Върховният административен съд е направил искане до Конституционния съд да

Върховният административен съд е направил искане до Конституционния съд да се произнесе дали текстовете от Закона за здравното обезпечаване, които регламентират минимални хонорари за лекарите и сестрите в лечебните заведения и спомагателното финансиране за предпочитани лечебни заведения опонират на Конституцията на Република България, заяви уеб страницата на ЦЗПЗ. Оспорват и текстовете, с които се разписва спомагателното финансиране за възнагражденията на медиците в лечебни заведения, които са предпочитани или са в труднодостъпни и отдалечени региони.

Искането на Върховен административен съд е по отношение на административно само че дело, заведено по тъжба на Национално съдружие на частните лечебни заведения, Сдружение „ Българска болнична асоциация “, " Сдружение на общинските лечебни заведения в България " и Сдружение " Асоциация на академични лечебни заведения в Република България “ против текстове от Националния рамков контракт.

Според претекстовете на Върховен административен съд въвеждането на условия по отношение на главните трудови хонорари на медицинските експерти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в осъществяване на контракти с НЗОК, които са не по-малко удобни от плануваните в КТД, както и за методиката за финансиране на медицински личен състав в лечебни заведения в труднодостъпни и/или отдалечени региони, опонира на правилото на правовата страна нормативните актове да са ясни, точни и непротиворечиви.

„ Практиката на Европейската комисия и Съда на Европейския съюз приема за несъмнено, че „ активността по даване на болнични грижи се квалифицира като стопанска, като се смята, че същата би трябвало да се разграничи от „ ръководството на националната система за опазване на здравето “, реализирано от обществени органи в границите на властническите им пълномощия “. Лечебните заведения, които получават помощ от страната за покриване на оперативни разноски, каквито са ежемесечните хонорари на личния състав, несъмнено получават икономическо преимущество. Когато помощ, предоставена от страна членка, укрепва позициите на едно дружество, във връзка с другите предприятия, които са в конкуренция с него и които действат на пазара на Европейски Съюз, следва да се смята, че тази помощ е оказала въздействие върху тези предприятия. Пазарът на медицинските услуги е конкурентен, затова това държавно финансиране на избрани лечебни заведения може да засегне стопанската активност и конкуренцията на пазара.

Предвид изложеното, НЗОК няма подготвеност да контролира стопанската активност на изпълнителите на здравна помощ като заплаща разноски на личен състав на избрани в методика лечебни заведения и да основава критерии, въз основа на които да получат финансиране “, написа в претекстовете на съда.