Ето какво ще се учи по добродетели и етика, няма да има оцен...
Върху 6 съществени цели ще стъпи програмата „ Добродетели/етика “ - една от трите по предлагания от МОН нов наложителен предмет " Религия и добродетели ".
Както " Марица " писа, концепцията е той да се учи наложително, само че учениците и фамилиите да избират сред 3 вероятни стратегии - по православие, ислям и неконфесионалната " Добродетели/етика ".
Няма да има оценки.
МОН разгласява за публично разискване концепцията за " Добродетели/етика ".
Ето главните цели:
1. Възпитание в добродетели - почтеност, добрина, отговорност, съпричастност и самообладание, схващане, правдивост, усърдие. Насърчаването им от ранна възраст спомага за устойчиви привички и духовно израстване.
2. Формиране на етично схващане и развиване на морална отговорност - схващане на съществени етични правила и използването им в всекидневието, формиране на морални привички посредством осмисляне и практикуване на добродетели, способност за взимане на морални решения предвид на тяхното влияние върху личността и обществото, развиване на дарба за разграничение на положително и неприятно, правилно и погрешно в разнообразни обществени контексти. Целта е образуване на персони с морални убеждения и настройка, че би трябвало да са положителни хора, със зряла ценностна система, така че ученикът да се държи съгласно личните си убеждения и да почита себе си и околните.
3. Даване на знания на учениците за християнството и другите международни религии, за разнообразни метафизичен възгледи, както и да развият умеене да разсъждават върху етични тематики. Това включва запознаване с главните религии. Изучаването на културното завещание на религиите ще е с фокус върху духовно-нравственото развиване, като съчетава етично и гражданско образование със познания за религиите. Принципът на проучване е недогматичен, с справедлив и плуралистичен взор върху религиозните и философските традиции. Насърчават се разбирането и уважението към другите вярвания.
4. Създаване на положителна и подкрепяща среда. Стремежът е към възпитаване на полезности като почитание, приемливост, справедливост, независимост, отговорност, образуване на устойчиви настройки за съпричастност и съдействие, почитание към човешкото достолепие, приемане на различията, ценене на традициите и културата, предварителна защита на експанзията и издевателството, умения за стабилно развиване и здравословен метод на живот. Доброто ценностно образование може да помогне на учениците да имат трайна ориентировка към позитивни ценностни системи, което ще понижи деянията на експанзия, принуждение, наркомания и други
5. Развиване на социално-емоционални умения - себепознание и самокритика, умения за ръководство на страстите и напрежението и за справяне с спорове, взимане на морални решения, умения за обществена акомодация, за работа в екип, за интензивно слушане и разговор. Те подкрепят личностното развиване и ефикасната интеграция и способстват за благополучието.
6. Съхраняване на културно-историческото и духовното завещание - запознаване на учениците с традициите и културното завещание на християнството и другите международни религии и с приноса им в границите на европейската и международната просвета спомага за образование в национално самочувствие и принадлежност и образуване на настройки за приемане на културното разнообразие в Европа и в света.
Особености при образованието
Задачата на учителя ще е не да постанова държание и да „ диктува “ полезности, а да развива мисленето на ученика, който да построи своя набор от полезности и добродетели. В рамките на обособения урок ученикът ще изминава пътя от откриването на честен проблем, през срещата с образци и престижи, към създаването на нюх и схващане за йерархията от полезности, съгласно която да направи своя етичен избор.
Методите
Ще се залага на ситуационни игри и ролеви модели за решение на житейски проблеми, потребление на литературата, историята, изкуствата като основа за разискване (четене на истории, притчи, разкази с нравствена поука, изобразяване, драматизации и др.), работа по планове и задачи („ седмица на добротата “, „ зелена задача “ и т.н.), изявление с родители, учители, общественици по морални въпроси, основаване на кръг на доверието за шерване и чуване, водене на емоционален дневник, портфолио с положителни действия и други
Основни способи би трябвало да бъдат съпоставения, разговор, слушане и разискване на разкази, на практика извършения и игри, които построяват обществени умения. Малките ученици могат да слушат древен истории или приказки от разнообразни религии (поднесени като културно наследство), след което да беседват с учителя за поуката – например за добрина, амнистия, почтеност. Чрез игри могат да се учат на доверие, екипна работа и разрешаване на спорове.
Примерни световни тематики могат да бъдат
1. Себепознание – самоуважение, самоконтрол, усеща и стремежи, мощни страни, право на персонален живот, усеща и страсти – разпознаването им и здравословното им изразяване.
2. Приятелство и общуване – шерване, съдействие, доверие, амнистия, взаимопомощ, почитание към другите, емпатия, приемливост и приемане на различията – културни, религиозни, самостоятелни.
3. Морални правила и етични правила – почтеност, правдивост, свободна воля, правила и права, взаимност, морални и обществени правила.
