Не Караджов, а наркомани може да са убили родителите му
Върховният касационен съд още веднъж върна делото против някогашния служител на реда Венцеслав Караджов, упрекнат за гибелта на двамата си родители . Делото се връща на Апелативния съд в Пловдив за ново разглеждане от различен състав, от стадия на допускане на доказателства.
Подсъдимият и неговият бранител Зоя Тошкова се оплакват от недоказаност на въззивния правосъден акт с доводи за противозаконен състав на първата инстанция, нарушено право на отбрана, за превратно пояснение на доказателствата, за игнориране на тези, които разколебават или опровергават обвинителната теза, респективно за безрезервно разбиране на обвинителните такива, за неприемливи догатки, за безпочвен отвод да бъдат задоволени настояванията на отбраната и за неявяване на отговор на основни възражения, свързани с допустимостта, годността и убедителността на доказателствените източници.
Според висшите магистрати, в решението на Апелативния съд в Пловдив в действителност не намират отговор огромна част от поставените от подсъдимия и отбраната му въпроси, а обвинителната теза е построена само и единствено върху косвени доказателства. Спорно е и времето на осъществяване на убийствата. Като фактическа констатация участва датата 15. 05. 2016 год. При доказателствения разбор обаче този извод не е предпазен по безусловно никакъв метод, заради което съставлява неприемливо съмнение.
Не са взети поради и доводите на отбраната по отношение на една от версиите за авторството на действието – за осъществяването му от лица, употребяващи наркотични субстанции.
С присъда № 69/28. 09. 2018 год., на Окръжен съд Пловдив Венцеслав Караджов е приет за отговорен в това, че на 15. 05. 2016 година в Пловдив съзнателно е умъртвил майка си и татко си, като убийството е осъществено преднамерено, с особена свирепост и с користна цел, и го е осъдил на пожизнен затвор при първичен специфичен режим на изтърпяване.
Присъдата е доказана и от Пловдивския апелативен съд. Със свое решение от 25. 05. 2021 година, Върховният касационен съд е отменил решението на Апелативния съд в Пловдив и е върнал делото за ново разглеждане.
След това Апелативният съд още веднъж е удостоверил на 17. 06. 2022 год. първоинстанционната присъда.
Венцеслав Караджов изкара в ареста близо 7 години, като едвам предишния месец т.г. беше пуснат в " домакински арест " с гривна на крайници.
Според сегашния състав на Върховния съд няма каквито и да било справедливи доказателства за преднамереност или заинтригуваност на разгледалите делото съдии и правосъдни заседатели. Дори, заслужава да бъде маркирано, че правосъдният състав е показал забележително самообладание и към представителите на държавното обвиняване, и към подсъдимия и бранителя му, макар прекомерно постоянно надхвърлящото рамките на положителния звук тяхно процесуално държание. При първоинстанционната присъда също не може да се обоснове извод за авансово образувано и недвусмислено демонстрирано отрицателно отношение към подсъдимия Караджов, което да е главен мотив за признаването му за отговорен по повдигнатото му обвиняване.
В обстоятелствената му част са изложени всички обстоятелства, свързани с времето, мястото и метода на осъществяване на действието. Описани са неприятните връзки на Венцеслав Караджов с родителите му, посочени са както аргументите за това, по този начин и съответният мотив, който съгласно прокурора, е довел до привеждане в осъществяване на авансово взетото решение за умъртвяване на потърпевшите, отразени са дейностите, чрез които е породена гибелта им, в действителност обосновано е съществуването на квалифициращите условия по член 116, алинея 1 от Наказателен кодекс.
Въпрос по съществото на делото, обаче е дали тези в действителност изказвания на държавното обвиняване са подкрепени от наличните по делото доказателства и дали то се взема решение не авансово, както поддържа подсъдимият, а едвам с крайния правосъден акт – присъдата.
