При закрити врати протече разпитът на ключовите свидетели по делото

При закрити порти протече разпитът на основните очевидци по делото за убийството на Ивайло Ангов, който беше убит с газов револвер от 23-годишната Бериван Белялова в апартамент в „ Тракия “. Процесът се организира по общия ред с разпит на очевидци и движимости лица.

Причината част от съвещанието да се организира при закрити порти се оказаха половите пристрастености на подсъдимата и нетрадиционните ѝ полови стремежи. Две свидетелки – Лита Генова и Антония Христова, описаха детайлности към персоналния живот на Бериван, сексуалността ѝ и интимните ѝ прекарвания с жертвата, а и освен.

Припомняме, че 23-годишната Бериван Белялова простреля смъртоносно с газов револвер своя 50-годишен другар Ивайло Ангов. Инцидентът се случи на 6 януари в жилището на починалия в ж.р. „ Тракия “, като в началото не беше ясно дали точно обвинената го е простреляла. По време на следствието обаче се е открило, че в трагичния ден обвинената отишла да изиска заем от потърпевшия. Двамата се почерпили с алкохол, само че сред тях зародил скандал.

Първоначално с тях бил другар на Ангов. Когато той си тръгнал, телефонът на Белялова позвънил, което подразнило Ангов. Той го взел и скрил в джоба си. Поради тази причина сред двамата зародил скандал. 50-годишният блъснал дамата, след което извадил газов револвер, който държал под възглавницата на леглото. Тя съумяла да вземе оръжието и с него произвела шест изстрела, четири от които попаднали в потърпевшия.

Прочетете още

В правосъдната зала през днешния ден бе разпитан приятелят на Ангов, който бил в дома му минути преди убийството. Ангел Пънев е и сътрудник на жертвата – дружно работели на борсата за плодове и зеленчуци. Пънев бил водач и постоянно пътувал отвън България. Когато бил в родината, постоянно се срещали с Ангов, пиели по бира пред нонстопа пред дома на последния или у него.

„ Обади ми се Ивайло, с цел да мина през тях и да фотографирам водомера му, с цел да го пратя на инкасаторката от ВиК. Около два часа прекарах у тях, пихме дружно. Бериван беше при него, пиеха водка. Аз занесох два литра бира. Само аз си пих бирата, а те пиеха от водката. Към 17:00 часа си потеглих, бутилката беше към този момент празна, само че не бяха пияни. Докато бях там, си говорех с Ивайло, Бериван ни слушаше, като от самото начало беше резервирана към него. Аз не съм си приказвал с нея. Беше умерено, нищо извънредно. Не сме викали, не сме се карали, Ивайло не е повишавал звук.

Когато потеглих, Бериван остана при него. Той не ѝ е викал, не се е държал нападателно с нея. Никога не е бил нападателен – нито изтрезнял, нито пийнал. Когато се напиеше, просто заспиваше. Имало е случаи да заспи, до момента в който пие – ляга си с облеклата и ние си отиваме, когато желаеме, като даже оставяхме отключено.

След като се прибрах, не мина доста време и ми се обади шефът. Каза, че пред дома на Ангов има коли за спешна помощ и пред блока са се събрали хора. Жена ми ме закара до блока, заварих доста хора – сътрудници, шефа, полиция. Отидохме до нонстопа и от районното ми се обадиха. Дойдоха да ме вземат, с цел да дам показания. През това време пред блока не видях Бериван.

Нея не я познавах. Ивайло в никакъв случай не ми е споделял за нея, а и аз не съм питал. Виждал съм я в квартала, постоянно е с едно момиче – тя е една от свидетелките “, сподели в залата Пънев.

В залата бяха околните на убития Ивайло. Припомняме, че те се конституираха като частни обвинители и цивилен ищци. Искът на сина и сестрата на Ангов е на обща стойност 120 хиляди лв..

Пред съда околните също бяха разпитани. Първа се изправи Албена Ангова, която през сълзи разказа околните си връзки с жертвата.

„ Помня, че беше Йордановден. Бях си вкъщи в София. Разбрах за убийството от новините по малкия екран, а в същия ден ми се обади братовчед, който сподели, че жертвата е Ивайло. Свързах се с полицията в Пловдив, бях в потрес и не знаех какво да върша. Служителите на Министерство на вътрешните работи бяха доста общителни, свързаха ме със следователя и говорихме. Ден по-късно отпътувах за Пловдив. Там имах среща със следователката, взеха ми показания. Научих, че Бериван го е застреляла и че даже след гибелта му е стреляла още три пъти по него.

Брат ми живееше чартърен в Пловдив, в „ Тракия “. Помагахме си финансово, чувахме се, само че рядко се събирахме. Обичах го, кръв ми е. Бях на медикаменти, с цел да мога да отивам на работа съответно. Видяхме се един-два месеца преди убийството. Аз бях с децата, беше брат ми и Томас с нас.

Бериван не съм я виждала в никакъв случай. Той загатна, че се вижда с доста по-младо момиче, само че не живее с нея. Не ми е казвал детайлности. Пиеше алкохол – нездравословен табиет. Никога не е бил нападателен, даже когато е употребявал. Преди време Нина му беше жена, имат дете. Живееха с втората ми майка. Томас беше на шест, когато отпътуваха за Пловдив. В последните години не съм се срещала с негови другари. Работеше на борсата за плодове и зеленчуци. Отдавна ми сподели, че има газов револвер, само че не му имах вяра. Аз погребах Ивайло, Томас беше зле.

При ревизиране на материалите по делото научих, че Бериван го е застреляла един път и откакто е умрял, е стреляла в тялото му още три пъти “, съобщи Албена.

Също толкоз прочувствен бе и синът на жертвата.

„ Баща ми беше – дал ми е живот, обичах го. Беше добър човек, не беше нападателен. Не пиеше, когато бях дребен, стартира по-късно. Майка ми го вадеше отвън нерви, само че той не ѝ е посягал, нито се е държал нападателно. Ходеше и си лягаше. Така до 2010 година живяхме дружно, след което се разделиха. Аз отидох да пребивавам с майка ми, а той – чартърен. Смени две квартири, като последната беше в „ Тракия “. Аз ходех постоянно при него.

Последно се видяхме на 29 декември, а се чухме на 3 януари. Не ми е посягал, да – пиеше доста, само че беше спокоен. Помагаше ми прочувствено и финансово. Даваше ми към 100 лв. на месец, а на майка ми плащаше прехрана.

За убийството разбрах ден по-късно от майка ми, а след това и от новините. Три месеца пиех успокоителни, трябваше да съм в кондиция – идваха матурите.

Бериван видях за първи път през лятото на 2021 година. Имах потребност от помощ, бях с другарка и тогава я видях пред квартирата на татко ми. Не знаех нищо за връзките им, той я показа единствено като другарка. След гибелта на татко ми чух само, че е била продажница.

Познавам малко от приятелите на татко ми – Ангел и Лидия, както и част от сътрудниците му. Веднъж ми беше споделил, че има револвер за самоотбрана. Казах му да си вземе куче вместо револвер “, сподели Томас.

Делото продължи при закрити порти, като след разпита на двете свидетелки процесът бе отсрочен за нова дата. Тогава ще бъдат разпитани и останалите очевидци по случая.