Трите кита на автентичната“ десница
Върху три кита се крепи другояче безспорно плоската земя в някои антични митологии. Върху три кита се крепи или най-малко до наскоро се крепеше българското дясно, което постоянно обича да назовава себе си " достоверна " десница - това дясно, което пълнеше първите манифестации през 90-те и със себеотрицателен махленски напън способства да бъдат свалени държавните управления на Луканов и на Жан Виденов.
През 2004 Иван Костов извади ДСБ от Съюз на демократичните сили, точно с цел да не се обезличат трите кита, на които се крепи демократичната българска десница. Движението на ДСБ беше вдясно от Съюз на демократичните сили, което по това време дооформяше центристкия си тип. ДСБ трябваше да бъде дясното на дясното.
От тези три кита двата към този момент от дълго време са потънали и са поели към тихите и тъмни дълбини - царство на чудовищно налягане и сплесканите от него биологични изроди. Днес са на път да отстрелят и третия кит и тогава ще запитвам " достоверната " десница върху какво ще плава по лъжовната повърхнина на обществено-политическия живот.
Първият кит на десницата (подреждам ги не по дата на потъването, а по значимост и логическа последователност) е АНТИКОМУНИЗМЪТ . Това е нейният примитивен електорален заряд. На този принцип се събраха дружно прекомерно разнообразни и даже антагонистични политически субекти. Имаше по-десни антикомунисти и по-леви антикомунисти, антикомунисти бизнесмени, служащи и хора на изкуството и културата, антикомунисти военни и служители на реда. Имаше даже и социалдемократи - антикомунисти. Дори и Българска комунистическа партия не бяха подминати от антикомунизма, та се прекръстиха на Българска социалистическа партия. Но, по този начин или другояче, антикомунизмът дълго време беше (а за някои и през днешния ден продължава да бъде) основен атрибут на дясното - не консерватизма, не капитализма с неговия свободен пазар, а точно антикомунизмът.
Вторият кит е ГРАДСКОСТ . Градският човек по принцип е по-западен и напредничав от селския. Той е всеобщият пострадал и натурален конкурент на работническо-селската власт. Той по-лесно осребрява технологиите, поема опасности и е подготвен да носи отговорност за делата си - все десни неща.
Третият кит е най-конкретен - ДЯСНОСТ . Капитализъм, частна благосъстоятелност, независимост, народна власт, конкуренция, здрав разсъдък, прагматизъм, богобоязливост, национализъм.
Това са трите кита на дясното - дясност (разбира се!), градскост и антикомунизъм. И те започнаха да потъват тъкмо в този ред. Първа от " достоверната " десница си отиде десността. " Автентичната " десница в никакъв случай не съумя да сътвори партия на фабрикантите и банкерите. Но и на дребната буржоазия не съумя да стане, на кварталните магазинери и автосервизите. За мен гибелта на този кит - на десността - си има и съответна дата. Това е денят, в който, на съвет на икономическия екип на Реформаторския блок, представителят на ДСБ сподели, че гръбнакът на икономическата политика на блока би трябвало да бъде отбрана на служащите от работодателите. Или най-малко да се приказва по медиите.
После потъна градскостта. Тя към този момент не е запазена марка на " достоверната " (старата) десница, тъй като всички станаха жители, добре платени наемници и както ги назовават, а пък те се наскърбяват - офисен планктон. Ако в миналото градскостта е била симптом за дясност със своите занаятчийски еснафи, тежки търговци, интернационалните банки и културни институти, в този момент е тъкмо противоположното - симптом е за левичарство и културен марксизъм. Вече няма органична категория " жител " (citizen) която да се припознава в съответна партия и тази съответна партия да има надали не монопол над градскостта. За неопределеността на градскостта способства и българската специфичност. Националната ни страна преди няма век и половина започва с към 90% селско население. До края на Втората международна война селяните у нас към момента са повече от жителите. Едва през 60-те или 70-те жителите стават повече. Ще се съгласите, че за 50-60 години няма по какъв начин нашата " градска десница " да реализира онази повсеместност, която да я трансформира в политически фактор. Днес " градската десница " към момента е повече термин в полето на пропагандата, в сравнение с действителна обществена база.
