Върховният административен съд (ВАС) отмени разпоредбите от правилника на Центъра

Върховният административен съд (ВАС) анулира наредбите от правилника на Центъра за асистирана репродукция, съгласно които на дамите, навършили 43 години, не се поставя гратис инвитро.

Върховните съдии Ваня Анчева, Станимир Христов и Полина Богданова постановиха анулацията от правилника, публикуван от министъра на опазването на здравето.

Първата наредба в него планува, че без значение от медицинските индикации, които се преценяват при решението за финансиране на инвитро, не се отпускат пари за процедура на дами, навършили 43 години към датата на подаване на заявката за нея. Втората наредба пък „ отрязва “ опцията страната да поеме втория, третия или четвъртия опит на тези дами.

Те са оспорени от лекарка, на която е отказано инвитро, защото е навършила 43 години. Пред съда юристите ѝ Михаил Екимджиев и Катина Бончева сочат първо, че Законът за здравето не слага условие за възраст за асистираната репродукция и с правилника на процедура е дописан законът. Освен това те акцентират, че ограничаването за възраст е дискриминационно, тъй като пренебрегва самостоятелните репродуктивни качества на дамите, а по този начин финансиране се отхвърля на фиктивен симптом.

Според дамата, на която е отказано инвитро и юристите ѝ, рационалният, уравновесен и недискриминационен метод, потвърждаван и в решения на Европейския съд по правата на индивида, е да се регистрират както справедливи критерии, какъвто е възрастта, по този начин и самостоятелните здравни индикатори, които дефинират опцията за забременяване. Т.е. би трябвало да се търси баланс сред публичния интерес за рационално разходване на обществени средства и самостоятелното право на дамите да имат достъп до асистирана репродукция.

Върховната административна прокуратура е подкрепила настояването за анулацията на възрастовото ограничаване, декларира прокурор Георги Камбуров.

Съдът обаче не се съгласява с тези доводи и показва, че правилникът на центъра е публикуван на съображение на Закона за администрацията и на държавното разпореждане за основаването му. А във въпросното разпореждане е посочено, че организацията на работа и активността на фонда, както и медицинските критерии за установяване на лицата, които имат право на финансиране, се уреждат с устав, публикуван от министъра на опазването на здравето, който се обнародва в „ Държавен вестник”.

Магистратите обаче откриват, че през 2011 година, когато е признато възрастовото ограничаване, не е спазена процедурата по Закона за нормативните актове, защото то е въведено без претекстове. Освен това планът не е разискван дружно с показаните мнения, оферти и възражения.

От решението излиза наяве, че представителят на министъра на опазването на здравето е показал каква е повода да се вкара възрастовото ограничаване – защото се ползва хормонална стимулация, която при дами в напреднала репродуктивна възраст може да докара до нежелани реакции и противопоказания, а също така с напредването на възрастта нараства и заплахата от раждане на дете с аномалии.

Според Върховен административен съд е „ Безспорно, че възрастта е решителен фактор за годността на репродуктивната дарба на дамата. С оглед на това, би могло и да е медицински обосновано приемането на тъкмо посочената от органа възраст като лимит, до който е обосновано осъществяването на действия по асистирана репродукция, даже при неналичието на самостоятелни противопоказания за това и експертно потвърдена опция за забременяване, както сочи жалбоподателката. Но неналичието на каквито и да било претекстове не дава опция нито на заинтригуваните лица да схванат за какво органът е приел тъкмо тази възрастова граница, нито на съда да извърши надзор за правомерност. Освен това, неприемливо е мотивирането на административния акт, било той самостоятелен, общ или нормативен, да се прави едвам при провеждането на правосъдния надзор за неговата правомерност “.

Решението на висшите магистрати не е дефинитивно и може да се апелира в 14-дневен период.