Върховният касационен съд потвърди частично присъда на Пловдивския апелативен съд

Върховният касационен съд удостовери отчасти присъда на Пловдивския апелативен съд по дело за ликвидиране, като понижи от 12 на 8 години наказването на подсъдимия М. Х.

Първоначално той е наказан от Окръжен съд – Кърджали на 4 години и 6 месеца отнемане от независимост.

Признат е за отговорен в това, че на 16.11.2020 година в с. Могиляне, община Кирково, съзнателно е умъртвил дядо си Ю. Д., като е направил действието в положение на мощно неспокойствие, провокирано от потърпевшия с тежка засегнатост, че е откраднал парите му.

Пострадалият се е намирал в безпомощно положение.

Според Кърджалийския областен съд квалификацията на убийството е по член 118 по отношение на член 116 от Наказателния кодекс, където  наказването е от 3 до 10 години отнемане от независимост.

В Пловдивския апелативен съд делото е формирано по митинг на прокуратурата.

След разбор на материалите по делото и данните от назначена от съда психиатрична и психична експертиза, съдът почита митинга на прокуратурата и отчасти анулира присъдата на първоинстанционния съд, като признава М. Х. за отговорен за съзнателно ликвидиране на разположение в безпомощно положение, /пострадалият е бил неработоспособен, защото е с ампутирани два крака/ и го осъжда на 12 години отнемане от независимост.

По тъжба на бранителя на подсъдимия делото отива във Върховен касационен съд с искане наказването да бъде понижено или делото да бъде върнато за ново разглеждане в Апелативния съд.

Върховните съдии одобряват, че жалбата е отчасти основателна.

Те смятат, че апелативните съдии са изпълнили в цялостен размер отговорностите си да проведат всестранно и обективно следствие, да съберат и проучват доказателствения материал, въз основа на който са създали своите в действителност и правни заключения.

Не са установени процесуални пропуски.

Основният въпрос, който се слага на разискване по делото против М. Х. е неговото прочувствено положение по време на осъществяване на закононарушението.

Назначената от апелативния съд правосъдно психиатрична и психична експертиза изключва положение на афект у подсъдимия по време на убийството.

Този извод е задоволително в детайли и стимулирано оценен и от специалистите, и от съда.

Върховните съдии понижават наказването, тъй като смятат, че апелативният съд не е дооценил едно събитие, макар че го е отчел.

Съжителството с потърпевшия дядо не е било леко за никой от фамилията за дълъг интервал от време.

Грубото му отношение към околните, в това число и към подсъдимия, непрекъснатите обиди, обвинявания, искания, не са отказали роднините да с грижат за него.

Акумулираното напрежение от нуждата всички да живеят в къщата на дядото и да понасят държанието му, довело до напрегнати взаимоотношения, които ескалирали до убийството на възрастния човек.

Върховният съд прави извода, че самостоятелната преценка на личността на подсъдимия разкрива ниска социална заплаха и задачите на наказването могат да се реализиран и за по-кратък  интервал на отнемане от независимост.

За това Върховен касационен съд понижава присъдата от 12 на 8 години.

Решението на Върховния касационен съд е дефинитивно.