Върховен касационен съд намира, че са основателни възраженията, отнасящи се до качеството на проверявания правосъден акт. В него не намират отговор огромна част от поставените от подсъдимия и отбраната му въпроси. Обсъждането на причините им е било безусловно належащо поради спецификата на делото, произлизаща от построяването на обвинителната теза само и единствено върху косвени доказателства.
С основополагащо значение за констатацията, че причинител на двойното ликвидиране е подсъдимият, са били показанията на двама от очевидците от фамилията, по досъдебното произвеждане, според които Венцеслав Караджов е отсъствал от вкъщи си вечерта на 15. 05. 2016 год. Тук не е бил взет поради обстоятелството, че показанията на тъщата му са дадени под напън от страна на полицейските чиновници, направили оперативно-издирвателни мероприятия по делото. Именно за определяне на този факт подсъдимият и юрист Тошкова са упорствали да бъдат разпитани още двама очевидци, както и да бъде осъществен преразпит на един от предходните очевидци.
Извън вниманието на въззивния съд е останало събитието, че подсъдимият и бранителят му непроменяемо са оспорвали времето на осъществяване на убийствата. В решението като фактическа констатация участва датата 15. 05. 2016 год. При доказателствения разбор обаче този извод не е предпазен по безусловно никакъв метод, заради което по своето естество съставлява неприемливо съмнение. Необходимостта от излагане на безапелационни съображения в тази тенденция е произтичала от една страна от обстоятелството, че телата на потърпевшите са открити едвам на 17. 05. 2016 год., а от друга – че необикновеното неявяване на подсъдимия във вечерните часове е обвързвано точно с неделния ден, само че не и с други дати, предхождащи или последващи 15. 05. 2016 год. Контролираната инстанция е следвало да разяснява преди всичко заключението на техническата експертиза, като уточни дали експертните заключения за времето на последните телефонни диалози на възрастните хора и за първите пропуснати повиквания от тях поддържат или в противен случай, опровергават по този начин направения извод за реализиране на действието на инкриминираната дата. Не са разисквани и показанията на околните и съседите на потърпевшите за времето, по което за последно са имали контакт с убитите лица. Особено внимание е следвало да бъде отделено на посоченото от една от свидетелките, която в показанията си при досъдебното произвеждане е споделила едно, само че при втория разпит пред проверяващ орган е била насочвана да направи изказване в смисъл, че последната ѝ среща с майката на Венцеслав е била на 15. 05. 2016 год., т. е. в неделя. Тя в действителност е сигурна, че това е станало в събота, тъй като точно тогава върви на пазар и точно в подобен миг е видяла потърпевшия.
Връзката на подсъдимия с планове на местопроизшествието инструмент вид " кози крайник “ също не е потвърдена несъмнено. Не са взети поради неговите изказвания, че той е маркирал всички свои принадлежности с буквите си с латински букви, видно при претършуване и изземване от вкъщи и вилата на младото семейство, където е закрепено съществуването на други принадлежности с сложено върху тях обозначение " VK “.
Подминати са били и доводите на юрист Тошкова за съществуване на ДНК от две лица, само че не и от подсъдимия върху този предмет, които лица са разнообразни от лицата, оставили свои биологични следи върху откритите по-късно наоколо верига с железен катанец.
Не са напълно лишени от съображение и доводите на отбраната, свързани с доказателствения разбор по отношение на една от версиите за авторството на действието – за осъществяването му от лица, употребяващи наркотични субстанции. Въззивният съд я е отхвърлил с довода, че пребиваващите зад дома на потърпевшите наркомани са били изгонени повече от година преди действието, съгласно един от очевидците. Но не е отчел показанията на различен очевидец, който е показал, че и след подаването на сигнал в полицията мястото е траяло да бъде " наркоманско сборище “. Дължимият справедлив и изчерпателен метод е претендирал да бъде изискана информация подавани ли са сигнали за наличието на лица, разпространяващи или употребяващи наркотични субстанции, наоколо до дома на потърпевшите към инкриминираната дата, респ. били ли са подхванати ограничения в тази тенденция. Получаването на сходна информация сигурно би спомогнало както за инспекция на показанията на двамата очевидци, по този начин и за световната преценка дали построената верига от косвени доказателства обосновава еднопосочност на изводите за авторството на действието.
