ВКС реши съдбата на казуса „Габи”, делото отново се връща в “ръцете“ на пловдивския съд
Върховният касационен съд реши ориста на проблема „ Габи ”. След 3 месеца очакване, висшите съдии излязоха с решение, дали да върнат делото и има нарушаване на правата на околните на 13-годишното дене, блъснато и убито на пешеходна пътека в Пловдив.
Прочетете още
Припомняме, че тежкият случай стана на ул. „ Брезовско шосе “ в Пловдив към 17.20 ч. на 11 юли 2023 година. Тогава детето и неговата майка пресичат на пешеходна пътека, когато ги връхлита автомобилът на Веселина Семова. Оказва се, че 54-годишната жена е имала шофьорска брошура единствено от една година. Резултатите от теста за алкохол и опиати в кръвта са негативни, а за краткия си стаж зад кормилото няма предходни нарушавания на пътя. На 18 септември предходната година Семова получи своята присъда - 2 години условно наказване, с 4 години изпитателен период.
Заедно с това дамата е лишена от правото да ръководи МПС за 3 години. Тя беше приета за отговорна, че при ръководство на лекия си автомобил на ул. „ Брезовско шосе “ е блъснала пресичащата на пешеходна пътека 13-годишната пешеходка и по несъобразителност е предизвикала гибелта й.
Три дни след мярката в Окръжен съд, майката на Габи – Дияна и двете баби – Иванка и Димитрия подадоха тъжба против определението на магистратите. Тя обаче бе върната от Апелативен съд, с инструкции, по-долната инстанция да приключи и неуважи жалбата на почерненото семейство. Апелативен съд е стъпил на член 318. Причината да се цитира точно този член на Наказателен кодекс са изказванията на юриста на – Иванка и Димитрия.
На 10 февруари се проведе и ново дело пред Апелативния съд, а три дни по-късно магистратите излязоха с решение, че приключват производството против присъдата на Пловдивския областен съд. И третото определение на съда бе като пирон в сърцата на околните на Габи. Те бяха безапелационни, че ще борят до дъно за заслужено наказване. Още на 15 февруари, юристът на Дияна Матнска и двете баби подаде тъжба против определението на Апелативен съд до Върховен касационен съд.
5 месеца по-късно, Върховен касационен съд се произнесе с решение. Върховният касационен съд прегледа проблем, в който разногласието беше за успеваемостта на отбраната на частни обвинители в правосъдно съвещание. Върховен касационен съд реши да анулира определение на Апелативен съд – Пловдив, с което беше прекъснато правосъдното произвеждане и въззивната тъжба на частните обвинители не беше прегледана.
Централен въпрос в сегашния проблем е пледоарията на повереника на частните обвинители в правосъдното съвещание от 18.09.2024г., когато е постановена и присъдата по делото. В нея процесуалния представител е декларирал, че „ ревюто на прокуратурата във връзка повдигнатото обвиняване е задоволително цялостно и обосновано, и всяко едно в допълнение от моя страна само ще отнеме време. “ На последващо място, във втори абзац от пледоарията повереникът е декларирал буквално следното: „ С оглед направеното искане от страна отбраната за прилагана на диференцирана процедура, апелирам то да бъде почетено и да постановите присъда, като съобразите откритите по делото смекчаващи отговорността условия. “
Частните обвинители са поддържали казаното от повереника им, при цялата му оскъдица и са нямали какво да прибавят.
Качеството на предоставената правна услуга от останалия в правосъдното съвещание повереник, юристът явно е под минимално изискуемото се за отбрана правата и законните ползи на представляваните от него частни обвинители.
Във второто изречение от общо две в пледоарията си юристът е отделил място и е отправил молба да бъде почетено искане на отбраната за осъществяване на диференцирана процедура, което в действителност към този момент е било почетено. В същото изречение е изискал да бъде постановена присъда, като се съобразят откритите по делото смекчаващи отговорността условия.
Повереникът не е намерил за належащо, нито съдът е указал, да се изрази съответно мнение във връзка с наказването, което следва да бъде несъмнено при по този начин направено самопризнание на обстоятелствата по делото, които обосновават и приложението на материалния закон. Искането да се съобразят откритите по делото смекчаващи отговорността условия надалеч не значи налагане на ниско наказване или пък от него да може да се направи извод за използване на чл.66 от Наказателен кодекс.
Съдът е бил служебно длъжен да изиска категорично изговаряне от страна на повереника със заявяване какво желае въобще по това дело – да има или не наказано лице, да бъде осъдено или не, и в случай че бъде осъдено, по какъв начин да бъде осъдено. Най – дребното, тъй като нормата на чл.318, ал.4 от Наказателно-процесуален кодекс имплицитно изисква да бъдат направени претенции.
Въпреки всичко от наличието на това процесуално показване на юриста Б. не може да бъде изработен изводът, поддържан от въззивната инстанция. Влагане на смислов подтекст за приложение на член 66 от Наказателен кодекс в пледоарията и изказванията на двете частни обвинителки е извънредно и единствено пожелателно, без да има действителна фактическа основа за това. Последните, а даже и техния повереник, на никое място не са декларирали искане да бъде прибавен член 66 от Наказателен кодекс.
Поради тази причина касационният състав счете за неприемливо да се одобри, че присъдата е постановена напълно и съгласно тяхно волеизявление, каквото в реалност не е направено. определение за преустановяване на правосъдното произвеждане се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде анулирано, като делото се върне за продължение на съдопроизводствените дейности.
Съдът не вижда съображение на този стадий да се желае разглеждане на делото от различен състав, като този въпрос следва да се позволи от страните и самия второинстанционен състав.
