Върколак на български, френски и италиански - етимология на понятието
Върколаци, вампири, призраци - днешната ера е захласната от нечистите сили. От прокълнати същности, мяркащи се в митовете, те бяха превърнати в основни позитивни герои на актуалната лъжекултура. Кой ги легитимира и изкара на повърхността т.е на екрана? Демиурзите от Холивуд, несъмнено - и май вместо Hollywood ще бъде по-точно да назовем Damnedwood или Vampirеwood тая люпилня на антихуманни внушения. Четох някъде, че монотонното битие на днешната юноша, я кара да търси тръпка във филмовите саги за тия мрачни, отвергнати създания - жестоки, кръвожадни, само че и способни на същинска обич, каквато няма през днешния ден в прозата на моловете, банките и застрахователните компании. Това са нелепости, тъй като промишлеността на Холивуд е другото лице на Световната банка - те са еднообразно античовешки, антикултурни и принадлежат на едни и същи господари. Тия господари не ги е еня за " любовта " - задачата им е да наложат страха като преобладаващо възприятие в младите генерации.
Каква " обич " можем да търсим у върколака и вампира?
Всичко, което международната олигархия, печатаща парите и налагаща цените, ни принуждава да консумираме - от храната и " медикаментите " до пропагандата и " културата " - се побира в едно слово - фалшификат. Ние се примирихме с фалшификатите, ние станахме плебеи на фалшификаторите, фалшифицирайки самите себе си, правото и смисъла да бъдем индивиди - да ставаме все по-свободни, по-благородни, по-интелигентни, по-състрадателни - все по-близки духом до Твореца, който в миналото ни е основал по собствен облик и сходство. Едно безспирно повесмо от сапунки на ужаса е превзело кината, малките екрани и книжния пазар. Сюжетите на тия антитворби са обидно плоски, плоски до повръщане - те са предопределени за хора под междинното ниво, в каквито се стремят да ни трансфорат. Една унизителна порнография, реабилитираща злото и издигаща в фетиш грозното, уродливото, която дебилизира, опустошава, осакатява младежите, с цел да ги помири с участта им на жертви.
Нормалните хора знаят, че с изключение на злонамерени, сценаристите в Холивуд са и комично невежи - техните исторически и митологически недоносчета разчитат на безкритичното ответно незнание на феновете. Получава се затворен кръг - продукцията става все по-тъпа, потребителите ѝ стават все по-тъпи, светът се трансформира в тъпилня, която маргинализира интелигентния и просветен субект. Дори когато борави с обичания си горист фолклор, населяван от върколаци, вампири и всякаква черна сволоч, холивудският драскач демонстрира умопомрачително незнание - спомнете си образеца със зомбитата, живи мъртъвци с кървави ченета, обелени скалпове и висящи парцали плът, които на ята завладяват градовете, нахлуват в къщите на порядъчните жители и глозгат човешки кокали. Преди няколко години, някогашният български дипломат в Мексико Богомил Герасимов описа в пресата за срещата си с хаитянски професор, който му разкрива същинския смисъл на понятието " зомби " - човек, чиято памет е заличена по незаконен метод от бокор ( асистент на вуду- вълшебник ) чрез отровата на тип морска жаба. Магьосникът си е вълшебник, само че в превръщането на индивида в зомби няма нищо мистично - има единствено непоносим незаконен акт. Подобна покруса предлага големи благоприятни условия за основаване на същински, разтърсващи произведения, а Холивуд я трансформира в долна порнография, в вулгарен виц.
Аналогична е обстановката с вампирите и върколаците - сантименталните любовници в холивудските бъркочи. Да, вампири и върколаци са съществували, те неслучайно участват в преданията на всички нации по света. Нещо повече - те сигурно съществуват и през днешния ден! Но това е жестока орис, сполетяла нещастника поради сторено от него зло или връхлетяла го инцидентно, заради трагично стичане на събитията. Понякога във върколаци се трансформират и злодеи по свое лично предпочитание. Но аз няма да напомням всички тези защитавани в националната памет или документирани от хронистите случаи - значимото е, че те нямат нищо общо с плоската холивудска трактовка, поглъщана като опиат от актуалните младежи.
Моята задача в тази публикация е езиковедска - да проучвам образуването на словото " вампир " в три езика - българския, френския и италианския. Извинете ме за предългия увод - длъжна съм да го напиша, тъй като незаконният метод на приложимост на въпросния " митологически " персонаж ( и нему сходните ) в днешната ера, е по-голям от метода на физиологическото и историческото му пораждане.
Не се знае с акуратност дали българското съществително ВЪРКОЛАК е едно само слово или съдържа две съставки. Очевидно то произлиза от ВЪЛК, като по един законите на словообразуването, звукът " л " е минал в " р ". В западнославянските езици ( употребявам термина " славянски " в обичайния му подтекст, полемиките в тази ситуация са непотребни ) думата, означаваща " вампир " е с непроменено " л " и звучи като: " vlkodlak " - на чешки, " wilkolak " - на полски, vilkolak, vlkolak и така нататък Ако приемем, че понятието, което на български би се произнасяло " ВЪЛКОЛАК " ( при положение, че " л " бе останала на мястото си ), е едноставна дума, то в нейното формиране не би имало нищо изключително - ВЪЛКОЛАК ( ВЪРКОЛАК) би означавало някакъв необикновен вълк, без името да дава повече информация.
