Защо Викторио Александров трябва да лежи 30 г., а не до живот
Върховният касационен съд променя присъдата на Викторио Александорв, който умъртви половинката си Дарина Министерска и бебето им Никол.
След като първата инстанция даде на младия охранител 20 година, апелативният съд - пожизнен затвор, в този момент висшите магистрати постановяват Викторио да лежи 30 година и това е окончателното им решение.
Размерът на присъдата стана явен още през предходната седмица, само че в този момент Върховен касационен съд разгласява и претекстовете си.
Всъщност Върховен касационен съд един път анулира доживотната присъда на САС и дава вместо това 20 години. После обаче ги усилва с 1/2 - и по този начин дефинитивно стават 30 години. Все пък висшите съдии одобряват, че има " очевидна неправда " на наказването пожизнен затвор.
Приемат, че причинителят не е изключително рисков, затова - няма съществуване на изключително тежък случай.
„ Недопустимо е решението за доживотна изолираност на причинителя да се основава на неговите характерови особености, прегледани като криминогенен фактор отвън съответно осъщественото закононарушение. Констатациите на специалистите психиатри и психолози за прекалено предпочитание да се постанова, за неуважение на непознатата характерност и за податливост към операции посредством представянето си като жертва не са в поддръжка на тезата за изключителна тежест на осъщественото действие, а могат да обосноват само нуждата от повече старания за реализиране на поправянето и превъзпитанието на Александров ", пишат от Върховен касационен съд.
Посочват се смекчаващи условия - чистото правосъдно минало, младата възраст, трудолюбието, самопризнанията, откровеното страдание за осъщественото.
Въпреки това откакто заменят доживотната присъда с оптималната допустима - 20 години, заключават следното:
Две от закононарушенията на Александров имат за резултат отнемането на човешки живот, т. е. съставляват посягане против публичното богатство, ползващо се с най-висока степен отбрана. Убийството на Дарина е съпроводено с спомагателни отегчаващи условия, каквито са младата възраст на жертвата, това, че е майка на личното му дете, навършило година единствено преди седмица.
Въпреки че е имал разполагаем повече от осем часа, подсъдимият не е съумял да откри обществено допустим излаз от сложната обстановка, а вместо това е направил още закононарушения, като упражнил насила във връзка с таксиметровия водач и умъртвил дребната Никол, по-късно се самонаранил.
„ Отнемането на живота на детето, което е обичал и за което се е грижел, като единствен метод за практикуване на надзор сочи на сериозен недостиг на вътрешния запас на подсъдимия, което ще затрудни отстраняването от съзнанието му на негативните настройки, възгледи и полезности и възпитаването на тяхно място на нови, публично допустими “, безапелационни са висшите съдии.
Затова съгласно тях за реализиране на задачите на Наказателен кодекс " и с оглед изключителната морална укоримост на държанието на Александров наложеното му общо най-тежко наказване е незадоволително заслужено. Следва да бъде увеличено с една втора и подсъдимият да изтърпи общо отнемане от независимост за период от 30 години.
Ето и цялостния текст на известието:
След решение на Върховен касационен съд Викторио Александров ще изтърпява наказване отнемане от независимост за период от 30 години за убийството през 2018 година на Дарина М. и на едногодишната им щерка Никол
С Решение № 82/23.09.2022 година по наказателно дело № 243/2022 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) променя решението по в.н.о.х.д. № 681/2021 година на Софийския апелативен съд (САС), като заменя наказването пожизнен затвор, несъмнено на Викторио Александров за закононарушението по член 116, алинея 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 12 от Наказателен кодекс, с отнемане от независимост за период от 20 години, както и във връзка с наложеното общо наказване, като заменя доживотния затвор с отнемане от независимост за период от 20 години. На съображение член 24 от Наказателен кодекс усилва периода на наложеното най-тежко наказване отнемане от независимост на 30 години. Оставя в действие решението в останалата му част. Решението е дефинитивно.