Подсъдимият и неговият бранител Зоя Тошкова се оплакват от недоказаност на въззивния правосъден акт с доводи за противозаконен състав на първата инстанция, нарушено право на отбрана, за превратно пояснение на доказателствата, за игнориране на тези, които разколебават или опровергават обвинителната теза, респективно за безрезервно разбиране на обвинителните такива, за неприемливи догатки, за безпочвен отвод да бъдат задоволени настояванията на отбраната и за неявяване на отговор на основни възражения, свързани с допустимостта, годността и убедителността на доказателствените източници.
Според висшите магистрати, в решението на Апелативния съд в Пловдив в действителност не намират отговор огромна част от поставените от подсъдимия и отбраната му въпроси, а обвинителната теза е построена само и единствено върху косвени доказателства. Спорно е и времето на осъществяване на убийствата. Като фактическа констатация участва датата 15. 05. 2016 год. При доказателствения разбор обаче този извод не е предпазен по безусловно никакъв метод, заради което съставлява неприемливо съмнение.
Не са взети поради и доводите на отбраната по отношение на една от версиите за авторството на действието – за осъществяването му от лица, употребяващи наркотични субстанции.
С присъда № 69/28. 09. 2018 год., на Окръжен съд Пловдив Венцеслав Караджов е приет за отговорен в това, че на 15. 05. 2016 година в Пловдив съзнателно е умъртвил майка си и татко си, като убийството е осъществено преднамерено, с особена свирепост и с користна цел, и го е осъдил на пожизнен затвор при първичен специфичен режим на изтърпяване.
Присъдата е доказана и от Пловдивския апелативен съд. Със свое решение от 25. 05. 2021 година, Върховният касационен съд е отменил решението на Апелативния съд в Пловдив и е върнал делото за ново разглеждане.
След това Апелативният съд още веднъж е удостоверил на 17. 06. 2022 год. първоинстанционната присъда.
Венцеслав Караджов изкара в ареста близо 7 години, като едвам предишния месец т.г. беше пуснат в " домакински арест " с гривна на крайници.
Според сегашния състав на Върховния съд няма каквито и да било справедливи доказателства за преднамереност или заинтригуваност на разгледалите делото съдии и правосъдни заседатели. Дори, заслужава да бъде маркирано, че правосъдният състав е показал забележително самообладание и към представителите на държавното обвиняване, и към подсъдимия и бранителя му, макар прекомерно постоянно надхвърлящото рамките на положителния звук тяхно процесуално държание. При първоинстанционната присъда също не може да се обоснове извод за авансово образувано и недвусмислено демонстрирано отрицателно отношение към подсъдимия Караджов, което да е главен мотив за признаването му за отговорен по повдигнатото му обвиняване.
В обстоятелствената му част са изложени всички обстоятелства, свързани с времето, мястото и метода на осъществяване на действието. Описани са неприятните връзки на Венцеслав Караджов с родителите му, посочени са както аргументите за това, по този начин и съответният мотив, който съгласно прокурора, е довел до привеждане в осъществяване на авансово взетото решение за умъртвяване на потърпевшите, отразени са дейностите, чрез които е породена гибелта им, в действителност обосновано е съществуването на квалифициращите условия по член 116, алинея 1 от Наказателен кодекс.
Въпрос по съществото на делото, обаче е дали тези в действителност изказвания на държавното обвиняване са подкрепени от наличните по делото доказателства и дали то се взема решение не авансово, както поддържа подсъдимият, а едвам с крайния правосъден акт – присъдата.
Върховен касационен съд намира, че са основателни възраженията, отнасящи се до качеството на проверявания правосъден акт. В него не намират отговор огромна част от поставените от подсъдимия и отбраната му въпроси. Обсъждането на причините им е било безусловно належащо поради спецификата на делото, произлизаща от построяването на обвинителната теза само и единствено върху косвени доказателства.