4. Ценности и добродетели – независимост, отговорност, добрина, самообладание, храброст, скромност, признателност, съчувствие, сърдечност, благотворителност, резистентност, старание.
5. Разрешаване на спорове – типове спорове, тактики за спокойно решение, противодействие на експанзията, противопоставяне на езика на омразата.
6. Съвременни морални провокации – околна среда, природа и нравственос, отговорно държание, запазване на природата, ангажираност, медии и нравственос, истина и манипулация, безвреден интернет, нравственос в специалностите.
Примерно систематизиране на тематиките по стадии на образование
В началния стадий главното наличие на стратегия „ Добродетели/етика “ се формира от основни тематики за морала. В 1. клас да вземем за пример то ще е насочено около въпросите за положително и зло, доверието и вярата, щедростта, значимостта на фамилията и приятелството, учтивостта, почитта към родители и учители, грижата, персоналните страсти, чувствата и желанията, фамилните, националните, религиозните празници.
Във 2. клас, да вземем за пример, ще е ориентирано към честността, добротата, уважението, прошката и приемането, мъдростта, мирното решение на разногласия, ролята на традициите и обичаите
В 3. клас може да се надгражда към въпросите за вярното и неверното, търпението и дълга, светостта и уважението към живота, вярата, състраданието и милосърдието, страха и тъгата, вземането на решения, националните будители, героите и светците.
В 4. клас акцентът може да е върху справедливостта и смелостта, разликите и толерантността, силата да се отхвърля, свободата и отговорността, въздействието на медиите – истина и фалш, виновния избор за природата, смисъла на ритуалите.
В прогимназиалния стадий фокусът може да бъде върху съществуването на другите типове права (например на детето, на потребителя, на пациента и т.н.), върху салдото сред свободата и отговорността, справедливостта и закона, върху последствията от дейностите на обособения субект, върху преимуществата на разбирането на разликите сред хората (културни, религиозни и лични), върху религиозните правила и етичните правила в сравнителен проект, върху използването на добродетелите в всекидневието, като се работи и интегрирано през разнообразни учебни предмети и предметни области.
В гимназиалните стадии, където се учат образователните предмети философия и гражданско обучение, образованието в региона на добродетелите може да надгражда основни етични теории (антична нравственос, християнска нравственос, модерни етични теории) и схващане по какъв начин те могат да оказват помощ при решение на морални алтернативи, на проблеми на етиката в цифровата епоха, на развиване на персоналната еднаквост и полезности.
Както " Марица " писа, концепцията е той да се учи наложително, само че учениците и фамилиите да избират сред 3 вероятни стратегии - по православие, ислям и неконфесионалната " Добродетели/етика ".
Няма да има оценки.
МОН разгласява за публично разискване концепцията за " Добродетели/етика ".
Ето главните цели:
1. Възпитание в добродетели - почтеност, добрина, отговорност, съпричастност и самообладание, схващане, правдивост, усърдие. Насърчаването им от ранна възраст спомага за устойчиви привички и духовно израстване.
2. Формиране на етично схващане и развиване на морална отговорност - схващане на съществени етични правила и използването им в всекидневието, формиране на морални привички посредством осмисляне и практикуване на добродетели, способност за взимане на морални решения предвид на тяхното влияние върху личността и обществото, развиване на дарба за разграничение на положително и неприятно, правилно и погрешно в разнообразни обществени контексти. Целта е образуване на персони с морални убеждения и настройка, че би трябвало да са положителни хора, със зряла ценностна система, така че ученикът да се държи съгласно личните си убеждения и да почита себе си и околните.
3. Даване на знания на учениците за християнството и другите международни религии, за разнообразни метафизичен възгледи, както и да развият умеене да разсъждават върху етични тематики. Това включва запознаване с главните религии. Изучаването на културното завещание на религиите ще е с фокус върху духовно-нравственото развиване, като съчетава етично и гражданско образование със познания за религиите. Принципът на проучване е недогматичен, с справедлив и плуралистичен взор върху религиозните и философските традиции. Насърчават се разбирането и уважението към другите вярвания.
4. Създаване на положителна и подкрепяща среда. Стремежът е към възпитаване на полезности като почитание, приемливост, справедливост, независимост, отговорност, образуване на устойчиви настройки за съпричастност и съдействие, почитание към човешкото достолепие, приемане на различията, ценене на традициите и културата, предварителна защита на експанзията и издевателството, умения за стабилно развиване и здравословен метод на живот. Доброто ценностно образование може да помогне на учениците да имат трайна ориентировка към позитивни ценностни системи, което ще понижи деянията на експанзия, принуждение, наркомания и други
5. Развиване на социално-емоционални умения - себепознание и самокритика, умения за ръководство на страстите и напрежението и за справяне с спорове, взимане на морални решения, умения за обществена акомодация, за работа в екип, за интензивно слушане и разговор. Те подкрепят личностното развиване и ефикасната интеграция и способстват за благополучието.