Делото е формирано по касационни тъжби на подсъдимия против решението на САС, с което е променена присъда на Софийския градски съд, като са увеличени наказванията за закононарушението по член 143, алинея 1 от Наказателен кодекс от 1 година на 3 година отнемане от независимост, за закононарушението по член 116, алинея 1 от 20 година отнемане от независимост на пожизнен затвор, надлежно е увеличено и наложеното общо най-тежко наказване. Присъдата е доказана в останалата част. Подсъдимият е приет за отговорен в това, че на 29.10.2018 в гр. София в жилището ѝ съзнателно умъртвил Дарина М., като е наказан на 15 година отнемане от независимост. Признат е за отговорен и в това, че на същата дата съзнателно умъртвил Никол А., негова рождена щерка, малолетно лице, което се намира в безпомощно положение, като е наказан на пожизнен затвор. Признат е за отговорен и в това, че на същата дата принудил таксиметров водач да извърши нещо, обратно на волята му, като е наказан на отнемане от независимост за период от 3 година Наложено му е най-тежкото от по този начин избраните санкции – пожизнен затвор.
Според правосъдния състав на Върховен касационен съд касационните тъжби са основателни във връзка с недоволството за очевидна неправда на наказването пожизнен затвор. Въззивният съд е определил типа на глобата след попълване на доказателствения материал с задоволително данни за действието и дееца, само че съвкупната им преценка не дава съображение за извод, че наложеното най-строго наказване е съответно, пишат в претекстовете си висшите съдии. Не е изложена безапелационна обосновка за възприетата изключителна тежест на осъщественото закононарушение по член 116 от Наказателен кодекс (убийството на детето). „ Недопустимо е решението за доживотна изолираност на причинителя да се основава на неговите характерови особености, прегледани като криминогенен фактор отвън съответно осъщественото закононарушение. Констатациите на специалистите психиатри и психолози за прекалено предпочитание да се постанова, за неуважение на непознатата характерност и за податливост към операции посредством представянето си като жертва не са в поддръжка на тезата за изключителна тежест на осъщественото действие, а могат да обосноват само нуждата от повече старания за реализиране на поправянето и превъзпитанието на Александров. От посочените в решението съображения във връзка глобата за убийството на детето Никол може да бъде споделен изводът, че съществуването на четири обособени по-тежко квалифициращи признака съставлява отегчаващо събитие. Този аргумент не е задоволителен, с цел да бъде наложено най-тежкото наказване “, се споделя в решението. Следва да се държи сметка и за откритите смекчаващи условия, каквито са чистото правосъдно минало, младата възраст, трудолюбието, самопризнанията, откровеното страдание за осъщественото. Според висшите съдии е несъмнено, че закононарушението е с висока степен на социална заплаха, само че защото тежестта му не е изключителна по смисъла на член 38а, алинея 2 от Наказателен кодекс, наложеното наказване пожизнен затвор следва да бъде сменено с отнемане от независимост в оптималния период от 20 години. Промяната на най-тежката от избраните наказания предпоставя и изменение на решението на САС в частта, с която е наложено общо наказване, като доживотният затвор бъде сменен с отнемане от независимост за период от 20 години.
В решението на Върховен касационен съд се акцентира обаче, че две от закононарушенията на Александров имат за резултат отнемането на човешки живот, т. е. съставляват посягане против публичното богатство, ползващо се с най-висока степен отбрана. Убийството на Дарина М. е съпроводено с спомагателни отегчаващи условия, каквито са младата възраст на жертвата, това, че е майка на личното му дете, навършило година единствено преди седмица. Въпреки че е имал разполагаем повече от осем часа, подсъдимият не е съумял да откри обществено допустим излаз от сложната обстановка, а вместо това е направил още закононарушения, като упражнил насила във връзка с таксиметровия водач и умъртвил дребната Никол, по-късно се самонаранил. „ Отнемането на живота на детето, което е обичал и за което се е грижел, като единствен метод за практикуване на надзор сочи на сериозен недостиг на вътрешния запас на подсъдимия, което ще затрудни отстраняването от съзнанието му на негативните настройки, възгледи и полезности и възпитаването на тяхно място на нови, публично допустими “, безапелационни са висшите съдии. Според тях за реализиране на задачите по член 36, алинея 1 от Наказателен кодекс и с оглед изключителната морална укоримост на държанието на Александров наложеното му общо най-тежко наказване е незадоволително заслужено. Следва да бъде увеличено с една втора и подсъдимият да изтърпи общо отнемане от независимост за период от 30 години.
