Проф. Радостина Александрова: У нас има три подварианта на Омикрон
Вариантът Омикрон у нас не е сам от дълго време, приказваме за три негови подварианта. Повече от 90% от случаите са с BA.1... Ще установим надзор върху това заболяване, то няма да бъде драмата, която беше първоначално. И този вирус се включва в портфолиото на инфекциозните сътрудници, с които все още съществуваме. Четирите ковид, които провокират настинки при индивида, също не са толкоз безобидни, когато се срещнат с хора с имунни дефицити и съпътстващи болести. Това разясни пред БНР вирусологът от Българска академия на науките проф. Радостина Александрова.
Тя напомни казаното от Европейския център за надзор на болесттите, че вървим към по-стабилна обстановка, само че вирусът е към момента тук и пандемията е към момента жива.
Има данни за протичане, по-леко, на клиничната картина при Омикрон, само че този вид може да провокира съществено заболяване. Протича по-леко, тъй като визира по-ефективно горните дихателни пътища. Важна е имунната ни система. Не сме тези беззащитни хора, които за първи път се срещнаха със Sars-CoV-2, въпреки всичко са сложени над 10 милиарда доза ваксини, значително хора са боледували, срещали са се с вируса. Няма подозрение, че всеки един от нас ще се срещне с вируса. Важното е да сме готови. В Дания и в Швеция, които са с висок % имунизирани, броят на случаите се усили, само че това не докара до трагично повишаване на броя на хората в болница и на смъртните случаи. В Съединени американски щати, където имунизираните са по-нисък %, бяха маркирани рекорден брой случаи, разяснява вирусологът.
Проф. Александрова акцентира, че би трябвало да се прави разлика сред това да се инфектираме и това да боледуваме тежко. Според нея няма по какъв начин да се знае дали ще се постанова слагане на нови ваксини след третата доза. И напомни, че при грипния вирус се постанова годишно актуализиране на имунизацията.
Знаем, че коронавирусите не основават дългогодишен и мощен имунитет. Вървим към рационализиране на имунизациите, това също ще има значение, акцентира тя.
Проф. Александрова разяснява и тематиката за напрежението в Българска академия на науките поради ниското възнаграждение. По думите ѝ е значимо да се разиска мястото и нуждата от просвета, тъй като " всяко едно от нещата, които виждаме към себе си, е плод на съществени научни старания и на триумф на науката ".
Това, което би трябвало да бъде разпространявано, е нуждата от науката. Няма по какъв начин едно общество да върви напред, без да се влага в просвета. Учените са тези, които могат да хвърлят моста към бъдещето. Фундаменталните научни проучвания са тези, които имат потребност от поддръжка от страната, имат потребност от средства. Без просвета сме беззащитни, показа тя.
Тя напомни казаното от Европейския център за надзор на болесттите, че вървим към по-стабилна обстановка, само че вирусът е към момента тук и пандемията е към момента жива.
Има данни за протичане, по-леко, на клиничната картина при Омикрон, само че този вид може да провокира съществено заболяване. Протича по-леко, тъй като визира по-ефективно горните дихателни пътища. Важна е имунната ни система. Не сме тези беззащитни хора, които за първи път се срещнаха със Sars-CoV-2, въпреки всичко са сложени над 10 милиарда доза ваксини, значително хора са боледували, срещали са се с вируса. Няма подозрение, че всеки един от нас ще се срещне с вируса. Важното е да сме готови. В Дания и в Швеция, които са с висок % имунизирани, броят на случаите се усили, само че това не докара до трагично повишаване на броя на хората в болница и на смъртните случаи. В Съединени американски щати, където имунизираните са по-нисък %, бяха маркирани рекорден брой случаи, разяснява вирусологът.
Проф. Александрова акцентира, че би трябвало да се прави разлика сред това да се инфектираме и това да боледуваме тежко. Според нея няма по какъв начин да се знае дали ще се постанова слагане на нови ваксини след третата доза. И напомни, че при грипния вирус се постанова годишно актуализиране на имунизацията.
Знаем, че коронавирусите не основават дългогодишен и мощен имунитет. Вървим към рационализиране на имунизациите, това също ще има значение, акцентира тя.
Проф. Александрова разяснява и тематиката за напрежението в Българска академия на науките поради ниското възнаграждение. По думите ѝ е значимо да се разиска мястото и нуждата от просвета, тъй като " всяко едно от нещата, които виждаме към себе си, е плод на съществени научни старания и на триумф на науката ".
Това, което би трябвало да бъде разпространявано, е нуждата от науката. Няма по какъв начин едно общество да върви напред, без да се влага в просвета. Учените са тези, които могат да хвърлят моста към бъдещето. Фундаменталните научни проучвания са тези, които имат потребност от поддръжка от страната, имат потребност от средства. Без просвета сме беззащитни, показа тя.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