Решението на Върховен касационен съд демонстрира значимостта на дейното и добре аргументирано присъединяване на юристите на частните обвинители в правосъдното произвеждане. Когато процесуалните права не са задоволително предпазени, това може да докара до анулиране на правосъдни актове, без значение на кой стадий се намира делото.
Прочетете още
Припомняме, че тежкият случай стана на ул. „ Брезовско шосе “ в Пловдив към 17.20 ч. на 11 юли 2023 година. Тогава детето и неговата майка пресичат на пешеходна пътека, когато ги връхлита автомобилът на Веселина Семова. Оказва се, че 54-годишната жена е имала шофьорска брошура единствено от една година. Резултатите от теста за алкохол и опиати в кръвта са негативни, а за краткия си стаж зад кормилото няма предходни нарушавания на пътя. На 18 септември предходната година Семова получи своята присъда - 2 години условно наказване, с 4 години изпитателен период.
Заедно с това дамата е лишена от правото да ръководи МПС за 3 години. Тя беше приета за отговорна, че при ръководство на лекия си автомобил на ул. „ Брезовско шосе “ е блъснала пресичащата на пешеходна пътека 13-годишната пешеходка и по несъобразителност е предизвикала гибелта й.
Три дни след мярката в Окръжен съд, майката на Габи – Дияна и двете баби – Иванка и Димитрия подадоха тъжба против определението на магистратите. Тя обаче бе върната от Апелативен съд, с инструкции, по-долната инстанция да приключи и неуважи жалбата на почерненото семейство. Апелативен съд е стъпил на член 318. Причината да се цитира точно този член на Наказателен кодекс са изказванията на юриста на – Иванка и Димитрия.
На 10 февруари се проведе и ново дело пред Апелативния съд, а три дни по-късно магистратите излязоха с решение, че приключват производството против присъдата на Пловдивския областен съд. И третото определение на съда бе като пирон в сърцата на околните на Габи. Те бяха безапелационни, че ще борят до дъно за заслужено наказване. Още на 15 февруари, юристът на Дияна Матнска и двете баби подаде тъжба против определението на Апелативен съд до Върховен касационен съд.
5 месеца по-късно, Върховен касационен съд се произнесе с решение. Върховният касационен съд прегледа проблем, в който разногласието беше за успеваемостта на отбраната на частни обвинители в правосъдно съвещание. Върховен касационен съд реши да анулира определение на Апелативен съд – Пловдив, с което беше прекъснато правосъдното произвеждане и въззивната тъжба на частните обвинители не беше прегледана.
Централен въпрос в сегашния проблем е пледоарията на повереника на частните обвинители в правосъдното съвещание от 18.09.2024г., когато е постановена и присъдата по делото. В нея процесуалния представител е декларирал, че „ ревюто на прокуратурата във връзка повдигнатото обвиняване е задоволително цялостно и обосновано, и всяко едно в допълнение от моя страна само ще отнеме време. “ На последващо място, във втори абзац от пледоарията повереникът е декларирал буквално следното: „ С оглед направеното искане от страна отбраната за прилагана на диференцирана процедура, апелирам то да бъде почетено и да постановите присъда, като съобразите откритите по делото смекчаващи отговорността условия. “
Частните обвинители са поддържали казаното от повереника им, при цялата му оскъдица и са нямали какво да прибавят.
Качеството на предоставената правна услуга от останалия в правосъдното съвещание повереник, юристът явно е под минимално изискуемото се за отбрана правата и законните ползи на представляваните от него частни обвинители.
Във второто изречение от общо две в пледоарията си юристът е отделил място и е отправил молба да бъде почетено искане на отбраната за осъществяване на диференцирана процедура, което в действителност към този момент е било почетено. В същото изречение е изискал да бъде постановена присъда, като се съобразят откритите по делото смекчаващи отговорността условия.
Повереникът не е намерил за належащо, нито съдът е указал, да се изрази съответно мнение във връзка с наказването, което следва да бъде несъмнено при по този начин направено самопризнание на обстоятелствата по делото, които обосновават и приложението на материалния закон. Искането да се съобразят откритите по делото смекчаващи отговорността условия надалеч не значи налагане на ниско наказване или пък от него да може да се направи извод за използване на чл.66 от Наказателен кодекс.
Съдът е бил служебно длъжен да изиска категорично изговаряне от страна на повереника със заявяване какво желае въобще по това дело – да има или не наказано лице, да бъде осъдено или не, и в случай че бъде осъдено, по какъв начин да бъде осъдено. Най – дребното, тъй като нормата на чл.318, ал.4 от Наказателно-процесуален кодекс имплицитно изисква да бъдат направени претенции.
Въпреки всичко от наличието на това процесуално показване на юриста Б. не може да бъде изработен изводът, поддържан от въззивната инстанция. Влагане на смислов подтекст за приложение на член 66 от Наказателен кодекс в пледоарията и изказванията на двете частни обвинителки е извънредно и единствено пожелателно, без да има действителна фактическа основа за това. Последните, а даже и техния повереник, на никое място не са декларирали искане да бъде прибавен член 66 от Наказателен кодекс.
Поради тази причина касационният състав счете за неприемливо да се одобри, че присъдата е постановена напълно и съгласно тяхно волеизявление, каквото в реалност не е направено. определение за преустановяване на правосъдното произвеждане се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде анулирано, като делото се върне за продължение на съдопроизводствените дейности.
Съдът не вижда съображение на този стадий да се желае разглеждане на делото от различен състав, като този въпрос следва да се позволи от страните и самия второинстанционен състав.
Решението на Върховен касационен съд демонстрира значимостта на дейното и добре аргументирано присъединяване на юристите на частните обвинители в правосъдното произвеждане. Когато процесуалните права не са задоволително предпазени, това може да докара до анулиране на правосъдни актове, без значение на кой стадий се намира делото.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