След гибелта на двата кита " достоверната " десница потъна в блатото на всевъзможни взаимни отстъпки в името на бутиковото си оцеляване. Някои от последните и най-тежки взаимни отстъпки ги съзнателно Петър Николов: изостави консервативните правила, изостави партньорството с партиите от ЕНП, издигна водачи с тежък комунистически генезис, заигра се с Българска социалистическа партия и дори влезе в коалиция с нея, поддържа Румен Радев, изостави съществени десни правила в стопанската система, изостави политиката на финансова непоклатимост и така нататък
След десността и градскостта, остана един едничък кит, на който да се крепи илюзията на " достоверната " десница - антикомунизмът. Антикомунизмът е универсална валута. По всички други въпроси - стопански, обществени, геополитически - може д си обтекаем, само че по въпроса за антикомунизма не можеш да си го позволиш. То е нещо като антифашизма или зеленизма - всякоя възраст, класа, пол, занимание взимаше присъединяване в това дружество. Дори да се разгласят за цялостна национализация, до момента в който са антикомунисти, " достоверните " десни могат да минат все за някакви десни.
Днес за огромно страдание и третият кит е смъртно ранен. Ако претендентът за кмет на София Васил Терзиев не отдръпна кандидатурата си след всичко, което беше обнародвано за произхода и кариерата му, в случай че, даже и да не я отдръпна, " достоверната " десница продължи да го поддържа, с това тя ще убие и последния си кит - кита на антикомунизма.
Вили Лилков назова кандидатурата на Терзиев " огромен компромис ". Това е все едно да наречеш чумата през XIV век или рухването на Константинопол " досадно събитие ". " Десните гласоподаватели - сподели още проф. Лилков - и изключително антикомунистите ще бъдат изправени пред много сериозна алтернатива ". Защото няма естествен човек, за който да е без значение.
Ако " достоверната " десница не отдръпна поддръжката си за Терзиев, ще отвори дълбока бездна (простете за клишето) сред себе си и своите гласоподаватели. Защото мнозина ги следваха през годините с баснословна преданост, само че всяка преданост си има граници, оттатък които партиите рискуват да се свият до правосъдните си регистрации. Има си граници, оттатък които остава под въпрос устойчивостта на международната понятийна структура. Стига, несъмнено, на " достоверната " десница да ѝ пука от това. Стига изобщо да допира съзнанието ѝ.
Това е за трите кита. В началото забравих да кажа, че този текст е единствено за десни хора, тъй че, в случай че желаете, недейте да го четете (:D). Но пък в точния момент ви предизвестявам, че идващия път текстът ще бъде отново в тази посока, само че единствено за хора християни - верующи и богобоязливи. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
През 2004 Иван Костов извади ДСБ от Съюз на демократичните сили, точно с цел да не се обезличат трите кита, на които се крепи демократичната българска десница. Движението на ДСБ беше вдясно от Съюз на демократичните сили, което по това време дооформяше центристкия си тип. ДСБ трябваше да бъде дясното на дясното.
От тези три кита двата към този момент от дълго време са потънали и са поели към тихите и тъмни дълбини - царство на чудовищно налягане и сплесканите от него биологични изроди. Днес са на път да отстрелят и третия кит и тогава ще запитвам " достоверната " десница върху какво ще плава по лъжовната повърхнина на обществено-политическия живот.
Първият кит на десницата (подреждам ги не по дата на потъването, а по значимост и логическа последователност) е АНТИКОМУНИЗМЪТ . Това е нейният примитивен електорален заряд. На този принцип се събраха дружно прекомерно разнообразни и даже антагонистични политически субекти. Имаше по-десни антикомунисти и по-леви антикомунисти, антикомунисти бизнесмени, служащи и хора на изкуството и културата, антикомунисти военни и служители на реда. Имаше даже и социалдемократи - антикомунисти. Дори и Българска комунистическа партия не бяха подминати от антикомунизма, та се прекръстиха на Българска социалистическа партия. Но, по този начин или другояче, антикомунизмът дълго време беше (а за някои и през днешния ден продължава да бъде) основен атрибут на дясното - не консерватизма, не капитализма с неговия свободен пазар, а точно антикомунизмът.
Вторият кит е ГРАДСКОСТ . Градският човек по принцип е по-западен и напредничав от селския. Той е всеобщият пострадал и натурален конкурент на работническо-селската власт. Той по-лесно осребрява технологиите, поема опасности и е подготвен да носи отговорност за делата си - все десни неща.
Третият кит е най-конкретен - ДЯСНОСТ . Капитализъм, частна благосъстоятелност, независимост, народна власт, конкуренция, здрав разсъдък, прагматизъм, богобоязливост, национализъм.