С основополагащо значение за констатацията, че причинител на двойното ликвидиране е подсъдимият, са били показанията на двама от очевидците от фамилията, по досъдебното произвеждане, според които Венцеслав Караджов е отсъствал от вкъщи си вечерта на 15. 05. 2016 год. Тук не е бил взет поради обстоятелството, че показанията на тъщата му са дадени под напън от страна на полицейските чиновници, направили оперативно-издирвателни мероприятия по делото. Именно за определяне на този факт подсъдимият и юрист Тошкова са упорствали да бъдат разпитани още двама очевидци, както и да бъде осъществен преразпит на един от предходните очевидци.
Извън вниманието на въззивния съд е останало събитието, че подсъдимият и бранителят му непроменяемо са оспорвали времето на осъществяване на убийствата. В решението като фактическа констатация участва датата 15. 05. 2016 год. При доказателствения разбор обаче този извод не е предпазен по безусловно никакъв метод, заради което по своето естество съставлява неприемливо съмнение. Необходимостта от излагане на безапелационни съображения в тази тенденция е произтичала от една страна от обстоятелството, че телата на потърпевшите са открити едвам на 17. 05. 2016 год., а от друга – че необикновеното неявяване на подсъдимия във вечерните часове е обвързвано точно с неделния ден, само че не и с други дати, предхождащи или последващи 15. 05. 2016 год. Контролираната инстанция е следвало да разяснява преди всичко заключението на техническата експертиза, като уточни дали експертните заключения за времето на последните телефонни диалози на възрастните хора и за първите пропуснати повиквания от тях поддържат или в противен случай, опровергават по този начин направения извод за реализиране на действието на инкриминираната дата. Не са разисквани и показанията на околните и съседите на потърпевшите за времето, по което за последно са имали контакт с убитите лица. Особено внимание е следвало да бъде отделено на посоченото от една от свидетелките, която в показанията си при досъдебното произвеждане е споделила едно, само че при втория разпит пред проверяващ орган е била насочвана да направи изказване в смисъл, че последната ѝ среща с майката на Венцеслав е била на 15. 05. 2016 год., т. е. в неделя. Тя в действителност е сигурна, че това е станало в събота, тъй като точно тогава върви на пазар и точно в подобен миг е видяла потърпевшия.
Връзката на подсъдимия с планове на местопроизшествието инструмент вид " кози крайник “ също не е потвърдена несъмнено. Не са взети поради неговите изказвания, че той е маркирал всички свои принадлежности с буквите си с латински букви, видно при претършуване и изземване от вкъщи и вилата на младото семейство, където е закрепено съществуването на други принадлежности с сложено върху тях обозначение " VK “.
Подминати са били и доводите на юрист Тошкова за съществуване на ДНК от две лица, само че не и от подсъдимия върху този предмет, които лица са разнообразни от лицата, оставили свои биологични следи върху откритите по-късно наоколо верига с железен катанец.
Не са напълно лишени от съображение и доводите на отбраната, свързани с доказателствения разбор по отношение на една от версиите за авторството на действието – за осъществяването му от лица, употребяващи наркотични субстанции. Въззивният съд я е отхвърлил с довода, че пребиваващите зад дома на потърпевшите наркомани са били изгонени повече от година преди действието, съгласно един от очевидците. Но не е отчел показанията на различен очевидец, който е показал, че и след подаването на сигнал в полицията мястото е траяло да бъде " наркоманско сборище “. Дължимият справедлив и изчерпателен метод е претендирал да бъде изискана информация подавани ли са сигнали за наличието на лица, разпространяващи или употребяващи наркотични субстанции, наоколо до дома на потърпевшите към инкриминираната дата, респ. били ли са подхванати ограничения в тази тенденция. Получаването на сходна информация сигурно би спомогнало както за инспекция на показанията на двамата очевидци, по този начин и за световната преценка дали построената верига от косвени доказателства обосновава еднопосочност на изводите за авторството на действието.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