Върховният административен съд остави без разглеждане жалба на Сдружение с

Върховният административен съд остави без разглеждане тъжба на Сдружение с нестопанска цел „ Моя страна България “ против решение на Прокурорската гилдия Борислав Сарафов да е краткотрайно изпълняващ функционалностите „ основен прокурор на Република България “ и е позволено авансово осъществяване на решението.

Върховните магистрати одобряват, че жалбата е неприемлива, защото сдруженията на юридически и физически лица с нестопанска цел могат да оспорват самостоятелни административни акт, в случай че с тях се засягат или могат да бъдат наранени общи права, свободи и законни ползи или се пораждат отговорности за членуващите в сдружението лица. Правният интерес би трябвало да е директен, персонален и непосреден.

Откриха съществени нарушавания по преписки във Върховната касационна прокуратура

Наличието на юридически интерес у оспорващия съставлява безспорна процесуална причина за разглеждане на жалбата всъщност и следва да бъде потвърдено във всеки съответен случай, а доказателствената тежест се носи от оспорващия. Именно заради тази причина съдът постоянно и без значение от ситуацията, в което се намира правосъдния развой (пред коя правосъдна инстанция или в коя фаза от развиването на производството), е задължен да следи служебно за съществуването на юридически интерес от обжалване, т. к. неналичието му загражда правото на оборване на акта.

При тези условия, във връзка постановяването на оспорения акт, сред страните не съществува административно правно отношение с обрисуван от закона предмет на контролиране, заради което Сдружение с нестопанска цел „ Моя страна България “ няма юридически интерес от обжалването му.

Сарафов изиска ускорение на работата по забавили се следствия и каузи

Недопустимостта на жалбата против оспорения акт води до недопустимост и на настояването за прекъсване на позволеното с разпореждането на органа авансово осъществяване на процесното решение.

Спирането на позволеното осъществяване е законоустановена мярка, която е приспособена към потребността от обезпечителна отбрана в административния развой, като осуетява реализиране на материалните права или отговорности, основани с акта. Жалбата против разпореждането, с което е позволено предварителното осъществяване на един самостоятелен административен акт е средство за отбрана против резултата, който предварителното осъществяване има върху субективното право, чиято отбрана се търси в съда посредством оспорването на самостоятелния административен акт.