Това са трите кита на дясното - дясност (разбира се!), градскост и антикомунизъм. И те започнаха да потъват тъкмо в този ред. Първа от " достоверната " десница си отиде десността. " Автентичната " десница в никакъв случай не съумя да сътвори партия на фабрикантите и банкерите. Но и на дребната буржоазия не съумя да стане, на кварталните магазинери и автосервизите. За мен гибелта на този кит - на десността - си има и съответна дата. Това е денят, в който, на съвет на икономическия екип на Реформаторския блок, представителят на ДСБ сподели, че гръбнакът на икономическата политика на блока би трябвало да бъде отбрана на служащите от работодателите. Или най-малко да се приказва по медиите.
После потъна градскостта. Тя към този момент не е запазена марка на " достоверната " (старата) десница, тъй като всички станаха жители, добре платени наемници и както ги назовават, а пък те се наскърбяват - офисен планктон. Ако в миналото градскостта е била симптом за дясност със своите занаятчийски еснафи, тежки търговци, интернационалните банки и културни институти, в този момент е тъкмо противоположното - симптом е за левичарство и културен марксизъм. Вече няма органична категория " жител " (citizen) която да се припознава в съответна партия и тази съответна партия да има надали не монопол над градскостта. За неопределеността на градскостта способства и българската специфичност. Националната ни страна преди няма век и половина започва с към 90% селско население. До края на Втората международна война селяните у нас към момента са повече от жителите. Едва през 60-те или 70-те жителите стават повече. Ще се съгласите, че за 50-60 години няма по какъв начин нашата " градска десница " да реализира онази повсеместност, която да я трансформира в политически фактор. Днес " градската десница " към момента е повече термин в полето на пропагандата, в сравнение с действителна обществена база.
След гибелта на двата кита " достоверната " десница потъна в блатото на всевъзможни взаимни отстъпки в името на бутиковото си оцеляване. Някои от последните и най-тежки взаимни отстъпки ги съзнателно Петър Николов: изостави консервативните правила, изостави партньорството с партиите от ЕНП, издигна водачи с тежък комунистически генезис, заигра се с Българска социалистическа партия и дори влезе в коалиция с нея, поддържа Румен Радев, изостави съществени десни правила в стопанската система, изостави политиката на финансова непоклатимост и така нататък
След десността и градскостта, остана един едничък кит, на който да се крепи илюзията на " достоверната " десница - антикомунизмът. Антикомунизмът е универсална валута. По всички други въпроси - стопански, обществени, геополитически - може д си обтекаем, само че по въпроса за антикомунизма не можеш да си го позволиш. То е нещо като антифашизма или зеленизма - всякоя възраст, класа, пол, занимание взимаше присъединяване в това дружество. Дори да се разгласят за цялостна национализация, до момента в който са антикомунисти, " достоверните " десни могат да минат все за някакви десни.
Днес за огромно страдание и третият кит е смъртно ранен. Ако претендентът за кмет на София Васил Терзиев не отдръпна кандидатурата си след всичко, което беше обнародвано за произхода и кариерата му, в случай че, даже и да не я отдръпна, " достоверната " десница продължи да го поддържа, с това тя ще убие и последния си кит - кита на антикомунизма.
Вили Лилков назова кандидатурата на Терзиев " огромен компромис ". Това е все едно да наречеш чумата през XIV век или рухването на Константинопол " досадно събитие ". " Десните гласоподаватели - сподели още проф. Лилков - и изключително антикомунистите ще бъдат изправени пред много сериозна алтернатива ". Защото няма естествен човек, за който да е без значение.
Ако " достоверната " десница не отдръпна поддръжката си за Терзиев, ще отвори дълбока бездна (простете за клишето) сред себе си и своите гласоподаватели. Защото мнозина ги следваха през годините с баснословна преданост, само че всяка преданост си има граници, оттатък които партиите рискуват да се свият до правосъдните си регистрации. Има си граници, оттатък които остава под въпрос устойчивостта на международната понятийна структура. Стига, несъмнено, на " достоверната " десница да ѝ пука от това. Стига изобщо да допира съзнанието ѝ.
Това е за трите кита. В началото забравих да кажа, че този текст е единствено за десни хора, тъй че, в случай че желаете, недейте да го четете (:D). Но пък в точния момент ви предизвестявам, че идващия път текстът ще бъде отново в тази посока, само че единствено за хора християни - верующи и богобоязливи. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