След като първата инстанция даде на младия охранител 20 година, апелативният съд - пожизнен затвор, в този момент висшите магистрати постановяват Викторио да лежи 30 година и това е окончателното им решение.
Размерът на присъдата стана явен още през предходната седмица, само че в този момент Върховен касационен съд разгласява и претекстовете си.
Всъщност Върховен касационен съд един път анулира доживотната присъда на САС и дава вместо това 20 години. После обаче ги усилва с 1/2 - и по този начин дефинитивно стават 30 години. Все пък висшите съдии одобряват, че има " очевидна неправда " на наказването пожизнен затвор.
Приемат, че причинителят не е изключително рисков, затова - няма съществуване на изключително тежък случай.
„ Недопустимо е решението за доживотна изолираност на причинителя да се основава на неговите характерови особености, прегледани като криминогенен фактор отвън съответно осъщественото закононарушение. Констатациите на специалистите психиатри и психолози за прекалено предпочитание да се постанова, за неуважение на непознатата характерност и за податливост към операции посредством представянето си като жертва не са в поддръжка на тезата за изключителна тежест на осъщественото действие, а могат да обосноват само нуждата от повече старания за реализиране на поправянето и превъзпитанието на Александров ", пишат от Върховен касационен съд.
Посочват се смекчаващи условия - чистото правосъдно минало, младата възраст, трудолюбието, самопризнанията, откровеното страдание за осъщественото.
Въпреки това откакто заменят доживотната присъда с оптималната допустима - 20 години, заключават следното:
Две от закононарушенията на Александров имат за резултат отнемането на човешки живот, т. е. съставляват посягане против публичното богатство, ползващо се с най-висока степен отбрана. Убийството на Дарина е съпроводено с спомагателни отегчаващи условия, каквито са младата възраст на жертвата, това, че е майка на личното му дете, навършило година единствено преди седмица.
Въпреки че е имал разполагаем повече от осем часа, подсъдимият не е съумял да откри обществено допустим излаз от сложната обстановка, а вместо това е направил още закононарушения, като упражнил насила във връзка с таксиметровия водач и умъртвил дребната Никол, по-късно се самонаранил.
„ Отнемането на живота на детето, което е обичал и за което се е грижел, като единствен метод за практикуване на надзор сочи на сериозен недостиг на вътрешния запас на подсъдимия, което ще затрудни отстраняването от съзнанието му на негативните настройки, възгледи и полезности и възпитаването на тяхно място на нови, публично допустими “, безапелационни са висшите съдии.
Затова съгласно тях за реализиране на задачите на Наказателен кодекс " и с оглед изключителната морална укоримост на държанието на Александров наложеното му общо най-тежко наказване е незадоволително заслужено. Следва да бъде увеличено с една втора и подсъдимият да изтърпи общо отнемане от независимост за период от 30 години.
Ето и цялостния текст на известието:
След решение на Върховен касационен съд Викторио Александров ще изтърпява наказване отнемане от независимост за период от 30 години за убийството през 2018 година на Дарина М. и на едногодишната им щерка Никол
С Решение № 82/23.09.2022 година по наказателно дело № 243/2022 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) променя решението по в.н.о.х.д. № 681/2021 година на Софийския апелативен съд (САС), като заменя наказването пожизнен затвор, несъмнено на Викторио Александров за закононарушението по член 116, алинея 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 12 от Наказателен кодекс, с отнемане от независимост за период от 20 години, както и във връзка с наложеното общо наказване, като заменя доживотния затвор с отнемане от независимост за период от 20 години. На съображение член 24 от Наказателен кодекс усилва периода на наложеното най-тежко наказване отнемане от независимост на 30 години. Оставя в действие решението в останалата му част. Решението е дефинитивно.
