ВАС спря действието на разпоредби от НРД между НЗОК и БЛС
Върховният административен съд спря действието на разпореждания от Националния рамков контракт № РД-НС-01-2 от 1.09.2023 година за медицинските действия сред Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 година
Върховните магистрати стопират действието на чл.394; чл.409, ал.3, в частта „ и по реализатори на БМП “; чл.409, ал.4, т.2 и т.3, и двете в частта „ закупувани единствено в границите на месечните стойности по приложение №2 към договорите на изпълнителите на БМП “; чл.409, ал.8; чл.409, ал.9; чл.409, ал.10; чл.410, ал.1 – ал.13; чл.411; чл.28, ал.3 и ал.4, т.2; чл.26а.
Върховните магистрати одобряват, че анулираните разпореди на НРД регламентират възбрана за НЗОК да заплаща за болнична здравна помощ, оказана от лечебните заведения, когато са надвишени посочените в техните контракти с районните здравноосигурителни каси размери и стойности и свързаната с тази възбрана активност по подписване на договорите с изпълнителите на болнична помощ в границите на одобрените месечни стойности. Нормите уреждат наличието на самостоятелните контракти лимитирани с закрепени стойности, разбор на информацията за достигнатото осъществяване на стойностите, процедура по отчитане на надвишението и за поправяне на стойностите, документалното им оформяне.
С посочените разпореждания се лимитира опцията лечебните заведения за болнична помощ да получат възнаграждение в цялостен размер за осъществената от тях активност при оказване на болнична здравна помощ, ако надвишат месечните стойности. Лечебните заведения имат задължението да оказват здравна помощ на здравноосигурените лица, които по силата на Закона за здравето имат право на налична здравна помощ при използване на правилата на своевременност, достатъчност и качество на здравната помощ; равнопоставеност при оказване на здравната помощ; съдействие, поредност и координираност на дейностите сред лечебните заведения; ценене правата на пациента (чл.81 Закона за здравето). Следователно, определянето на месечни стойности за реализиране на активността на лечебните заведения би могло да докара до ограничение на тяхната активност заради незаплащане на осъществени от лечебните заведения действия, което несъмнено би предизвикало настъпване на обилни имуществени вреди за тях.
Навременната и налична здравна помощ, предоставена при равни условия и идентични благоприятни условия за лекуване е главно право на здравноосигурените лица. Отдалечаването във времето на момента на нейното приемане може да нанесе на пациентите непоправими или труднопоправими вреди. В този смисъл са претекстовете на Конституционния съд в Решение от 11.04.2024 година по к. д. № 15/2023 година, с което е оповестена за противоконституционна разпоредбата на член 55а, алинея 2 от Закона за здравното обезпечаване (обн., Дъждовни води, бр. 70 от 19.06.1998 г.; посл. изм., бр. 16 от 23.02.2024 г.). Това слага здравноосигурените лица в състояние да им бъде отказана здравна помощ заради финансови аргументи. Следователно, доколкото лимитирането на активността на здравните заведения лимитира правото на пациента да се употребява от желана от него болнична помощ в несъмнено лечебно заведение, то действието на оспорените разпореждания би лимитирало, затруднило и отсрочило оказването на здравна помощ, в това число би могло да докара до отвод за лекуване на пациентите в заведението, което те са избрали.
Определението по административно дело № 6887 от 2024 година може да се апелира с частна тъжба в 7-дневен период.
След влизането му в действие, определението да бъде изпратено за обявяване в Държавен вестник, оповестяват от пресцентъра на Върховен административен съд.