6. Съхраняване на културно-историческото и духовното завещание - запознаване на учениците с традициите и културното завещание на християнството и другите международни религии и с приноса им в границите на европейската и международната просвета спомага за образование в национално самочувствие и принадлежност и образуване на настройки за приемане на културното разнообразие в Европа и в света.
Особености при образованието
Задачата на учителя ще е не да постанова държание и да „ диктува “ полезности, а да развива мисленето на ученика, който да построи своя набор от полезности и добродетели. В рамките на обособения урок ученикът ще изминава пътя от откриването на честен проблем, през срещата с образци и престижи, към създаването на нюх и схващане за йерархията от полезности, съгласно която да направи своя етичен избор.
Методите
Ще се залага на ситуационни игри и ролеви модели за решение на житейски проблеми, потребление на литературата, историята, изкуствата като основа за разискване (четене на истории, притчи, разкази с нравствена поука, изобразяване, драматизации и др.), работа по планове и задачи („ седмица на добротата “, „ зелена задача “ и т.н.), изявление с родители, учители, общественици по морални въпроси, основаване на кръг на доверието за шерване и чуване, водене на емоционален дневник, портфолио с положителни действия и други
Основни способи би трябвало да бъдат съпоставения, разговор, слушане и разискване на разкази, на практика извършения и игри, които построяват обществени умения. Малките ученици могат да слушат древен истории или приказки от разнообразни религии (поднесени като културно наследство), след което да беседват с учителя за поуката – например за добрина, амнистия, почтеност. Чрез игри могат да се учат на доверие, екипна работа и разрешаване на спорове.
Примерни световни тематики могат да бъдат
1. Себепознание – самоуважение, самоконтрол, усеща и стремежи, мощни страни, право на персонален живот, усеща и страсти – разпознаването им и здравословното им изразяване.
2. Приятелство и общуване – шерване, съдействие, доверие, амнистия, взаимопомощ, почитание към другите, емпатия, приемливост и приемане на различията – културни, религиозни, самостоятелни.
3. Морални правила и етични правила – почтеност, правдивост, свободна воля, правила и права, взаимност, морални и обществени правила.
4. Ценности и добродетели – независимост, отговорност, добрина, самообладание, храброст, скромност, признателност, съчувствие, сърдечност, благотворителност, резистентност, старание.
5. Разрешаване на спорове – типове спорове, тактики за спокойно решение, противодействие на експанзията, противопоставяне на езика на омразата.
6. Съвременни морални провокации – околна среда, природа и нравственос, отговорно държание, запазване на природата, ангажираност, медии и нравственос, истина и манипулация, безвреден интернет, нравственос в специалностите.
Примерно систематизиране на тематиките по стадии на образование
В началния стадий главното наличие на стратегия „ Добродетели/етика “ се формира от основни тематики за морала. В 1. клас да вземем за пример то ще е насочено около въпросите за положително и зло, доверието и вярата, щедростта, значимостта на фамилията и приятелството, учтивостта, почитта към родители и учители, грижата, персоналните страсти, чувствата и желанията, фамилните, националните, религиозните празници.
Във 2. клас, да вземем за пример, ще е ориентирано към честността, добротата, уважението, прошката и приемането, мъдростта, мирното решение на разногласия, ролята на традициите и обичаите
В 3. клас може да се надгражда към въпросите за вярното и неверното, търпението и дълга, светостта и уважението към живота, вярата, състраданието и милосърдието, страха и тъгата, вземането на решения, националните будители, героите и светците.
В 4. клас акцентът може да е върху справедливостта и смелостта, разликите и толерантността, силата да се отхвърля, свободата и отговорността, въздействието на медиите – истина и фалш, виновния избор за природата, смисъла на ритуалите.
В прогимназиалния стадий фокусът може да бъде върху съществуването на другите типове права (например на детето, на потребителя, на пациента и т.н.), върху салдото сред свободата и отговорността, справедливостта и закона, върху последствията от дейностите на обособения субект, върху преимуществата на разбирането на разликите сред хората (културни, религиозни и лични), върху религиозните правила и етичните правила в сравнителен проект, върху използването на добродетелите в всекидневието, като се работи и интегрирано през разнообразни учебни предмети и предметни области.
В гимназиалните стадии, където се учат образователните предмети философия и гражданско обучение, образованието в региона на добродетелите може да надгражда основни етични теории (антична нравственос, християнска нравственос, модерни етични теории) и схващане по какъв начин те могат да оказват помощ при решение на морални алтернативи, на проблеми на етиката в цифровата епоха, на развиване на персоналната еднаквост и полезности.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