Делото е формирано по касационни тъжби на подсъдимия против решението на САС, с което е променена присъда на Софийския градски съд, като са увеличени наказванията за закононарушението по член 143, алинея 1 от Наказателен кодекс от 1 година на 3 година отнемане от независимост, за закононарушението по член 116, алинея 1 от 20 година отнемане от независимост на пожизнен затвор, надлежно е увеличено и наложеното общо най-тежко наказване. Присъдата е доказана в останалата част. Подсъдимият е приет за отговорен в това, че на 29.10.2018 в гр. София в жилището ѝ съзнателно умъртвил Дарина М., като е наказан на 15 година отнемане от независимост. Признат е за отговорен и в това, че на същата дата съзнателно умъртвил Никол А., негова рождена щерка, малолетно лице, което се намира в безпомощно положение, като е наказан на пожизнен затвор. Признат е за отговорен и в това, че на същата дата принудил таксиметров водач да извърши нещо, обратно на волята му, като е наказан на отнемане от независимост за период от 3 година Наложено му е най-тежкото от по този начин избраните санкции – пожизнен затвор.
Според правосъдния състав на Върховен касационен съд касационните тъжби са основателни във връзка с недоволството за очевидна неправда на наказването пожизнен затвор. Въззивният съд е определил типа на глобата след попълване на доказателствения материал с задоволително данни за действието и дееца, само че съвкупната им преценка не дава съображение за извод, че наложеното най-строго наказване е съответно, пишат в претекстовете си висшите съдии. Не е изложена безапелационна обосновка за възприетата изключителна тежест на осъщественото закононарушение по член 116 от Наказателен кодекс (убийството на детето). „ Недопустимо е решението за доживотна изолираност на причинителя да се основава на неговите характерови особености, прегледани като криминогенен фактор отвън съответно осъщественото закононарушение. Констатациите на специалистите психиатри и психолози за прекалено предпочитание да се постанова, за неуважение на непознатата характерност и за податливост към операции посредством представянето си като жертва не са в поддръжка на тезата за изключителна тежест на осъщественото действие, а могат да обосноват само нуждата от повече старания за реализиране на поправянето и превъзпитанието на Александров. От посочените в решението съображения във връзка глобата за убийството на детето Никол може да бъде споделен изводът, че съществуването на четири обособени по-тежко квалифициращи признака съставлява отегчаващо събитие. Този аргумент не е задоволителен, с цел да бъде наложено най-тежкото наказване “, се споделя в решението. Следва да се държи сметка и за откритите смекчаващи условия, каквито са чистото правосъдно минало, младата възраст, трудолюбието, самопризнанията, откровеното страдание за осъщественото. Според висшите съдии е несъмнено, че закононарушението е с висока степен на социална заплаха, само че защото тежестта му не е изключителна по смисъла на член 38а, алинея 2 от Наказателен кодекс, наложеното наказване пожизнен затвор следва да бъде сменено с отнемане от независимост в оптималния период от 20 години. Промяната на най-тежката от избраните наказания предпоставя и изменение на решението на САС в частта, с която е наложено общо наказване, като доживотният затвор бъде сменен с отнемане от независимост за период от 20 години.
В решението на Върховен касационен съд се акцентира обаче, че две от закононарушенията на Александров имат за резултат отнемането на човешки живот, т. е. съставляват посягане против публичното богатство, ползващо се с най-висока степен отбрана. Убийството на Дарина М. е съпроводено с спомагателни отегчаващи условия, каквито са младата възраст на жертвата, това, че е майка на личното му дете, навършило година единствено преди седмица. Въпреки че е имал разполагаем повече от осем часа, подсъдимият не е съумял да откри обществено допустим излаз от сложната обстановка, а вместо това е направил още закононарушения, като упражнил насила във връзка с таксиметровия водач и умъртвил дребната Никол, по-късно се самонаранил. „ Отнемането на живота на детето, което е обичал и за което се е грижел, като единствен метод за практикуване на надзор сочи на сериозен недостиг на вътрешния запас на подсъдимия, което ще затрудни отстраняването от съзнанието му на негативните настройки, възгледи и полезности и възпитаването на тяхно място на нови, публично допустими “, безапелационни са висшите съдии. Според тях за реализиране на задачите по член 36, алинея 1 от Наказателен кодекс и с оглед изключителната морална укоримост на държанието на Александров наложеното му общо най-тежко наказване е незадоволително заслужено. Следва да бъде увеличено с една втора и подсъдимият да изтърпи общо отнемане от независимост за период от 30 години.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