Но в случай че думата се състои от две елементи - ВЪЛК и КОЛАК - нещата се трансформират. Какво би могло да значи " колак "? Същото, което етимолозите са разкрили като корен на понятието " Коледа " - " КОЛ " - колело, завъртане, превръщане. Същото, което значи и " КОЛАК, КОЛАЧЕ " - " КОЛЕЛО, КОЛЕЛЦЕ ". Следователно ВЪЛК - КОЛАК ще рече " този, който се обръща във вълк " ( подразбира се, че става дума за човек, превръщащ се във вълк). Този израз се съдържа цялостен цялостен в генералното разбиране в съветския език - ОБОРОТЕНЬ - което обгръща всички метаморфози на човек в животно ( и назад ) и на животно в животно. А че такива превръщания на материалната форма не са плод на развинтената фикция на средновековните разказвачи край печката в ледените зимни нощи, е повече от несъмнено. Спомнете си по какъв начин фриволната Фотида трансформира в магаре красивия римски патриций Луций в " Златното магаре " на Апулей ( обичано четиво на лицеиста Пушкин ).
Точно това е смисъла и на френския израз LOUP GAROU. Целият израз значи " вампир " на френски, а първата дума в него - loup - е известна на всекиму - " вълк ". Да, само че какво ще рече " garou " - виж тук френските етимолози удрят на камък.Те единомислещо показват, че в окситанския и в други старофренски приказва, думата " garou " се произнасяла " garoufl ", само че смисълът на " garoufl " остава незнаен. Ако обаче потърсим словото " garofalo " в италианския език - прекомерно близко по звучене с френското " garoufle " - ще забележим, че то значи " въртоп ". Месинският пролив, заради многото водовъртежи и други феномени, затрудняващи корабоплаването, е именуван " Il Garofalo ". Водовъртеж - завъртане, " превръщане " на водата. Следователно " loup garou " ще рече " този, който се обръща във вълк " - - " оборотень ".
Колкото до LUPO MANNARO - ВЪРКОЛАК на италиански, тук съвсем няма какво да диря, всичко е ясно. Lupo е " lupus " - " вълк ", а mannaro - секира, брадва, МАНАРА. Много нелепости са изписали италианските етимолози - че mannaro произлиза от man - " човек " и прочие. Но mannaro еднопосочно.произлиза от секира - МАНАРА, същото слово, което и през днешния ден непретенциозно си използваме ние, българите. В актуалния италиански език то е леко променено - MANNAIA, само че в малтийския италиански съществува непокътнато - MANNARA.
На някои средновековни изображения ВЪРКОЛАКЪТ е показан като изправено на два крайници създание с вълча зурла и с тяло, покрито с гъста вълча четина. Той носи през рамо МАНАРА, а погледът му... Погледът му е човешки - цялостен с обезсърчение и самотност.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Каква " обич " можем да търсим у върколака и вампира?
Всичко, което международната олигархия, печатаща парите и налагаща цените, ни принуждава да консумираме - от храната и " медикаментите " до пропагандата и " културата " - се побира в едно слово - фалшификат. Ние се примирихме с фалшификатите, ние станахме плебеи на фалшификаторите, фалшифицирайки самите себе си, правото и смисъла да бъдем индивиди - да ставаме все по-свободни, по-благородни, по-интелигентни, по-състрадателни - все по-близки духом до Твореца, който в миналото ни е основал по собствен облик и сходство. Едно безспирно повесмо от сапунки на ужаса е превзело кината, малките екрани и книжния пазар. Сюжетите на тия антитворби са обидно плоски, плоски до повръщане - те са предопределени за хора под междинното ниво, в каквито се стремят да ни трансфорат. Една унизителна порнография, реабилитираща злото и издигаща в фетиш грозното, уродливото, която дебилизира, опустошава, осакатява младежите, с цел да ги помири с участта им на жертви.
Нормалните хора знаят, че с изключение на злонамерени, сценаристите в Холивуд са и комично невежи - техните исторически и митологически недоносчета разчитат на безкритичното ответно незнание на феновете. Получава се затворен кръг - продукцията става все по-тъпа, потребителите ѝ стават все по-тъпи, светът се трансформира в тъпилня, която маргинализира интелигентния и просветен субект. Дори когато борави с обичания си горист фолклор, населяван от върколаци, вампири и всякаква черна сволоч, холивудският драскач демонстрира умопомрачително незнание - спомнете си образеца със зомбитата, живи мъртъвци с кървави ченета, обелени скалпове и висящи парцали плът, които на ята завладяват градовете, нахлуват в къщите на порядъчните жители и глозгат човешки кокали. Преди няколко години, някогашният български дипломат в Мексико Богомил Герасимов описа в пресата за срещата си с хаитянски професор, който му разкрива същинския смисъл на понятието " зомби " - човек, чиято памет е заличена по незаконен метод от бокор ( асистент на вуду- вълшебник ) чрез отровата на тип морска жаба. Магьосникът си е вълшебник, само че в превръщането на индивида в зомби няма нищо мистично - има единствено непоносим незаконен акт. Подобна покруса предлага големи благоприятни условия за основаване на същински, разтърсващи произведения, а Холивуд я трансформира в долна порнография, в вулгарен виц.
Аналогична е обстановката с вампирите и върколаците - сантименталните любовници в холивудските бъркочи. Да, вампири и върколаци са съществували, те неслучайно участват в преданията на всички нации по света. Нещо повече - те сигурно съществуват и през днешния ден! Но това е жестока орис, сполетяла нещастника поради сторено от него зло или връхлетяла го инцидентно, заради трагично стичане на събитията. Понякога във върколаци се трансформират и злодеи по свое лично предпочитание. Но аз няма да напомням всички тези защитавани в националната памет или документирани от хронистите случаи - значимото е, че те нямат нищо общо с плоската холивудска трактовка, поглъщана като опиат от актуалните младежи.
Моята задача в тази публикация е езиковедска - да проучвам образуването на словото " вампир " в три езика - българския, френския и италианския. Извинете ме за предългия увод - длъжна съм да го напиша, тъй като незаконният метод на приложимост на въпросния " митологически " персонаж ( и нему сходните ) в днешната ера, е по-голям от метода на физиологическото и историческото му пораждане.
Не се знае с акуратност дали българското съществително ВЪРКОЛАК е едно само слово или съдържа две съставки. Очевидно то произлиза от ВЪЛК, като по един законите на словообразуването, звукът " л " е минал в " р ". В западнославянските езици ( употребявам термина " славянски " в обичайния му подтекст, полемиките в тази ситуация са непотребни ) думата, означаваща " вампир " е с непроменено " л " и звучи като: " vlkodlak " - на чешки, " wilkolak " - на полски, vilkolak, vlkolak и така нататък Ако приемем, че понятието, което на български би се произнасяло " ВЪЛКОЛАК " ( при положение, че " л " бе останала на мястото си ), е едноставна дума, то в нейното формиране не би имало нищо изключително - ВЪЛКОЛАК ( ВЪРКОЛАК) би означавало някакъв необикновен вълк, без името да дава повече информация.
Но в случай че думата се състои от две елементи - ВЪЛК и КОЛАК - нещата се трансформират. Какво би могло да значи " колак "? Същото, което етимолозите са разкрили като корен на понятието " Коледа " - " КОЛ " - колело, завъртане, превръщане. Същото, което значи и " КОЛАК, КОЛАЧЕ " - " КОЛЕЛО, КОЛЕЛЦЕ ". Следователно ВЪЛК - КОЛАК ще рече " този, който се обръща във вълк " ( подразбира се, че става дума за човек, превръщащ се във вълк). Този израз се съдържа цялостен цялостен в генералното разбиране в съветския език - ОБОРОТЕНЬ - което обгръща всички метаморфози на човек в животно ( и назад ) и на животно в животно. А че такива превръщания на материалната форма не са плод на развинтената фикция на средновековните разказвачи край печката в ледените зимни нощи, е повече от несъмнено. Спомнете си по какъв начин фриволната Фотида трансформира в магаре красивия римски патриций Луций в " Златното магаре " на Апулей ( обичано четиво на лицеиста Пушкин ).
Точно това е смисъла и на френския израз LOUP GAROU. Целият израз значи " вампир " на френски, а първата дума в него - loup - е известна на всекиму - " вълк ". Да, само че какво ще рече " garou " - виж тук френските етимолози удрят на камък.Те единомислещо показват, че в окситанския и в други старофренски приказва, думата " garou " се произнасяла " garoufl ", само че смисълът на " garoufl " остава незнаен. Ако обаче потърсим словото " garofalo " в италианския език - прекомерно близко по звучене с френското " garoufle " - ще забележим, че то значи " въртоп ". Месинският пролив, заради многото водовъртежи и други феномени, затрудняващи корабоплаването, е именуван " Il Garofalo ". Водовъртеж - завъртане, " превръщане " на водата. Следователно " loup garou " ще рече " този, който се обръща във вълк " - - " оборотень ".
Колкото до LUPO MANNARO - ВЪРКОЛАК на италиански, тук съвсем няма какво да диря, всичко е ясно. Lupo е " lupus " - " вълк ", а mannaro - секира, брадва, МАНАРА. Много нелепости са изписали италианските етимолози - че mannaro произлиза от man - " човек " и прочие. Но mannaro еднопосочно.произлиза от секира - МАНАРА, същото слово, което и през днешния ден непретенциозно си използваме ние, българите. В актуалния италиански език то е леко променено - MANNAIA, само че в малтийския италиански съществува непокътнато - MANNARA.
На някои средновековни изображения ВЪРКОЛАКЪТ е показан като изправено на два крайници създание с вълча зурла и с тяло, покрито с гъста вълча четина. Той носи през рамо МАНАРА, а погледът му... Погледът му е човешки - цялостен с обезсърчение и самотност.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