Обяснявам всичко това, тъй като една част от зрящите хора не знаят тяхното предопределение.

Тази тактилна настилка е направена на доста малко места в града. Можете да я забележите в жк. " Трошево ", на част от улица " Младежка " и ул. " Драгаш " ( около клуба на пенсионера, Детска ясла " Иглика " ).

Тактилната лента с улеи е призната за слагане по улиците на Западна Европа и улеснява зрително затруднените лица, а у нас се среща единствено по новоремонтираните улици. А за какво да да не се ползва всеобщо и наложително и във Варна? В момента тактилна настилка се поставя наложително единствено на автобусните спирки и подстъпите към пешеходните пътеки.

Тактилната лента за установяване на посоката е доста нужна на незрящият човек, тъй като тя го води навръх избраното място без да се лута и да търси ориентири по пътя си. Намира се в средата на тротоара и незрящият или слабовиждащ човек не може да се отклони, дезориентира и да попадне на уличното платно. А един зрящ човек не знае по какъв начин се придвижват незрящите и хората с остатъчно зрение в града там където няма такава линия.

Вие, здравите хора, не знаете, че незрящите се ориентират по звуците, които издават заобикалящите ги предмети. Звуците при почукване върху дърветата, постройките, металните огради, тротоарни плочки, стъкло и всичко около което минава незрящият човек. Ако през днешния ден ги има и той ги запомни, с цел да може да се върне назад, то след няколко часа или дни ситуацията може да не бъде същата. Постоянно се вършат поправки, ситуацията се трансформира, паркират коли, по тротоарите, зейват дупки, а това ни нарушава ориентацията. Ето за какво тактилната лента с плочки на линии ситуирана по средата на тротоара е жизнено необходима и един път сложени плочките си остават за дълго време на същото място. Това е нужда и е облекчение.

Никак не е скъпо и мъчно при всяко поправяне на улиците в средата на тротоара да бъде отредено за нас слепите хора по една плочка. Движа се с бял бастун и по тази причина всичко това ме визира директно. Желанието ми е моето мнение да бъде чуто от способените органи. Ремонтираният сектор на ул. " Младежка " и ул. " Драгаш " е по мое гледище от името на Съюза на слепите Варна, а там където срещнете такава лента по централните улици е по настояването на Съюза на инвалидите. Неудобно ни е ние слепите хора с увреждания да подсещаме, че на всяка ремонтирана улица или сектор от улица би трябвало да има една плочка и за нас.

Благодарни сме за това, което беше направено в регион " Младост ", само че имаме още рекомендации. Като най-уязвими измежду трудноподвижните хора с увреждания си остават хората на инвалидни колички. Докато ние настояваме за една тактилна лента, като едно малко местенце на тротоара отредено за нас, то те имат потребност от подстъпи и рампи. Даже 2 см са затруднение за тях. А тротоарите и доста от автобусните спирки остават недостъпни за тях, заради тази причина. Бях до тези хора до момента в който инспектирахме направеният тротоар, и въпреки че ми бяха ясни техните проблеми, аз видях по какъв начин тези два сантиметра от височината на бордюра не им разрешиха да продължат по-нататък по улицата. Те не можаха даже да минат на отсрещната страна на улицата. Не може тези хора да рискуват живота си, до момента в който се движат по пътното платно.

Тази есен в регион " Младост " беше напълно ремонтирана ул. " Милосърдие ", ситуирана под учебно заведение " Добри Чинтулов " и отчасти ул. " Младежка " и ул. " Драгаш ". Районът получи нов образ, особено от едната страна на спирката на рейс №7, само че на отсрещната страна не беше по този начин. На това място казусът за безвредното напредване за нас слепите и хората на инвалидни колички си остана. Беше изработен подстъп единствено от едната страна на пешеходната пътека. Това прави региона под улица " Младежка " недосегаем за мен. А за хората на инвалидни колички спирката и градският превоз също. Говорим за Интегриран градски превоз, за налична среда, само че за мен персонално региона под учебно заведение Чинтулов остава към момента недосегаем.

Има непроницаем, недосегаем подлез (без парапет и осветление), колите не спират даже пред белият бастун. Нужно ни е слагане на светофар с копче и звукова сигнализация на пешеходната пътека. А белият бастун е интернационален знак за сигнализиране към водачите, че притежателят му е или без зрение или с отчасти зрение. Бъдещите водачи преминават обучение на знаците на белият бастун. Направи ми усещане, че нас хората с бял бастун ни почитат единствено водачите от градски превоз и образователните коли. Щом като завършат шофьорските курсове бъдещите водачи не помнят на първо време за знаците на белият бастун. На тази пешеходна пътека си оставаме уязвими ние слепите и хората на инвалидни колички.

Ремонтът на тротоара дава опция на хора като нас да стигнат до клуба на пенсионера на ул. " Драгаш " против бл.30. Този по този начин наименуван Достъпен маршрут е построен по мое гледище. За да могат хората с увреждания да посещават клуба на пенсионера и да има къде да организират част от времето си. До този миг клуба се посещава от няколко индивида на инвалидни колички, а незрящи членове на Съюза на слепите си получават храната там от обществената столова. В това сиво всекидневие обществените контакти са нужни на хората с увреждания.

Трогната съм от вниманието на Община Варна за направеният маршрут. Клубът на пенсионера имаше доста от дълго време потребност от ремонт и подобен беше изработен вътре в помещението. А извън е направена рампа и тактилна лента, която води до вратата на помещението. Самата входна врата беше заменена със по-голяма портална врата. Преди няколко дни беше подложен и парапет на рампата.

По този метод желаех да дам публичност на всичко това, то да стане известно на всеки човек с увреждания от р-н " Младост " и града. "